Имам нужда от помощ

Заставам напълно зад думите на  Jaly1!

Смело напред! Всичко хубаво тешърва предстои, вярвай в това и се надявай! Аз лично за себе си мисля, че се освободих от огромен товар, който за жалост на моменти се връща и ме дърпа надолу, но не се давам! Имам жажда за живот, имам и за кого да живея. СЛънцето в очите ми - моето детенце ме прави щастлива дори и когато плаче за татко си. За всичко е нужно само време. Ти не си сама! Бъди убедена в това.   

Както казва Дажила - НЯМА ОТРИЦАТЕЛЕН ОПИТ
ВИж и ма негативи извлечени от НАС - лично ние можем да превърнем даден опит или в свое оръжие или в болно място или в комплекс или товй да ни съсипе живота

Ще ти кажа някои неща - адно не ти звучат тъпо - нямам опита на такава раздяла - просто защото не градя живота си върху някой. Твърде съм егоист за д аживея заради или чрез друг човек. Обичам свободата дори когато съм отдадена на 100%. Не е моя заслугата -  такава съм. Не вярвам на никого - дори и на себе си и затова при проблем и разочарование - оцелявам - може би на парчета ама все пак.
Това дза мен - сега за теб. Ти твърде много си подтискала негативните емоции към бившия съпруг, с тайната надежда един ден като се съберете - да имаш сили да продължиш с него напред. Голям проблем - сега трябва да извадиш всички свои чувства скрити надълбоко, да ги отупаш от прахта и да си ги припомниш. Кофти след като година си се снавивала, че ще стане нещо и ще бъдете семейство. И не той е причината да го приемаш - нти си го правила съвсем съзнателно, за да може като дойде монетта на събирането - да не го мразиш и да искаш да си  с него.
Но това не е станало... сигурна съм обаче в едно - след като толкова ГОДИНИ! наред си търпяла такова отношение - лесно ще се справиш с болката и тъгата по изгубеното невъзможно... защо? защото на лъжата краката иса й къси и колкот и да си вярвала в бъдещето ви - толкова си имала някъде дълбоко и съмнения и подтискано недоверие. Сега тези подтиснати емоции ще ти помогната + факта, че колкото и да не си вярвала, че ще се разделите - надали не си го помисляла.
Ще ти помогне и факта, че да - сега страдаш, но пък живот без унижение и без принуда да търпиш и да приемаш непрекъснато потъпкване на теб и на интересите на детето ти - такъв живот ще почен да ти се услажда много по-бързо отколкото мислиш.

Единственото коет оне ми е ясно - защо мислиш, че ти оставяш детето без баща? Ми ако беше умрял - пак ли ти щеше да си виновна? Това как ти хрумна?
Виж скандалите са лошо нещо - но деца оцеляват в условия на война, на тормоз - психически физически, оцеляват и стават добри и хубави хора! Стават истински хора. Нали не вярваш че е възможно някой да живее в среда лишена от стрес, от болка, от загуба и т.н.? Та нали това е същността на живота... Ако не сега - сблъскваме се с тези неща в по-късен етап от живота си.
Не е хубаво дете да расте с един родител - в смисъл, че ако това може да се избегне - добре, но пък не виждам с какво това би навредило повече от едно разбито семейство крепящо се на скандали, лъжи и психически тормоз!
БЪди сигурна, че като мине първоначалното страдание и разочалование .- дъщеря ти ще бъде дори по-щаслива - поне няма да я лъжат и мамят!
А да те вижда нещастна - нормално е, никой не  непрекъснато щаслив! И тъгата и болката е част от живота НИ и от този на ДЕЦАТА НИ - и те трябва да знаят това и да го приемат, иначе при най-малкия стрес в по-късна възраст - ще изпадат в шок!

Целувки  игоре главата! Сега не можеш да я вдигнеш от болка и обида, но повярвай - след време ще мине и ще забравиш... или поне няма така да те боли! и аз мислех по едно време, че ще мра или ще убия мъжа ми, но как да ти кажа... както ти е казала Джали - времето прави чудеса, а здравия разум и себеуважението- още по-големи!

Въпреки всичко, което ще чуеш тук е сигурно, че няма да ти олекне просто така и болката да изчезне като с магическа пръчка. За това е нужно време и сила. Знам, че боли много от раздялата и от чувството, че си лъган толкова време от близък човек, но се опитай да го преодолееш. Сигурна съм че имаш страхотна дъщеря, която много те радва и има голяма нужда от теб. Сега е момента да промениш живота си и да направиш всичко, което си искала, а си била спирана от едно или друго нещо. Гледай на тази раздяла като на част от живота /той никога не е само хубав или само лош/. Вярвай в утрешния ден. Усмихни се на живота, за да ти се усмихне и той .

Повечето неща, които исках да ти кажа вече са написани от другите мами, затова аз само ще ти пожелая много здраве, сили, мъдрост, уважение към себе си, любов към себе си и детето ти, желание да продължиш да живееш, защото ти си длъжна да живееш по-добър живот заради себе си и детето си, и най-накрая умение да забравиш и простиш на бившия (макар да не го заслужава) за да можеш да продължиш, и в бъдеще да имаш друга връзка със "силния пол", която да ти донесе любов и спокойствие.   

няма да ти давам съвети, защото само ти си знаеш какво ти е!

Просто ти желая успех!!!

Бъди сигурна, че ще изпита болка някой ден... Всичко се връща на този свят под една или друга форма.