Взех я. Не е яла. Играла си е. Към 10:30 тръгнала да си ходи при мама и рев. Не искала нищо. Като и минало пак си играла. На обяд яла хляб. Взех си я весела. Сега яде малко грах и е седнала на гърнето. Следователно аз съм изгонена от банята. Каза, че утре пак ще отиде, ама да видим как ще бъде.
- Публикувана: 9 авг. 2006, 15:10 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2006, 22:35 ч.
Да преброим "бебешорите" за ясла
Обаждах се наобяд. Ял е малко супичка. В момента ядял сам хляб. Бил по-спокоен и ми казаха, че ще го оставят да спи там. Ще си го взема в 3.15 часа и тогава ще пиша как е. В тази ясла практиката е, ако детето е спокойно да го оставят да спи там още от първия ден, че после свиквали, че ще ги вземат рано и неискали да спят.
И ние тръгваме на ялса ( макар да не е много за ясла) на 30.09.
Съжалявам,ч е не го дадох по-рано, защото вече е болезнено привързан към мен. Направо се плаша. Не иска да стои с баща си дори.
Ето сега ходихме на море. Веднъж ги изпратих двамата на басейна, а аз да мога да си обърна внимание - не та не. Рев, писъци и истерии.
Направо се чудя как, ще е там. Въпреки всичко съм решила да не се размеквам и да го давам на ясла въпреки всичко. Трябва да свиква да се дели от нас от сега. Да е в своята среда, както и аз в моята.
Съжалявам,ч е не го дадох по-рано, защото вече е болезнено привързан към мен. Направо се плаша. Не иска да стои с баща си дори.
Ето сега ходихме на море. Веднъж ги изпратих двамата на басейна, а аз да мога да си обърна внимание - не та не. Рев, писъци и истерии.
Направо се чудя как, ще е там. Въпреки всичко съм решила да не се размеквам и да го давам на ясла въпреки всичко. Трябва да свиква да се дели от нас от сега. Да е в своята среда, както и аз в моята.
И ние тръгваме на ялса ( макар да не е много за ясла) на 30.09.
Съжалявам,ч е не го дадох по-рано, защото вече е болезнено привързан към мен. Направо се плаша. Не иска да стои с баща си дори.
Ето сега ходихме на море. Веднъж ги изпратих двамата на басейна, а аз да мога да си обърна внимание - не та не. Рев, писъци и истерии.
Направо се чудя как, ще е там. Въпреки всичко съм решила да не се размеквам и да го давам на ясла въпреки всичко. Трябва да свиква да се дели от нас от сега. Да е в своята среда, както и аз в моята.
Съжалявам,ч е не го дадох по-рано, защото вече е болезнено привързан към мен. Направо се плаша. Не иска да стои с баща си дори.
Ето сега ходихме на море. Веднъж ги изпратих двамата на басейна, а аз да мога да си обърна внимание - не та не. Рев, писъци и истерии.
Направо се чудя как, ще е там. Въпреки всичко съм решила да не се размеквам и да го давам на ясла въпреки всичко. Трябва да свиква да се дели от нас от сега. Да е в своята среда, както и аз в моята.
Бясна съм. В петък отидохме да заверим изследванията, педито ни го нямаше и ДжиПи-то установи, че сме изпуснали една ваксина. Това е, защото Джи Пи-то на Калина настояваше имунизационния паспорт да стои в нея и с педиатърката не можехме да следим ваксините. Направихме ваксината днес (ДТК) и Калина вдигна температура, не иска да яде, ужас... Педиатърката ни каза, че температурата се дължи на ваксината и, ако е добре, няма проблем да я заведем утре, но от ваксината имунитета малко пада и просто не знам... Не трябваше да става така. Ако я отложа, това ще ни е второто отлагане вече, а и психически и двете сме готови да тръгне утре. Взех си имунизационния паспорт, разбира се.
Дано утре да е добре и спокойничка.
И друг път е вдигала температура след имунизация и винаги така за една вечер, на сутринта все едно нищо не е било. Ще вземе да я заведа, ако е добре. Все пак ще седи само час. 
Дано утре да е добре и спокойничка.
И друг път е вдигала температура след имунизация и винаги така за една вечер, на сутринта все едно нищо не е било. Ще вземе да я заведа, ако е добре. Все пак ще седи само час.
Моят ВикО ходи на ясла от както направи година и 4 месеца - на първото място се приспособи много лесно - бяха 9 дечица и само един, единствен път ми е плакал 
но на втората ясла - там са 6 деца, от които 5 момичета.
Ако го водя аз и милото ми плаче
за това само си го взимам
Мисля, че много добре се чувства там и съм радостна, че го дадох, макар да си мислех да го гледам до 2г
Скоро ни предстои местене и дано и в Бг яслата свикне така бързо и без рев
но на втората ясла - там са 6 деца, от които 5 момичета.Ако го водя аз и милото ми плаче
за това само си го взимам Мисля, че много добре се чувства там и съм радостна, че го дадох, макар да си мислех да го гледам до 2г
Скоро ни предстои местене и дано и в Бг яслата свикне така бързо и без рев
Mamica, мисля, че трябва дас е подготвите (и то специално ти) прихически за това, което ще се случи.
Няма да ви е лесно, никак, така както описваш ситуацията. Трудно ще е - трябва да не показваш на малкия, че ти е мъчно. А ще ти бъде, много.
Аз взех и акъл да давам.
Ламтурник какво стана при вас? Дано Калина е спала спокойно и да е ученичка днес.
Другите ученици как са? Днес заведох Иван, хвана лелката (то кака, младичка) за ръка и си влезе при играчките, тя веднага затвори сратата. Забравих да им дам чая, но вярвам, че ще се сетят.
Помотах се, правих се, че оправям дрехите - не се разплака 5 минути. Той беше първи там, най-рано и се радвам, защото така са му обърнали внимание повече. Ще видим на обед дали плакал днес, ако не е ще е много хубаво.
Искам и с другите дечица да знам какво става?
Няма да ви е лесно, никак, така както описваш ситуацията. Трудно ще е - трябва да не показваш на малкия, че ти е мъчно. А ще ти бъде, много.
Аз взех и акъл да давам.
Ламтурник какво стана при вас? Дано Калина е спала спокойно и да е ученичка днес.
Другите ученици как са? Днес заведох Иван, хвана лелката (то кака, младичка) за ръка и си влезе при играчките, тя веднага затвори сратата. Забравих да им дам чая, но вярвам, че ще се сетят.
Помотах се, правих се, че оправям дрехите - не се разплака 5 минути. Той беше първи там, най-рано и се радвам, защото така са му обърнали внимание повече. Ще видим на обед дали плакал днес, ако не е ще е много хубаво.
Искам и с другите дечица да знам какво става?
Ние го заведохме сутринта.Беше спокоен,обухме му пантофите и хукна да отваря шкафчетата(любимо му е).Хванах го за ръчичка и го заведох при децата(те както винаги бяха на гърне,което ме учудва-по колко ли време ги държат 
).На вратата се стъписа и започна да отстъпва,но дойде една леличка(не знам каква е) и го гушна.Като тръгнахме с мъжа ми не го чух да плаче,но после сигурно е имало рев.
).На вратата се стъписа и започна да отстъпва,но дойде една леличка(не знам каква е) и го гушна.Като тръгнахме с мъжа ми не го чух да плаче,но после сигурно е имало рев.
Вчера като го взех беше спокоен. Спал е на обяд 2 часа без да се пробуди. Вечерта в къщи беше много агресивен. Хапеше, удряше и скубеше всички.
Тази сутрин беше спокоен. Разплака се чак като отворихме вратата и видя сестрата. Сега се обаждах. Приплаквал от време на време, но ме успокоиха, че е нормално за 2-ри ден. На обяд си хапнал много добре. Подготвяха ги за лягане.
Тази сутрин беше спокоен. Разплака се чак като отворихме вратата и видя сестрата. Сега се обаждах. Приплаквал от време на време, но ме успокоиха, че е нормално за 2-ри ден. На обяд си хапнал много добре. Подготвяха ги за лягане.
При нас е нормално зле 
Плаче доста сутрин, жалва ми се и ревешката тича към децата. Това значи, че се е примирила, а това май е най-важно за адаптирането. По добре е отколкото очаквах. Само да кажа пак, че Вивияна е от НАЙ-тежките случаи- не искаше 2 крачки да направи без мен, не искаше дори баща й да я носи, не даваше никой да бута количката й освен аз. Очаквах да ми се обаждат от яслата да ходя да си я взимам, че се побърква от рев...За щастие, не се случва това. Почнала е да играе с децата, не реве през деня. И това, което най-ме радва е промяната в нея- придобила е самочувствие, тича сама навсякъде, доста се отделя от мен, дори се налага да я гоня, търси децата, играе с тях с часове...Преди не можех и да мечтая за това. И това е само за 2 седмици в яслата на половин ден.
Още не съм я оставяла да спи там и адски ме е страх. Така ми е хубаво сега като я взимам наобяд и се разхождаме. май ще изчакам по-лошо време, поне да имам още 1 причина да не я разхождам.
Плаче доста сутрин, жалва ми се и ревешката тича към децата. Това значи, че се е примирила, а това май е най-важно за адаптирането. По добре е отколкото очаквах. Само да кажа пак, че Вивияна е от НАЙ-тежките случаи- не искаше 2 крачки да направи без мен, не искаше дори баща й да я носи, не даваше никой да бута количката й освен аз. Очаквах да ми се обаждат от яслата да ходя да си я взимам, че се побърква от рев...За щастие, не се случва това. Почнала е да играе с децата, не реве през деня. И това, което най-ме радва е промяната в нея- придобила е самочувствие, тича сама навсякъде, доста се отделя от мен, дори се налага да я гоня, търси децата, играе с тях с часове...Преди не можех и да мечтая за това. И това е само за 2 седмици в яслата на половин ден.Още не съм я оставяла да спи там и адски ме е страх. Така ми е хубаво сега като я взимам наобяд и се разхождаме. май ще изчакам по-лошо време, поне да имам още 1 причина да не я разхождам.
Да, спа спокойно и сутринта беше добре, което се и очакваше, ама... Като я заведохме и видя децата, сама се промуши под ръката на госпожата и влезе вътре. Като отидох да я взема ми казаха, че не е плакала, но после една приятелка ми каза, че като си оставяла детето, я видяла, че стои на вратата и плаче:"Мама, мама...". Беше спокойна, като я взех. Е, изкриви малко устнички и пророни 2 сълзи. В къщи беше малко по-капризна, не се отделяше от мен, заспа рано на обед, явно уморена от впечатления... 
Като за първи ден/час, мисля, че мина нормално. Очаквам утре да е по-зле, защото вече ще знае, че я оставям. Уговорихме се с госпожата първите няколко дни да я водя за по час, после за по 2, после до обяд и чак след около 2 седмици ще я оставя цял ден. Нещо ми подсказва, че тя ще свикне по-лесно от мен...
Мерси за пожеланията, Вергилия...
Беше спокойна, като я взех. Е, изкриви малко устнички и пророни 2 сълзи. В къщи беше малко по-капризна, не се отделяше от мен, заспа рано на обед, явно уморена от впечатления... Като за първи ден/час, мисля, че мина нормално. Очаквам утре да е по-зле, защото вече ще знае, че я оставям. Уговорихме се с госпожата първите няколко дни да я водя за по час, после за по 2, после до обяд и чак след около 2 седмици ще я оставя цял ден. Нещо ми подсказва, че тя ще свикне по-лесно от мен... Мерси за пожеланията, Вергилия...