пак за яслите, детските градини и личния опит

Аз имам спомени от градината. Хубави спомени. Другарките ни гледаха добре, пеехме, учехме руски по картинки (то голямото учене, де)... Много игри... Хубави спомени общо взето. Само помня как ме караха да спя, когато не ми се спеше следобед, и да си изяждам яденето, когато не ми се ядеше (бях малко злояда на онез години, ех, защо не запазих това качество!) не толкова с добро Но няма как, трябва ред.
Надявам се и на дъщеря ми да са й хубави спомените някой ден.

Много обичах да ходя на градина. Единственото неприятно нещо беше, че всеки ден си губех чорапите и мама много ми се караше. Ама то това не е от детската градина, а от творческия ми безпорядък.

Аз на ясла не съм ходила, само на детска градина. Нямам лоши спомени, освен една много строга учителка, която непрекъснато ме наказваше, ама аз съм била голяма агитаторка - казвала съм на децата - и да ядете и да не ядете пак ще ви дадат десерт и та са взели, че са ме слушали.
Сещам се, че имах 2 гаджета в детската - от малка съм била любовчийка.

Сестра ми ходеше на ясла /тя е 5 години по-малка от мен/ и много плачеше, хич не и харесваше и ревеше всеки ден по пътя до яслата и обратно
После вече на детската градина всичко си беше наред - всъщност ние сменихме жилището и ходеше в друга градина, а не тази с яслата. Аз я прибирах и даже съм я чакала да си доиграе.
Ами това са ми спомените

Е на това му се вика добро начало! Обнадеждихте ме. Моите спомени са отрицателни и ми става много мъчно като си помисля, че и децата ми ще трябва да минат през това........ Дано има повече такива мнения

Смесени.
Играта с децата,ученето на песни и всякакви други ми бяха безкрайно приятни.
Следобедният сън...за мен не беше сън.Аз не спях.Стоях на едно столче при лелите и чаках децата да се събудят.Не ме оставяха да стоя в спалното,защото освен че не спях,будех децата Чакането да се събудят ми се струваше безкрайно...

На ясла не съм ходила и честно казано мисля, че вариантът ясла бих приложила при мое дете в краен случай. За детските гради съм ЗА. Като малка ми харесваше да ходя на детска градина, но много мразех да спя там . Може би поради факта, че баба ми можеше да ме гледа следобед, аз наистина въобще не исках да спя в ДГ... Е, сега синът ми ходи на ДГ и мисля, че му харесва, спи там (разбира се), но аз се постарах от самото начало да не разбере въобще, че има вариант, в който може да ходи само до обяд...
Ужасната случка в ДГ при мен беше, когато една "другарка" ме наби "яко", защото съм си позволила да взема една магнитна круша от магнитната дъска. Направо от плач бях започнала да хълцам. Сега ако можеше да ми падне тази "другарка" . Най-тъпото беше, че тя въобще не беше в моята група и приличаше на баба Яга  (още си я спомням). Всъщност, спомням си и "другарките" на моята група - едната беше добра, другата "лоша" (явно втората просто не ми е била симпатична). Приятелите ми от ДГ също си ги спомням, даже момчето, което си харесвах...
Единственото сравнение, което мога да направя с дете, което не е ходило на ДГ е с една моя съседка, която беше много по-несамостоятелна, плаха и не общителна от мен, но не знам дали това се дължи само на това, че не е ходила на ДГ или и на характер . Във всички случай мисля, че на децата ходили на ДГ им е по-лесно в 1-ви клас в училище - стреса е много по-малък, особено в наши дни, когато те трябва да пишат и четат и т.н. още преди да са започнали училище.

Отговорих смесени или никакви. Изкарах само три месеца в градината, първа група. Имам някакви откъслечни спомени...другарката Медникарова- добрата и другарката Янкова- лошата. Тази втората много я мразех, щото ме караше да ям, един път даже повърнах отгоре й. Имаше един Тошко с очила, много го харесвах...
 Както и да е, след някаква шарка ме спряха и бях командирована при баба ми за дълги години. По- ясните ми спомени са оттогава, как ужасно много исках да ходя на градина, как висях в четири часа пред градината пред блока и чаках децата да се събудят и другарките да ме пуснат вътре да си играя...
По тази причина се записах САМА на училище на 6 години.
Не знам дали всичко това е дало някакво отражение, но никога не съм била от най-общителните, абе да си кажа направо - в някои случаи съм си абсолютен темерут.

Почнах да ходя на ДГ на 'преклонната' възраст от 5 години. Никога не спях и не си изяждах буламачите, за това нашите се принудиха да ме пускат на 1/2 ден. Категорично не съм била по-несамостоятелна от другите деца, връщах се от градината сама, после си играех, докато дойдат нашите. Т.е. превила съм неща, които останалите детскоградинници по онова време не правеха. Нямам спомен да съм била неконтактна, имах приятелчета и бях умерено нахална. Единствено имах огромен респект към учители и това се запази много дълго време.
За сметка на това заради неходенето си на градина четях от невръстна възраст, смятах прилично и училището ми беше песен. Освен това никога не хленчех, ако няма с кого да си играя, винаги можех да си измисля занимавки. А да, и до 10-годишна не знаех що е 'педераст'.

Сега има градини, които предлагат много повече занимавки, от колкото може да осигури един родител. Можеш да им кажеш, че не искаш детето ти да спи  А и учителките вече не те овикват и наказват за неизядено ядене и други дреболии. Така че днешните градини все пак са се развили от едно време.

Изцяло положителни.

На ясла съм била 7-10 дни само. Помня, че счупих някакво кукленско легълце 

Но от ДГ имам само положителни спомени. Само мразех да спя на обяд и вечно търсех с кого да си говоря... Поради това, цялата група редовно биваше наказвана да е завита през глава.
Бях любимката на 1-та ми г-жа и като такава бях на пиедестал.
Само да отбележа, че съм била във 2-ра, 3-та и 4-та група. Демек някъде към 4г. и нещо съм тръгнала по тези обществени заведения.

П.П: скоро в НЕТ-а попаднах на сайт със снимки на моята ДГ. Гледах с такава любов  и умиление кадрите   

Смесени.
Подчертавам , че аз съм ходила само 1г. в градина когато бях на 5г. Гледани сме от родителите ни на смени и от бабите.
Та хубавите спомени:
- игри с много деца и веселие;
- яденето ми харесваше;
- едната леличка беше много добра;
Лошите:
- спането на обед(никога не спах) винаги ми се караха;
- почти винаги отворен прозорец в спалното;
- лошата леличка , която ми скубеше косата;
- разболях се от пневмония и лежах в болницата;

 Не съм ходила на ясла, а на детска градина само малко(мама си беше в къщи по майчинство със сестра ми, после с брат ми - как се е оправяла с тримата...).
 Нямам спомени някой да ми се е карал, нямам спомени да съм плакала или да не съм искала да ходя(но аз по принцип имам малко спомени от тази си ранна възраст). Помня, че винаги ме събуждаха(а аз много обичам да спя), помня, че едно момче ме удари със стрък коприва, помня патенцата и крушите с магнитчета, с които се учехме да смятаме, помня едно тържество за Коледа(всички бяхме със страхотни бели рокли и играехме като снежинки), помня, че ми се смееха за нощницата с рози(баба ми я беше купила и до ден днешен не знам какво смешно й имаше).
  

А , не  с това не съм съгласна ... ако на някой му служи за успокоение , добре , но не е вярно ...
Не съм ходила нито на ясла , нито на детска градина . Характер  невероятен просто ... Само да вметна , че на баща ми леля му беше директорка на детската градина , та никой не ме е тормозил примерно , просто не съм искала да ходя
Ходила съм на предучилищна , а на 5 години можех да чета , баба ми ме научи .
Винаги съм била лидер и много оправно дете .
Не се гордея с калпазанщината и не смятам ,че е хубаво за детето да не ходи на градина , Марти мисля да го дам , но това че децата които не ходят на градина са по - свити , необщителни и по - трудно учат не е вярно ...
Най - добрата ми приятелка също не е посещавала подобно детско заведение , но и тя е била ... огън дете !

Мразех градината, имах една учителка ГЕНОВА която много ме тормозеше. Тормоза включваше и бой и наказания сама в тъмната стая.
Мразя такива учителки.

Аз съм ходила на ясли и на ДГ. От яслите нямам много спомени - само 2. Била съм много болнава, със спастичен бронхит и много лежане по болници. Противно на всяка човешка логика лекарката ми е посъветвала майка да ме пусне на ясли /дотогава не са имали такива намерения/, за да се стегна малко  . Та така съм тръгнала на ясли на няма и годинка. Двата ми спомена са свързани с един дядо коледа и един пясъчник. Нищо кошмарно не е де.

От ДГ имам само много хубави спомени. Единствения факт, който помрачава прекрасната картинка е, че брат ми е бил ужасен там и не са искали да ме приемат, поради неговия лош имидж. Дядо е имал връзки, та са ме взели. Бях любимка и на децата, и на всички госпожи. Бях изключително "популярна", както сега е модерно да се казва. Само хубави неща помня и с повечето деца, които сме били заедно и досега имаме добри отношения. Даже с жената на един "колега" от ДГ се засякохме във форума тук. Никакви гадости, извращения и лошотии не помня.

Не знам как са ми се отразили в социален план тези детски заведения. Нашите казват, че съм била много общително, отворено и ведро дете, но в пуберитета съм се повредила. Станно, първото помня, второто не.  Истината е, че сега съм гаден темерут и не съм особено отворен и комуникативен човек. Та заключения в тази посока не мога да правя.

   Била съм някъде 2 годишна като са ме записали на ясла нашите! Още като се сетя за учителките си там и ме изпълват приятни чувства! Не помня конкретни случки, но като цяло усещането което съм запазила от тогава е прекрасно  !
  В първа група в детската градина обаче беше кошмар! Учителката беше ужасна! Постоянно крещеше по нас и ни тормозеше! Мразех я от дъното на душата си и не исках да ходя на градина!
  После се преместихме в друг квартал и аз респ. в друга градина! В новата градина учителките бяха супер! Занимавахме се с какво ли не! Дворът на градината беше огромен с много забавления и зеленина! Храната беше много вкусна   - изяждах си всичко, като се има в предвид, че бях ужасно злояда  ! Извеждаха ни на разходки - беше коренно различно от градината в която бях преди това! Имах много приятелки, а с една от тях сме такива вече повече от 20 години! Само имам спомен как нашите веднъж закъсняха и останах последна! Много бях нещастна - мислех че са ме забравили  !
  С учителките си още се поздравяваме и много се обичаме! Дори и директорката ме помни, което ми е малко странно, защото аз бях послушно дете, но е факт, дори и по име ме нарече като се видяхме преди няколко години след като не се бяхме виждали откак съм напуснала градината!
  Е, това са ми спомените от градината! Надявам се и синът ми да си спомня с умиление този период един ден!  

По-скоро смесени.
Най-ярките ми спомени са, че не си изяждах всичко на закуска и обяд, за което ми даваха черни точки и  да спя следобед - още черни точки. Не само че не спях, но и будех другите. Наложи баба да ме прибира на обяд   
Учителките бяха страхотни  С едната и до днес се поздравяваме на улицата.
Помня и 4-тия си рожден ден - правихме го в детската градина, с торта-заек и подаръци. А следобед вкъщи имаше продължение. 

Помня супите с фиде...И до днес го ненавиждам.

Смесени, и то заради една от помощните лелки, беше ни шамаросвала. И ако някое от нас не смогнеше навреме да стигне до тоалетната беше наричано "дърто магаре/ магарица" и т.н. За дърпането за ушите не искам да се сещам, но то ни придружаваше и в училище  Тогава времената бяха други. И съдовете за хранене и тоалетните воняха на хлор 
Хубавото на градината бяха многото играчки, контакта с децата и многото люлки.

Аз на ясли не съм ходила защото до 3 години ме е гледала баба ми . Но после като тръгнах на градина винаги ми е било интересно и хубаво. Спомням си ,че при едната госпожа/а тогава другарка/ни занимаваше постоянно с нещо да изрязваме,лепим,рисуваме и др. А другата ни разказваше много приказки и така ни усмиряваше или приспиваше /когато трябваше на обяд да спим/. А и градината беше точно срещу нас и ми беше много лесно да ходя сама до там. Даже сме се смели с майка за това ,че когато съм я виждала на терасата съм викала на госпожата"'Госпожо мама ме вика да се прибирам "И съм хуквала към вкъщи независимо ,че тя не ме викала. Въобще нямам лоши спомени от градината .

Имам отвратителни спомени.
На ясла съм ходила около 2-3 месеца, когато ме забравили цял следобед в тоалетните да си играя на чешмичката-многостранна бронхопневмония и една година вкъщи с баба.

Детската градина нямало места за втора група и ме пуснали в трета-голям бой ядях. А манджите бяха отвратителни и от докато ме вземат ме държаха на една маса права да си изям, ми не си изяждах и не ми дремеше. С кеф тръгнах на училище, щото очаквах много повече, там пак беше скука.

И сега се терзая от мисълта да пусна Фелипе на ясла, но осъзнавам, че е много по-различен от мен-социален, колективен тип и му харесва компанията на другите хора. Най-ме е страх, че ще взимам от яслата един непознат за мен човек, попил елементарността на леличките и другите (прося за извинение, но това са ми наблюденията върху болшинството от леличките и родителите, мнението ми трудно ще се промени от обидени постинги).

Имам само хубави спомени от градината. От всички. И помня, че ходех с голямо удоволствие и желание.

Много спомени нямам. Често боледувах - безкрайни настинки. От положителни емоции - хубавите празнични концерти за Нова година и Осми март, млечните супички, много сладка костенурка. От лошите - някакви гадни туршии, при ядене стичащи по лакътчета и много щипещи, рибени кюфтета , момчета, тормозещи костенурка, а ... бях много спокойно дете, но веднъж се наложи да ухапя една нахалничка  !

На ясла не съм ходила.На градина - около 20 дни.Спомени от самата градина нямам, само от воденето сутрин - една безкрайна тъга Ронех сълзи, без да рева с глас и да се тръшкам, по целия път дотам.А това е още по-покъртително.Била съм от редките случаи на деца, които просто не могат да се адаптират.Мама ми разказва, че съм си седяла на столчето по цял ден, ей така - плачейки тихичко Без да играя с децата, без да се храня и да спя..След 3 такива седмици и липса на всякакъв напредък, учителките я посъветвали да ме спре и да опита по-късно.Повече не ме пусна - направо на училище.
Не съм пострадала от неходенето на градина.Вярно, соц. ми контакти бяха по-ограничени, но си имах братовчед, с който си играехме по цял ден.Когато той тръгна на училище, много страдах.Исках и аз да ходя.В резултат тръгнах в първи клас година по-рано и с огромно желание.Справях се блестящо Никакви проблеми с адаптивност, комуникация, болести, концентрация и т.н.
Така че за сина ми бях решила да пробвам - ако му е добре там - ок, ако не - щях да измисля друго.Но той се адаптира много бързо и честно казано, му се отразява сякаш по-добре от домашното отглеждане.Стана много по-социален и самостоятелен.А може и да не е от яслата, може би просто порасна Но така или иначе детето ходи с желание и се чувства добре.Явно не се е метнал на майка си

Момичета, така като ви чета и взех да се поуспокоявам. Тази нощ ми беше много криво - до никое време творих св и роних сълзи за Нероден Петко Затова пък са го харесали и другата седмица съм на интервю, та дано да сте прави... Ужасно ми е свито. Макар че от месеци се настройвам, хич не чувствам да сме готови - нито аз, нито децата 

Иначе аз съм посещавала 3 детски градини (след 3 год. възраст) и само лоши спомени. Помня, и то много ярко, колко самотно и тъжно се чувствах - по цял ден се оглеждах дали няма да дойде някой да ме вземе. Помня как другите деца оплитаха в косата ми пластелин и ми сипваха пясък по главата. Помня как почина на едната другарка момиченцето и тя по цял ден плачеше, а всички шушукаха, че е било болно - години след това сънувах кошмари, а и досега ме е страх от смъртта. Помня как другарките ми се караха, че закъснявам, като че можех да променя нещо (нашите все се успиваха). Помня как няколко пъти ме накараха да играя гимнастика по гащи (бяха забравили да ми сложат шорти) и умирах от срам. Помня колко завиждах на едно съседче, което го гледаха вкъщи... Все такива работи... И отгоре на това за какво? Въпреки детската градина първи и втори клас ми бяха кошмарни. Чак след трети клас започнах да се адаптирам и да се чувствам донякъде на мястото си...

Явно аз съм си темерут, само се моля децата да не са като мене. Или поне да го разбера овреме, та ако имам възможност да не ги мъча.

А колко още въпроси ме тормозят, ако знаете - май ще пусна още една тема...

Аз бях за пример на всички, родителите ми и учителките ми винаги ме хвалеха много колко съм послушна, прилежна, старателна и т.н.-просто съвършена Събирах си червените точки и пчелички и бях много горда. Сега като се замисля-каква елементарна мотивация сме имали....

Съжалявам, Мария, но гласувах с последната опция. Нещо като твоя случай, но 4 градини след 4-годишна възраст. 

Ъъъ, всъщност може би трябваше да гласувам с предпоследната. Тъкмо се сетих за един по-забавен спомен в сравнение с шамарите, които ядях, защото не спях следобяд и в сравнение с гадните лелки, които непрестанно унижаваха Здравко, който все се наакваше.
Имаше един Филип, в когото бях влюбена и, за когото исках да се оженя.  И това, ако не е достойно за хубав спомен...

Мимс, пораснаха децата, а? Кажи повече за работата - какво, къде?

Аз имам много малко спомени от яслата - бях се разсърдила на едната учителка и отказах да й кажа довиждане като си тръгвах. нещо сериозно трябва да е било, защото яко се инатих и не исках дори да я погледна. майка ми ме наказа да се прибираме няколко спирки пеш - извървях си ги геройски. другият ми спомен е че учителките ме бяха лакирали един ден - не знам дали оттогава изпитвам отвращение от лакирани детски нокти...

после ме записаха в детска градина много близо до нашия блок. не си спомням нито едно конкретно лошо нещо - напротив, все хубави случки помня - но поради някаква причина не исках да ходя. нашите излизаха рано за работа и брат ми ме водеше сутрин преди училище и ме взимаше все първа следобед. по едно време си дадох сметка, че ако сутрин не съм готова навреме, той ще закъснее за училище...започнах да се мотая, а той започна да ме оставя сама у дома... нашите не знаеха нищо, докато един ден майка ми не си тръгнала по-рано от работа и минала да ме прибере от детската градина  известно време ме оставяха сама у дома. не помня какво съм правила....
пратиха ме при баба ми в добрич и там ме записаха в предучилищна - изкарах една хубава година, учителките ме оставяха да чета приказки на децата, а те се събираха в тяхната стаичка да си приказват... допреди няколко години ги срещах по улиците на добрич и ме помнеха по име...

резултат? в първи клас всички бяха приятели от детската градина, а аз се държах буквално залепена за приятелката ми от входа - чувствах се изолирана от цялата тайфа... макар че по-късно всички станахме приятели и външно не съм давала признаци на отчужденост, дълбоко в себе си усещах, че не мога да се сближа с всички... не знам дали е заради липсата на достатъчно опит в детската градина... по-късно в гимназията се борих много с това... и досега е така - трудно ми е да поддържам много приятелства наведнъж, но се старая

вики пропусна детската градина и в предучилищната, а после и в първи клас свикна трудно с идеята, че трябва да ходи всеки ден. за сметка на това е общителна и има приятели не само от нейния клас. сега й предстои смяна на училището и се надявам да се адаптира лесно.

габриела тръгна на ясла на година и 10 месеца, сега ще е втора група в детската градина. като изключим няколкото сълзливи раздели, дните й там са изпълнени със забавления. цяла ваканция не спира да говори за детската си градина...

надявам се Никола и Ния бързо да свикнат, а на теб ти пожелавам много смелост и сигурност в решението! а че ще си поплачеш, то  е ясно...

кога започват яслите? най-добре е да провериш на място, защото обикновено ремонтират нещо през лятото.
преди две години в яслата на габа бяха казали, че ще започнат от първи септември и аз съответно си бях нагласила отпуската, че на първи да съм на работа. отиваме с габица рано сутринта - нагласени, с букети за учителките - и ни казаха, че не е приключил ремонтът  да видиш как се намира свободна баба в следващите 15 минути и как се закъснява в първия работен ден след отпуската 

затова миналата година пратих габица на 15 септември - двете с виктория имаха общ първи учебен ден.

  Нямам никакви същественни спомени, нито добри ,нито лоши ( освен лошата леличка) 

Е, поне не съм единствената 


Яни, пуснах ти ЛС.

А за адаптацията в училище - колкото повече чета, толкова повече си мисля, че всичко си е въпрос на характер и няма много общо с ходенето или неходенето на градина...
Имам чувството, че и при мен малката по-лесно ще свикне - тя също ще е на 1г 10мес, а баткото ми е много съмнителен, дано не съм права, де.........

Отрицателни. Биеха, държаха се адски грубо, нищо не правехме по цял ден и беше тъпо. Никой не ми е обърнал и капка индивидуално внимание, бях просто някаква си бройка. Май това беше целта на тогавашните детски градини - "да те вкарат в строя", така да се каже. Или просто аз съм случила на лоша такава - но тогава не можеше да се избира, или районната, или нищо.
Затова вместо на градина майка ми ни записа на забавачка с английски език, там беше хубаво и ми харесваше много.
По принцип съм за детската градина, но трябва да има условия, занимания, внимание към децата, малки групи и много игра на чист въздух.

Де Ваня, ти си ми сестра по душа. Аз пък си губех ръкавичките.
Имам хубави спомени, макар и не нещо особено. Най-много се кефех на пластелина и апликациите, имам спомен как сме драматизирали "Дядовата ръкавичка". Нямам ясен спомен от учителките и другите деца (с малки изключения), може би защото съм ходила рядко (много боледувах), може би просто съм била по-затворено дете. Като цяло обичах детската градина или поне нямах проблем с нея.
Но категорично никой не си е позволявал грубо държане, това бих го запомнила. Не помня някой да е бил пляскан и наказван. По-ясно си спомням учителката от предучилищната, много мила жена беше. Янита, да не сме били в една група (в Добрич)? 
Но братовчедка ми в Габрово беше попаднала на идиотска учителка, която 1) ги караше да си обръщат купичките, за да докажат, че са си изяли супата - смятай колко се е чудила леля ми защо детето е с така мазна коса и 2) карала по-оправните деца да слагат на гърне другите, съответно да ги запасват и пр.
Не седя дълго в тази ДГ, де.

Ходила съм не много редовно, може би една година на градина, имам спомени за светла и шарена обстановка, за хубави легълца, вкусна млечна супа, пластелини, учителка с акордеон, приказки, игри, като цяло спомените ми са хубави. Не бях взела толкова навътре момента, че учителката ми беше разкървила устата с една метална линийка, защото устата ми "много знаела". Майка ми и някои други околни много повече се бяха травмирали. В някои отношения няма приемственост между поведението ми в детската градина (бях зла и всеки ден задължително биех едно момче, докато не ревне с глас), и поведението ми в първи клас, където бях сред образцовите по поведение.
Но понеже контекстът на този въпрос е евентуално тръгване на работа, не знам дали нашите собствени спомени имат основна тежест. Аз не бих се доверила основно на тях. Много по-важно е според мене, ако можеш,  да посетиш някоя и друга детска градина заедно с детето, и да прецениш как се чувствате. Това за мене би било по-определящото в решенията.

По скоро спомените ми от детската градина са положителни. Гласувах с втората опция.
Спомените ми са свързани с игри и много приятелчета.

Моите спомени са смесени. Спомням си как леличката ни караше да ядем тлъстини и пилешка кожа, оттогава ги мразя, също и млякото с ориз; веднъж се бях наакала и много ми се караха; бях се разболяла от бронхопневмония и в болницата бях в една стая с едно момченце от моята група; водеха ни на зъболекар и мен ме беше страх; как паднах от някаква катерушка и си разкървавих носа.. Иначе хубавите спомени са: празниците по Нова година и Осми март, гледахме "Таралежите се раждат без бодли" по телевизията, докато чакахме да ни вземат родителите, госпожите също бяха добрички; имах си и гадже-Петър. Ама, общо взето, не съм обичала да ходя на градина и съм ревяла всяка сутрин. А на ясла не съм ходила. За сметка на това пък Ива ходи и на ясла, сега и на градина и смея да кажа, че много обича. Контактна и общителна е, не е като майка си едно време. Аз бях по-свита и срамежлива (за разлика от сега ).

Прекрасни ))))
Много се изкушавам да изпадна в подробности, но ще се въздържа
Не мисля че има голяма връзка с общителността и адаптивността (има ли такава дума  ) на детето по-късно. По-скоро е въпрос на характер. Няма как да разбереш, докато не опитате.
Успех

Блажка, според мен имат тежест, защото няма начин да знаем със сигурност какво става в главиците на децата. Може детето да изглежда доволно, че ходи на градина, а в същото време да се чувства зле там. Много хора пишат, че децата им са добре в градината, но дали наистина е така от гледна точка на децата? И ако е така, защо повечето деца пред алтернативата да идат на градина и да си останат вкъщи предпочитат второто. В тази насока се бях замислила и честно казано ми се искаше да бъда опровергана. То май натам отиват нещата, макар и не толкова категорично, колкото в един момент си помислих, че ще бъде.

Направих опит да го заведа в най-близката ни детска градина на 1 юни - беше му интересно, децата пееха и рецитираха и искаше да влезе с тях, но не го пуснаха, предполагам и в други градини не биха пуснали непознато дете. Аз обаче бях с него. Всеки път, когато се заговори, че той ще е в градината с децата, пък мама - на работа, нещата стоят съвсем другояче. В този смисъл ми е ясно как се чувства - иска да е с децата, но мама да е на една ръка разстояние, но за съжаление няма да може............ А най-лошото е, че откакто се нищи темата, става все по-лепнат за мен. Днес в един детски център, където много пъти е стоял и е играл един час, не можа да изкара и половината време, като през целия си престой ме е викал. Като отидох бях посрещната с едно ужасно укорително "Мамо, аз много те виках, а ти защо не идваше?" 

Положителни - едва от предучилищната група. Там беше приятно и забавно, игри, подготовка и тръпнене за училището. Толкова ме бяха прегряли, че на първия учебен ден ми трепереха краката целия ден.

Когато съм се родила , майчинството е било 6 м.   Имам, обаче   многгооо  смутни спомени от легълце с решетка от шнурове.. мрежа.  Не дървени пръчки.
    После  обиколих детските заведения  и най- много в с. Момин Проход и санаториумите за деца там.   Първата ми операция е на 1.2м., нямам спомени, освен мрежата на леглото. , но имам спомени на 6 години. И добри и лоши.  Невероятна красота и спокойствие. Добри хора. Животинки, котенца..Железницата - Пловдив- София.. и махахаме даже на влаковете,  едно от малкото разнообразни неща.

   И ужасът дали ще дойде мама... и кога. И когато дойде,... да   миришеш  носната и кърпичка/открадната от чантата и/  , защото мирише на Нея, на Мама.

     Да се върна за градините.В повечето, всичко е наред., нормално, пък ако не е така има   начини  Да не е така. Вече.

Maria.St , мисля, че при твоето детенце проблемът е по-скоро в страхът от раздяла, а не в детската градина като такава. Според мене, и у дома с тях да сме, пак не можем да знаем 100% какво става в главите им.  Моето лично мнение и избор са плавните преходи. Децата ми обичат да ходя на градина (си мисля). С първото дете се притеснявах повече. Подготвях го около година. Първо като стана на 2 годинки беше около един срок в социализираща програма за майки с деца, веднъж седмично и ние, и децата пеехме песнички и ветреехме парашути, около 40-45 минути. Следващия срок беше в някаква програма по рисуване и моделиране, пак за същото време веднъж седмично, децата сами в залата, но родителите на една пейка пред вратата. На 3 годинки тръгна на детска градина за по 2-3 часа на ден. На 5 години всъщност се озова в целодневна детска градина (беше ми леко противоестествено, за мене нормалното нещо на тази възраст е все още да са само до обяд на училище, но нямаше начин). Според мене, ако ти се налага да работиш, е важно детето да е уверено, че мама винаги идва, а тази увереност се натрупва постепенно, и за нея има техники.

Блажка - за съжаление си права, но все пак шансът да се чувства зле детето и ти да не го видиш/усетиш е в пъти по-голям, когато детето е по цял ден на градина, особено ако тръгването е било травмиращо, наложено със сила и т.н.
Хубави са тези работи, които разказваш, но, уви - тук такива програми няма. Няма дори такива идеи - казаха ми, че било по-хубаво още в началото да си свикне, че е там по цял ден. Ако (принципно говорим, щото хич не знам в момента дали ще имам възможност) уредя да ги гледа жена и да ходят по 2-3 часа на ясла/градина, сигурно на втория месец още ще почнат да ме гледат странно в градината.....................................

Чудесни са ми спомените, за което е показателна следващата случка:
Ставам сутрин, обличам се, взимам си торбичката (не помня с какво) и отивам да събуждам вуйчо, бил се успал разбираш ли. Чукам на вратата, дълго и продължително, в крайна сметка той става и се показва сънен сънен, аз:ще закъснеем!, той:ама днес е събота!
Имахме басейн, много играчки, мили възпитателки... Искаам пак на градинааа!

Мисля че подготвителния срок (водиш детето само до обяд) е една седмица по принцип. Едва ли ще е проблем да го удължите докогато сметнеш за редно. Даже ще им е по-лесно на лелките, следователно няма какво да ви гледат накриво.

Аз съм от тези,ходили само на градина.Нямам много спомени,само си спомням таблото на което окачваха рисунките ни и беше много вълнуващо да гледаш творбата си там,също помня как другарката много ме обичаше(макар,че беше доста строга) и един ден без да искам и казах майко-тя толкова се беше зарадвала(а аз просто се обърках).Помня също как си миехме ръцете всички заедно и ги бърсахме с една и съща кърпа А няма да забравя когато веднъж ни слагаха някаква ваксина в дупетата колко ме беше срам,че ще ми видят дупето.Сега се сещам,че имахме малки столчета и всяко дете си знаеше мястото,а другарката сядаше по средата и пеехме песнички...
май е било хубаво,а сякаш никога не е било...

Аз никога не съм била проблемно дете ,но мразех градината, даже избягах два пъти, а на третия път ме върнаха, иначе бях общителна , и т.н. обаче още не мога да гледам пилешка супа, смееха ми се за очилата, беше ми дивно скучно и на всичко отгоре по празници ни обличаха в едни безумни роклички ама само в един размер, а аз като по-пълничка и височка бях като прасенце ... едва се нацеждах, когато напуснах си обещ.ах моето дете никога да не го дам в детска... е няма да си го спазя това обещание, всъщностъ за първи път в този сайт чух, че НЯКОЙ НЯКОГА Е ОБИЧАЛ ГРАДИНАТА СИ,  ИЗУМЯХ!

Както се оказва, не само "някой някога", а близо половината гласували имат добри спомени от градината си. И аз бях изненадана, но поне изненадата беше приятна. Все пак това е добра новина предвид факта, че и на нашите деца им предстои, нали?

Надявам се моето дете да хареса градината на есен и да има само добри спомени от нея. Моите са смесени.

Моите спомени са много хубави. Ходила съм и на ясла, и на градина. Доста често ме взимаха последна, а 2-3 пъти ме забравиха. После се оказа, че майка ми имала партийно събрание в службата (присъствието задължително, дори и за нечленуващи).
В последната градина бяхме заедно с брат ми (2 години по-малък). Той много страдаше от тяхната лелка. По онова време имаше говорен дефект - не можеше да изговаря "з", "ц", "ч", "ш", а ги казваше някак носово. Вместо "зъби", казваше нещо от рода на "гъби", но много странно. Неговата лелка много му се подиграваше и направо го тормозеше заради този 4дефект". После той ходи на логопед и се оправи, но много я мразеше.

По-скоро отрицателни.
Смътни са ми спомените, но и от това което се сещам не ми става по-добре. Не съм искала да ходя, оставили са ме, защото е нямало кой да ме гледа. Те така са ме оставили и на година и половина на баба ми на село де. Мразех пиле фрикасе и филия с оранжева лютеница. Мразех учителката по музика, студена, изрусена кукла, другарката Бялова.
За това силно се притеснявах как Цецо ще приеме градината, успокоява ме мисълта, че напоследък иска да ходя по-късно за да си играе на двора. Слава Богу.