Има ли хора, с които не се разбирате?

  • 6 034
  • 56
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 24 467
Смятам, че няма човек, който да се разбира с всички.

# 46
  • Мнения: X
Гледам да игнорирам тези, с които не се разбирам. Ако много му се спори с мен казвам каквото имам да казвам и се махам. С роднините е малко по-трудно...

Хората, които се тупат в гърдите, че са много открити и прями, най-често са агресивни и груби. Това е все едно да пърдиш и оригваш, докато вечеряш с други хора. Без да ти пука. Щото, нали- отвътре ти идва!

Не смятам, че е нужно да информирам всеки с когото съм за всичко, което виждам или мисля. Затормозяващо и ненужно е.

Последна редакция: нд, 04 окт 2020, 06:25 от Анонимен

# 47
  • Мнения: 7
Флегматици, сигурно защото съм холерик. Действат ми унищожително на нервната система.
Иначе имам инстинктивна неприязън към определени хора, които нищо не са ми направили. С тях се държа като животно - заобикалям, не закачам, не се сближавам. 6-то чувство.

# 48
  • София
  • Мнения: 16 212
Да се научиш да казваш "не"  (държането на хора "на разстояние" е част от "не"-то) е един от признаците на порастването. Не е задължително да си груб, даже е прекален учтивост можеш да ги накараш да се почувстват не-добре-дошли.

# 49
  • Мнения: X
Естествено, че има. И това не са "нахалните, агресивните, простите, мързеливите, наивните, клишираните, позьорите" и прочие общи частности. С такива мога да се разбера при нужда, просто стъпвам на пръсти покрай тях, защото съм сигурна, че човек може да е добър и... как да кажа, "жив", и същевременно да е завистлив, злобен, троснат, обръгнал, незрял, глупав... Но... когато у един човек почувствам равнодушие, недобронамереност и непреклонност, вдигам ръце. И друг въпрос е един такъв индивид човек ли е въобще.

# 50
  • Мнения: 3 350
Аз не мога да понасям манипулаторите, с цел изгода от теб, да те изтискат максимално. Те имат един такъв похват, отварят сърцето си за теб (един вид домът си), че да се почустваш важна част от техният живот, по този начин да се отдадеш на тяхните каузи и да работиш за постигането им (облагодетелстваните са основно те), да заживееш с тяхните проблеми дотолкова, че да станеш съпричастен и да помагаш за решаването им, и разбира се да ти вменят вина, ако случайно гледаш повече собственият си интерес и не работиш за техният.  Просто трябва да си им изгоден.  В момента, в който престанеш ще бъдеш низвергнат и се отървават от теб. Това често е сценарии при шефовете. Много им е изгодно да сте екип. Равни сте, заедно сте в бизнеса. Абе направо сте едно семейство. Само дето накрая парите са за него, а за теб заплатата. Ако случайно поискаш увеличение рискуваш да се превърнеш в лош човек.

Последна редакция: пт, 16 окт 2020, 06:46 от buttercake

# 51
  • Пловдив
  • Мнения: 23 796
Да се научиш да казваш "не"  (държането на хора "на разстояние" е част от "не"-то) е един от признаците на порастването. Не е задължително да си груб, даже е прекален учтивост можеш да ги накараш да се почувстват не-добре-дошли.
Това е много трудно. Едно е рационално да осъзнаваш, че това е начинът, друго е да успяваш да го прилагаш естествено в необходимия момент.

# 52
  • София
  • Мнения: 16 212
До едно време е трудно, после (от болка) порастваш...

# 53
  • Мнения: 24 467
Абе като се извозиш няколко пъти сериозно и се научаваш. Като при останалите житейски уроци.
Стига да имаш здравословна доза самокритичност, за да осъзнаеш, че извозването си е твоя отговорност.

# 54
  • Мнения: 728
Изобщо възможно ли е човек да се разбира с всички?

# 55
  • Мнения: X
Аз мисля, че не... но може да се скара с всички!😂

# 56
  • Мнения: 728
Аз мисля, че не... но може да се скара с всички!😂

О, да, това е напълно възможно, има големи специалисти.

Общи условия

Активация на акаунт