Страшно,нощем лежа в леглото и го гледам как спи,хващаме страх че един ден ще го загубя,че няма да мога да го докосвам и той няма да е до мен,че няма да виждам себе си в очите му.Но.....това не пречи от време на време да се дърлим за щяло и нещяло,а така май само губим от времето което ни е отредено.
- Публикувана: 8 септ. 2006, 10:57 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2006, 03:23 ч.
Как обичате половинката си?
Обичам го силно и не мога без него.Появи се като дар от Бога, в момент когато бях силно разочарована от мъжете и не исках да имам връзка с никого.Вече 3 години сме заедно-допълваме се, мислим еднакво приличаме си и външно и вътрешно.Разбира се, имало е кризи в нашата връзка, но нали знаете-"тези които се карат, се обичат"Липсва ми, когато е далеч, когато не се виждаме и през деня.А когато се прибере от работа и ми каже "Съкровище, липсваше ми", направо се 
.Обичам си го и това е!
.Обичам си го и това е! 
Сигурно го обичам. От 8г. имаме връзка, а от 3г. сме семейство. Но на моменти страшно ме дразни и понеже живеем при майка ми ми идва да хвана и да излезна по някой път като се изпокараме. Чувствам, че сме се изнервили страшно много откакто бях бременна, раждането, откакто сме трима, неговата работа, ежедневието..... тъщи, свекърви, бащи и т.н, и т.н.
Това разпалва безумна страст в сърцето ми 
Като храната! Заедно сме от много време. Както храненето е нещото, без което не можеш. Но понякога си на диета, друг път с някой благоуханен, току що приготвен специалитет, се наплюскваш като прасе и след това ти е тежко. Понякога просто се налага да хапнеш. Когато го няма мисля за него постоянно както когато хладилникът е празен.
Малко тъпо прозвуча. Дано съм се изразила що годе.
"Ела зло, че без тебе по-зло" - нещо такова. Но когато си помисля, че може да не е до мен, откачам тотално
Малко тъпо прозвуча. Дано съм се изразила що годе.
"Ела зло, че без тебе по-зло" - нещо такова. Но когато си помисля, че може да не е до мен, откачам тотално
Малко странен въпрос, нали? Но ми прави впечатление, че много хора изобщо не са наясно дали въобще обичат, как и какво обичт в човека до себе си. Кое те кара да си сигурен, че наистина го/я обичаш и че това е любов, а не просто привързаност, навик, уважение...
Е, аз започвам, вие поемайте щафетата
Писах някъде, че сме адски различни, направо се раминаваме в някои неща. Обичам това, така само се допълваме. В критични ситуации често не мога да разчитам на него; плаши се и се заравя в пясъка като щраус. И все пак предпочитам да е с мен. Приятно ми е да съм просто с него, даже и нищо да не си кажем; да стоя и да го наблюдавам. Обичам го дори когато съм му бясна и се караме. Обичам го, защото ме боли, когато е недоволен от мен. Обичам го, защото ми пука какво той мисли за мен, дали е горд, че аз съм му жена...Обичам го, защото се разтапям, когато и той ми показва същото (не ми липсва мъжко внимание, но когато друг мъж покаже интерес към мен...да, приятно ми е, кефя се, самочувствието ми се вдига...но не е същото). Обичам го, защото, когато страда и на мен ми е болно; когато нещо се издъни и другите му се смеят, аз не се ядосвам, че се е изложил, или мен посрамил - домъчнява ми...Обичам го, защото когато сме скарани, все аз първа посягам да се сдобрим (почти винаги), криво ми е и не се чувствам добре. Обичам го, защото, когато ме вбеси и е виновен, ми иде да го убия - защото точно той ми е направил това и ме е ядосал...Обичам го, защото "даже мен да ме няма на белия свят" ще бъда спокойна, че децата ми са в сигурни ръце...
Е, мили мами и татковци, ваш ред е да се обичате
Е, аз започвам, вие поемайте щафетата
Писах някъде, че сме адски различни, направо се раминаваме в някои неща. Обичам това, така само се допълваме. В критични ситуации често не мога да разчитам на него; плаши се и се заравя в пясъка като щраус. И все пак предпочитам да е с мен. Приятно ми е да съм просто с него, даже и нищо да не си кажем; да стоя и да го наблюдавам. Обичам го дори когато съм му бясна и се караме. Обичам го, защото ме боли, когато е недоволен от мен. Обичам го, защото ми пука какво той мисли за мен, дали е горд, че аз съм му жена...Обичам го, защото се разтапям, когато и той ми показва същото (не ми липсва мъжко внимание, но когато друг мъж покаже интерес към мен...да, приятно ми е, кефя се, самочувствието ми се вдига...но не е същото). Обичам го, защото, когато страда и на мен ми е болно; когато нещо се издъни и другите му се смеят, аз не се ядосвам, че се е изложил, или мен посрамил - домъчнява ми...Обичам го, защото когато сме скарани, все аз първа посягам да се сдобрим (почти винаги), криво ми е и не се чувствам добре. Обичам го, защото, когато ме вбеси и е виновен, ми иде да го убия - защото точно той ми е направил това и ме е ядосал...Обичам го, защото "даже мен да ме няма на белия свят" ще бъда спокойна, че децата ми са в сигурни ръце...
Е, мили мами и татковци, ваш ред е да се обичате
Делта , много красиво си го написала- прочетох го два пъти и е просто прекрасно! Мъчех се да изтрия поне едно нещо от казаното от теб, но не успях да открия нищо от написаното , което да не изпитвам към моят мъж! 
Обичам го така както се обича човекът с когото сме сътворили най-прекрасното нещо в моят живот!
, много красиво си го написала- прочетох го два пъти и е просто прекрасно! Мъчех се да изтрия поне едно нещо от казаното от теб, но не успях да открия нищо от написаното , което да не изпитвам към моят мъж! Обичам го така както се обича човекът с когото сме сътворили най-прекрасното нещо в моят живот!
Препоръчани теми