Мнения за Американски университет Благоевград

Ще е чудесно да запознаем децата, преди септември. Моето момиче е от София от Френската, а Вашите

Здравейте, стискам палци да приемат децата, като им предложат максимално добра оферта!

Ние нямахме този късмет миналата година - приеха сина ми веднага, със супер CV, отлична диплома, препоръки, участия и награди в извънучилищни активности и т.н., и почти на пълната такса. (-20% и то само за първата година). Негови съученици и приятели, кандидатствали “на майтап”  получиха 45% отстъпка без нищо особено в биографията си. Те пък не се и записаха въпреки отстъпката, така че свободни места ще има със сигурност.
Видя ми се много несправедливо. За финансова помощ като родители няма смисъл да се напъвате да кандидатствате. Ако имате собствен апартамент или кола - значи сте богати и можете да си плащате таксата. . До средата на август си пазихме мястото в АУБГ, за да има възможност младежът да направи на спокойствие избора си и вкрайна сметка избра другото. Аз, може би в известен смисъл съжалявам, но решението си е на детето и дано да е било правилното. Успех на всички!

Skiorche, наистина звучи несправедливо! Ако не те притеснявам можеш ли да цитираш стойността на офертата, която получихте и тази на децата, на които са направили 45 процента намаление от таксата. Аз забравих всичко, което миналата година чух на отворените врати и ще ми е полезна всяка информация за формирането на таксата.

университетът е започнал много да се пълни, изглежда доста е скочил броят и на кандидатстващите и на записващите си

съдя по това, че през есента на 2023г разбрах с изненада, че една голяма част от seniors /студентите 4-ти курс/ вече живеят под наем в апартаменти в Благоевград, вместо в кампуса, което допреди година-две беше по-скоро немислимо, оказва се, че политиката на университета не само вече го позволява, ами го и стимулира, с цел да се осигурят места в Скаптопарите за по-малките студентите, както се прави и навсякъде по света всъщност - докато се ориентират добре в обстановката кампусът определено е предимство за новодошлите.... иначе в Благоевград има чудесни апартаменти, които си делят по няколко човека, и на практика им излиза по-евтино отколкото да живеят в кампуса

Значи, получаваш сигурни 10 процента отстъпка за ранно кандидатстване и още 10 за това, че си BG -гражданин. После имаш First year support (само за първата година), който при нас беше 10 процента мисля. И от там нататък вече става напълно неясно защо на един са дали 0%, , а на друг 40%. Има деца и с 65 процента отстъпка. Синът ми завърши 1АЕГ с медал. Освен академичните (втч. и извънучилищни) има и спортни постижения, което поне за USA знам, че се цени високо, но в АУБГ очевидно не е важно. Много любезни са хората, обясняват, но няма да ти кажат по какъв критерий дават на един голяма отстъпка, а на друг -никаква. Отделно във връзка с финансовата помощ писахме, че на другото ни дете му предстои операция в чужбина …Никой не го интересува това. Ако искаш идвай, ако нямаш възможност - университети бол. Ще те излъжа, защото вече забравих за точната сума, но бяхме изчислили нещо като минимум 26000 лв. годишно.
Иначе в кампуса си задължен да живееш първите две години -после отиваш на квартира.
Аз давам инфо за миналата година от личен опит - само ние познаваме 5 деца приети и незаписани, защото им беше резервен вариант. Моят син беше с най-малката отстъпка. Съученикът му, който беше с 45%, избра да учи Архитектура в УАСГ. Моят -Право в СУ. Близки деца, които завършиха АК, пък и не искаха да чуят за АУБГ. Стигало им било този маниер на учене и преподаване - избраха Европейски университвти или НБУ😶…
Аз, ако трябва да съм честна, търсех точно това за детето - различна и разчупена атмосфера, различни преподаватели (не закостенелите старци от познатите ни БГ-университети), свободата да избираш, усещането да си някой в това академично общество. И много зависи кой какво е решил да учи, разбира се. Моят младеж щеше да учи Бизнес и икономика там. После мисли, мисли и каза - “Ами аз като завърша Право, мога да бъда и бизнесмен (сигурно си е представял и някоя магистратура по Бизнес и икономика), ама ако уча Икономика, не мога да бъда и юрист…”😂 Дали при него тези разсъждения наклониха везната или притеснението му за финансовата част, виждайки, че и ние се скофтихме от “страхотната оферта” - само той си знае. Може би и двете.

Здравейте. Възможна ли е отстъпка от пълния размер на таксата ( имам предвид при първоначалния прием, а не на база академични постижения), ако не е подадена молба за финансова помощ?
 Успех на всички кандидатстващи, както с приема, така и сфинансовата част !

От това, което обясниха на отворените врати, няма отстъпка, а има три вида възможности за намаляване на таксата:

- стипендия, отпусната от университета във вид на процент от таксата за обучение - до 40% от таксата
- финансова помощ за студенти с по-ниски финаносви възможности - до 20 % от таксата за обучение;
- студентски заем - има няколко банки, с които работят - там също е, мисля най-голямата възможност е до 5 хиляди долара на година, или до 20 хиляди за цялото следване.

имало и донорски програми, които са отделни, към тях те насочва университета.

Това, което на нас ни обясниха е, че офертата, която се получава при прием е за 4-те години, вкл. и стипендията и евентуално фин. помощ. Не знам как на skiorche са им дали само за 1-та година...но може би правилата са били други. След това за стипендията трябва да поддържаш определен успех, за да може да се възползваш и следващата година. Има някакви възможности за стипендии по-късно, но не разбрах точно как става...

Т.е. на вашия въпрос - отговорът е Няма, но има една възможност за 11 клас - multitalented quest, състезание, което дава за първото място пълно стипендия за цялото обучение.
Винаги правят уговорката, че става въпрос за академичната такса, а не за останалите.

Значи това, което е писала Скиорче е вярно, но само до някъде. Академичната стипендия е до 40% (!) , като всеки процент над това идва от подалите документи за финансова помощ (правете разлика между двете) и получената оферта е за пълния курс на обучение, т.е. за 4 г. , но при условие, че студентът запази успех над определен праг. Само че академичната стипендия не се дава само за успех от дипломата, защото първо не всички дипломи са равнопоставени и второ, трябват им дейни личности, а не просто нърдове . Профилът на университета търси студенти и чрез препоръки, и чрез извънкласна дейност, и чрез личното портфолио на кандидата (което говори много за мотивация и подготовка), и чрез извънкласни дейности през последните 4 години, не само последните няколко месеца. Интервюто също според мен беше много важно. Много са факторите според мен. И сертификатите по езика - едно е да си представил Дуолинго или Тойфел, друго е С2 на Кембридж или SAT. Есето - мисленето, изказът, нестандартния подход към темата, също много важни.Всичко тежи в кошницата. Синът ми беше приет м.г., кандидатсва ноември, беше допуснат до интервю през декември, на 01.02 получи писмо, че е приет, финансовата оферта получи в края на март (тогава нямаше еанен прием като т.г.). Получи пълните 40% академична стипендия. Но имаше успех за последните 4г 6.00, беше профил Математика, беше се трудил върху портфолиото си няколко месеца - не само какво да включи от богатите извънкласни дейности, но и как да го дигитализира, представи креативно и т.н. Есето също подготвя няколко седмици. Имаше С2 сертификат, взет още преди кандидатстудднтската кампания. Всичко натежа и мисля, че имаше профил на кандидат, направил осъзнат избор. Така че не може просто да се сравняват едни голи оценки. Не сме кандидатствали за фин помощ, защото нямаме нужда, но тези, които желаят получават допълнителни отстъпки. Отделно има студентски заеми, като ключовото в тях е, че ако работиш 5 г след завършването в България, остатъкът от главницата се опрощава. Отделно има частични стипендии, мисля, че са над 160. Отделно има опция за workstudy в кампуса на университета. Така че когато унито види потенциал, се грижи да привлече студента, независимо от фин му възможности. АУБ предоставя и 4 пълни стипендии за българи, но там се търси и малко по-друг профил на кандидата - точно за тези изключителни деца, които имат високи академични постижения, но нямат фин възможност, защото примерно са от малък град. Независимо, че броят на студентите се вдига всяка година (целта е да се увели с 50%), в никакъв случай не пада качеството. АУБ не е като НБУ или СУ на трето класиране да си търси студенти - точно обратното, студентите търсят университета. И за АУБ е много важно да си подбира студентите, защото те са неговото лице и реклама. И спомоществователи след като завършат и станат част от алумни асоциацията. Не случайно АУБ е на първо място в няколко направления десетилетия наред в класацията на МОН, изпреварвайки и СУ. Университетът наистина няма аналог в страната - като общност, като академичност и като възможности. И го казвам от позицията на негова алумна и настояща майка на първокурсник.
 
Успех на чакащите да получат заветните писма за прием!

 П.С. относно общежитията - да, във връзка с увеличения прием на студенти, първи и втори курс са задължително на общежитие. За трети и четвърти пррдоставят опция да излязат на квартира, но тази опция е доброволна. Засега няма върнати студенти, на които е отказано настаняване в Скапто. Даже съквартирантът на сина ми е четвъртокурсник. Както и всичко останало в АУБ, системата за настаняване е изключително адекватна. На всички новопостъпили се правят уебинари как да се регистрират в общежитията, какви са правилата и т.н. Всички първокурсници също попълват анкети какви профили съквартиранти биха искали да получат - интроверти, екстроверти, нощни птици, чучилиги и т.н. като стаите могаг да се сменят всеки семестър. И за разлика от общежитията в Студентски град, тези на АУБ са чисти, добре обзаведени, с денонощна охрана, с постоянна топла вода и отопление и най-важното, на 5 мин от основния корпус на университета са.Помислено е за всичко в удобство на децата - в общежитието на сина ми има здравен център, нещо като лафка и кафене, кафемашина, банкомат, стая за събития, малък фитнес, има даже стая с компютри и принтери на разположение, като за нищо от това не се плаща отделно, включено е в таксата на университета. Изключение е може би ползването на принтерите, защото там имат включени определен брой предплатени страници и всичко над този брой отива в сметката за семестъра, no cash required. Ако се чудите как се следи всичко това, със студентската карта, която е с магнитен носител и снимка - отключва вратите на стаите, ползва се за всяка услуга в университета, даже за стола. А, забравих да кажа, че всяко общежитие има и перално помещение. Там вече се плаща за всяко ползване на пералня и сушилня, но също безналично - студентът трябва да си запази онлайн час за пране и сушене и също е известяван по телефона кога прането е готово. Помислено е за всички битовизми, за да могат децата просто да учат. А повярвайте ми, имат да учат много и постоянно.

И като съм тръгнала, да добавя и още едно улеснение - както и всичко останало, което е автономно в АУБ - студенстки радио и вестник, правителство и клубове, столът също има фейсбук група и всеки ден качват менюто, което е различно всеки ден. Качвам скриншот на днешното - забележете разнообразието, цените и наличието на калориите .

В общи линии съм съгласна с горното мнение, с изключение на езиковите сертификати. Дуолинго и Тойфел въобще не могат да се поставят под общ знаменател, Тойфел си е американският тест и в САЩ признават главно него и Ielts, Кеймбридж не. Толкова деца познавам с С1 на Кеймбридж, че въобще даже в моята класация не стои високо, а и в АУБ гледат точките, не нивото. САТ не е тест за сертификат, сума пъти повториха, че не го взимат под внимание за стипендия, само за освобождаване от 2 курса.

Последните 2 години има поне по 1 ученик от Пловдив с пълна стипендия, а това не е малък град. По принцип те, както и останалите академични стипендии не би следвало да зависят от финансовото положение на ученика, дали е така не знам. Тази година има и 3 допълнителни пълни стипендии от Цоцорков.

Manzhelka, радвам се, че се включи с подробности, защото имаш наистина голям опит с АУБГ и ще ориентираш бъдещите студенти най-добре! Всичко изброено от теб за изпитите по английски и целенасочената предварителна подготовка 1-2 години по-рано е вярно и необходимо условие, за да разчита човек на добра оферта. Ние кандидатствахме в последния момент на ранното кандидатстване и синът ми държа Duolingo. Но извънкласните дейности, доброволческата работа, сертификатите, медалите, грамотите и отличията в различни области при нас са си факт, подкрепени със снимки, статии и т.н. Също е факт, че съученика му, който кандидатства заедно с него и също държа Дуолинго, но пък с най-обикновено CV без нищо "УАУ' получи обща отстъпка 45%. Ето това не успях да разбера. Как при равни други условия - единият получава, а другият не. Имаше разочарование при нас ( и ти знаеш), но при изброените възможности за финансова помощ, все щяхме да се справим.
Изводът, който си направих аз от цялата КСК е, че още в 11 клас децата трябва да са наясно какво и къде искат да учат и да се борят и работят за приема си. При нас идеята за АУБГ се появи на много късен етап и детайлите можеше да са по-изпипани. Но и колебанието между двата университета и специалностите си беше налице. Важното е, че на този етап студентът е доволен от избора си и дано да е така и занапред.
Желая успех и стискам палци на всички деца!

Manzhelka е описала всичко точно както го помня и аз, когато бях майка на първокурсник /2019г./, през годините четях и продължавам все още да преглеждам темите за висше образование в чужбина - мога само и единствено да съм изключително благодарна, че на нас като родители, и на сина ми, ни бяха спестени всички битовизми, за които четях из тези теми - квартири, храни, колети, медицинско обслужване и какво ли не, от първата до последната му минута престой всичко беше организирано на такова ниво, което беше малко шокиращо за хора, свикнати с всякакви организации на местно равнище, включително в годините на пандемията, когато в някаква част от времето студентите учеха онлайн, без никакво искане от страна на родители или студенти, съвсем честно и обективно преизчислиха таксите за кампуса в посока намаление и ги приспадаха от следващите плащания, докато се покрие разликата

възможността децата да учат, да се забавляват, да участват във всякакви инициативи, да работят ако и каквото искат през годината, а през лятото почти без изключения - на САЩ-бригадите, за да си съберат пари за таксите, без да се занимават с точно тия досадни неща, които тровят битието и отклоняват от академичния интерес, мисля, че хич не е маловажна

все пак да отбележа, че правата идват и със задължения, няколко пъти синът ми е плащал глоби за дребни нарушения на правилата и реда, не е било приятно, но определено - поучително

Vellу, SAT e опционален, както вече и в САЩ, но си е тест, който определено носи привелегии, особено ако си го взел в горните персентайлс. И не случайно. Преди 28 г и аз съм го държала (тогава беше задължителен) и смея да кажа, че за verbal частта си трябва подготовка, особено ако се целиш към 800 т. (макар и да идвах от ЕГ). Докато Тойфелът беше и все още си е просто тест за чужденци и в него няма да срещенеш лексика от рода на egregious или histrionic. Явно това го осъзнават и от университета, защото всички първокурсници, които не са държали SAT или са го държали, но имат по-мaлко от 700 или 750 т (не помня точно) вече правят и placement test по АЕ в първите дни на orientation week-a, за да определят дали имат нужда от допълнителна помощ по езика. Впрочем, същият праг е и с математиката за недържалите SAT - също placement test. Това мисля, че говори достатъчно. А и на една от срещите с екипа на отдел Прием обясниха точно това - приемат всякакви сертификати, но ги преизчисляват с вътрешна формула за тежест на всеки един от тях, т.е. точките им не са достатъчни.
A IELTS, без да омаловажавам труда на някои хора, е всеизвестно, че е значително по-лесен от САЕ - вярно, неща от формата са, но са си факт - напр в speaking   секцията при IELTS кандидадът е един, докато при САЕ са двама и се отчита възможността за комуникация. В частта с писането, при САЕ има кратка теза, която се чете и трябва да се застъпи в есето, при IELTS директно имаш тема и пишеш. При IELTS не можеш да те "скъсат" - просто получаваш по-ниска скала точки. При САЕ има праг, който трябва да покриеш. IELTS има времетраене 2ч 45 мин, САЕ - 4 ч.

В нашият случай детето предпочете да държи само Cambridge, защото не се налагаше да пътуваме до друг град за SAT (във Варна няма тестов SAT център), а и вече беше запознат с другия формат, защото имаше всички предишни сертификати. И изкара 203 от 210 т, което е С2 на САЕ.

Skiorche, жалко че при вас нещата се стекоха по този начин, но мисля че кандидатстудентът просто предпочиташе СУ. Моят пък не искаше да чуе за друго място. Успех в правото и не съжалявай - умните деца успяват винаги и навсякъде.

P.S. Добавям линк към профила на един от успешните кандидати от миналогодишната кампания - има цяла поредица с техни интервюта, за да добиете представа каква е целевата група на предпочитаните студенти: https://www.aubg.edu/aubg-today/silvia-srebreva-on-bringing-her- … vkFnZR-PfvuwdtUp4

https://www.aubg.edu/aubg-today/aubg-welcomes-its-largest-class- … YEbA2Atp03HcjF0rY

Там може да прочетете и за едната от четирите присъдени пълни стипендии:

Честно казано, не ми се иска темата да се превръща в спор, но по въпроса за тестовете ще си кажа мнението, защото може да е полезно за някой бъдещ кандидат. Не е редно да се сравнява SAT с който и да е тест за сертификат. SAT доскоро се държеше от ВСИЧКИ кандидати за който и да е американски университет, независимо какъв им е родният език. Той мери различни неща от тестовете за сертификат, които пък от своя страна се държат САМО от кандидати, за които английският не е роден или които не са се обучавали в англоговоряща институция преди това. Американският тест за сертификат е Тойфел, британските са Кеймбридж и Ielts Academic (защото има Ielts и Ielts Academic и вторият се изисква от университетите) и т.н. Да се сравняват по това кой бил по-дълъг или какви секции имал е малко несериозно - и американци, и британци знаят как се правят тестове и неспециалисти не могат да се изказват толкова категорично кой бил лесен или труден. В АУБ изглежда всички сертификати се приравняват към Тойфел. Ако прочетете изискванията им за стипендии примерно, всички резултати са за Tойфел. В разбивките им за среден резултат за сертификат за определен випуск пак са показани точките за Тойфел. Нормално е, тъй като е американски университет. И явно гледат точките на даден изпит за сертификат, не постигнатото ниво за език, което е европейска езикова рамка.

Що се отнася до CV- то и кое в него е важно за университета можем само да гадаем. И в САЩ много кандидати с отлични резултати и СV-та остават извън Бръшляновата лига. Сигурно е, че американските университети искат различни кандидати като качества и интереси, искат да имат и малцинства, и творчески личности, и спортисти, и лидери, и академични натури. Понякога може да се случи някой да изтегли късата клечка, дано не се случи на никого тук!

За протокола, учила съм в АУБ, както и в САЩ.

За чужденци САТ никак не е "опционален", направо си е задължителен, ако целта е добър университет. Може би за АУБГ може да се мине и без него, доколкото те са запознати с българската образователна система.

Като е по-лесен IELTS, логично е да се държи той, а не по-труден изпит, така че не виждам защо трябва да се избере CAE. IELTS например има скала за приравняване и към европейската езикова рамка, и към Кеймбридж. За всеки сертификат по език пишат какъв минимум изискват. За IELTS варира от 6.0 до 7.5 Всъщност сертификатът за владеене на език е най-малкото, което се гледа,  то е просто необходимост студентът да разбира какво му се преподава. Примерно добър резултат на САТ чудесно показва, че нивото на АЕ е добро, но изисква повече от това.