детето на приятеля

Лизи да не е на някоя от нас мъжа Ами незнам какво да ти кажа това е много серъозно нещо и добре трябва да го обмислиш.Няма как да стане той да забрави за детето и майка му.Тряба да приемеш тези хора в живота си и така да се изгладят нещата 4е всеки да си знае мястото  Аз само неразбрах как тои 4истел когато идва жена му да няма следи от жени?Тя не знае ли за теб ?Нали сте от година заедно ве4е

Ами човекът има дете от първата и то си е факт,не може да изчезне. Няма как да не го вижда просто!

Аз ве4е нищо не разбрах .Като знае за теб и детето говори с теб как тя си мисли 4е незнаеш за детето .А и когато тя идва в апартамента му ти къде си

Това, което питаш- можеш само ти да го решиш.
Аз само бих ти казала, че това, че си обича и си търси детето, говори добре за него, понеже ако не го правеше един ден може да се случи и с вашите деца, надавам се да си сетила за това.
Другото е, че ако ти минават мисли да се разделиш с него, само защото има дете от предишен брак, това пък не говори много добре за твоите чувства към него, понеже ако наистина ти е добре с някой и го обичаш, общо взето правиш всичко така, че той да  е добре и да не го разпъваш на кръст( а и както се вижда той успешно се е измъкнал от подобно отношение)...
Хубаво си прецени чувствата, защото един ден ще се обърнат наистина срешу теб.Не е нужно да му обичаш детето, достатъчно е да го приемаш и да се държиш добре...освен това един ден въпросното дете, ще е брат или сетрса на твоето и тогава не виждам с какво би ти пречило това, би трябвало да искаш децата да са близки....

 Не мога да го разбера това с предрасъдъците. Абе хора живеем в 21 век. Огледайте се. Отдавна мина времето когато слагаха клеймо на децата с разведени родители и гледаха с лошо око на разведените. Ами света се променя, трябва и ние да се променяме.
Как така не можеш да приемеш мисълта че той вече има дете? Ама ти помисли ли, че дори и да се омъжиш за човек с "чисто досие" без деца, един ден като си направите свое дете и няма да се обърка нещо и да се разведете? Представяш ли си варианта от който никой, ама никой не е застрахован: Разведена майка с дете.
Аз се омъжих например за мъж с дете, понеже нямах предрасъдъци. Но за това пък майка ми имаше, нищо че не ми е пречела никога, а напротив винаги ми е помагала и е поддържала невероятни отношения със зет си. И какво стана и аз станах разведена майка с дете.
НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ИЗБЯГА ОТ ТОВА КОЕТО ТРЯБВА ДА МУ СЕ СЛУЧИ. Е сега пък си имам човек който приема моето дете и прекрасно знае /той ми го е казвал/ че: "Понякога аз ще съм на втори план, защото детето трябва да стане човек и има нужда от майка си повече от големия човек."

Успех и дано вземеш наистина правилното решение.

лизи,
ако мъжът е адекватен - няма проблеми.
за мен ли4но винаги са били най-важни следните неща:
1. да се създаде семеен микроклимат удобен за вси4ки у4астници;
2. всеки да е наясно с кой е партньор, следователно кой му е най важен - щото ако ще делиш отговорности с партньор , нормално е да о4акваш да си му най-важна и да "работите" за благото на ли4ната ви малка общност;
3. да се изясни политиката спрямо децата - мойто, твойто, наш'те - без зна4ение 4ии са; в този слу4ай ти не си ми майка, не можеш да ми казваш нищо - не важи;

или по моему това са трите необходими условия - не се ли полу4ат - няма смисъл; със или без общо дете или "приходящо" (важно е децата да живееят заедно по възможност), с бебе в корема и наникъде - посоката е друга.

аде - умната!

Мила Лизи,
Предлагам ти следното: я си представи, че имаш дете, но не си случила на татко. Появява се един ден "принца на белия кон" "мъжът на живота ти", който те обича адски много, ама си задава въпроса дали да не те зареже, защото може да се раздвояваш между общото и твоето дете 
Може и да съм гадна, ама това твое отношение към детето на "другата половинка", както го наричаш, не мога да го схвана 

За тези думи жива ще те изядат сега....

Аз бих я изяла и за други думи, не само за тези, но в момента не ми се занимава с това.

 

Мисля, че със същия мъж си се развела, доколкото разбирам.
Аз разсъждавам така - не искам да имам отношения с разведен, защото щом се е развел, значи не може да поддържа връзка. Значи и следващият път ще се разведе. Е, естествено същото с обратен знак важи и за мене. Някой може да си каже : няма да я взема, понеже щом се е развела, пак ще се разведе. Е да - ама с тая разлика - че не съм се развела аз - а онзи ни остави с бебето ни в корема ми. Ама това го знам само аз. На бъдещата си или настоящата си кой го знае какво й говори - сигурно аз съм виновна, че съм ревнувала ...  тва беше майтап - а по-конкретно - че съм го юркала вкъщи да си купува сам хляба.... Все ще намери пред следващата как да ме очерни.
Та става дума, когато човек се забърква с разведен /да не говорим за женен/ - не знае кой крив кой прав и кой се е развел - трудно е да се разбере дали той е оставил жената и детето, дали заради друга жена или заради каква глупост друга. Та това, че е оставил жена и дете, мен ме навежда на мисълта, че няма да се поколебае да повтори. Това е. Та - шушонче - има логика в това, което ти се е случило.
Джали м/у другото е написала аналогични разсъждения, но по отношение на детето му.
 

п.п. сега прочетох и другите коментари, мисля, че стана ясно - може би жената е виновна в случая - но все пак - никога не можеш да си сигурна.  Ти ако си оцвъкала пейзажа с бившия ще си признаеш ли пред следващия - ми няма нали - човек не си вади сам кирливите ризи да си вкарва автоголове... /да не обобщавам, но освен ако не е паднал ангел/.

Много несериозно ми се струва да кажа за някого, че не може да поддържа връзка, понеже бил разведен.
Много втори бракове са успешни. Аз не мога да разбера и сигурно никога няма да мога, защо на един мъж му се отрича правото да е сгрешил в избора си на партньорка.
Еми егати и съвършените същества излиза, че сме това жените. Значи ние можем да го срещнем, да се омъжим дори за него... обаче видите ли той ей така от нищото се променил изведнъж и разбира се само и единствено той е виновен за разпада на прекрасното ни семейство. Е, че може този мъж да не е бил щастлив с тази си партньорка, може да му втръснало да го питат къде и с коя е  бил, да му натякват, че не помага и да го карат по 24 ч да се чувства като пълен кретен, обаче той е длъжен геройски да си остане женен до смъртта си!!!

Каси, винаги ме удивлява искрената ти вяра, че нямаш участие в така създалата се ситуация.

Аз пък имам вразка точно с такъв разведен,и мога да кажа че сме много щастливи дори и дете си направихме,нищо ,че си има от бившата ""овца"" ....Не може да се тварди ,че точно разведения мъж би се развел наново ...та нали и тои е имал първи път...
Момичета просто си отваряите очите много добре,както казват бабите....прави са.Аз съм първо за съвместно жителство,да се види дали характерите ще си паснат,а не така шлепешката да се бьрза с развитие на врьзката...това е мое мнение,не го насаждам

хм-хм...
" Говорили сме също така, че има вероятност детето като порасне да дойде да живее с нас,т.е когато то изяви желание и двамата сме убедени, че тя ще го пожелае, защото майка и е особен човек!"

Миличка, доколкото схващам, това детенце е само на 3 годинки... Предлагам ти да не си мислите такива работи от сега, а да се съсредоточите върху настоящето, а?
В тези форуми е пълно с момичета, които сами си гледат децата и мисля, че отношението ти към идеята за мъж с дете от предишен брак ще засегне първо тях - те нямат ли право на втори шанс, като са с деца??? А това момиченце дори не живее с твоя човек.
Никой не е застрахован против развод, нали? Помисли: зарязваш го, намираш неженен, след 3-5-8 години се развеждаш и той спира да вижда детето ви, защото приятелката му е против... Грозно, а?
Ако мислиш, че това е правилният мъж, детето му не е пречка. В конкретния случай, както и други казаха по-горе, даже му е плюс, защото виждаш, че освен другото, е и грижовен баща, въпреки развода. Доста мъже са развеждат и с децата си...
А колкото до самото детенце, щом се разбирате и го харесваш сега, защо мислиш, че после нещо ще се промени??? Познавам доста "мешани" семейства - децата по-често не правят разлика и се обичат като братя и сестри. За теб самата пък, ако ти се иска дете и обичаш деца, не би следвало да има голяма разлика - приеми малката като част от семейството си, макар и приходяща и едва ли ще ти е трудно да погледнеш на нея като на своя дъщеричка.

(Прегледай темите за осиновявания - там има какво да научиш за отношението към "чуждите" деца. Слагам го в кавички, защото децата са си деца - те всички са наши.)

Каси това което казваш е несериозно и няма да коментирам подобни заключения.

Лизи ако смяташ че наистина го обичаш и той тебе също - бори се за любовта му. Не я подарявай на бившата. Бабата е нормално да ревнува, ти гледай да запазваш дистанция. Все пак това са мигове и на бабата да прекара с внучето си заедно.
Успех.

Моят съвет: бабите - настрана!!! Свои, чужди, няма значение - не обръщай внимание, а най-малко да им ревеш! Иначе, все ще си живееш един чужд живот, и все няма да си угодила. Хайде, успех!!!

Ще те посаветвам само едно.Никакав контакт с бившата или неини роднини.Ти нямаш място там.И ние минахме през дьльг пьт докато се изяснят отношенията с нашата бивша..то не бяха скандали,защото тя е луда .Но в нашия случаи приятелят ми(бадещ мьж,скоро ще склиучим брак),много ме подаржаше и винаги беше,а и е, на моя страна...Сега аз нямам никакав контакт с тези хора,само сина им идва в кащи,и се чувствам много добре.Просто не ги искам дори и на вратата си,та затова тои ходи да си взима сина ,когато трябва да е при нас за уикенда...

Ами виж какво първо трябва да си решиш в себе си- това ли е човекът за теб и наистина ли много го обичаш.
Второ, детето няма как да е щастливо при едни разбити отношения между съпрузите, та този вариянт не стои явно.
Трето, допускаш грешка да се сближаваш с майка му, което винаги е фатална  грешка.
Четвърто, той да вземе да се изнесе и да живеете заедно ако искате нещо от това да излезе. Тогава отива, взима детето( както ти е написала и Меган) и си стои с вас, но у вас, където да е и твоят дом, а не неговия и всеки да може да ти прави фасони.
Пето и последно- ако нещо те притеснява, разбери какво е, според мен не е детето, а е някакво твое желание да си единственна и най-важна в живота на приятелят ти .... но никой човек не може да излълни света на друг на 100% и рано или късно това нереализуемо желание разделя двойката.

Слава Богу личен опит не мога да споделя,но ще ти разкажа какво се случи с моя позната.
Тя-разведена с едно дете.Той-също,но неговото дете живее при майка си.
През първите месеци,почти година живееха сами (без децата) и видимо изглеждаха безкрайно щастливо семейство.Роди се още едно детенце и малко след това майката каза,че ще вземе детето от първия и брак при тях.Тогава мъжа и каза "Ще вземем и моето и твоето,а не само едното."Тя беше сигурна,че неговото дете няма да го пуснат да живее с друга майка.Да,ама не.
Майката сякаш точно това чакаше да я попитат...И сега?Сега те ще си решават как ще се справят.Тя вътрешно не е удовлетворена,но и няма думата вече.Дразни се от всичко към което прояви претенции неговото дете.
в жилището където той живее сега е живял и преди с първата си жена т.е. същото товадете е родено и израснало там.Сегашната майка обаче слага нови правила и то трябва да ги приеме.
Трябва да приеме факта,че най слунчевата стая ще е за доведения и брат,другата на преродения,а на нея каквото остане.На всичкото отгоре "новата"майка се ядосва на баща й,че и обещал чаршафи с кукла "Барби"...


В твоя случей само ти можеш да решиш доколко можеш да приемеш неговото дете и доколко си готова да го гледаш като свое.Твоя приятел е баща на това дете и то винаги ще присъства във вашия живот.Ако един ден реши да дойде да живее при вас и имате вече 1-2 деца ти трябва да намериш място и за неговото.Същото е и когато дойде време за плащане на такси за обучение, абитуренски бал,сватби... Майка й и да има винаги ще се възползва от това да я кара да иска от баща си.И баща и трябва да и даде...
А това,че се обичате е перфектно,но имай предвит,че любовта,точно в този си вид (както първите месеци) не е вечна.
Финансите също не са за пренебрегване.
Споненаваш,че той живее при родителите си,което предполага,че не е независим.Доколко родителите му играят роля в неговия живот също има значение.Казваш,че те харесват... Хубаво.Дано не е само защото си несемейна.Имай предвит,че за по старото поколение е гордост сина им,разведен с дете да се ожени за мома.
Желая ти много щастливи мигове с любимия човек и погледни всичко от всеки ъгъл преди да направиш по сериозна крачка.Няма перфектен брак,важното е да не се получават не предвидени неща,който да нарушат хармонията в семейството.

 

На мен не ми се философства много по темата, но искам да кажа само едно: Ако бащата въпреки че е с "нова" жена продължава да потдържа връзка с детето и да "го гледа' това е много положителен знак че може да се разчита на него ако недай си боже и вие се разделите и останеш с дете на ръце, а това си е доста като се имат в предвид останалите теми по форума  

Имаш много плиткоумен начин на мислене. На колко си години?

знаеш ли, след като мислиш,че това е твоята друга половинка, тези неща не биха те притеснямали въобще!

по-добре човека да има едно дете от друга жена от преди брак с тебе, отколкото от друга жена, след брак с тебе-не мислиш ли?

Дано не останеш един ден самотна маика,че ако всички мислехме като теб,ще си умреш сам сама

Хъм  И как ще измериш, че я имаш тази "всичка" обич?

Лошо... много лошо е да компенсираш емоционалните си липси и незрялост по този начин...

аз искам всичката обич за мен или ако не  за мен, за моето бебе
Е, дано го постигнеш. Не е лошо да си максималист, но понякога е по-добре да не дърпаш дявола за опашката.

Лизи, извинявай - много ми допадна по постовете - въпреки, че някои тук необсновано биха реагирали по-остро... но тях живота ги е опарил и още ги боли.
Та малко грубо - но ти девствена ли беше преди да срещнеш тоя твой мъж мечта?
Хайде сега - вече си разбрала, че оная работа не се изтърква нито от един път нито от повече.
С чеувствата е дори още по-добре - щото може никога да не станеш пак девствен, но определено можеш пак да обичаш, че дори и по-голяма обич да срещнеш.
Затова просто помисли трезво - за какво се тръшкаш? Той твоя май няма лошо ама от трън та на глог, че и по-висок - това е майтап - ама ти май се опитваш да надминеш бившата му жена по ревност.

Нека ти кажа нещо - моя мъж е скитал много. Наистина доста. Дори го хванах в изневяра - поне любовна, не знам дали и физическа е имало, но от др боли повече - повярвай.
И пак сме заедно, че даже и не пометнах когато разбрах в 7-ми месец.
ТА искам да ти кажа - ако има за какво да бъдеш с него - ще преодолееш ревността си, която в случая е повече от безпрочвена.
РАЗБИРАМ те.
Аз също ми се случва да ревнувам от миналото - по-сокро от страха, че всяко минало има шанс отново да стане настояще някой ден, нали?
Но не можеш да избягаш от този страх, и дори да вземеш човек без минало - това не значи че скоро той няма да натрупа сериозно такова.
А този с минало - може никога вече да не повтори някои грешки.-..

Та мисълта ми е - вземи се в ръце, преди да му дотежиш и да реши, че е намерил поревната ревнивка и да стане лошо.
Твоията болезнена чувствителност към дъщеря му бързо ще я преодоблееш когато се роди ВАШЕТО дете - т.е.е ТВОЕТО - обещавам ти! Бъди сигурна - знам от опит - имах такава привързаност към сина си, която бързо се нормализира с раждането на щерката.
Виж вече не знам как ще реагира ревността ти при едно ваше общо дете, когато ти си преуморена, а щерка му почне да иска и тя внимание и да си пак с нея какато до сега...
ДАли имаш сили да дадеш обич и на нея?
НО пък и това не бива да те плаши - аз още имам моменти когато съм пребита от умора когато мисля, че щерка ми е най-голямата ми грешка в живота.
Но това е временно и минава. Важното и при теб да е така - всички негативни емоции бързо да отшумяват и без последици.

Успех и вярвам, че ако се постараеш - ще имаш едон добро семейство, защото идеални няма.

Лизи, разказваш моята история преди 2г. Така започна и при мен. Имах абсолютно същите терзания като твоите и все пак устоях. Заедно сме. Детето е вече на 5г. Обичам я и тя ме обича, но аз винаги съм я учила, че има една майка и един баща, а аз съм кака. В началото, а и сега понякога, не желаше въобще да я връщаме на майка и, но това според мен са детски капризи. Всички деца обичат майка си и са свързани емоционално с нея. Ако се опитате да разрушите тази връзка ще нараните детето. Просто го обичай, но не забравяй, че то си има майка, и че един ден и ти ще бъдеш майка. Успех!

Тук нещо ме озадачи -  като е толкова добър баща и си обича детето, защо само ти се занимаваш с него като е у вас?
И при нас беше така - като дойдеха децата на господина, аз се занимавах с тях, бебе на ръце и на гърди, той си седеше на компютъра. Не стига, че на"нашето" никакво внимание не обръща и я пренебрегва, ми отгоре на това аз се набутах, та и аз я пренебрегвах заради тях, да са щастливи разбираш ли, измъчвах се от някаква несъществуваща вина. Ще се занимавам аз с тях с часове докато моето се разреве отстрани защото е по-мъничко и не може да се включи!
Не допускай такова нещо и си помисли пак какъв баща е все пак. Щото нашият се оказа голям боклук.
Лизи, пишеш искрено, мисля, че си млада и наивна, а господинът е по-възрастен и с някакъв житейски опит.
Ти не си му майка на това дете и не бива да се опитваш да я заместваш. Когато детето е с вас би трябвало да е с вас 2-та или повече контакт с бащата. В крайна сметка, то идва за да е с баща си. Не бива да се привързваш или да се вживяваш в ролята на майка. Като си родите ваше дете, ще видиш как ще ти се иска 5 мин. почивка, а не половинката ти да ти тропне и другото дете да се занимаваш и с него.
Освен ако не решите детето да живее с вас и ако майката се съгласи. Аз не бих си дала детето никога, но има различни житейски ситуации.
А това за ревността ми звучи несериозно, но пък аз не знам какво е ревност и не мога да го коментирам.

Винаги има изключения. Ами ако мъжът се е развел, защото е разбрал, че жена му си има друг? Практически тя го е напуснала първа, въпреки че формално той нея е напуснал поради въпросната причина. Това си е сериозен повод за развод и не мисля, че това изкарва въпросния разведен out от списъка. Аз лично си мисля, че не бих се оженила за разведен с дете. Но може би е защото не съм попаднала на подходящ такъв. Доведеното дете пречи, ако го приемаш като пречка. Ако успееш обаче да го обичаш тогава може да е плюс. И ако си имате и свои деца и ще си играят с доведеното и мисля, че ще им е весело. Зависи си от настойката на човека и затова не мисля, че по темата може да се даде какъвто и да било съвет

Има само един начин да разбереш .
Шегата настрана - има си семейства с родни татко и мама и единият от родителите или и двамата си имат предпочитания.
Аз смятам, че каквото и да чувства родителя като различие в привързаност и любов, не би трябвало да го показва по никакъв начин.
Ми нека си играе и той с нея, то колко му е тоалетна и обличане, къпането за нас двете е голямо удоволствие, аз не го смятам за кой знае какво, обаче играта и вниманието непрекъснато е понякога терор .
Поздрави

Лизи, Лизи... не вярвам мъж, който така силно обича детето си да не обича и следващите свои деца.. според мен мъжете се делят на два типа в отношението си към децата (свои и изобщо) - мъже, които обичат деца и мъже, които не обичат деца. Последните по принцип не обичат деца и не знаят как да се държат с тях и това им пречи да показват чувства и към своите си. Твоят явно не е от тях
Няма какво да се самоизмъчваш! Отдай се на удоволствието да имаш до себе си такъв прекрасен човек и нещата ще се подредят!

Здравейте приятели!

Айде и един татко да се изкаже по темата ...  При мен също има проблеми от подобно естество, но за тях ще споделя по късно (ако се реша) ...

Имам дете от първия си брак и сега имам второ от жената, с която живея. Тя пък има дъщеря на 15 години, която живее с нас. В албумчето ми има достатъчно снимки.

Обичам и двете си деца, те са най-важното нещо в живота ми! Никоя жена не може да застане между мен и децата ми, ако ще Моника Белучи да е! 

Лизи, намирам много общи неща между твоя приятел и мен. За да спечелиш сърцето завинаги на този мъж ти трябва да го обичаш много! И не само него, а и детето му! Бъди истинска майка! За мен истинската майка не трябва да дели децата на мои и чужди, тя трябва да може да обича всички деца! В това число и грозноватите, и с недъзите, и палавите, и инатливите, и ...

Казваш, че той е готов, да не се вижда с детето си, заради теб дори ... Не мислиш ли, че в някой момент той може и дори да те намрази, заради това, че го караш да се чувства така. След известно време, когато малко се замисли върху приоритетите си в живота ...

Моето лично мнение е:

- Обичай него и детето му! Не мисли за лоши сценарии! Бъди позитивна!

- Не позволявай да те вижда нещастна и това да е свързано, дори и косвено с детето му! Бъди силна! Нека вижда с очите си и със сърцето си, как от теб струи само любов към детето му. И че това те кара да се чувстваш щастлива, а не разстроена!

- Не мисли за жена му, баба му, леля му и т.н. 

В замяна на това, той ще обича теб и твоето/вашето (пожелавам ти от сърце) дете! И ще бъдете много, много щастливи! И това зависи само от теб и от него! От никой друг!

Пожелавам ви успех!       

 

Поздравления, Dr.Jend! Приятно е да срещнеш подобно отношение у някого, а когато идва от мъж, честно, истински се трогнах... и впечатлих!

И аз съм впечатлена от такъв баща
И мен ме смути предложението му да не вижда детето! Всичко става в живота, утре може да си от другата страна и някоя госпойца да се тръшка, че не иска той да вижда детето ви и иска само нея да обича. Двете любови са несравними и могат да си вървят паралелно .
Нещата изглеждат малко по-различно, когато смениш гледната точка.

Лизи,защо вместо да мислиш такива неща,не работите вече по въпроса с беба .Детето си е дете,и един родител го обича като такова ...Е може би наистина не е на кантар по някога ,но си е обич .Наистина бащите повече милеят за дъщерите си,това от личен опит го казвам,от гледна точка на моя баща,а и сега при мъжът ми се получава същото.
Но споко .......май имаш доста свободно време за размишления ...я се стегни. 

май нямаш опит в живота
търсиш отдушник тук, но определон ще разбереш, че докато сама не улегнеш - ничие съчувствие няма да ти помогне
определено имаш твърде много свободно време в което мислиш излишни и ненужни неща, да не говорим че чувстваши някакви ненужни чувства и притеснения

...здрасти Лизи, преди 3 години и аз бях като теб - намерила половинката в живота (всичко правеше за мен, не мога да опиша с думи щастието което изживявах). И той беше с дете на 3 год. а аз без дете, не са ме вълнували подобни мисли отностно детето, то е дете ако му дадеш любов - ще получиш любов...но не това е мисълта ми, вече и ние имаме дете - наше. В момента бих могла да се нарека най-нещастната - тези дни ще се изнесем със сина ми, защото човека, когото обичах и ме обичаше не иска да живее вече с нас... Моя съвет е да не бързаш с раждането на дете - поживейте 1-2 години, и ако не се е променил мисли за бъдещето... Надявам се да нямаш моя късмет, желая ви да бъдете много, много щастливи...  и дано само моя "скъп" е такъв....

Смятам, че щом таиш такива чувства към детето на приятеля си, ще е адски подло да започваш изобщо сериозни отношения с него.Няма смисъл също така, какв ще правиш, детето ще идва при вас и не можеш да не го виждаш?А да го тормозиш с негативни чувства и отношение ще е отвратително.Помисли добре и не предприемай нещо, което още от сега не можеш да приемеш.Децата не са виновни за грешките на нас-възрастните и не бива да страдат от необмислените ни действия и инфантилните ни чувства.

мисля, че момичето вече е решило... поне така писа в др тема
надявам се да не съжалява... но все пак по-добре рано да осъзнаеш, че не можеш да направиш нещо отколкото късно когато си хързулнал някого

Хайде и от мен някоя "мъдра" мисъл. Да, доколкото видях в друга тема Лизи вече е взела решение. Добро или лошо - то е най-правилното за нея самата. Аз исках да се вмъкна само с две думи тук. В началото като четях темата си помислих, че съм прочела новата изгора на бившия ми хубостник....но после разбрах, че не е. Но ми стана доволно неприятно от епитетите, които се прикачат на бившата....някак не е честно. Та за разпадането на една връзка вина имат и двамата партньори и не е виновна само "кобрата", нито само "смотания тупан". Така че ако може някак мамите, чиито мъже имат бивши жени да са малко по-внимателни към думите, с които говорят за тях...понеже никога не се знае дали и те няма да станат бивши? Не го пожелавам, но е хубаво да се помисли. Оспамих темата, за което съжалявам
А конкретно на Лизи бих казала, че колкото и да не й се вярва ревността е доста широко застъпена в отношенията й с партньора. Не казвам дали е лошо или добро, понеже и аз самата съм ревнива и знам, че няма излизане от това чувство, каквото и да говорят и съветват околните....Затова помисли, помисли и пак помисли преди да направиш някоя по-решителна крачка! Айде, умната и успех! 

Мила Лизи съветвам те мноооого добре да обмислиш нещата.Прецени си дали точно сега е нужно да се появи детето от вас двамата,или не е по-добре да поживеете заедно а не "почти"както казваш.Ще ти разкажа моята история.Навремето  мойка ми се е омъжила за нейния любим на 17 г.Той е бил още войник и тя ражда сестра ми.Но попада на водовъртеж като се къпел в нянанъв язовир с други войници и се дави.Майка остава вдовица на 19 с дете на годинка.След като се завръща в родния си град при близките си,много мъже са я искали.Но тя е държала да се ожени за мъж с дете ,да бъдат равностойни. Оженила се е за баща ми,който имал син 2 години по-голям от сестра ми.И съм се появила аз-за добро или лошо,май второто.Всеки от тях винаги си е дърпал към своето-а за общото май никой не мислеше.И сега-на този етап всички вече женени с деца големи не могат да се разберат как да поделят 2 апартамента на 3.Кой е редно да получи най-много?А защо пък някой ще иска момчето/мъж вече на 40/да вземе половината ,че е момче.Та объркването е голямо.Не се замесвай в такива истории.Ох,незнам.Мтого станах подробна.Съветът ми е да не бързаш.

Дами и господа, позволих си нахалството да тръкна някой хапливи мнения от тази тема... Моля ви да се въздържате и не нарушавате добрият дух на този форум.
Благодаря ви!

Защо пък да не трябва да се пише, аз си поемам отговорността за казаното. Моля Модераторите да не го трият, че иначе ще стигнем дотам да си изпращаме само благопожелания и добронамерености. Дори ми е неудобно да коментирам така развилата се нейна житейска ситуация....ами, срам мъ е, т`ва е /от момичето, де   /!!!

Идеята на форума е за взаимопомощ, като благопожеланията и добронамереностите много добре пасват на това определение. В твоето мнение не виждам нищо, което да намеква за подобна цел. Изтрих само откровените обиди.

Лизи, какво е положението в момента?

Лизи, пак ще бъда груба
ако не вземеш девственик - винаги ще има бивша
няма да го има само детето
явно тук не ти пречи че е чук...л доста
и затова иде реч - явно на под съзнателно ниво се притесняваш и от детето
това вече може да засегне много жени тук - или не точно засегне а да жегне най-свидното в сърцата им
затова може да има по-остри реплики

ако не ти е станало яссно да го кажа и право куме в очи - ние не можем да ти решим проблема
знам от личен опит
и аз ревнувам и то жестоко - и си имам далеч по-основателни причини от теб
но никой съвет няма да ти помогне
ти сама трябва да се вгледаш в сърцето си и да видиш има ли място за миналото на мъжа до теб
ако няма - пусни го, защото ще страдаш жестоко
и може и др - напр твоето дете да страда също
затова имаш време
разумна си щом си усетила, че назрява проблем
реши го обаче без да БЪРЗАШ
не е казано че утре трябва да раждаш и да решаваш
поживей още с твоя приятел и прецени - можеш ли така или не

успех

Лизи, тогава не знам какъв е проблема ти
дано се справиш с него
и с родителите си

Лизи, отношението ти към цялата работа е детинско. В началото вярвах, че си объркана и бях по-склонна да ти съчувствам. Но мина доста време, а ти продължаваш просто да искаш и куклите, и парцалките. И хем сърби, хем боли, хем пък и мма не дава... Наистина никой не може да ти помогне при това положение. Мисля, че имаш спешна нужда да порастнеш и да си овладееш егоизма. След това най-вероятно ще си способна и сама да се справиш и "тежкия проблем".

Съгласна съм с написаното от Purmamarca и в този род на мисли се чудя, как може мъжете да са такива инфантили.Жени много на белия свят, не можеш да имаш дилема, м/у детето си и гаджето си.Докато ние жените мислиме с акъла си, преценяваме евентуалният си партньор през очите на децата си и държането му към тях, то явно мъжете мислят и избират водени от глупавия си култ към пениса. Неприемливо е, но за жалост доста често срещано явление.Горкото дете бих казала.

аз също считам че Лизи мисли малко по детски
но хайде да не сме груби
пронякага сме склонни да сме критични
Лизи се критикува - дали търси тук утеха или оправдание на нейните действие - нейна си работа
но нека щом тя е критична все пак към себе си да не я нападаме
в крайна сметка като изгуБи този прекрасен човек ще страда само тя - той ще си намери друга, коята няма да има проблема на Лизи
но все пак не осъждайте човека

има и още нещо - Мери, това, че мъжа стои с Лизи - ми може Лизи да се критикува, а в действителност напр да е по-строга към себе си - т.е. в действителност да не са толкова зле нещата и атова този татко все още да дължи на нея

Това са пълни глупости. Специално тоя форум изобилства с жени които нито мислят нито преценяват с акъла си. А

вагината.


Виж това и аз бих го казал.

Пантер, вземи си коригирай поста, преди  всяка пишеща в тоя форум жена да те намрази.
Наистина  е тъпо, хем да държиш да пишеш тука, хем по всеки повод да  обясняваш какви  точно са жените пишещи във форума, аз го намирам за доста грозно и съм сигурна,  че ако отделиш малко време ще се сетиш какво ти казвам.
И след като форума "изобилства от жени, които мислят с вагината си" остава да е вярно, че ти  всъщност много харесваш такива  жени, щом настойчиво присъстваш сред тях.

Jaly, хахахаха 

Този път Пантер изби рибата. Изобщо не разбирам защо е толкова ядосан на самотните майки, но определено има някакъв проблем.

Лошото е най-вече това, че никога няма да е сигурен бъдещата му жена /ако изобщо я срещне с това нон-стоп висене тук/ с коя точно част на тялото си ще го избере...

А и да избираш с вагината си, вместо с главата не винаги предполага лош резултат, Пантер, от опит ти го казвам. 

Panther, започна да прекаляваш. Коригирай си малко тона.

Не съм казал че всички жени във форума са така, но определено има такива. А аз не съм писал имена нали? Която прецени че не се отнася за нея - не виждам защо ще ме намразва. А ако някоя се познае в описанието - пак не виждам защо ще ме намразва ако казвам истината.
Просто дадох един цитат от друг и смених само мъжки полов орган с женски такъв. Досега не видях някой да пише нещо за изказването на мерипопинс което директно съм цитирал.

Не ме дразнят самотните майки (с някои си имаме лична приказка ама това е друго). Дразнят ме глупавите изказвания.
Мъжете мислели с оная си работа, но жените ... о не драги, те не мислят с оная си работа - те се влюбват. Иначе крайния резултат е един и същ. Ама нали има равенство за всички?
Еми глупости са това. Има и мъже и жени които мислят с "оная си работа", само дето последствията накрая почти винаги остават за жената.

@Иса. В това да избираш с вагината или пениса лошо няма. И със сигурност можеш да попаднеш и на добри попадения. В крайна сметка - секса е много важна част от една връзка така че нормално е човека отсреща да го прецениш И с оная си работа. Ама една връзка не е само секс и като видиш, че човека за друго не става, а продължаваш да се мотаеш с него - еми ...

@Стън - какво точно ми има на тона? Както писах и по горе - цитирал съм друг пост и съм сменил мъжки полов орган със женски полов орган.

Pantherр

тъй като почти всеки мой пост, на който попаднеш атакуваш като глупав и т.н., да попитам тогава защо удостояваш с такова внимание тъпотиите ми? Казват, че мъже, които така разгорещено спорят с дадена жена, имат неосъзнати симпатии. Дали в твое лице нямам ревностен обожател се питам?
В друга тема, в която отново не беше съгласен с мнението ми ти обясних, че целта на форума е да изкажеш лично мнение, да дадеш съвет, с една дума взаимопомощ.Не бива да се получават конфронтации от това.Имай търпимост към различното схващане.Аз не съм съгласна с мисленето на много съфорумки, но не ги нападам за това, че имат различно от моето виждане върху житейските проблеми.Нали не мислиш, че всички трябва да бъдем огледални образи и мнения?
Като финал, отново подхождаш изцяло емоционално и бързаш да ме захапеш, без да четеш докрай. Поста ми завършва с това изречение Неприемливо е, но за жалост доста често срещано явление. Което ще рече, че не слагам всички мъже под един знаменател, както и че има жени, лишени от майчински инстинкт или казано по твоему -разсъждаващи с вагината си.
Просто ще те помоля за малко търпимост към явно различният ми от твоя поглед върху света.
А ако този прилив на емоции означава друго, поласкана съм!

@ Panther, физиологията на мъжа е такава, че му се случва много по-често да мисли с "оная си работа" отколкото на жената. Мъжете, които правят секс за спорта са много повече от жените, това е факт, който не можеш да отречеш.

Имай предвид, че съзнанието на повечето жени се променя много след раждането на дете/деца и приоритетите в избора на партньор на тези, които гледат деца са различни от онези, които нямат такива (елементарно, нали). Защото аз няма да се хвана с някой, който детето ми не харесва или който не уважава детето, моите начини на възпитание и пр.

По темата - бях писала, ама го затриха. Както и да е, за мен лично цялата тази история е на незрял човек или просто на твърде ревнив. Самата аз съм имала връзка с разведен мъж с деца и замиг не съм си помисляла че те могат да ми пречат по някакъв начин.

А аз мисля че тази история е на човек, който си дава сметка за възможните проблеми при такава ситуация. И че е по-добре човек предварително да види проблемите отколкото да се оправя след това с допълнително усложнената ситуация. А че проблеми е напълно възможно да има - това мисля че е ясно. Историята на тъжния татко спомняте ли си я?. И мисля че само МОФ има право да критикува Лизи, защото МОФ реално е показала че приема чужди деца и се справя със ситуацията. Другите доколкото знам гледате своите си деца. Ако съм пропуснал някой освен МОФ - извинения, само за нея се сещам в монента.
Е, като се съберете с някой мъж с дете или осиновите дете и докажете че можете да гледате неговите деца или осиновеното дете като своето и да не ги делите - еми тогава елате и обяснявайте колко е незряла и ревнива Лизи и тогава ще е с основание. А сега са просто празни приказки.

@Марги - поддържането на връзка не е като да живееш постоянно с някой. И това че не си помислила за възможни проблеми не значи, че няма да се появят.

@мерипопинс. Нищо лично - не помня кои постове съм атакувал. Чета всичко докрай. Признавам че има такива мъже и тук доста жени са си изпатили от тях. Ама има и такива жени. И може и аз да съм си изпатил макар че определено ми е по-лесно отколкото на родител гледащ детето си сам.
Освен това мислещи с "оная си работа" си не значи без майчински/бащински инстинкт. Мислещи с оная си работа, за мен, значи да си правят секс ей така за кефа, без да се пазят, без да мислят занапред, без да знаят и да мислят човека отсреща какво отношение има към тях и към евентуалните деца. И дали човека става за баща или за майка и дали е отговорен.
Един баща за да си зареже децата трябва да е просто безотговорен. Една майка за да си зареже децата трябва да е кошмарно безотговорна граничещо с умствено разстройство (според мен) или пък да има други много-много-много сериозни причини. Несправедливо, ама това са фактите.

@Марги отново. Еми много хубаво, че жените си променят съзнанието и приоритетите за партньора след раждането на дете, ама много по-лесно е, ако човек помисли преди раждането на детето (като лизи). Мисленето постфактум винаги е доста по-трудно.  Ама щом на вас така ви харесва ... живи и здрави и късмет.

Panther, обидите към потребителите на форума са недопустими. В мнението си посочваш именно потребителите на форума. Не си споменал конкретни, но това не го прави по-малко лично.
Мarypopins не е насочила поста си към никого конкретно. Ако беше написал, че жените по принцип мислят с вагината си и на теб нямаше да направя забележка.


Искам да те попитам ти колко деца имаш и колко брака и/или връзки зад гърба си, че думите ти да не са празни приказки?

@Stun - нямам нищо против да ми редактираш поста че има такива жени по принцип а не във форума, ако така ти се струва по приемлив. Ако изтриеш и този ред изобщо няма да си личи какво съм писал преди. И защо всъщност не мога да си редактирам по старите мнения? Докога може всъщност?

Имам съм малко връзки и не съм бил женен. Дали са празни приказки - времето ще покаже. Аз и преди съм приказвал. Историята после я знаем.

ее пак се сдърпахте
определно Пантер не мисли за жените тук лошо - иначе нямаше да прекарва толкова време тук да си чеше клавиатурата
той просто се опита да покаже какво го е засегнало в поста на Мери
ами да - ние тук си плюем мъжете щото няма ни един да каже "айде стоп"!
затова нека бъдем толерантни и към неговото различно мнение

а аз наистина колкото и да мисля зле за Лизи не бих си позволила да плюя човек който смело застава и казва - срам-не срам - не мога!
по-добре овреме осъзнат несостатък още повече личен - отколкото още едни разбит брак

Бройката на децата и на браковете/връзките всъщност за какво е показател?

Брей ,за няма нищо ,вече се правят проблеми от модераторите(модераторът,в случая,както и очаквах де).Аз да взема да си мълча ,че и мен ще ме одрежат.

П. sorry за off-a

Напълно подкрепям

Човек, дори да изпитва най-нежни чувства към детето на партньора си, пак не е гаранция, че ще се получи хармония в отношенията. Затова, когато има несигурност, възможността за успех намалява драстично, какво остава когато основата е поставена върху неприязън и нетърпимост. Много тънък е ледът, върху който стъпват родителите, решили да създадат ново семейство. От една страна децата непрестанно се страхуват новата връзка на родителят им дали няма да отнеме любовта му и вниманието му към тях, дали няма да бъдат изолирани, дали партньора ще ги приеме и истински ще ги хареса и заобича, да няма фалш в отношението му към тях, и още много, много терзания. Тези деца са много по-чувствителни и неуверени, а много трудно е да им докажеш и да ги убедиш, че чувствата и вниманието ти към тях няма да претърпят промяна, както и това, че новият член в семейството наистина милее за тях. В страхът си да не изгубят любовта на родителя и дали ще спечелят тази на "натрапеният" им нов член те са способни да играят нечестно, да подложат партньорите на ужасни изпитания на връзката им.Никак не е лесна задачата да дадеш увереност и да накараш да бъде спокойно детето, да се чувства на място, желано, обичано и в свои води при създаването на едни такива нови отношения и съжителство. Затова още преди да кажеш на любимият човек "ДА", трябва да се заредиш с огромна доза търпение, разбиране, нежност и любов и да си убеден, че тези чувства няма да се изчерпат някъде по нелекият път до създаване на хармония в отношенията между членовете на новото семейство. Когато не си убеден, че ще ти стигне смелост, желание, търпение и обич, не бива да започваш, не бива да подвеждаш любимият и крехката психика на детето му.А когато си наясно, че  всички тези чувства и желания липсват и не можеш да се насилиш дори да ги дадеш, то изобщо нямаш правото да започваш едни такива сложни отношения, с провала на които дори ще лишиш любимият от родителският му авторитет пред детето му и от любовта на това дете към него.Не можеш да оставиш след себе си руини, едно разочаровано и с разклатена психика дете и един напълно обезверен родител, че ще може да намери семейният уют, ласката и топлината  на партньор до себе си, без да съсипе напълно рожбата си.
Ето така виждам аз нещата, като не ангажирам никого с мнението си, което е изградено въз основа на връзка с мъж с дъщеря, по-голяма от моите и вече 4 годишно съжителство с мъж, без свои деца, който стана като "настойник" на моите. Сега той се грижи за децата ми, трепери над тях, притеснява се когато закъсняват, от това с кого излизат и дружат, спорят помежду си свободно, повишават си тон, извиняват се, държат се свободно и с доверие помежду си.Да, но това не дойде от самосебе си, напротив, всички ние работихме много и дадохме много от себе си, докато изградим сегашните си взаимоотношения.И въпреки, че всеки е доказал лоялността си, пак има моменти, когато аз, съзнавайки, че не съм права, неразумно скачам да защитя провинилото се дете, като напълно съзнавам, че не е редно и наранявам мъжът до себе си, но.....има го това неминуемо понякога.Също така и децата понякога, само и само да е на тяхната, съвсем умишлено изричат тежки думи, с пълното съзнание и желание да наранят мен или мъжът до мен, за да се възползват от момента на обида и разочарование и да извлекат дивиденти за момента.Осъзнавайки грешката си после просто леко се присламчват и повеждат съвсем неангажиращ разговор, все едно нищо не е било, но това е тяхното извинение и молба за прошка и така продължаваме напред.
Не е лесно, но с любов, уважение и желание всичко се постига.Когато обаче това го няма още от самото начало, просто не е честно да се правят експерименти.Възрастните все пак ще се отърсят от провала, но децата надали, а дори да го направят, в един момент след редица провали, родителят ще загуби уважение и ще се превърне в майката или бащата, влачещи за по месец - два всякакви персони в домът им.А децата рядко прощават такива поредици от грешки, а в наказанието си могат да бъдат изключително жестоки.
Прекалих. Просто исках сериозно да изкажа мнението си, базирано на житейският ми опит.Да пресека дразгите и да продължим разумно да дискутираме.                                                                                                                                                                                                                                                                     

Мери, браво!
отдавна не си писала нещо толкова спокойно и добре обмислено /не че аз съм/, но това си е моята стара Мери!
ето заради тези ти постове обичам да те чета!

мисля си, че Лизи ако наистина иска нещо да пообмисли - да попрочете... пък знае ли човек - може пък да намери сили да продължи...
някак все ми се иска тази история да свърши добер
напоследък е толкова тежък живота и хората са станали такива едни...
много ми се иска това да е като холивудски ромн - с добър край "ивсички те заживяха щасливо..."

Лизи - пиши някой път и когато има развитие
какъвто и да е края - все пак ще те мисля поне аз

Благодаря catnadeen,

честно казано през тази година ме сполетяха такива абсурдни, нестихващи и съсипващи неприятности, че се усещам как все по-често яхам метлата.Уж не ми беше присъщо, уж бях адски спокоен и толерантен човек, но явно има и такива моменти в живота на всеки.
Аз също бих се радвала Лизи да проумее, че живота е кратък, рядко срещаш човек, който да те допълва, някои дори нямат този късмет до края на дните си, та срещнеш ли го трябва да го осъзнаеш първо и след това да направиш всичко възможно да не го изгубиш.Освен това тя е млада, няма свои деца и не знае колко нетърпими могат да бъдат те.Ако знаеше как понякога ти идва да изядеш за вечеря собствените си деца, нямаше така да се двоуми и да търси идеалните отношения и чувства.

Мери, разсмя с  последния си пост- толкова време се чудя какво е точно чувството, като ме вбеси гоялмото ми  дете, а то  било точно, че ми се иска да го изям, някой път изобщо не е за  вечеря , а е за закуска още:))
да знаеш ще си го запиша тоя лаф

Бройката на децата е показателна за това дали си родител


Радвам се, че не съм те разочаровала. Все пак работата ми е да правя потребителите на форума доволни

Относно @1 - Нямаш идея какви са били отношенията ми с човека  . Проблеми винаги има, но нямаше да допусна да бъдат децата му. То си е до човек.

И относно @2 - Изобщо не си ме разбрал. Преди раждането на детето си аз лично бях съвсем различен човек. Да, допуснах грешка в избора си на мъж (няма защо нон-стоп да натякваш на жените тук колко сме глупави заради избора си, все пак), който значително се промени след раждането на детето и след като си намерих нова работа. И сега ако реша да търся човек с когото да имам връзка/съжителствам един от основните критерии ще бъде детето (не само то, щото той може по много мои познати да се прехласне  ). А човек много се променя, непрекъснато... посоката - сам си я избира.

Мери, постингът ти е много дълъг и хубав, поздравления!   

Пожелавам на Лизи успех и дано успее да се пребори със себе си, защото човек много рядко може да срещне сродна душа.

Ако някой ти каже че ще ти е лесно не му вярвай.Но на кого ли му е лесно.Ами ти ако имаш две деца кое ще обичаш повече, естествено че не може да постави на втори план първото дете.Но ти трябва да приемеш, че товето семейство не е двучленно а тричленно, т.е това дете докато си с този мъж, ще бъде част от твоето семейство.А ако си имате свое детенце означава че другото от тук нататък каквото и да се случи между вас ще бъде кака на твоето дете и следователно част от твоето семейство.Моят мъж има две деца от първия си брак и сега имаме и наше детенце на 1г.и 2месеца.Ами батковците я обичат.И колкото и да ми е трудно да свикна с характерите и на двамата и да ги опозная, все пак първо съм приела че те са част от моето семейство.Когато се опитваха да ме разубеждават, че не хубаво да се свързвам с човек който има деца, основното което отговарях на близките си беше: ами ако аз имах деца нима би било честно някой да не иска да бъде с мен само защото имам деца.Ако е така то тогава любовта не е истинска.

Лизи,
сама казваш, че приятелят ти много те обича и прави всичко за теб, че ти приемаш и дори обичаш детето му - тогава какъв е проблема? Кое те дразни - това, че му е мъчно, когато дъщеря му не е с него ... ми нормално е, явно това е един отговорен татко.... това, че майка му равнувала детето от теб - е, много важно, моята свекърва ревнува собственото ми дете от мен и какво, да я накарам насила да и се мазни ли? Успокой се и се порадвай на щастието си, не бързайте с бебе, като дойде се опитай да не делиш децата на мое и твое - дано дотогава да обичаш дъщеря му достатъчно, за да можеш да го направиш. И в заключение ще кажа, че моят баща е бил ДВА пъти разведен преди да се ожени за майка ми, от втория си брак има дъщеря и после пак е искал дете - аз - и беше страхотен баща за мен, винаги ми е бил подкрепа и независимо от всички проблеми, които бившата му жена му е създавала, семейството ни оцеля и със сестра ми сме били и сме в добри отношения. Никога не съм се почувствала и за момент ощетена от сестра ми, човек може да обича достатъчно и повече от едно дете.