Не съм сигурна,че това е ТОЙ...

На 23 години си,а какво терзание и какъв драматизъм..
Докато не спре да ти пука за "бившия" няма да намериш Него!
Замини сама и с времето ще разбереш кой-кой е в душата ти..
Я иди и провери там,зад океана,ми може да те чака-Той-точно теб!

Разплакахте ме от умиление...толкова сте мили,толкова сте...много        
 Всяка една от вас е права по своему.Аз обаче ще отговоря на някой по-важни теми,които загатват някои от вас...а именно:

Не мога да замина сама и да търся щастието си там-не само защото ме е страх и съм нерешителна,а и защото съм студентка,нямам финансовата възможност да ''отделя'' 3-4 хиляди долара за заминаването.Да,сегашният ми приятел упорито твърди,че ако ще съм по-щастлива без него  е по-добре да замина сама,и че той ще ми помогне с всичко...Но аз не съм толкова подла.Все пак той ме обича и се надява..
От по-горното обяснение пък следва,че не мога да замина с бившия любим,защото и той е в моето финансово положение.
Така пък се чувствам притисната,сякаш щастието ми струва няколко хиледарки..А дали той е щастието,или идеализирам спомена за неизживяното с него?!
От обяд разсъждавам над възможността да си 'затворя очите',да подпиша с настоящия, без сватба,без смяна на фамилията,да заминем заедно и там..каквото сабя покаже.Опитвам се да избия от главата си детската мечта за сватба с щастливата рода и да приема,че това е договор и толкова.Само че е трудно да имаш такъв договор,примесен с чувства..Няклой от вас ще ме укорят,че това е гадна постъпка,но..нали ви казах,че в момента убеждавам и себе си,и вас    Трябва да замина-за добра магистратура,за да осигуря нелесните старини на хората,които ме отгледаха/ баба и дядо/,да докажа на себе си,че мога..Просто трябва.И си мисля,че ако тооолкова обичам бившия ми приятел /а и той мен/ рано или късно ще се съберем,въпреки разстоянията.Ето днес какъв смс ми прати /колко съм откровена с вас... / и ми преобърна мислите за хиляден път:
''Ти имаш нужда от този живот.Не искам да те обърквам повече.Сърцето и съзнанието ти искат две различни неща.Така че се успокой и замини.Нека остана част от миналото ти и знай,че винаги ще те обичам.И ще искам дете от теб.''
Направо не знам......

Разберете,че няма друг начин да замина.Или подписваме и заминаваме заедно,или сама- без пари и подкрепа...накъде?
Мдам,мъжете винаги казват така....


Така е,но не виждам изход.А може би има два вида любов-изпепеляваща,която бързо се пали и бързо гасне/като с бившия/, и друга-спокойна,по-тиха,но по-продължителна/като сега/?

Сделка или не,трябва да реша някак си...
Какво имаш предвид с последното изречение?

Ами не е точно така.Ние не трябва да се разделим,аз се чудя дали да заминем заедно или не...Макар,че вариант с 'не' нямам. Вече обясних по-горе защо..


Incandescent,не е женен..  дори няма приятелка,приел е ролята на мой любовник и втори спътник в живота.А защо не остана с мен,когато беше на 1 място..и аз това се питам.

altruism, не си ли се замислияла, че на този твой бивш приятел така му е по-удобно, ако толкова те обича и държи на теб вярвай ми нямаше да приеме ролята на втора цигулка, май е нещо от сорта " сърби ме, боли ме, драго ми е  "... извини ме, че съм толкова директна, но имаш само няколко месеца за размисъл... Аз бих си сменила телефона, бих прекъснала всякакви контакти с този бивш и бих дала шанс на човека до себе си...ако решиш, че не е той си вземай куфарчето под мишница и на аерогарата сама, ще се оправиш! Мислила ли си и за варианта да поговориш със сегашния си приятел за фиктивен брак ако и той иска да замине, винаги може да се разведете ако нещата не вървят! Така ти му даваш шанс да замине и ти си по-спокойна, че не си сама...Млада си, съдбата ти дава шанс и не го изпускай!
Късмет!

В кофти положение си, защото нито един от вариантите не те устройва напълно.
Моят съвет:
1. Говориш с бившия ти и си изяснявате дали ще я бъде тая ваша работа или няма да я бъде. Ако иска да е с теб - измисляте начин да заминете. Помни, чеистинската любов (понякога се среща само веднъж) не бива да се изпуска, но само ако имаш бъдеще с нея. Ако  всичко е обречено, не си струва да се жертваш. Животът е пред теб.
2. Преглътваш чувствата си (ако въобще ги има, защото си мисля, че не си си изживяла всичко с бившия, и съм почти сигурна, че сега ако сте заедно никак няма да ти харесат нещата, няма да е такова, каквото го виждаш във въображението си...) и заминаваш със сегашния ти приятел, жените се и си тръсите късмета някъде там далеч...
3. Повече не прави секс с предишния...доста е грубо, грозно, унизително и не е честно спрямо приятеля ти. Или му кажи всичко, или спри да го лъжеш. Не причинявай това, което не искаш да ти причинят
4. Запомни, че в живота е по-добре да имаш до себе си човек, който те уважава и цени, който те подкрепя и ти е верен спътник, вместо да имаш човек, който повтаря че те обича и не прави нищо-рано или късно любовта ще умре.

Каквото и да решиш, желая ти успех.
Само не се отчайвай, то няма за какво де
Доста по-трудни дилеми ти предстоят в живота, така че свиквай отсега. И гледай напред с оптимизъм, защото те очаква нещо голямо и значимо, което ще се отрази много на бъдещето ти Успех!

Ако ще се жениш, само за да не си сама там и по финансови причини, по-добре сключи фиктивен брак с някой, към когото нямаш чувства. Така няма да има излъгани и ще имаш твои пари да заминеш, няма да зависиш от сегашния, бившия и т.н...

нямаШ ли някой приятел , който Ще ти помогне финансово...и най_добре сама да zаминеШ....така най_бърzо Ще си намериШ гадже в САЩ,който да ти помогне да zабравиШ твоето привли4ане към тоя пундио от провинцията....ако ти липсва после настояЩия Ще го дръпнеШ...ако няма кой да помогне_ жени се""""" няма какво да му мислиШ...колкото по_дълго иzбираШ толкова пове4е сравняваШ..днес с бивШия утре с приятеля на прятелката ти...винаги Ще има по_добри...важното е неЩо да ти помогне, а добри луибовници има и в Щатите вярвам

zабравих да допалня,4е аz се ожених zа  5мин  zа мъж от интернет, който ме спаси от родата, от бълхите в града ни, приzна ми детето и ме иzдържа...много го оби4ам...ей тва е лиубов

правилно казано

Просто спри да мислиш и да слушаш главата си и така решението ти само ще дойде, а ТИ, а не някой друг най-добре знаеш какво да правиш! Щом се колебаеш и се чудиш дали това е ТОЙ, едва ли точно този е човекът за теб. Човекът до теб не трябва да ти пречи да  вървиш по своя  път.
Аз разбрах, че това е ТОЙ в първия миг, когато го видях и това не беше продиктувано от главата ми, от разни мисли, размисли и съмнения.

Ми тогава се омъжи и заминете....никога не е късно да се разведеш 

Няма Той. Всеки "той" става "като всички други" или поне целия ми опит и това, което виждам около мен всеки ден ме е довело до този извод.  Важно е да се разбирате, да не се дразните, да ви е хубаво и спокойно заедно и той да те обича. Пък докога... никой не знае... "Той" и романтичните приказки ги остави на режисьорите. Но това със зелената карта, какво е ако не договор? Ако не беше тя нямаше да се зажените, нали? Като не ти се жени, не се жени. Заминавай сама, тъкмо ще тестваш и него и теб си. Другия вариант е жениш се и се развеждаш, ако не потръгне, голяма работа. Само без деца, докато не си се изяснила със себе си. Приятен път!