- Публикувана: 4 авг. 2006, 09:43 ч.
- Последно мнение: 7 авг. 2006, 00:46 ч.
пак за яслите, детските градини и личния опит
Съжалявам, Мария, но гласувах с последната опция. Нещо като твоя случай, но 4 градини след 4-годишна възраст. 
Мимс, пораснаха децата, а? Кажи повече за работата - какво, къде?
А за адаптацията в училище - колкото повече чета, толкова повече си мисля, че всичко си е въпрос на характер и няма много общо с ходенето или неходенето на градина...
Имам чувството, че и при мен малката по-лесно ще свикне - тя също ще е на 1г 10мес, а баткото ми е много съмнителен, дано не съм права, де.........
Отрицателни. Биеха, държаха се адски грубо, нищо не правехме по цял ден и беше тъпо. Никой не ми е обърнал и капка индивидуално внимание, бях просто някаква си бройка. Май това беше целта на тогавашните детски градини - "да те вкарат в строя", така да се каже. Или просто аз съм случила на лоша такава - но тогава не можеше да се избира, или районната, или нищо.
Затова вместо на градина майка ми ни записа на забавачка с английски език, там беше хубаво и ми харесваше много.
По принцип съм за детската градина, но трябва да има условия, занимания, внимание към децата, малки групи и много игра на чист въздух.
Затова вместо на градина майка ми ни записа на забавачка с английски език, там беше хубаво и ми харесваше много.
По принцип съм за детската градина, но трябва да има условия, занимания, внимание към децата, малки групи и много игра на чист въздух.
Много обичах да ходя на градина. Единственото неприятно нещо беше, че всеки ден си губех чорапите и мама много ми се караше. 
Ама то това не е от детската градина, а от творческия ми безпорядък.
Ама то това не е от детската градина, а от творческия ми безпорядък. Имам хубави спомени, макар и не нещо особено. Най-много се кефех на пластелина и апликациите, имам спомен как сме драматизирали "Дядовата ръкавичка". Нямам ясен спомен от учителките и другите деца (с малки изключения), може би защото съм ходила рядко (много боледувах), може би просто съм била по-затворено дете. Като цяло обичах детската градина или поне нямах проблем с нея.
Но категорично никой не си е позволявал грубо държане, това бих го запомнила. Не помня някой да е бил пляскан и наказван. По-ясно си спомням учителката от предучилищната, много мила жена беше. Янита, да не сме били в една група (в Добрич)?
Но братовчедка ми в Габрово беше попаднала на идиотска учителка, която 1) ги караше да си обръщат купичките, за да докажат, че са си изяли супата - смятай колко се е чудила леля ми защо детето е с така мазна коса и 2) карала по-оправните деца да слагат на гърне другите, съответно да ги запасват и пр.
Не седя дълго в тази ДГ, де.
Ходила съм не много редовно, може би една година на градина, имам спомени за светла и шарена обстановка, за хубави легълца, вкусна млечна супа, пластелини, учителка с акордеон, приказки, игри, като цяло спомените ми са хубави. Не бях взела толкова навътре момента, че учителката ми беше разкървила устата с една метална линийка, защото устата ми "много знаела". Майка ми и някои други околни много повече се бяха травмирали. В някои отношения няма приемственост между поведението ми в детската градина (бях зла и всеки ден задължително биех едно момче, докато не ревне с глас), и поведението ми в първи клас, където бях сред образцовите по поведение.
Но понеже контекстът на този въпрос е евентуално тръгване на работа, не знам дали нашите собствени спомени имат основна тежест. Аз не бих се доверила основно на тях. Много по-важно е според мене, ако можеш, да посетиш някоя и друга детска градина заедно с детето, и да прецениш как се чувствате. Това за мене би било по-определящото в решенията.
Но понеже контекстът на този въпрос е евентуално тръгване на работа, не знам дали нашите собствени спомени имат основна тежест. Аз не бих се доверила основно на тях. Много по-важно е според мене, ако можеш, да посетиш някоя и друга детска градина заедно с детето, и да прецениш как се чувствате. Това за мене би било по-определящото в решенията.
Моите спомени са смесени. Спомням си как леличката ни караше да ядем тлъстини и пилешка кожа, оттогава ги мразя, също и млякото с ориз; веднъж се бях наакала и много ми се караха; бях се разболяла от бронхопневмония и в болницата бях в една стая с едно момченце от моята група; водеха ни на зъболекар и мен ме беше страх; как паднах от някаква катерушка и си разкървавих носа.. Иначе хубавите спомени са: празниците по Нова година и Осми март, гледахме "Таралежите се раждат без бодли" по телевизията, докато чакахме да ни вземат родителите, госпожите също бяха добрички; имах си и гадже-Петър. Ама, общо взето, не съм обичала да ходя на градина и съм ревяла всяка сутрин. А на ясла не съм ходила. За сметка на това пък Ива ходи и на ясла, сега и на градина и смея да кажа, че много обича. Контактна и общителна е, не е като майка си едно време. Аз бях по-свита и срамежлива (за разлика от сега 
).
). Но понеже контекстът на този въпрос е евентуално тръгване на работа, не знам дали нашите собствени спомени имат основна тежест. Аз не бих се доверила основно на тях. Много по-важно е според мене, ако можеш, да посетиш някоя и друга детска градина заедно с детето, и да прецениш как се чувствате. Това за мене би било по-определящото в решенията.
Блажка, според мен имат тежест, защото няма начин да знаем със сигурност какво става в главиците на децата. Може детето да изглежда доволно, че ходи на градина, а в същото време да се чувства зле там. Много хора пишат, че децата им са добре в градината, но дали наистина е така от гледна точка на децата? И ако е така, защо повечето деца пред алтернативата да идат на градина и да си останат вкъщи предпочитат второто. В тази насока се бях замислила и честно казано ми се искаше да бъда опровергана. То май натам отиват нещата, макар и не толкова категорично, колкото в един момент си помислих, че ще бъде.
Направих опит да го заведа в най-близката ни детска градина на 1 юни - беше му интересно, децата пееха и рецитираха и искаше да влезе с тях, но не го пуснаха, предполагам и в други градини не биха пуснали непознато дете. Аз обаче бях с него. Всеки път, когато се заговори, че той ще е в градината с децата, пък мама - на работа, нещата стоят съвсем другояче. В този смисъл ми е ясно как се чувства - иска да е с децата, но мама да е на една ръка разстояние, но за съжаление няма да може............ А най-лошото е, че откакто се нищи темата, става все по-лепнат за мен. Днес в един детски център, където много пъти е стоял и е играл един час, не можа да изкара и половината време, като през целия си престой ме е викал. Като отидох бях посрещната с едно ужасно укорително "Мамо, аз много те виках, а ти защо не идваше?"
Когато съм се родила , майчинството е било 6 м. Имам, обаче многгооо смутни спомени от легълце с решетка от шнурове.. мрежа. Не дървени пръчки.
После обиколих детските заведения и най- много в с. Момин Проход и санаториумите за деца там. Първата ми операция е на 1.2м., нямам спомени, освен мрежата на леглото. , но имам спомени на 6 години. И добри и лоши. Невероятна красота и спокойствие. Добри хора. Животинки, котенца..Железницата - Пловдив- София.. и махахаме даже на влаковете, едно от малкото разнообразни неща.
И ужасът дали ще дойде мама... и кога. И когато дойде,... да миришеш носната и кърпичка/открадната от чантата и/ , защото мирише на Нея, на Мама.
Да се върна за градините.В повечето, всичко е наред., нормално, пък ако не е така има начини Да не е така. Вече.
После обиколих детските заведения и най- много в с. Момин Проход и санаториумите за деца там. Първата ми операция е на 1.2м., нямам спомени, освен мрежата на леглото. , но имам спомени на 6 години. И добри и лоши. Невероятна красота и спокойствие. Добри хора. Животинки, котенца..Железницата - Пловдив- София.. и махахаме даже на влаковете, едно от малкото разнообразни неща.
И ужасът дали ще дойде мама... и кога. И когато дойде,... да миришеш носната и кърпичка/открадната от чантата и/ , защото мирише на Нея, на Мама.
Да се върна за градините.В повечето, всичко е наред., нормално, пък ако не е така има начини Да не е така. Вече.
Maria.St , мисля, че при твоето детенце проблемът е по-скоро в страхът от раздяла, а не в детската градина като такава. Според мене, и у дома с тях да сме, пак не можем да знаем 100% какво става в главите им. 
Моето лично мнение и избор са плавните преходи. Децата ми обичат да ходя на градина (си мисля). С първото дете се притеснявах повече. Подготвях го около година. Първо като стана на 2 годинки беше около един срок в социализираща програма за майки с деца, веднъж седмично и ние, и децата пеехме песнички и ветреехме парашути, около 40-45 минути. Следващия срок беше в някаква програма по рисуване и моделиране, пак за същото време веднъж седмично, децата сами в залата, но родителите на една пейка пред вратата. На 3 годинки тръгна на детска градина за по 2-3 часа на ден. На 5 години всъщност се озова в целодневна детска градина (беше ми леко противоестествено, за мене нормалното нещо на тази възраст е все още да са само до обяд на училище, но нямаше начин). Според мене, ако ти се налага да работиш, е важно детето да е уверено, че мама винаги идва, а тази увереност се натрупва постепенно, и за нея има техники.
Моето лично мнение и избор са плавните преходи. Децата ми обичат да ходя на градина (си мисля). С първото дете се притеснявах повече. Подготвях го около година. Първо като стана на 2 годинки беше около един срок в социализираща програма за майки с деца, веднъж седмично и ние, и децата пеехме песнички и ветреехме парашути, около 40-45 минути. Следващия срок беше в някаква програма по рисуване и моделиране, пак за същото време веднъж седмично, децата сами в залата, но родителите на една пейка пред вратата. На 3 годинки тръгна на детска градина за по 2-3 часа на ден. На 5 години всъщност се озова в целодневна детска градина (беше ми леко противоестествено, за мене нормалното нещо на тази възраст е все още да са само до обяд на училище, но нямаше начин). Според мене, ако ти се налага да работиш, е важно детето да е уверено, че мама винаги идва, а тази увереност се натрупва постепенно, и за нея има техники.
Блажка - за съжаление си права, но все пак шансът да се чувства зле детето и ти да не го видиш/усетиш е в пъти по-голям, когато детето е по цял ден на градина, особено ако тръгването е било травмиращо, наложено със сила и т.н.
Хубави са тези работи, които разказваш, но, уви - тук такива програми няма. Няма дори такива идеи - казаха ми, че било по-хубаво още в началото да си свикне, че е там по цял ден. Ако (принципно говорим, щото хич не знам в момента дали ще имам възможност) уредя да ги гледа жена и да ходят по 2-3 часа на ясла/градина, сигурно на втория месец още ще почнат да ме гледат странно в градината.....................................
Хубави са тези работи, които разказваш, но, уви - тук такива програми няма. Няма дори такива идеи - казаха ми, че било по-хубаво още в началото да си свикне, че е там по цял ден. Ако (принципно говорим, щото хич не знам в момента дали ще имам възможност) уредя да ги гледа жена и да ходят по 2-3 часа на ясла/градина, сигурно на втория месец още ще почнат да ме гледат странно в градината.....................................
Чудесни са ми спомените, за което е показателна следващата случка:
Ставам сутрин, обличам се, взимам си торбичката (не помня с какво) и отивам да събуждам вуйчо, бил се успал разбираш ли. Чукам на вратата, дълго и продължително, в крайна сметка той става и се показва сънен сънен, аз:ще закъснеем!, той:ама днес е събота!
Имахме басейн, много играчки, мили възпитателки... Искаам пак на градинааа!
Ставам сутрин, обличам се, взимам си торбичката (не помня с какво) и отивам да събуждам вуйчо, бил се успал разбираш ли. Чукам на вратата, дълго и продължително, в крайна сметка той става и се показва сънен сънен, аз:ще закъснеем!, той:ама днес е събота!
Имахме басейн, много играчки, мили възпитателки... Искаам пак на градинааа!