Давайте идеи за 22-24 септ

blekuta приятно изкарване, ще очакваме подробности, по възможност и със снимков материал.
Някъде писах за книжките със 100-те национални обекта.
Ако нямате, може да си вземете от Дряновския манастир.
Малкият човек ще се забавлява с печатите, а и мисля бързо ще ги докарате до 100, явно сте пътешественици като нас.
После ще си ги мерим - а накрая може да направим подобна книжка и със 100-те световни такива!

 

такааа

Въпреки прогнозата за неспирен дъжд,в петък сутрин се натоварихме и юруш към Балкана.
Първата ни цел беше разтоварването в хотела в Дряново
хотел Олимп - две звезди, но чист, нов и в центъра на града. Стаите са точно, каквито са показани на снимките. Самият хотел е част от комплекс с механа и кафе-сладкарница.
Следобед веднага тръгнахме към Арбанаси. Там ни понамокри малко дъждецът, но за сметка на това брулихме и ядохме пресни орехи, че и видяхме кучетата на Митю Пищова (дето са от ВИП Брадъра)  .
Следващата цел беше Търново с надеждата да гледаме спектакъла "Светлини и звук".
Художествената галерия
И се оказа,че сме с голям късмет- освен,че бяхме зрители на тържествената проверка по случай празника и светлините на Царевец, след това се насладихме на такава заря,че после един час бяхме като преродени деца. Скачахме, хилихме се и пляскахме, опитвахме се да си обясним един на друг преживяното...съжалявам, че нямам снимки,но то и без това няма смисъл...

Събота - цел Дряновска екопътека с прилежащи Дряновски манастир и пещерата Бачо Киро
Отново небето беше благосклонно.
Дряновски манастир, номер две
екопътека, номер две
номер три
тук се виждам и аз 

За пещерата Бачо Киро аз се отказах, защото не ми се рискуваше с детето. После се оказа,че момчето-водач нещо не му се работело-увъртал,обяснявал и приятелите ми се ядосали и се върнаха.
Обядвахме в механата точно до пещерата - храната бива,цените, нормални за такова място (пилешка супа-1,70).
Оттам запрашихме към Боженци. Бях като в приказка - шарена есен, червени, жълти и зелени хълмове, мъгла от едната страна, от другата-бели облачета и минаваш през села с приказни имена- Копчелиите, Орловци, Кметовци, Черневци, Харачерите, Кисийци....
В Боженци пийнахме класическото за това място турско кафе на пясък с баклава. За кафето почакахме,че изгасна тока, но това си беше само в плюс на сумрачната уютна обстановка в Шекерджийницата
...пресякохме Габрово за Етъра.....
Не мога да ви дам пресни впечатления,защото останах в колата при спящия наследник, но от предишни посещения за мен Етъра си остава едно от 10те задължителни и най-вълшебни места на България. ето малко шарени каруци и призраци

Неделя
Дъжд от сутринта. Все пак освободихме хотела рано и тръгнахме към основната цел на цялата екскурзия - р.Нигованка. На 10км от с.Емен се видя,че дъждът няма намерение да спира и катеренето по каньона ще се окаже не само неприятно, но и опасно. Врътнахме колите към Търново, като по пътя забрахме един дядо без чадър (тоест и напразните километри ги осмислихме все пак). И къде,къде - айде в МОЛ, та убихме 1-2 часа.
После, чао, Северна България с последна спирка Килифаревски манастир

Това беше. Аз (мисля и останалите 7 бандюги) се заредих с красота, планински въздух и българска емоция.
Искам пак

и аз искаааааам,блекута благодаря за приятната разходка и милите спомени,бяхме по същия маршрут миналато лято,за пореден път казвам,боженци остава завинаги в сърцето ми.Бих искала да го видя и през зимата само тогава не сме били