Аз и с двете деца най-наред промърморих "Благодаря ти Господи за това прекрасно създание",след което много настоятелно си го исках!
- Публикувана: 2 авг. 2006, 01:12 ч.
- Последно мнение: 7 авг. 2006, 17:03 ч.
какви бяха първите ви думи като видяхте бебето?
Когато бях бременна първите два пъти ми казаха че ще имам момиче.Разбира се родих две страхотни момченца.Третият път не исках да зная какво е бебето и когато се появи на бял свят доктора каза-честито имате момче!Аз само го погледнах и казах-да знам.помня че го попитах колко пръстчета има.Бях много щастлива.Ще продължаваме до момиченце.
"Яяя, бебееее!" Защото бях с епидурална и след всичките напъни изобщо не усетих кога точно е излязла. И както си напъвам и се чудя до кога ще издържа изведнъж гледам в ръцете на едната акушерка едно червено, ревящо много силно и сърдито с много гъста коса шаващо нещо... и изцепих великата реплика 
Е така и не ми го дадоха да го гушна или нещо такова само ми го показаха, че е момиченце и го отнесоха. А на другия ден изобщо не помня какво съм и казала, че не бях на себе си след упойката. Но пък си мислех... "Абе то, че е грозно, грозно е - това го очаквах! Ама то е и страшно!!!"
))
Е така и не ми го дадоха да го гушна или нещо такова само ми го показаха, че е момиченце и го отнесоха. А на другия ден изобщо не помня какво съм и казала, че не бях на себе си след упойката. Но пък си мислех... "Абе то, че е грозно, грозно е - това го очаквах! Ама то е и страшно!!!")) 
и след това "Колко е хубавааааа" Това беше най красивото нещо, което съм виждала някога........................ 
Първо попитах "Какво е?", защото до последно не ни бяха казали със сигурност, а когато ми я показаха, казах "Колко е красива!". През това време Мони ме гледаше право в очите. Никога няма да забравя колко учудено и изучаващо изглеждаше - все едно си казваше: "Ти ли си моята мама?!".
Толкова бях развълнувана и щастлива,че сълзите ми текнаха:)И сега като се сетя пак ми се пълнят очите... 
Нищо запомнящо се... Акушерката я носеше, така че главичката и мяткаше наляво- надясно.. и аз се развиках : "Дръжте му/ бебето/ главичката, моля/ !!!! Бебе не се носи така."/ Тя се разсмя и ми обясни , че нищичко им нямало... Изразих бурно несъгласие с подобаващи словосъчетания./ ако ви е добра фантазията , ще се досетите точно какви и то на прага на любезността/
После ми я носеха доста по -внимателно. Поне пред мен.
После ми я носеха доста по -внимателно. Поне пред мен.
и акуШАрката 
. Така беше, защото коремчето ми едва личеше през цялата бременност, ама и бебка си беше фъстък 2 200 
Родих преждевременно със секцио. Притеснявах се дали всичко ще е наред с бебетата. Знаех, че ще ги сложат веднага в кувиози. Очаквах, че след като изплачат, ще ми ги покажат, да ама не ми ги показаха, дори и намерение нямаха. Затова започнах да припявам като развалена плоча: "Моля ви се покажете ми ги!" Може би съм го казала поне 5-6 пъти, а в главата ми все страшни мисли, дали всичко е наред, имат ли си всичко, ама те наистина ли изплакаха или само така ми се стори. Докторите бързаха да ги отнесат в Неонатологията, ама аз припявам, та се смилиха над мен и ми показаха едното детенце. Очаквах грозно, червено и набръчкано бебе (нали е по-рано родено), а видях едно сладичко бебенце. Бях решила да не се втелясвам, че имам красиво бебе, ако то си е грозно, но той си беше много сладък и точно това казах: "О, колко си сладък!" Протегнах ръка да го погаля, но вече виждах как го отнасят, а брат му въобще не ми го показа. Аз си мислех: "Каква съм късметлийка, не само не са грозни, ами са си много сладки, а и са две". Видях ги отново след около 30 часа в кувизиозите, окабелени, омотани в жици и вече нищо не можах да кажа, ами само рев. Незабравими мигове - много емоция и много болка. Да са ни живи и здрави.