Сексуалното привличане към най-неподходящия човек

Шанел, ще си позволя да ти възразя и даже ще се извиня, ама това е като от "гаден" филм.
Време е да получа упрек "консерва", ама ... не е работа тази работа.
Да, човек си има полов нагон.
Да, възможно е да се получи някакво влечение.
В конкретния случай има няколко неща, които силно смущават:
- ти си дала еднозначно ясни сигнали, че имаш някаква симпатия;
- при първи танц да се говори за сложността на дългата му връзка???? Ами това е поведение на "квази Дон Жуан", който е видял една проявяваща към него внимание особа и ... се държи ... как да го кажа по - меко, като типичен селски сваляч... пфууу, направо е гнусно...
- трябва да включиш инстинкта си за самосъхрнание, онзи, който би те предпазил от подобни глупости...

не се заблуждавай, че е "красив филм", направо си "Арлекин", че и отгоре... (или отдолу???)

Ъм, тъй като гледам,  иска ми се да посъветвам, че е необходимо да отделите малко време на любимия, всеотдаен съпруг, идете сами някъде и се обичайте, госпожа, а сетне си намерете работа, хоби или друго нещо, с което да се занимавате и да не мислите за глупости.
Има семейства, за които страничните връзки са нещо нормално и няма нередности, щом няма емоционално обвързване, обаче понеже не сте от тях, не си проваляйте живота, туй е само моментна страст, хормоните ви са пощръклели. Нормално е, ама си трайте!

Ще излъжа, ако кажа, че на мен не ми се е случвало подобно нещо, но подтискам животинския си нагон, не се поддавам на чуждо влияние и удовлетворявам нуждите си в семейна среда. Много добре се чувствам. 

Като чета какво ми пишете и си мисля,дали верно не ме сваля???? И ако реша , че  е така ще му почерня живота!!! 
Става дума,че това означава, че той грам не може да бъде приятел на мъжа ми, а се представя за такъв.И още-опитва се да се бърка в семейството ми ,което няма да позволя-т.е. аз мога ако реша (или съпруга ми) да разваля това,което сме създали заедно, но НЕ  и някой друг!!!

Пиша анонимно,защото много мои познати се подвизават из форумите ,а болката ми е за срам.А съм ядосана(иконата на поста),защото в мен бушуват едни такива чувства,които съм за забранила,но в момента са по-силни от мен.Объркана,защото не знам какво се случва и на какво се дължи това!!!!

Та...изпитвам неудържимо сексуално привличане към един от приятелите на мъжа ми...толкова ме е срам от мене си ,че направо не знам....дори в момента ,докато пиша и усещам онзи гъдел в корема.

С мъжа ми нямаме никакви проблеми от сексуално естество,дори напратив-правим редовно секс и то адски добър...страстта си е на лице,а бе както си пише по книгите
 
...и в един момент не знам къде се намирам от вина ,защото мъжът ми живее,заради мен и детето,дава ни абсолютно всичко,адски щастливпо семейство сме и дори всичките ни познати ни завиждат ,за това,което имаме.

Още когато ни  запозна мъжа ми  усетих,че ме кефи  за компания и ми беше много приятно да си говоря с него.Мъжа ми имаше при него работа и доста често ходех с него,просто компанията му и на двамата ни беше доста ни допадаше.Върви приказката,смях,шеги и т.н.
Преди по-малко от месец бяхме заедно на един рожден ден.Мъжа ми си седна при него,а аз при една друга приятелка,защото те обикновено си говорят за ремонти на коли,а на мен грам не ми е интересно.Купона си върви,пиене,танци и по едно време изкараха от някъде фотоапарат и започна едно снимане -яката работа.Така се падна,че ни снимаха заедно и фотографа никаза д застанем един до друг и той си ме гушна супер приятелски.В първия момент,всичко 6,но след това усетих,че се чувствам странно само от миризмата му....Отдръпнах се и цяла вечер гледах да седя на страни от тяхната маса,но мъжа ми пък си помисли,че нещо съм сърдита и нямаше как трябваше да отида да седна при тях.И само като ни се засечаха погледите,говорейки си(не можех да отида и просто да си мълча,като се има предвид ,че винаги като сме заедно се забавляваме  добре) по темата ,която се дискутира в момента усещах колко много ме привлича.
Успях някакси да се   измъкна и да се забавлявам с останалите.Добре...,но несезнателно само гледах към тях....

Тръгнахме си,прибрахем се и забравих за него.Или по скоро си забраних да мисля за него до онзи ден ,когато бяхме на едно парти и той дойде,заедно с дългогодишната си приятелка  (15 год, заедно) .Не знаех,че ще са там,иначе щях да изпратя мъжа ми ако иска да отиде без мен.Към средата на партито,вече всичко леко подпийнали,пуснаха едно бавно парче.Както си седя и нещо си говоря с една приятелка го виждам как става и веднага си помислих,че ще танцува със жена му,но не....засилва се към мен и колкото и да му отказвах,все пак започнахме да танцуваме.Притисна ме към себе си (направо полудях от и аз не знам какво,немога да го опиша ,но се чувствах добре) и започнахме да си говорим за отношенията в една връзка.И по темата той започна да ми се оплаква как с неговата били заедно от толкова време,почти не правели секс,как не се оженили още едно време и т.н.,защото аз казвам ,че им е време за едно дете и му обяснявам как е брака ни и т.н. и той -"При вас е друго,заедно сте от скоро(в сравнение с тях),ами ние толкова години ,омръзнали сме си и т.н. " В целия разговор нямашв никакви намеци,супер непринудено беше,не е опитвал да ме сваля и нещо от сорта ( или поне така си мисля)
Аз обаче се чувствах по едно време направо възбудена и и зверски силно ми се искаше да го целуна...добре ,че имам малко мозък и успях да се сдържа.
След около час ,пак ме дръпна да танцуваме,какво ли не му говорех,че не искам и ме мързи и т.н.но той не и не( е вярно беше се и понапил)Каза ми ела да ти покажа нещо и ме води при мъжа ми.Реших,че ще ни говори някакви неща,а той му казва-"Ето идвам да танцувам с жена ти,тука пред тебе,да не кажеш после нещо и да чуваш за какво си говорим"
Естествено аз се смея и всички де,за да не ме заподозрат,не че ми е личало какво ми е отвътре,но все пак.....И този път ме притисна силно до себе си ...и не мога да опиша как се чувствах.

Принудих се до края на вечерта да обикалям и само да го следя ако стане да отида или до тоалетната или при мъжа ми само и само да не идва към мен.

От тогава мисля само за него го искам адски много,хем знам,че не мога да го имам.Започнаха да ми минавам мисли през главата от типа на "ами какво ако го направим тайно" или  "дали той ще каже на някой" , а в същото време аз никога не бих отишла при него,такъв човек съм ,че дори да изгарям от желание никога не признавам първа и не го показвам.

Така се получава ,че направо си изневерявам душевно на мъжа ми ,за което ми е супер болно,но не знам какво да направя.За първи път се чувствам така,до сега винаги ме е водило духовното привличане пред физическото и съм много объркана.Чувствам се безсилна.Не искам да изневерявам на мъжа ми,а от друга страна толковаа искам да бъда с въпросния му приятел.

Стана много дълно,но имах нужда да си изплача мъката пред вас,не мога с никой да споделя какво ми е.
Кажете ми какво бихте направили вие?Допустнимо ли е да му изневеря-Боже какво ми минава през главата,не знам къде се намирам,не знам какво мисля и какво говоря ваобще.Забраних си да мисля за него,но ,по дяволите, не става!
Знам,че има проблеми с приятелката си и това ме радва,вместо да е обратното!

Супер объркано пиша,но така се въртят мислите в главата ми,дано сте ме разбрали!

Моля ви,не ме хулете ,защото и без това се чувствам като парцал!!!!