Борба с алкохолизма – къде, кога и как?

Отърване от алкохолик има едва след като цирозата надделее и си го прибере.
Оправия няма в 99 процента от случаите.
Майка ми живя с такъв близо 12-13 години и и съсипа и живота и психиката.
Какво ли не правихме да я отървем , но до последно не го остави.
Сега осъзнава , че живее по - спокоен живот, но психическият тормоз е оставил трайни вреди.
Хора бягайте с 300 от такива индивиди!!!!
И баща ми си е заминал от алкохол , когато бях малка и чичо ми от алкохол си замина и вторият мъж на майка ми също. Дори мъките в болницата , които изживяват в последните си дни , не са достатъчно наказание за тях и това , което са причинили на хората около тях и семействата им !

Нашият падна на улицата и почина от кръвоизлив в мозъка след две седмици в кома. Остави на децата си кочина в дома където живяха преди развода, дела и задължения, които разчистихме с мм, братя бяха.
Жена му почина четири дни преди него от онкологично заболяване, той не разбра.
Идеята ми е да внимавате за нюанса с наследството на алкохолици, всичко се наследява и става страшно когато деца наследят батаци.
Жилището е ремонтирано основно пак от нас и вече се радваме на спокойни племеннички.

Още нещо за алкохолиците - те ВИНАГИ са насилници! Дори да не посягат физически, самите скандали и лишенията, които децата и жените търпят, са насилие, самата смрад на алкохол и пиянските запои са насилие. Насилие е дете да гледа как баща му припада след двуседмичен запой, насилие е да не можеш да отидеш спокойно до тоалетната, защото алкохолът има пагубно влияние и върху отделителната система на алкохолика. И още много, много... 
Години наред живеехме на ръба на мизерията и всеки ден той обвиняваше мен за това. Още кънти в ушите ми 'ТИ СИ ВИНОВНА!', "ТИ ЛЪЖЕШ". 'ТИ СИ НЕНОРМАЛНА!", "ДАЙ ПАРИТЕ, СТИГА СИ ГИ СТИСКАЛА!". Знам, че пиша тежки неща, но много се надявам тази тема да помогне на някое момиче/жена, която се колеба и продължава да стои и да се надява, че нещо ще се промени.

А защо сте търпели всичко това?

Заради децата и надеждата, че някой ден той ще се промени и ще спре да пие.

Тревиално,според мен дълго време мъка за вас и вашите деца.

Сетих се да ви споделя още нещо. Свекърва ми са три деца, две сестри и брат, и тримата имат по едно дете алкохолик, двама починаха, един оцеля, но е имал психика да спре с помощ и сблъсък с правосъдието.
Дядо им, бащата на свекърва ми е имал проблем с алкохола, бил е много уважаван свещеник в района си. Споделям го защото след второто погребение след Коледа м.г. се замислих, че и тримата не са подминати от този ужас, видели са го в поколението на родителите си, видяха го и при децата си.

Като виждам нещата, които пишете, усещам болката ви и знам какво сте преживели и какво сте виждали. Болката е много тежка, когато става въпрос за баща. Най-важният мъж в живота ти, който винаги те предава. Искаш "тати", искаш "тати" да го е грижа и да те обича, но него не го е. Може и да те обича някъде там дълбоко, където все още е останало нещо от истинския "тати".
Моят баща беше прекрасен. Грижовен, обичлив баща, бяхме неговите принцеси. Още го помня. Понякога, когато е в 3-4 месеца ремисия, леко си проличава истинската му същност. Но само леко, защото алкохолът вече почти изцяло е заличил прекрасният човек, който той беше. Дори и в ремисия, той пак е егоист и не е бащата и човекът, който беше преди алкохола. Баща ми е лекар. Много, много добър специалист. Много интелегентен човек. И до ден днешен практикува и при него идват хора от други градове. Някак си се държи на работа да не пие или поне да не му личи толкова. Но хората пак го търсят и се редят на опашки. Май само това му остана - професията и уважението на пациентите. И това, че е спасил и спасява стотици животи. Своя обаче не може Все си мисля, че все още не е починал, заради мисията, която има - да спасява и лекува. Черният му дроб е в почти перфектно състояние и като цяло, ако не пада и не си е счупил нещо - няма някакви съществени здравословни проблеми. Моите са повече
Той се пропи, когато аз бях 3-4 клас. Първоначално битово и после към 8 клас нагоре започнаха страхотиите. Колко пъти сме го заварвали полуумрял, колко пъти уж да се реваншира, сме ходили на почивки - аз, той и сестра ми и той ни е зарязвал пиян: две деца, в чужд град. Аз трябваше да се грижа за малката ми сестра (тогава е била 1-2 клас) и за него, да не го бутне кола.

Много дълго стана, но някак усетих, че тук мога да споделя и да ме разберат. А не да ме обвиняват, че мразя баща си и е мой дълг да го пазя и да му говоря, за да спре да пие (дългогодишен натиск от роднините от страна на баща ми).
Аз обичам баща си, той е прекрасен човек и знам, че все още е някъде там. Мразя алкохолизма. Напоследък работя върху това да му простя и да простя на роднините от негова страна за психическия натиск и чувството за вина, които от дете ми оказват и вменяват. Искам да бъда в хармония със себе си и да продължа напред, без тази травма и без да я предавам на своите деца и да продължавам линията. Мисля, че е важно за всички нас - жертви на алкохолизма да простим, за да продължим напред и да сме щастливи и пълноценни.

Иначе, през всички тези години и разговори с него и баба ми - при него проблемът е с произход още от детството. Родил се е със скъсен пикочен канал и до 3-годишна възраст е пишкал като момиче. Подигравали са му се. После са го оперирали. Времената, обаче са били такива, че никой не е говорел за това в семейството, камо ли с други хора,сякаш е нещо срамно и той е някаква издънка. Баба ми ми сподели преди няколко месеца, само на мен е казала, даже и сестра му (леля ми) не знае. Той е имал нужда само от "мама" и нейната подкрепа. Затова сега го връща подсъзнателно на своите деца и пие, за да може "мама" цял живот да се грижи за него и да привлича вниманието и. Той не иска да се оправи, затова никога няма да се оправи.
Алкохолизмът винаги има сходен на горния произход. Нещо от детството и най-често свързано със сексуалните "функции". Дали ще е здравословен проблем или блудство.
Давам го като насока за тези, които все още имат надежда роднините им да се оправят - работите върху първоизточника на проблема и то с добър терапевт.

https://www.vsvoboda.com/ Тези предлагат помощ на ''съзависими''. Някой ги беше препоръчал по-назад в темата.
"Път към свободата'', проект на двойка украинци (отдавна живеят в България, мисля че в Пловдив).

Подобни устни консултации нямат никакъв ефект.
Новостите в световни клиники са:
1. Електроконвулсивни терапии директно  на мозъка
2. Електронни и магнетични терапии директно към мозъка
3. Инжекция депо, която остава в организма 3 месеца и взаимодейства с алкохола така, че приемащия да се отврати от пиенето. Инжекцията се повтаря на всеки 3 месеца, и така колкото е необходимо. Пък той ако иска да продължава да пие 😁
Само където лечението още не е внедрено в България и е скъпо. Бях дала данни назад в темата за специализирана болница в Турция за зависимости. Престоят в клиниката е много кратък и осигуряват преводачи на български.
Само където човекът трябва воля да има. Иначе не може да се закара насила до там.

Мой близък се лекува есента. Беше с комбинация от зависимости. За сега не употребява. А и няма как да употребява предвид ефекта на инжекцията, която му е поставена 😁
Медицината напредва толкова бързо, колкото се разпространяват и зависимостите!

ALMIRRA, информацията, която сте дала не е напълно коректна.

Електроконвулсивните и другите терапии ги има от много години насам. Мисля преди 50тте. Подлагали сме се - ефект няма. И ще кажа защо - алкохолизмът е заболяване, което както анорексията, депресията, самонараняването и всички останали заболявания, при които съответният човек умишлено вреди на тялото си, произхожда от определено травмиращо събитие. Докато човекът не "обработи" това събитие, ако ще и нов мозък да му се присади, все тая. Да, лекарствата и електро и магнитните импулси могат и да повлияят по някакъв начин на хормони, нервни клетки и дейност, но не и да изтрият споменът. То е като антидепресантите- повърхностно нещо правиш, ама всъщност нищо не правиш. Затова е важно алкохолиците и хората със зависимости, анорекция, изблици за самонараняване, освен физическите терапии, да наблягат основно в работата с много добър терапевт. Проблемът е, че такива терапевти все още няма или да има - са трудно откриваеми. Алкохолиците и другите хора със зависимости, не желаят да посещават терапевти или ако стартират - бързо се отказват, защото трябва постоянство и желание. Повечето алкохолици го нямат. Клубовете на Анонимните са ок, но само ако човекът, преди това е работил с добър терапевт, с който заедно са открили травмата и почти са я отработили. Анонимните са продължение на лечението, така да кажем.
Нашата балканска култура, обаче не позволява нито едно от горните да се случи, затова и имаме толкова много алкохолици.

Инфекцията депо е изключително опасна. Тя се слага винаги под наблюдение и съвместно с работа с терапевт. Ефектът и не е да се отвращава алкохоликът от пиенето, а такъв, че притъпява ензимите, които разграждат алкохола и съответно човекът, ако пие дори една глътка - започва да вдига кръвно, да повръща. Ако изпие повече - инфаркт, инсулт. Тези инжекции разчитат на страха от смъртта, но както знаем, при нашите любими роднини, същият се потиска, когато са в запой и спокойно ще си заминат.
Баща ми, който както споменах, е лекар, много добре знае какъв е ефектът от инжекцията депо и категорично я отказа, защото знае, че няма да издържи да не пие и ще умре. Предложиха ни я в Център Жива.

В България и Европа няма адекватно лечение на зависими, именно защото няма добри терапевти, които умеят да достигнат до дълбините на душата и да видят кое е бутончето, от което тръгва всичко и съответно - да помогнат на човека да го поправи. Лечението трябва да е комплексно - много терапия и лекарства, обаче разпределени по схема. После Анонимните и още терапия и лекарства. Отделно и приемане от обществото. В Бг и Европа такова няма. Затова никой да не се надява, че роднината му алкохолик ще се оправи. Отново препоръчвам - спасете себе си, те са обречени.

За различни инжекции говорим. Споменатите от мен не се предлагат в България. Не сме видели странични ефекти

Същите са. В Жива ги внасят от Турция

Алкохоликът трябва нещо да му се случи,да се уплаши ,за да се стресне.Ако не може да отиде на работа,лежи в болница след лошо падане и др.Всичко е до мозъка.Мой познат така се отказа от алкохола.След безпаметно напиване и неявяване на работа се уплаши,че ще остане без работа и нещо се пречупи в него.Спря да пие А си беше потенциален алкохолик.

Потенциален е съвсем различно от заклет такъв. Не ми се пише отново, че е деликатна тема.