Здравейте!
Нова съм, но отдавна чета теми. Реших да си направя профил за да споделя нещо, което ме мъчи. Не знам дали ще бъда разбрана правилно, но приемам съвети и критика.
На 26г. съм, омъжена от година и половина, а от 6 месеца и щастлива майка. Мъжът ми е на 31г. Детето ни е желано и от двама ни. След раждането на синът ни забелязах, че той гледа да се скатава, просто не му се занимава с малкия. Винаги, когато е в нас, мрънка че му било скучно, не се застоява много, излиза. Даже и на тези празници аз пак съм сама с детето, защото на него му било скучно в нас. Аз също искам понякога да изляза, но той твърди, че трябва да си гледам детето. Не е лош баща, но не мога и да кажа, че се занимава с него, бързо му омръзна и все повтаря, че малкия не бил интересен все още. Не мога да разчитам на него да се оправи с детето за няколко часа.
Мисълта, която ме мъчи, е че понеже той е отгледан в семейство с ценности, просто е видял че сега му е момента да създаде семейство и деца. Желанието в него на моменти изцяло липсва, според мен ако не е бил часовникът му, който тиктака, нямаше да сме заедно, защото човекът има други приоритети. Лошото е, че иска и второ дете и то скоро, а аз не искам и да чуя за това. Когато говорим за това, той не ме разбира или просто така му изнася. Не знам дали ще ме разберете правилно, нямам нищо против той да излиза с приятели, аз също го правя, когато има кой да ми гледа детето. Не виждам радостта и отдадеността в него от както синът ни се роди. А може би моите очаквания към него са прекалено високи...
Нова съм, но отдавна чета теми. Реших да си направя профил за да споделя нещо, което ме мъчи. Не знам дали ще бъда разбрана правилно, но приемам съвети и критика.
На 26г. съм, омъжена от година и половина, а от 6 месеца и щастлива майка. Мъжът ми е на 31г. Детето ни е желано и от двама ни. След раждането на синът ни забелязах, че той гледа да се скатава, просто не му се занимава с малкия. Винаги, когато е в нас, мрънка че му било скучно, не се застоява много, излиза. Даже и на тези празници аз пак съм сама с детето, защото на него му било скучно в нас. Аз също искам понякога да изляза, но той твърди, че трябва да си гледам детето. Не е лош баща, но не мога и да кажа, че се занимава с него, бързо му омръзна и все повтаря, че малкия не бил интересен все още. Не мога да разчитам на него да се оправи с детето за няколко часа.
Мисълта, която ме мъчи, е че понеже той е отгледан в семейство с ценности, просто е видял че сега му е момента да създаде семейство и деца. Желанието в него на моменти изцяло липсва, според мен ако не е бил часовникът му, който тиктака, нямаше да сме заедно, защото човекът има други приоритети. Лошото е, че иска и второ дете и то скоро, а аз не искам и да чуя за това. Когато говорим за това, той не ме разбира или просто така му изнася. Не знам дали ще ме разберете правилно, нямам нищо против той да излиза с приятели, аз също го правя, когато има кой да ми гледа детето. Не виждам радостта и отдадеността в него от както синът ни се роди. А може би моите очаквания към него са прекалено високи...
