Здравейте 
Много искам да споделя с някого ситуацията, в която се намирам в момента. Ще се радвам ако някой ми даде съвет, но не от онези обезкуражаващите и циничните...
Значи от 3м вече си пиша с един младеж, по-малък е от мен с 3г. Не знам до колко е от значение годините, но мен не ме притеснява това.
3м НОН-стоп писане, като той беше инициатора... Минава ха 1-2 седм и аз вече исках да го видя, казах му че не търся платонична любов и това постоянно и само писане ме напряга.
Неговите извинения бяха, че е мн притеснителен и го е страх, като се видим да не би да вземе да се спече и нищо да не каже..... Минаха още няколко дни и той беше на гости на приятел в моя квартал. Явно от алкохола му дойде смелостта и поиска да се видим. Е видяхме се... в интерес на истината не млъкна, разказа ми всичко за себе си, какво е преживял последните години, че трудно е превъзмогнал дългата си връзка от 5год ( май се пада и първата и единствена сериозна, която е имал) абе всичко си каза, повтаряш че е искрен с мен, че не иска да крие нищо, което е супер. Но....
Казваше, че не иска да бърза, понеже всеки път избързвал и проваля нещата.... казах му че мен това може единствено да ме радва, да де ама до кога..... месеците минават 3м си пишем, а се видяхме 3пъти... До сега един път не каза,, хайде да се видим" или,, искаш ли да се видим" и за 3те виждания аз бях инициатора... казах му, че не ме дразни това, че иска да не бързаме, а просто факта, че един път не показа и не каза, че иска да ме види.
Аз съм на мнение, че един човек ако наистина те харесва и иска, колкото казва то ще иска да те вижда постоянно или дори и за 5мин да е, но ще го иска.
Както и да е... миналата седмица в сряда беше нощна на работа, отидох да го видя за малко, тръгнах си... на следващия ден не помня кой писа първи, но го усетих по-хладен, по-различен в 13ч последно му изпратих целувки, той просто ми сийна и до там..... Казах си ами няма да те гоня и да си търся вниманието му и така 2дена никой не писа, накрая аз ест. се изнервих и вечерта му писах... Написах му, че единствено ме интересува дали е чакал да му пиша с идеята да разбера дали изобщо иска да му пиша или страни от мен.
Не знам, може би не за дадох правилно въпроса и стана драма. Ест аз излезнах виновна, че се прягам за такива неща, че не ми отг. а само ми сийнва...Издърви ми се, че тези неща го напрягали изкл. много и че искал нещата да бъдат Прости и Истински...
Някак си тази дума,, прости" не ми се вписват в,, сериозни взаимоотношения", но както и да е....
Казах му да погледне и през моята гледна точка, че аз поглеждам от неговата и го разбирам, но той реши да продължи с дървенето и грубостта и ми отг., че не искал да гледа през моята гледна точка...не искал да ги има тия неща, че да гледаме през др гледна точка.
Като цяло казах ок и просто реших да се държа, отдръпнато като него, казахме си лека нощ и той вмъкна, че се надявал да бъде по-различно на другия ден.
Ок, аз си бях същата с мило и възпитано му писах на др ден... и ест го усещах още по-хладен и от преди това.... така продължи 1седмица нито аз отговаря бързо, нито той.. рядко се сещаш да пише, а когато пишеше то бяха миимове, на които просто отг със смеещо се. Видях го, че се дистанцира, усеща се... особенно като сме си писали 3м НОН стоп и накрая съвсем различно отношение.... Премислих нещата... и от моята гл. точка и от негова... разбрах, че може би аз съм виновна, че наистина съм избързала и това го е отблъснало, следователно реших да му дам пространство... Във вторник вечерта си писахме нормално, усетих го пак същия. Написа и непосредствено след това го изтри (но аз успях да видя)
,, Утре какво ще.... " и нещо в мен трепна, викам си леле ще ме пита какво ще правя утре.....но не изтри ги... викам какво изтри и защо... мислел да ме пита какво ще му сготвя (аз се чудя дали изобщо за мен са били съобщ. или беше объркал чата), но след като никаква ме нямало тези дни ги изтрил, не знаеш защо така съм се отдръпнала..... сякаш се опитва да ме изкара мен виновна :д аз му казах, че съм му дала пространство, опитвах се да му отг най-спокойно и сякаш нищо не се е случило... Уточни му, че ако искам нещо да му кажа, ще му го кажа в очите, а не в тъпия чат. Уж се разбрахме да се видим вчера... в 12ч ми писа, че баба му не била добре и ще ходи да я види... в 14ч му писах вс наред ли е, той отг с едно НЕ, попитах какво става (исках да сподели, ако мога по някакъв начин да го успокоя) той ми отг със ,, сега не ми се говори" изпратих му прегръдка и спрях да пиша... 3ч по - късно му изпратих още една прегръдка (той отвърна със сърце) и до там... вися през цялото време онлайн, аз мислих и премислих, докато не реших, че по-добре да спра комуникацията с него, не ме кара да се чувствам ок.... през цялата седм 1път не ме попита как съм или какво правя.... просто го преместих във филтрирани съобщения... изкл си активноста и край.
Видях, че ми е пратил 1сек клипче към 22:30 как е в някакъв рейс с кучетата :/ (но с мен да се види не може, нищо че е дошъл в квартала ми)....
Сега съобщ. си седи, той го вижда като НЕдоставено и Непрочетено....
Според вас добре ли постъпвам...ако ми пише какво ее случва дали да отговарям.
Мн старателно избягвах да намесвам къде е проблема, понеже очаквам от негова страна да започне конфронтация и това, как аз си въобразявам и се впряга в тъпи неща и прочее.... и преди съм я пяла тая песен....
Благодаря ви предварително.
Извинявам се и за евентуално допуснатите грешки, надявам се да съм обяснил правилно, че не ме бива много.
Хубав ден от мен 😘
Много искам да споделя с някого ситуацията, в която се намирам в момента. Ще се радвам ако някой ми даде съвет, но не от онези обезкуражаващите и циничните...
Значи от 3м вече си пиша с един младеж, по-малък е от мен с 3г. Не знам до колко е от значение годините, но мен не ме притеснява това.
3м НОН-стоп писане, като той беше инициатора... Минава ха 1-2 седм и аз вече исках да го видя, казах му че не търся платонична любов и това постоянно и само писане ме напряга.
Неговите извинения бяха, че е мн притеснителен и го е страх, като се видим да не би да вземе да се спече и нищо да не каже..... Минаха още няколко дни и той беше на гости на приятел в моя квартал. Явно от алкохола му дойде смелостта и поиска да се видим. Е видяхме се... в интерес на истината не млъкна, разказа ми всичко за себе си, какво е преживял последните години, че трудно е превъзмогнал дългата си връзка от 5год ( май се пада и първата и единствена сериозна, която е имал) абе всичко си каза, повтаряш че е искрен с мен, че не иска да крие нищо, което е супер. Но....
Казваше, че не иска да бърза, понеже всеки път избързвал и проваля нещата.... казах му че мен това може единствено да ме радва, да де ама до кога..... месеците минават 3м си пишем, а се видяхме 3пъти... До сега един път не каза,, хайде да се видим" или,, искаш ли да се видим" и за 3те виждания аз бях инициатора... казах му, че не ме дразни това, че иска да не бързаме, а просто факта, че един път не показа и не каза, че иска да ме види.
Аз съм на мнение, че един човек ако наистина те харесва и иска, колкото казва то ще иска да те вижда постоянно или дори и за 5мин да е, но ще го иска.
Както и да е... миналата седмица в сряда беше нощна на работа, отидох да го видя за малко, тръгнах си... на следващия ден не помня кой писа първи, но го усетих по-хладен, по-различен в 13ч последно му изпратих целувки, той просто ми сийна и до там..... Казах си ами няма да те гоня и да си търся вниманието му и така 2дена никой не писа, накрая аз ест. се изнервих и вечерта му писах... Написах му, че единствено ме интересува дали е чакал да му пиша с идеята да разбера дали изобщо иска да му пиша или страни от мен.
Не знам, може би не за дадох правилно въпроса и стана драма. Ест аз излезнах виновна, че се прягам за такива неща, че не ми отг. а само ми сийнва...Издърви ми се, че тези неща го напрягали изкл. много и че искал нещата да бъдат Прости и Истински...
Някак си тази дума,, прости" не ми се вписват в,, сериозни взаимоотношения", но както и да е....
Казах му да погледне и през моята гледна точка, че аз поглеждам от неговата и го разбирам, но той реши да продължи с дървенето и грубостта и ми отг., че не искал да гледа през моята гледна точка...не искал да ги има тия неща, че да гледаме през др гледна точка.
Като цяло казах ок и просто реших да се държа, отдръпнато като него, казахме си лека нощ и той вмъкна, че се надявал да бъде по-различно на другия ден.
Ок, аз си бях същата с мило и възпитано му писах на др ден... и ест го усещах още по-хладен и от преди това.... така продължи 1седмица нито аз отговаря бързо, нито той.. рядко се сещаш да пише, а когато пишеше то бяха миимове, на които просто отг със смеещо се. Видях го, че се дистанцира, усеща се... особенно като сме си писали 3м НОН стоп и накрая съвсем различно отношение.... Премислих нещата... и от моята гл. точка и от негова... разбрах, че може би аз съм виновна, че наистина съм избързала и това го е отблъснало, следователно реших да му дам пространство... Във вторник вечерта си писахме нормално, усетих го пак същия. Написа и непосредствено след това го изтри (но аз успях да видя)
,, Утре какво ще.... " и нещо в мен трепна, викам си леле ще ме пита какво ще правя утре.....но не изтри ги... викам какво изтри и защо... мислел да ме пита какво ще му сготвя (аз се чудя дали изобщо за мен са били съобщ. или беше объркал чата), но след като никаква ме нямало тези дни ги изтрил, не знаеш защо така съм се отдръпнала..... сякаш се опитва да ме изкара мен виновна :д аз му казах, че съм му дала пространство, опитвах се да му отг най-спокойно и сякаш нищо не се е случило... Уточни му, че ако искам нещо да му кажа, ще му го кажа в очите, а не в тъпия чат. Уж се разбрахме да се видим вчера... в 12ч ми писа, че баба му не била добре и ще ходи да я види... в 14ч му писах вс наред ли е, той отг с едно НЕ, попитах какво става (исках да сподели, ако мога по някакъв начин да го успокоя) той ми отг със ,, сега не ми се говори" изпратих му прегръдка и спрях да пиша... 3ч по - късно му изпратих още една прегръдка (той отвърна със сърце) и до там... вися през цялото време онлайн, аз мислих и премислих, докато не реших, че по-добре да спра комуникацията с него, не ме кара да се чувствам ок.... през цялата седм 1път не ме попита как съм или какво правя.... просто го преместих във филтрирани съобщения... изкл си активноста и край.
Видях, че ми е пратил 1сек клипче към 22:30 как е в някакъв рейс с кучетата :/ (но с мен да се види не може, нищо че е дошъл в квартала ми)....
Сега съобщ. си седи, той го вижда като НЕдоставено и Непрочетено....
Според вас добре ли постъпвам...ако ми пише какво ее случва дали да отговарям.
Мн старателно избягвах да намесвам къде е проблема, понеже очаквам от негова страна да започне конфронтация и това, как аз си въобразявам и се впряга в тъпи неща и прочее.... и преди съм я пяла тая песен....
Благодаря ви предварително.
Извинявам се и за евентуално допуснатите грешки, надявам се да съм обяснил правилно, че не ме бива много.
Хубав ден от мен 😘
;|
аз си мислех, че са още на ниво кандърдисване, па тя кандърдисана работата излезе 
