Пак за свекървите и думичката „майка”

а,това обобщение не е общовалидно и си има изключения,повярвай ми

Здравейте момичета,

благодаря на Верити за тази темичка, защото аз се оказах в абсолютно същото положение. Ние с мъжа ми сме женени по малко от година, аз в момента съм в 9тия мецец и до съвсем скоро живяхме отделно и в съвсем друг град, така че тази проблематика се избягваше. обаче отскоро живеем само на 5 мин. от тях, нанесохме се в апартамент, който е собственост на свекър ми и свекърва ми и те са всеки ден тук, а понякога минават и по няколко пъти на ден. и понеже моят мъж си е на работа, аз съм изложена на постоянен контрол какво правя и какво не правя, какво казвам и какво не казвам както трябва. и явно като чета от мненията по темата, наистина се действа по един единствен начин - подмолно и зад гърба. свекърва ми вика мъжа ми след работа и му пили всеки ден някакви глупости за мен! естествено се почна от задължителното обръщение към тях на мамо и тате, което аз все още не мога да казвам... после му се натякваше, че аз не съм ги поздравявала с добър ден и тем подобни като идват у нас, а пак повтарям, че те перманентно са у дома и изобщо не се усещат, че е адски досадно и глупаво... на всичкото отгоре мъжът ми трябва да им звъни всяка вечер и да дава отчет как е минал денят му, ако не го направи, те звънят или направо идват... и ей такива всякакви безумици, които адски ме разстройват и ми тежат, а да не говорим, че пък няма капчица такт към положението ми в момента и че всеки момент, дето се вика, може да родя...

аз изчетох всички мнения, но не се чувствам по-спокойна, защото се притеснявам адски много как ще е за в бъдеще, като дойде малкото човече на бял свят.... а иначе точно като при Верити и с мен не се търси никакъв диалог, всичко се говори скришом и зад гърба ми... страшно неприятна е ситуацията и предполагам, че разбирате, колко обидно може да му стане на човек...

но и аз като повечето се чувствам напълно безпомощна... единственият вариант би бил може би да заминем отново надалече, мноооого надалече от тях, за да се намали колкото се може повече прекият контакт! с някои хора просто не може да се мели брашно и това си е! и си мисля, че хората имат толкова много истински проблеми (екзистенциални и т.н.), а хора като свекърва ми като ги нямат, просто почват да търсят под вола теле... тъжно е някакси, още повече сега като гледам нещата от перспективата на бъдеща майка, която също чака син...

Нали имате врата с ключалка? Ако се наложи, сменете я. Не ги пускай, ако не се обадят предварително-спяла си, била си на разходка, на пазар, сушила си си косата, била си в банята,  хванали са те баш на калъп  , но не се оставяй друг да ръководи живота ти. Компромисът никога не се възнаграждава 
На каквото си подложиш, на такова ще легнеш. Но трябва отрано да си сложиш колчета, че после е все тая-те са ти на главата.
Ами по-нататък, като дойде бебето, пак така ли ще си идват и ще си звънят свободно 

Нито на нея нито на мен ми е минавало и през ум ,че трябва ди и викам Мамо

Щом не искаш не и казвай майко, аз нямам даже обръщение към моята, а пък камоли майко да и викам.Отдавна съм казала имам една майка и това е тази където ме е отгледала.

Имах този проблем, но за моя радост в момента никой не говори за това и нещата се успокоиха.
Януари месец се сгодих с мъжа ми. Живеем със свекърите - разбрани хора са, помагат ни! Малко преди годежа се започна с атаката за въпросното обръщение! Но никога не е повдиган въпроса пред мъжа ми, винаги ми е говорела като сме били на саме. Един ден взех и й обясних, че на мен ми е трудно да кажа на друга жена майко! Живея у тях от около 2 години преди да се сгодим и съм свикнала да им казвам леля и чичо Едикои си. Казах и, че трудно ще ми се обърне езика да го изрека. Тя не продължи въпроса. На годежа като си казвахме наздраве тя ми казва- ``А обръщението????`` И това пред майка ми останах втрещена и побеснях! Казах и ``Наздраве ЛЕЛЬО Едикоя си!!!`` И май това беше! Повече не е повдигала въпроса! Найстина ми е малко неудобно да им казвам лельо и чичо и се опитвам говоря без обръщения. Скоро чакам бебе и съм си наумила да им казвам -бабо Едикоя си и дядо Едикой си! Такова решение съм намерила засега по въпроса. Радвам се, че не атакува сина си за това! А с него съм говорила няколко пъти на тази тема за да разбера какво мисли той. За радост ме подкрепя и е съгласен, че човек не може да каже на друга жена майко освен на своята майка! Той също мисли, че е лицемерно, защото познаваме хора които не се понасят и се майкосват! И за него би била по-голяма обидата да лицемернича, отколкото да не кажа МАЙКО!

Моята свекърва е злато - и много ми помага, трудно казах "майко" - но тази дума свърши чудеса!
Надявам се винаги да е така...
Всичко се постига с тих тон и блага усмивка!Направи компромис, преди да прекратиш тези отношения...
Успех!

Не мога да и кажа"майко",дори света да се срути-това е.Смятам,че човек си има една майка-все пак това е свята дума-родила те е,гледала те е-тази какво е направила за теб?

Една изненада - всъщност можем, всичко е възможно, стига да искаме!
Без да визирам абсолютно никого, това "аз имам само една майка" за мен е точно толкова еснафско и глупаво колкото и настояването на свекървите да им се казва "майко".
Но аз съм от онези "които могат да кажат на първата жена от улицата майко".
Както много пъти съм го казвала тук, аз открих в свекърва си истинска майка, дали ме обича заради мен самата, дали затова защото съм сина й и много държа на него, не знам, не ме и интересува. Важното е че ме обича и страшно много ми помага. Дори и да не беше така, пак бих й казвала "майко" ако държи, единствено за да е щастлив мъжа ми и да нямам излишни ядове.
Но аз съм от фурнаджийските лопати и проблеми нямам, защото сама не си ги правя.

Така мисля и аз.
И аз бих постъпила така.

Тук не е прието да се казва "майко" и дори като обяснявах на свекърва ми какъв е обичая в Бг..тя доста се учуди 
 А по принцип моето мнение е като на ajva