Здравейте пускам тази тема с надеждата да помогна на бившия си съпруг. Много моля ако някой е успял да спаси себе си или близък човек от тази коварна зависимост, нека сподели.
- Публикувана: 31 май 2018, 22:14 ч.
- Последно мнение: 18 юни 2018, 22:01 ч.
Алкохолизъм - има ли адекватно лечение в България
- ще следя темата, въпреки че съм изчела една камара теми тук и навсякъде.Нищо не помага.И моя съпруг е на път да стане бивш ако не спре,не бива и не бива,не се влияе от нищо.Дано от някой коментар изскочи нещо интересно и ефективно,че края му се вижда вече....млад и зелен,ще се довърши.
Мисля че пие от около 20 години, тоест е бил на 17 годишна възраст когато е започнал. Кога точно е разбрал за проблема му незнам. Когато се запознахме преди 4 години той беше трезвеник от цели 2. Малко след като се събрахме започна да пие +много силни успокоителни. Имаше периоди когато спираш, после пак започваше. Миналата година август започна отново, но Такава криза не бях виждала. Скандали, побоища, опити за самоубийство, припадъци, чупене на предмети, викане, блъска е по стени. Амнезия, болници, два пъти лежа в клиники за алкохолици, накрая стигна и до лудницата и нищо, ама нищо не можа да му помогне.
В България, за алкохолизъм и наркомания, адекватно лечение няма. Спасението е само и единствено ако пристрастения се уплаши и реши, че живота му е по- важен.
Преди време, мой близък почина от цироза. Болестта протича много тежко, на края болните си отиват в големи мъки.
В болницата лежеше с двама човека, които не бяха в толкова крайна фаза на болестта. Въпреки всичко видяно, въпреки че бяха свидетели на всички мъки, единия не се спря и след около половин година го застина подобен край. Другия беше много млад... дано му е дошъл акъла в главата.
Шанса Ви е, да го поуплашите, като му уредите поглед над това, което се случва. Случаи с тежка цироза, приемат в Окръжна в София.
Края им е наистина ужасен, мозъка не работи адекватно на моменти, тялото пък съвсем, боли ги и няма облекчение.
Преди време, мой близък почина от цироза. Болестта протича много тежко, на края болните си отиват в големи мъки.
В болницата лежеше с двама човека, които не бяха в толкова крайна фаза на болестта. Въпреки всичко видяно, въпреки че бяха свидетели на всички мъки, единия не се спря и след около половин година го застина подобен край. Другия беше много млад... дано му е дошъл акъла в главата.
Шанса Ви е, да го поуплашите, като му уредите поглед над това, което се случва. Случаи с тежка цироза, приемат в Окръжна в София.
Края им е наистина ужасен, мозъка не работи адекватно на моменти, тялото пък съвсем, боли ги и няма облекчение.
В България, за алкохолизъм и наркомания, адекватно лечение няма. Спасението е само и единствено ако пристрастения се уплаши и реши, че живота му е по- важен.
Преди време, мой близък почина от цироза. Болестта протича много тежко, на края болните си отиват в големи мъки.
В болницата лежеше с двама човека, които не бяха в толкова крайна фаза на болестта. Въпреки всичко видяно, въпреки че бяха свидетели на всички мъки, единия не се спря и след около половин година го застина подобен край. Другия беше много млад... дано му е дошъл акъла в главата.
Шанса Ви е, да го поуплашите, като му уредите поглед над това, което се случва. Случаи с тежка цироза, приемат в Окръжна в София.
Края им е наистина ужасен, мозъка не работи адекватно на моменти, тялото пък съвсем, боли ги и няма облекчение.
Преди време, мой близък почина от цироза. Болестта протича много тежко, на края болните си отиват в големи мъки.
В болницата лежеше с двама човека, които не бяха в толкова крайна фаза на болестта. Въпреки всичко видяно, въпреки че бяха свидетели на всички мъки, единия не се спря и след около половин година го застина подобен край. Другия беше много млад... дано му е дошъл акъла в главата.
Шанса Ви е, да го поуплашите, като му уредите поглед над това, което се случва. Случаи с тежка цироза, приемат в Окръжна в София.
Края им е наистина ужасен, мозъка не работи адекватно на моменти, тялото пък съвсем, боли ги и няма облекчение.
Ако е стигнал до цироза спасение няма. Моя бивш мъж падна от 4 етаж , лежа по болници 6 месеца, остана без 1 крак. Шест месеца не близна алкохол и след като го изписаха малко по малко се почна наново. Февруари миналата година беше пожълтял, как ли не го обеждавахме с децата да влезне в болница, не пожела. Най накрая
се съгласи влезна, нагледа се (а и ние с него)на какви ли не случай на цироза . За него нямаше проблем. Още първия път ми казаха че няма да оживее, въпроса е кога и как ще бъде. За 6 месеца си отиде. Края му беше ужасен пред погледа на сина ми.
Препоръчани теми