Мечтаех за лъвче, защото не падат по гръб, много са жизнени, щедри, контактни, с много добро самочувствие и нула депресарски мисли. Мъжът ми е лъв и това са неща, които много ценя в него.
Самата аз съм Водолей и много си харесвам свободомислието и независимостта, но осъзнавам, че ми пречат повече отколкото помагат.
Та лъвчето беше много спокойно бебе, от новороден си спеше, ядеше и пак спеше, проблеми никакви. Вече като поотрасна взе да показва характер. Обича да е с деца, никакви проблеми на ясла, записах го на 1 г. От самото начало много доволен беше, че е там, не искаше да си тръгва и се сърдеше като го вземаме.
Напоследък ако не става на неговата и то веднага може и да те удари, ухапе, че и вика докато го прави! От яд. Обяснявам, карам се, пак обяснявам - не и не, решил е и действа човекът.
Забелязвам, че трудно се занимава само с едно нещо и лесно губи интерес. Иначе определено обича да му се радват, научил е кой му търпи номерата и търси начин да си покаже магариите ако това ще му донесе признание. Абе, ласкае се малкото явно.
В началото на темата имаше описание на дете раче, което успокоявало майка си когато тя плаче. Толкова мило ми стана