Оф, ама сега това трябва да го работя ли?

Браво! Моята дъщеря така е решила за момента.
Да не се притеснявам, значи.

Аз съм малко на тръни по отношение на тази идея за работенето, докато измислят какво им се учи. Причината е, че при започване на работа често е по-вероятно да се озоват в среда с по-ниско образователно ниво, с друг мироглед, според който влизането в университет не е ценност. Нека не си кривим душите, малко са фирмите и работните места, където екипът е от висшисти или хора с висока култура, където да може един млад човек на 19 да работи.  А за да работи на такива места, трябва още СВ-то от училище да е доста добро и да има някакви интереси и умения. Приказката "с какъвто се събереш - такъв ставаш" е вярна, а на работа човек прекарва по 8 часа на ден, това е цялата активна част от денонощието. На всичко отгоре младежите се виждат в пари, чувстват се самостоятелни и в един момент могат да прегърнат идеята, че ученето не е чак толкова важно и така да си остане. После се появяват естествените любовни отношения, а това съвсем да промени посоката от учене към семейство. За мен лично е по-добре да влязат някъде да учат, както се казва, по-добре да "загубят" една година и да разберат, че точно тази специалност не е за тях и да влязат в друга, но да запазят средата си и идеята за учене, отколкото да умуват една година, после две години и накрая да се окаже, че животът им е поел по съвсем друга път, по който университетът не е спирка. Академичната среда е важна. Като родител бих предпочела парите за два семестъра да отидат на вятъра, но да отиде в по-желана специалност с по-избистрено отношение, отколкото да тръгне на работа и да се откаже изобщо да учи. В каквато среда е човек, тези ценности попива.
В темата повечето отговори са от гледната точка на детето у възрастния, детските разсъждения, а не на възрастния. Обаче гледната точка на възрастния у възрастния и възрастния у родителя не винаги може да се хареса на детето у възрастния-родител. Детето е непостоянно същество - то винаги има основания да е сърдито на родителя - един път "защо ме накара", втори път "защо не ме накара".

Аз не бих карала моите деца да учат, ако не искат.

Аз съм сигурна, че тя ще учи, с нейния потенциал няма да остане със средно.
Просто по здравословни причини не успя да кандидатства, после започна много добре платена работа, в младежка среда, и това много ѝ харесва за момента.

надявам се каквито и болежки да са били, да са минали вече, да е жива и здрава! Много е важно средата да е стимулираща и ако повечето й колеги са вече с образование или са студенти, то нещата ще се получат по-лесно.

Да, здрава е, слава Богу!
В Съдърланд работи, практикува си и двата езика.
Но е наясно, че това не е работа за дълго.

Andariel, те повечето не се отказват след 1ви курс. Просто доизкютват до края на мамина издръжка.
И изобщо, не съм съгласна. Висшето е път към работата след него. Това за средата важи донякъде, ако отидеш от Карнобат в София, като пак не попадаш в особено светла среда - сбрани от всички паланки набори, кой от кой по-прост и със съмнителни мотиви за вишуту.
По-добре човек да поработи. Тук обаче е другият проблем. Няма добре платена работа за хора само с гимназия. Разнасянето на табли, миенето на коли и цепенето на дърва не са лоша работа, но да ги бачкаш за половин МРЗ при шеф-тарикат е безсмислено, ако имаш друга опция.

Има, с езикова гимназия има.

Има за всеки, който не е СОУ. А онези със СОУ не стават за друго, освен сервитьорки и миячи. То затова от 20 години всяко СОУ се мъчи да сложи поне малко по-разширено изучаване на език. Иначе възпитаниците му са по-зле от хора с механотехникум. Не че и с езика не са, де.

А от търговска гимназия кой каква работа ще им даде, например?

В общи линии нещата с нежеланото учене е по две пътеки на разсъждения от страна на младия човек. Едната за изкютването - изкютва нежелана специалност или поради финансови причини (че ще спрат кранчето) или защото трябва да се върнат в родното място, или защото родителите толкова държат на ученето, че младежът се страхува да си признае, че не му харесва, защото ще го обявят за срам за семейството и "какво ще кажат хората" или имат виждане за някакви бъдещи облаги от професията (примерно, ако е наследствена и бъдещето им е осигурено). Ако имат сигурността, че няма да бъдат сочени с пръст като провалили се и родителите имат идея, че човек на 19 в първи курс може да се сблъска с неща, които са непреодолими за него (адаптация към местоживеенето, натоварването, усещането, че не са толкова добри, колкото са си мислели или че специалността не е това, което са очаквали или са преосмислили изобщо насоката си на развитие), то по-лесно става преориентирането и успешното учене и работа е по-вероятно.  Ние като възрастни смятаме, че имаме право да си променяме вижданията, но дали го признаваме за децата си?

За младежите от топ-гимназиите в София има поле за работа, много от тях студентстват и работят на свестни места.

Точно сега по време на почивните дни прочетох книгата Обсебен или посредствен..
Реално във всяка една професия има 60 процента,които са на средно ниво,20 процента,които са на дъното,15 процента много добри и 5 процента на световно ниво...авторката може би си на едно добро средно ниво,просто си сред хора,които много се интересуват от работата си ии малко те сдухват.
Аз в моята професия-чета книги за самоусъвършенстване,чета проучвания на английски език,говоря с колеги,които са на топ ниво,следя фейсбук групи за стоматология и ходя на курсове при най-добрите в бранша.За това и обичам работата си,и дори да нямам нужда от пари,пак бих го правил това,което правя сега.
 Имам колеги,които си работят от 9 до 5,заключват кабинета ,оставят служебния телефон там за уикенда ии мислят за друго.Не мисля ,че са лоши хора,просто са на едно добро средно ниво и няма да постигнат върхове.Не се самообвинявай,щом си вършиш работата и нямат забележки към теб

Не е късно за преквалификация, аз лично го направих записвайки магистратура и не съжалявам, дори и за миг за своя избор. Хубаво е да си дадете реална оценка, дали работата или екипа ви нагнетява. Имайки опит от работа с рализчни екипи от ерудирани и високо квалифицирани хора мога да заключа, че атмосферата в екипа е това, което най-често дефинира рсботния ден, като хубав или мъчен. Има хора, които приготвят дюнери с песен на уста, а има и инженери, които си мечтаят за пенсия на 30...

Aз бих си седяла на работата на която плащат и за която си имам диплома с уговорка за допълнително свободно време като отпуски, съкратен раб. ден и пр. ... заради хобито. Т.е. ако може да се комбинират двете. Да ходя да се преквалифицирам с години, да захвана занимание по интерес и да попадна на работата на идиоти .. и да ме е яд . Защото в службата основно са хората с които работиш и за които работиш ... след това идва колко време ти остава за себе си след равота и най-накрая какво правиш в работата , защото това го правиш за други, т.е. ако не работиш за себе си .

Атмосферата е това, което шефът дефинира. Работниците щат-нещат, се нагаждат, защото трябва да се подчиняват на йерархията. Диригентът казва кой кога и как ще свири и дали ще звучи хармония или какофония.