Мислих си, че искам по-бавно да стават нещата (сложиха ми окситоцин и после епидурална). Изобщо не разбирах,кога трябва да напъвам....
- Публикувана: 20 юли 2006, 21:43 ч.
- Последно мнение: 22 юли 2006, 17:21 ч.
За какво мислехте в момента на раждането?
Бях много оптимистично настроена защото незнаех какво предстои.Спомням си акушерката която ми казваше,че като почна да викам тогава ще родя и мислех,че е луда.Но после вече започна кошмара който повечета са изживяли,не мислех за нищо само кога ще се свърши всичко това.Много трудно родих 16ч. и казах на мъжа ми .че съм го направила за него и да не ме моли повече за подобно нещо.Но всичките усилия си заслужаваха,тя беше най-хубавото нещо в моя живот и тогава си помислих,боже колко е хубава,това е моята дъщеря!
ами повреме на контракциите дишах и изчаквах да преминат, а между тях ужасно се ядосвах, че ми се спи и че гадните луминисцентни лампи ме побъркват и с екриех зад чаршафа 
. мислех си, че ме е яд дето през нощта се случи, но сега като се замисля, по - добре, повечето време в предродилна бях сама, накрая дойде ендо момиче и само се молех да не я боли силно, понеже не исках да слушам как някой пищи, не исках да се разстройвам (мен ме болеше като в цикъл и се кефех, че ако това са контракциите, няма лощо , слава Богу, че скоро след като тя започна да диха по - тежко и аз да не изнервям, ме преместиха в родилна и се концентрирах в-у напъването и се ядосвах, че нещо не мога да напъна отдолу, ами в лицето, слава Богу накрая когато вече си мислх, че не иска да излиза ми натиснаха корема...и облекчение...... 
. мислех си, че ме е яд дето през нощта се случи, но сега като се замисля, по - добре, повечето време в предродилна бях сама, накрая дойде ендо момиче и само се молех да не я боли силно, понеже не исках да слушам как някой пищи, не исках да се разстройвам (мен ме болеше като в цикъл и се кефех, че ако това са контракциите, няма лощо , слава Богу, че скоро след като тя започна да диха по - тежко и аз да не изнервям, ме преместиха в родилна и се концентрирах в-у напъването и се ядосвах, че нещо не мога да напъна отдолу, ами в лицето, слава Богу накрая когато вече си мислх, че не иска да излиза ми натиснаха корема...и облекчение...... Ами в момента на раждането погледнах към часовника и като видях че е точно 9h първото нещо което си помислих беше:какъв ще му е асцендента на детето...?! 
Ей, това за часовника го пропуснах.
В момента, в който извадиха Киса, часовникът на стената показваше точно 11 ч. и 08 мин., а датата беше 11.08-ми (Еса я извадиха след няма и 2 мин.), но реших, че това е някакво хубаво предзнаменование.
