Борба с алкохолизма – къде, кога и как?

Привет на всички съфорумци.
От години посещавам форума, но днес за 1ви път създавам тема, която предвиждам че ще стане дългичка.
Проблемът, който смятам да засегна, е повдиган много пъти през годините в този форум досега, като последната тема, която намерих, изглежда е от 2018 (може да има и други, форумът е доста голям и не успях да открия по-нова).

Та, по темата...

---

---

Целта на тази тема е да се превърне в справочник на мнения / знания / опит от хора, които са имали нещастието да се сблъскат с този дявол, с идеята да помогнем на всеки, който в момента е изправен пред предизвикателството да победи алкохола (или всеки, който иска да помогне на близък да се оттърве от този порок).


Ще започна със своите премеждия, открития и наблюдения:

Рядко пия. Още по-рядко пия нещо различно от бира. Но за жалост, не в цялото ми семейство нещата стоят по този начин. Произлизам от китно Старопланинско село, в което 'традиционно' алкохола е на почит. Всяка къща е заредена добре със домашна ракия, не се сяда на вечеря без аператив, трезвениците се гледат под вежда, и ако откажеш да пиеш 1 ракия със старците, можеш да ги обидиш доста сериозно.
Живописната картина, която рисувам в горния текст, не цели да посочи виновника за развиването на алкохолизъм, а да представи 1 от многото предпоставки да паднеш в капана на чашката.
В тази живописна картина живее мой роднина.
Той е на 55, и е видял доста трудни години през живота си.
Накратко - Пропи се... по някое време, по една или друга причина. Аз (в съзнателния си живот) не помня момент, в който да не е пиел редовно. Имало е времена на затишие, имало е времена на тежка интоксикация, които с годините зачестяваха повече и повече... и евентуално доведоха до неизбежното:
Цироза на черния дроб.

Според лекарите, положението е зле, но не е трагично. С Дисциплина, човек може да живее с тази болест с години.
Човек би си казал, че такава диагноза би изплашила болния, който знайки, че от тук натам всяка капка алкохол може да го убие, би спрял дори да си слага оцет в салатата... но уви, нещата не стоят така.

Алкохолизма не е просто болест на тялото.

За алкохолика, всяка несгода е предизвикателство. Всичко има потенциала да го бутне обратно в пропастта... било то просто чувството за самота, или катаклизмични събития като смъртта на роднина или близък.
Врагът е вътре в ума му - като черна сянка, която влияе на всяко решение което взема. Отслабва го, отчуждава го от близките. Всява му паранои и поставя врагове там, където досега е имало семейство и приятели. Рано или късно, чрез действията, които прави в тази черна мъгла, той създава тези врагове в реалния свят.
Повече от всякога той сега има нужда от подкрепа и мотивация. Има нужда да разбере, че не е сам, и че положи ли усилия - има надежда, има живот.

---

Потърсих помощ. Открих доста насоки - от познати с опит в психологията, през хора, които са се борили (и дори преборили) с алкохола, през безкрайните теми в интернет, до специалисти в областта.
Съвети - безброй, резултати... времето ще покаже.
Ето как процедирам до момента:
– Не го оставям да се почувства сам. Аз живея в София, той - на село, но си говорим всеки ден, понякога с часове.
– Измислям му доста проекти, по които да работи. Къщната работа никога не свършва, и за пенсионер с много свободно време не е трудно да се намери занимание.
– Мотивационни сесии по телефона, с чести напомняния, че е обичан, и трябва да оздравее.

До момента резултатите не са толкова добри, колкото се надявах. Всичко вървеше сравнително стабилно, докато скорошна трагедия не върна прогреса ни в трезвеноста с месеци назад.
Което наведе мен до извода, че вече е време да потърся специализирана помощ от професионалисти.

---

Изчетох тонове статии и посетих тонове сайтове на разни институции.

До тук знам следното:
 1. Ако той сам не иска да си помогне, никой не може да му помогне. Ако ще се търси специализирана помощ, то пристрастения сам трябва да я потърси, и да е себе-мотивиран в борбата си срещу алкохола.
 2. Близките на човека трябва да са зад гърба му в това начинание. Сам трудно ще се справи.

Окото ми хвана 1 от гореспоменатите институции - Център Жива, и отидох на среща с тях, за да видя как стоят нещата.
Хората там ми обясниха в детайли какъв е процеса при тях - имат 6 месечна програма, в която лекуват не само физическата зависимост на човека, ами се фокусират и на поправка на навиците им и изграждане на ежедневна дисциплина.
Стори ми се доста обещаващо, но за жалост това е единственото място, което посетих.
Планирам да изровя цяла София за центрове за борба със зависимости, и да събера максимално много информация.

---

Предполагам, че в цялата страна е пълно с хора, които са в същата ситуация като мен, което ме мотивира да напиша тази тема.
Моля, всеки който има опит, нека сподели как са се стекли нещата при него.
Планирам да добавям в тази тема всяко полезно парче солидна информация, до което се докопам в идните седмици.
Всички знания, които успеем заедно да съберем, може да се окажат животоспасяващи. Ако не за моят роднина, то за бащата, майката, брата, сестрата, любимия/та, близкия на някой, който ще отвори тази тема през 2023, пълен със същите въпроси, които имам аз в момента.

---

Старата тема във форума: https://www.bg-mamma.com/?topic=1040905
Връзка с АА: http://aa-bg.dir.bg/_wm/basic/?df=7915