До конкретния човек и потребностите му е. И при двете ми раждания категорично не исках никой да идва да ми помага и се чувствах идеално само с таткото, без помощници. Но аз съм темерут, а и двете ми деца бяха супер спокойни и лесни за гледане бебета.
- Публикувана: 12 септ. 2020, 16:20 ч.
- Последно мнение: 25 септ. 2020, 13:10 ч.
За неразбраните майки/баби и отношения с деца/внуци
Майка ми много помага и като цяло не ми влиза в пространството.Казва на детето мамо,но е по и ерция и рядко.Гледа да си му казва бабин.Имаме пререкания,но когато кажа че съм решила така,така е и не ми оспорва решенията нито върви зад гърба ми.
Свеки е друга бира...тя има ужасно много грешки и грехове като майка,като някои негласно признава други не.Дразнещето е обаче,когато се опитва да ме накара да правя като нея,сякаш да види ,че “ не само тя е направила така”.Чувства се виновна за поведението си като млада майка.По-дразнещото е обаче когато се обажда само на ММ да му намила за разни неща,които си е решила и после на мен ми се съобщава едва ли не решено от ММ.Това ни скарва,защото тя се опитва да се наложи чрез него и после аз трябва да обяснявам защо не искам така и онака.Обикновено си се разбираме двамата,но това мътене да е на нейната скришом,тайно,е адски дразнещо..
Свеки е друга бира...тя има ужасно много грешки и грехове като майка,като някои негласно признава други не.Дразнещето е обаче,когато се опитва да ме накара да правя като нея,сякаш да види ,че “ не само тя е направила така”.Чувства се виновна за поведението си като млада майка.По-дразнещото е обаче когато се обажда само на ММ да му намила за разни неща,които си е решила и после на мен ми се съобщава едва ли не решено от ММ.Това ни скарва,защото тя се опитва да се наложи чрез него и после аз трябва да обяснявам защо не искам така и онака.Обикновено си се разбираме двамата,но това мътене да е на нейната скришом,тайно,е адски дразнещо..
От ден първи сами с мъжа ми си гледаме детето. От страна на свеки имаше много голямо желание да идва да помага, но от самото начало и беше отказано. Опита се да се мамосва на детето- и това стопирахме.
На свеки децата са отгледани от баби, лели стринки. Тя пък е гледала децата на тези лели и стринки....абе страшно омешване на гащите е било. Постоянно трябва да и се напомня, че с нашето дете няма за бъде така и за него решаваме и възпитаваме само ние с баща му. Тя продължава да чака момента, в който сме щели да и дадем детето да си го гледа у тях.
На свеки децата са отгледани от баби, лели стринки. Тя пък е гледала децата на тези лели и стринки....абе страшно омешване на гащите е било. Постоянно трябва да и се напомня, че с нашето дете няма за бъде така и за него решаваме и възпитаваме само ние с баща му. Тя продължава да чака момента, в който сме щели да и дадем детето да си го гледа у тях.
Тя продължава да чака момента, в който сме щели да и дадем детето да си го гледа у тях.
Не го разбирам - защо сама се натиска? То гледането си е отговорност, постоянно внимание.
Вместо да си поиграе няколко часа и после да си почива тя се бута да е денонощно дежурна.
Като сме с внучо все внимавам да не падне, да не се одере, да не го разболея. Като го сдам без поражения съм спокойна и мога да си налея 1 чаша вино.
Дари, аз обичам Далай Лама примерно, или на братовчеда магарето искам у нас, но не може.Точно от това се оплакват младите жени и се чувстват изолирани.Трудно е ,но не е невъзможно да разбереш ,че внучето не е твое .Поколенията имат разлики, дори да стават по -лоши си е техен проблем как ще живеят.
Отглеждаха ни бабите, и мен в това число, но и до последно нямах здрава връзка с майка ми.Тичах при баба да споделя , да се оплача и похваля.Добрата баба не може да запълни всички нужди, трябва си родители.
Майка ми 31 ден на нива.
И сега има заети майки и липси за децата.
Внучето не е мое дете, аз съм дето позволява всичко, което не го наранява.Обичта ми трябва да се контролира.
При мен е друг проблемът ,не ги даваха , първия път ги видях за пет минути и така мислех за редно ,бебе на седмица няма нужда и да му дишам.На излизане отворих вратата на детската да ги погледна за довиждане и усетих как се изприщват сякаш да не би да ги пипна или нещо друго.А на мен бе интересно да погледам как се протяга ,много мило е и те изпълва с нещо страхотно.
Сега ги дават, но аз не съм в състояние да ги гледам и така.
Ставам да си говирим, да играем , да се глезим.Нямам нервите да обучавам, а си трябва.
Свободата е нещо добро, но ако е всеки ден е опасно.Трябва си ред, навици, градеж.С обич само не става.
Отглеждаха ни бабите, и мен в това число, но и до последно нямах здрава връзка с майка ми.Тичах при баба да споделя , да се оплача и похваля.Добрата баба не може да запълни всички нужди, трябва си родители.
Майка ми 31 ден на нива.
И сега има заети майки и липси за децата.
Внучето не е мое дете, аз съм дето позволява всичко, което не го наранява.Обичта ми трябва да се контролира.
При мен е друг проблемът ,не ги даваха , първия път ги видях за пет минути и така мислех за редно ,бебе на седмица няма нужда и да му дишам.На излизане отворих вратата на детската да ги погледна за довиждане и усетих как се изприщват сякаш да не би да ги пипна или нещо друго.А на мен бе интересно да погледам как се протяга ,много мило е и те изпълва с нещо страхотно.
Сега ги дават, но аз не съм в състояние да ги гледам и така.
Ставам да си говирим, да играем , да се глезим.Нямам нервите да обучавам, а си трябва.
Свободата е нещо добро, но ако е всеки ден е опасно.Трябва си ред, навици, градеж.С обич само не става.
За мен си е нормално баба да гледа внуче. Сигурно защото ние сме гледани от баби и имаме хубаво детство.
Сега гледам, че колегите ми си съобразяват ежедневието с помагане за внучета също. Които не работят поемат сериозен ангажимент, една даже се пенсионира, въпреки, че можеше още да си работи за да поеме детето след градина.
Моето дете също е гледано основно от баба си, така че явно съм повторила модела. Имат много хубава връзка. Майка ми е с много труден характер и определено към внучето показа по-добрата си страна.
Сега гледам, че колегите ми си съобразяват ежедневието с помагане за внучета също. Които не работят поемат сериозен ангажимент, една даже се пенсионира, въпреки, че можеше още да си работи за да поеме детето след градина.
Моето дете също е гледано основно от баба си, така че явно съм повторила модела. Имат много хубава връзка. Майка ми е с много труден характер и определено към внучето показа по-добрата си страна.
На сегашния си акъл смятам, че бабите трябва да виждат внучето, да му се порадват, може и на почивка да го заведат да речем. Но да го гледат и отглеждат - не. Или поне аз не искам за моите деца.
Днес ми излезе във Фейсбук една смешна снимка, която показа отношението на баби към децата им и към внуците им - към едните строги и тн, към другите мили и тн. Разбира се беше представено по забавен начин, но аз за пореден път се замислих за връзката баба-внуци или дядо-внуци, но най-вече се отнася за бабите - независимо дали по майчина или бащина линия. Говорейки с хора около мен и познати, оставам с впечатление, че сякаш когато се роди внуче, бабите освен че често се втурват да се месят на родителите по не много тактичен начин, започват и да търсят една много дълбока емоционална връзка с внучето, която не е точно бабина вече, а клони към майчинска. Доста често чуваме как бабата нарича внучето 'майче', 'на мама' вместо 'на баба' и тн. и често младите майки си мислят, че го правят напук и за да дразнят. Може и да е така, но дали има нещо по-дълбоко от това, което е дълбоко внедрено в нашата народопсихология?
Моля не ме разбирайте погрешно, разбира се че се вълнуват искрено и тн за внуците, но защо сякаш им се е родило дете, а не внуче. Там е разликата. Една учителка в училище ни показваше снимка на внука й и ни каза "Та аз го обичам повече от сина си." Това ме втрещи и ми се е запечатало в ума. Знаем, че в предишни поколения бабите буквално са излизали в 'майчинство' да гледат внуците, докато майката учи/работи, летата децата масово са прекарвали на село и поне от няколко човека съм чувала, че чувстват бабата и дьдото по близки от майката и бащата си. Отделно имам познати, които споделят, че майките им изобщо не са ги отразявали за елементарни нужди и сериозни (здравословни дори) проблеми, камули емоционална подкрепа да оказват и разбиране, и изведнъж започват да търсят емоционална връзка с внучето и да изискват да участват прекомерно във всичко. В последно време като че ли има обратната тенденция - родителите с желание си връщат функциите, които така или иначе са им право и задължение, а бабите и дядовци са важни, но са си баби и дядовци, нямат такава голяма родителска функция.
Чудя се дали не компенсират за загубено качествено време и емоционална връзка, които не са имали със собствените си деца, докато на тях са се радвали и с тях са се сближавали съответно техните баби и дядовци, които са имали главно думата и времето с тях? Сякаш сега е вече техния ред да казват, да преценяват и да се радват на дете. От гледна точка на майката бабата се опитва да й изземва функции, но дали и бабата не мисли, че й се изземва от ръцете право, което й се полага според по-стария начин на мислене?
Като цяло това с гледането на детето от бабите и дядовци ми е интересно някаква вкоренена традиция ли е при нас или е нещо повсеместно навсякъде по света? И се чудя защо бабите и дядовци не компенсират загубената връзка/време с вече порасналите си деца, а с внуците? Интересно ми е какво мислите по въпроса. Може би вашите родители, баби/дядовци и дори прародители са ви споделяли как е било преди и интересни гледни точки.
А от съвременна гледна точка, къде би била златната среда в такъв сблъсък на гедни точки и различни поколения?
Моля не ме разбирайте погрешно, разбира се че се вълнуват искрено и тн за внуците, но защо сякаш им се е родило дете, а не внуче. Там е разликата. Една учителка в училище ни показваше снимка на внука й и ни каза "Та аз го обичам повече от сина си." Това ме втрещи и ми се е запечатало в ума. Знаем, че в предишни поколения бабите буквално са излизали в 'майчинство' да гледат внуците, докато майката учи/работи, летата децата масово са прекарвали на село и поне от няколко човека съм чувала, че чувстват бабата и дьдото по близки от майката и бащата си. Отделно имам познати, които споделят, че майките им изобщо не са ги отразявали за елементарни нужди и сериозни (здравословни дори) проблеми, камули емоционална подкрепа да оказват и разбиране, и изведнъж започват да търсят емоционална връзка с внучето и да изискват да участват прекомерно във всичко. В последно време като че ли има обратната тенденция - родителите с желание си връщат функциите, които така или иначе са им право и задължение, а бабите и дядовци са важни, но са си баби и дядовци, нямат такава голяма родителска функция.
Чудя се дали не компенсират за загубено качествено време и емоционална връзка, които не са имали със собствените си деца, докато на тях са се радвали и с тях са се сближавали съответно техните баби и дядовци, които са имали главно думата и времето с тях? Сякаш сега е вече техния ред да казват, да преценяват и да се радват на дете. От гледна точка на майката бабата се опитва да й изземва функции, но дали и бабата не мисли, че й се изземва от ръцете право, което й се полага според по-стария начин на мислене?
Като цяло това с гледането на детето от бабите и дядовци ми е интересно някаква вкоренена традиция ли е при нас или е нещо повсеместно навсякъде по света? И се чудя защо бабите и дядовци не компенсират загубената връзка/време с вече порасналите си деца, а с внуците? Интересно ми е какво мислите по въпроса. Може би вашите родители, баби/дядовци и дори прародители са ви споделяли как е било преди и интересни гледни точки.
А от съвременна гледна точка, къде би била златната среда в такъв сблъсък на гедни точки и различни поколения?
Разбирам за грешките, но внуците не са полигон за поправяне на родителски грешки. Повечето хора не осъзнават, че родител си веднъж и си родител на своите си деца. То е като с приказката, че не можеш да влезеш два пъти в една и съща река. Ако хората повече се замисляха за това, че родителството е веднъж в живота, щяха да си спестят много глупости и проблеми за себе си и децата си. Обаче не мислят и не слушат, а после се юрват да правят още по-големи грешки, когато заимат внуци.
Цялата работа е, защото малко деца се раждат. Едно е баба със седем внучета, съвсем друго е едно първородно внуче за двете баби (тъща и свекърва). А като прибавим към това, че докато е било тяхното майчинство са тичали на работа и не са имали достатъчно време за децата, ето ви баби, които не се отлепят от внучето и се чудят как да изместят майката. Но не става. Майката си е майка. Така че, докато сте млади, раждайте деца и им се радвайте.
Разбирам за грешките, но внуците не са полигон за поправяне на родителски грешки. Повечето хора не осъзнават, че родител си веднъж и си родител на своите си деца. То е като с приказката, че не можеш да влезеш два пъти в една и съща река. Ако хората повече се замисляха за това, че родителството е веднъж в живота, щяха да си спестят много глупости и проблеми за себе си и децата си. Обаче не мислят и не слушат, а после се юрват да правят още по-големи грешки, когато заимат внуци.
Никога няма да обичам повече внуците от децата си. Моята любов е само за тях. Обожавам момичетата си, обичам всичко отрицателно и всичко добро у тях. Еле пък като ми заговори някой за продължение на гените, лошо ми става.
Еее, сега, какво му е на продължението на гените - нормално е, всеки си обича гените и иска да ги продължи в следващите поколения! Децата и внуците са нашето продължение на гените - търсим всяка, дори най-малката прилика, дори когато е "ох, как можа точно това да наследи от баба си!". 
Разбирам за грешките, но внуците не са полигон за поправяне на родителски грешки. Повечето хора не осъзнават, че родител си веднъж и си родител на своите си деца. То е като с приказката, че не можеш да влезеш два пъти в една и съща река. Ако хората повече се замисляха за това, че родителството е веднъж в живота, щяха да си спестят много глупости и проблеми за себе си и децата си. Обаче не мислят и не слушат, а после се юрват да правят още по-големи грешки, когато заимат внуци.
Много добре го казахте, абсолютно е така!