Здравейте! Мисля, че имаше една такава тема , но беше заключена та реших да създам нова. Имам връзка от почти 11 години, което време е много. За тези години преживяхме много неща, имахме и хубави и трудни моменти. Аз бях а 19 , когато се събрахме, а той на 21 и тогава не сме мислили за сватби, годежи и т.н.,през годините успяхме да запазим любовта си. Много пъти е ставало въпрос за сватба или просто да подпишем, но някак си той казва, че не е по това и не иска да се жени, но аз не мога да разбера защо, при положение, че сме толкова време заедно, дори не ми е предложил, а казва, че ме обича....Каква според вас може да е причината да не иска да направим просто едно малко тържество, не искам да каним много хора, дори само подписване да е. Според него това не доказвало любовта между двама души и един подпис не означавал нищо, но според мен не е точно така, освен това се оправдава, че много разходи ще има, което е абсолютна глупост. Примерно брат му се събра с най-добрата ми приятелка преди 2 години и и предложи и даже ще се женят, нещата при тях станаха много бързо , а при нас някак си са в застой. Разбира се, те са други хора и няма какво да сравнявам, но все пак му е брат, не знам и даже е по-малък с 2 години... Питала съм го каква е причината да не иска да сключим брак, той ми казва, че подписа не решавал хората дали ще са заедно и ще се обичат или не и така.....Един ден пък каза, че ако това , че няма да сключим брак, ще ме направи нещастна, можело да подпишем. Да , ама не е въпроса само аз да го искам, а и двамата...Не знам объркано ми е и не знам как да реша този проблем, защото не искам , заради единия подпис дето се вика да се разделяме, много наши приятели си живеят без да подписват и имат деца.Това вече било отживелица, но все пак според мен е хубаво...
- Публикувана: 15 авг. 2020, 23:50 ч.
- Последно мнение: 17 авг. 2020, 22:28 ч.
Защо той не иска да подпишем?
Ти си говорила с него и изреди тук всичките му аргументи. Така че реално ти знаеш защо не иска.
А ако въпросът е как да започне да иска, ще ти задам контравъпрос: Какво предпочиташ, да живеете заедно, да си създадете деца без подпис, и така до дълбоки старини, или да се разделите, защото ти го насилваш за нещо, което не му е на сърце?
А ако въпросът е как да започне да иска, ще ти задам контравъпрос: Какво предпочиташ, да живеете заедно, да си създадете деца без подпис, и така до дълбоки старини, или да се разделите, защото ти го насилваш за нещо, което не му е на сърце?
11 години съвместен живот не ти ли стигат като доказателство, че те обича? С какво подписването ще промени нещата? Какво ще ти донесе това?
И аз искам годеж, но сме стигнали само до 5 години. Съвсем скоро ще инициирам такъв сериозен разговор за плановете на всеки от 2ма ни за лично развитие, кариера, семейство и деца, ще имаме ли и кога, ще имаме ли сватба някой ден и така.
Всъщност за бракът винаги темата е щекотлива, що се отнася до мъжете. Като питах първия път по заобиколен начин отговорът беше "не му е сега времето, искам да си поживея още", а това беше преди 3 години. От тогава не съм питала или правила намеци, но вече съм на 27 и е време да е ясно всичко.
Мисля, че няма жена, която да не иска да бъде уважена и призната на всеослушание за любима на мъжа си. Дали заради това, че филмите и музиката ни го втълпяваха или заради други неща, но това е красив жест на признателност и уважение. Разбира се, за толкова време трябва тези две неща да ги има, но предполагам, че жената би се почувствала много специално и романтично, ако преживее годеж и брак с избраника на сърцето си... Само предполагам, така или иначе е заложено в човешката природа да искаме нещата да се развиват с времето..
Всъщност за бракът винаги темата е щекотлива, що се отнася до мъжете. Като питах първия път по заобиколен начин отговорът беше "не му е сега времето, искам да си поживея още", а това беше преди 3 години. От тогава не съм питала или правила намеци, но вече съм на 27 и е време да е ясно всичко.
Мисля, че няма жена, която да не иска да бъде уважена и призната на всеослушание за любима на мъжа си. Дали заради това, че филмите и музиката ни го втълпяваха или заради други неща, но това е красив жест на признателност и уважение. Разбира се, за толкова време трябва тези две неща да ги има, но предполагам, че жената би се почувствала много специално и романтично, ако преживее годеж и брак с избраника на сърцето си... Само предполагам, така или иначе е заложено в човешката природа да искаме нещата да се развиват с времето..
Ако сключите брак всичко, придобито по време на брака, се дели на две при евентуален развод.
Може и затова да се дърпа.
Или да иска грандиозна сватба, а да няма нужните пари?..
Деца?
Може и затова да се дърпа.
Или да иска грандиозна сватба, а да няма нужните пари?..
Деца?
Не е това причината, защото ние вече имаме жилище. Освен това, както казах, той не иска сватба...
Дете сме решили да имаме , да, но не на този етап от време , защото имаме други приоритети.
И нека съм първата с негативно мнение - според мен, за толкова години, след като не са на лице нито деца, нито подпис..Няма и да стане.
Мисля, че в момента сте си удобни, но не те вижда като негова съпруга и майка на децата му.
Две такива дълги връзки ми се разпаднаха пред очите, и двете на по 10 години. Единият мъж няма 6 месеца по-късно чака бебе от новата си приятелка. Другият беше говорил с вече бившата ''поне да подпишели, така и така живеят заедно'', и месец преди това се влюби в друга, сега живее с новата.
И двете връзки, които споменавам, бяха започнати на 19-20 години.
В един момент си много млад, влюбваш се, тръгваш с някого, годините минават, живеете заедно и т.н..но дълбоко в себе си знаеш, че това не е твоят човек, просто ви задържа времето, спомените, навикът.
Пък може и да не съм права,де. Дано при теб не е това, но просто..още една гледна точка
Мисля, че в момента сте си удобни, но не те вижда като негова съпруга и майка на децата му.
Две такива дълги връзки ми се разпаднаха пред очите, и двете на по 10 години. Единият мъж няма 6 месеца по-късно чака бебе от новата си приятелка. Другият беше говорил с вече бившата ''поне да подпишели, така и така живеят заедно'', и месец преди това се влюби в друга, сега живее с новата.
И двете връзки, които споменавам, бяха започнати на 19-20 години.
В един момент си много млад, влюбваш се, тръгваш с някого, годините минават, живеете заедно и т.н..но дълбоко в себе си знаеш, че това не е твоят човек, просто ви задържа времето, спомените, навикът.
Пък може и да не съм права,де. Дано при теб не е това, но просто..още една гледна точка
Без дете, без брак, 11 години заедно... ти си на 30, той на 32, баш време за дете. То все има нещо и може момента да не е подходящ за дете. Просто не се развивате наникъде и е абсолютно нормално да се питаш защо. Тук обаче никой не може да ти каже.
Не е това причината, защото ние вече имаме жилище. Освен това, както казах, той не иска сватба...
Дете сме решили да имаме , да, но не на този етап от време , защото имаме други приоритети.
Дете сме решили да имаме , да, но не на този етап от време , защото имаме други приоритети.
Какви толкова приоритети имате? На по 30 години, в установена връзка, с жилище... Понякога детето не става по поръчка.
И за мен подписа не означава нищо, но след като за теб е нещо толкова от голямо значение би трябвало да уважи желанието ти, ако е сигурен, че ти си неговата половинка. Далеч по- важно е общи деца, планове, цели. За 11 години е малко странно, че все още сте до никъде.