Към "привързаните" родители - наказвате ли ги?

Хапке, и аз отглеждам страхотен инат - никога не се предава, готов е да реве ако трябва с часове, чак забравя за какво се е разплакал, но продълвава да реве. Не знам какво да те посъветвам - трудно е в такива моменти, като се има пред вид, че да- правят го нарочно, но пък от друга стрна не го правят, защото са лоши, а защото по този начин искат да ни приковат вниманието - защото за момент сасе почувствали изолирани или защото са изморени или превъзбудени от нещо. Трябва да се подхожда търпеливо (не че винаги ми се удава)
Това, което прилагам аз като наказание или лишаване от нещо любимо: напоследък му позволявм да гледа Книга за джунглата на DVD и ако прави бели нарочн му казвам, че няма да му пусам филмчето. Когато каже искам филмче - аз отговарям "не може, защото си направил това и това и ще пусна филмчето, когато започнеш да слушаш". По този начин спря да ака в гащите и започна да ползва гърне 
Другия метод, който прилагам е да кажа, че щом прави така, аз няма да се грижа за него и ще си изляза и ще го сотавя сам да се гледа. В такива ситуации той надава вой, казва да стоя при него и се втурва да ме гушка и да общава, че ще слуша. Естествено в повечето случаи просто блъфира, но няма как все се хващам в капана му 

Хапке, моят заек е по-кротичък, но от както тръгна на градина и тя започна да прави пуберитетски номера. Но понякога ние си мислим, че са такива, а те всъщност не са.Ето какво имам предивид.
В началото на септември, за период около 10тина дни Дени започна да се напишква. Без нито един пропуск - всички пишкания бяха в гащите. Може минута преди това да съм я питала дали има пиш и после пак се напикава. Минах и през непукизъм от моя страна и през наказване и през каране... После усетих, че е стрес - тогава ходихме на море, после на гости... Изглеждаше точно, че на инат го прави, после обещаваше, че няма повече и следващия път се напишкваше. В момента, в който се прибрахме и се успокои - нещата тръгнаха по старо му.
В конкретната ситуация бях измислила разни спасения, за да не пера постоянно като - виках я да ми прави компания когато аз ходя до тоалетна, изпишквахме разни животни и каквото му хрумне в момента, защото и тия неща бяха до време.
Толкова за пишкането - оказа се, че макар да е приличало на голямо заинатяване, всъщност е било от прекалено многото емоции.
Що се отнася до инатите наказвам рядко. За Деница да я оставя сама в стаята е голямо наказание, но и аз се старая да го използвам много рядко, за да не се изтърква(че току виж ми запяла като Ирина  ). Старая се да не я КАРАМ да върши разни неща, но ако все пак се наложи и тя откаже се правя, че нищо не се е случило. И следващия път, когато тя поиска нещо (а аз правя така, че това да е в рамките на няколко минути) казвам "Да дойда при теб ли искаш? А ти прибра ли си играчките/обу ли си чорапите/и т.н.., като те помолих? Не. Аз защо да идвам при теб тогава?" После заедно правим въпросното ненаправено нещо и после онова, за което ме е помолила.
Ако все пак нещото, за което се е заинатила е спешно, го свършвам аз. Дали ще става дума да й обуя насила чорапите или да прибера играчките, като се правя, че не я забелязвам, няма значение. Показвам, че е важно да бъде свършено и толкова.

Като цяло мисля, че по-добрия вариант е не да се опитваш да наложиш авторитета си, а да я подлъжеш да играе по твоята свирка. Със заобиколки разни или по метода на Том Сойер. Все пак ние сме по-големите и е редно да сме малко по-хитри. Така както го описваш тя явно те води по инат, така че ако ще се биеш на него фронт войната е загубена. Затова давай го по-яваш и не се впечатлявай, когато ти прави на инат. На нея пък ще й стане безинтересно като види, че няма ефект и току-виж спряла.

Кикики
Разсмя ме.
Аз много говоря, но понякога тръшвам 'Защото така' или 'Защото аз така казвам'. Малко пубертетско, ама писва ми пък на моменти от безкрайни 'Защо', целящи да доведат отговора ми до 'Добре, пак ще ти пусна детското, защото ме молиш за 167-ми път'.

Да, като видя някой да се нарича Привързан Родител, го наказвам да седи в ъгъла и да се срамува.

Намерих я тази книжка тук
http://www.friends7.hit.bg/knigi.html/4.html/4s.htm
но нещо не мога да я дръпна - може ли помощ   

Аз явно не съм привързан към децата си родител, защото не оставям ненаказана лоша постъпка и недопустимо държание. Естествено ако преди това съм обяснила и предупредила около 200 пъти какви ще са следващите ми действия. За бели наказвам изключително рядко, но за горните 2 съм желязна. За малкия още не знам как му се отразява моята "непривързаност", но големият ми син е почти на 10 години и съм сигурна, че съм на прав път с него. Много обичам и даже обожавам децата си както всяка майка, но за мен възпитанието включва и това.

  е, това е положението и при мен с малкия ми син-на 2г9м.
не му пука от наказание нито от заплахи, нито от пошляпване понякога го наплясквам повече за да има ефект.гадно се чувствам после
 

това го прилагам и аз, но понякога има успех, понякога се тръшка още повече

ами аз успях да я изтегля - кликваш на надписа Изтегли smelostta.rar 110KB  и получаваш рар архив, в него има хтм. Ако имаш проблеми, дай поща и ще ти я пратя. Наистина си заслужава да се прочете (особено без пари), поне за обща култура, защото е доста различна от гледните точки на повечето автори. Е, автора е малко излишно (за мен) религиозен, но това не пречи на останалото. Има наистина добри идеи, например как да създадем чувство за отговорност на децата, как да ги накараме да си прибират играчките, оправят леглото и пр.

Нямам възможност да изчета всички мнения, но да споделя моя опит - моята Ирина, на 3, също е много опака, ако реши, и не отстъпва. Забелязвам, че това, което работи, е след като й се скарам, развикам, шляпна по дупето (признавам, често ми се случва - не така, че да я боли, но така, че да изразя собствената си емоция), след като и тя се ядоса и почне да ми прави напук, да се тръшка и пр. - сменям тактиката, гушкам я, говоря меко и с разбиране, и тя за секунди вече се е извинила и разкаяла за постъпката си, събрала играчките, направила каквото съм искала от нея. Т. е. с ясното съзнание е, че е сбъркала, но ако тръгна на нож, отговаря със същото; иначе търси възможност за сдобряване. Обаче ако само с добро опитвам, често няма ефект, игнорира ме, прави си каквото си поиска.