Не съм сигурна,че това е ТОЙ...

Хехе ей тва е...кефиш.
По темата:
Разбирам те напълно,за заминаването страшничко си е,обаче стъпиш ли на чужда земя няма страх не страх има оцеляване,работа и т.н
Ако се омъжиш за приятеля си,не е задължително да му родиш дете веднага,за да те е страх,че децата ти ще растат сами.Мисля че там или ще се сближите повече или ще се разделите.Ако и той иска да замине сключвайте сделка и трагвайте ако не намираш пари на заем и сама Успех!

Само на мен ли ми звучи гадно всичко това?
Чудиш се дали да не се омъжиш за приятеля ти, само защото той ще поеме финансовата издръжка по визи, интервюта, самолетни билети, наеми, кола, храна и прочие разходи тук в САЩ, а в същото време изпитваш чувства към бившия. Искаш бившият да замине с теб, обаче той пък няма пари. Е, не знам, ама ми звучи гадно. А, ако срещнеш НЕГО тук в Америката, за когото ще си сто процента сигурна, че е ТОЙ какво ще кажеш на приятеля си? Извинявай, че така стана, но трябваше да замина, а нямах парите и затова се омъжих за теб.

Ами и на мен ми изглежда гадно. Затова я посъветвах да се омъжи за човек, към когото няма чувства. Такива фиктивни бракове има много. И по-добре да продаде на някой трети правото да иде в Америка и по този начин да уреди собственото си заминаване. С ясното съзнание, че никому нищо не дължи в този случай.

Заминах сама, когато спечелих Зелената карта. Не можах да направя компромис със себе си и да се оженя за човека, за който можеше да се оженя тогава, заради нея. Рискувах до безумие, но спечелих страхотно в последствие.
При теб обаче може да не стане така. Затова - хубаво мисли. Желая ти късмет!

Няма да ти давам съвет, но ще ти кажа какво се случи с мен, точно когато бях на 23.
Имах двама мъже в живота си.
Спечелих зелена карта.
Нямах пари.

4 години по-късно - съм в България.
Имам страхотна работа, която харесвам.
Омъжена съм щастливо за чудесен мъж, който не е нито един от тези двама.

Щастието е вътре в теб, просто трябва да го постигнеш.

Много съм благодарна на всички,особено на онези от вас,които четат не само първото ми мнение и не се налага да обяснявам едно и също нещо/ например защо не заминеш сама/   

Прочетох мноого верни неща,за които не се бях замисляла,или поне не от тази гледна точка.Сега ще пиша по някои от тях:


Мдам,и аз така разсъждавам..вече.Голямата любов май по-често води до големи разочарования...т.е. не винаги ТОЙ е най-доброто..Настоящия ми приятел ме обича,уважава и се разбираме /що-годе/,но аз постоянно го сравнявам неволно с бившия,с взрива от емоции,които изпитах с него...и това много ми пречи да го оценя.
'Другият ти вариант' най-много ми допадна.А и сякаш имам особен избор...


Ето това е решението,сякаш.Гадно,негадно....имам един живот.И имам право на щастие.



Очаквах подобни мнения.Нормално е.Ти описваш страховете ми,а не действителността.
1.Сегашния ми приятел,както вече казах,сам предложи да ми помогне да замина дори сама,ако желая,стига да бъда щастлива.Аз,обаче,си имам лични причини/здравословни/,заради които не мога да замина сама.Той,от своя страна,иска да замине с мен.Къде е проблема, и кое ми е гадното?Че се опитвам да не го лъжа и да реша проблема ли?
2.Бившия...ох,имам някакви чувства към него-колко илюзионни,колко истински-не знам.Ако имаше пари за заминаване...той ..просто нямаше да замине.Той е сравнително дребна душица и не се вълнува от себеусъвършенстване или кариера,които аз целя.Но аз някак си имам чувства именно към него.Да,гадно е,но по-скоро за мен самата...Защото се измъчих да се опитвам да го превърна в човек,който не е .
3.Тук си права.Страх ме е ,че мога да срещна НЕГО в САЩ, и да трябва да изоставя човекът,който е направил толкова много за мен..Това вече би било гадно.И мен ме е страх от това.Затова пиша тук и търся помощ.



Айна,наистина ме накара да размисля мнооого.
1.За скалата...може би сегашния бих спасила.Защото живея с него и споменът за миналото е по-слаб,защото той го салужава повече от миналия,защото...и той би направил същото за мен.
2.Ох,не знам.Зависи с кого щях да бъда тогава.Ако имах парите и бях с миналия-с него,разбира се,ако ги имах със настоящия..нямаше да има нужда да заминаваме никъде.
3.Аз се водя разделена с миналия от 2 години,така че...Остава другия.За него..не знам.Когато му се ядосам,аз го сравнявам с миналия,прикипява ми...и адски много искам да си тръгна.На другия ден рамислям...и оставам.Като се видя с миналия,се сещам кое точно ме дразни в него и си спомням защо сме скъсали...а като е далеч го идеализирам..Уф!
4.Никакви,честно. Ама че съм тъпа  Объркана съм.


5.Да,всичко за миналия е вярно.Но за настоящия грешиш-МНОГО го уважавам, и именно затова не искам да го нараня и търся решение.Това,че ме обича не значи ,че го правя на нищо.Понякога лееко прекалявам,но...той си знае защо/и той не е перфектен,знам ужасни неща за миналото му,които много трудно преглътнах и се боя да не се настанят в бъдещето ни,ако имаме такова/

6.Може би ще направя това-последното,което си написала.Може би..

Каква е гаранцията, че ако се омъжиш за НЕГО(който ида е той, не е задължително изобо да е някой от сегашните ти две алтернативи) и останеш в България, то утре случайно на улицата, разхождайки се ядосана, че не сте постигнали съгласие по някакъв въпрос, няма да срешнеш човек, който ще грабне вниманието ти по някакъв начин, случайно ще завържете разговор, кафенце, разходка и хоп - оказваш се влюбена до уши. Тогава какво? Човекът, за когото си се омъжила изведнъж се оказва, че всъщност не е ТОЙ, че си избързала в избора си и се чудиш сега на къде!
Не гледай на брака като заточение, връщане назад винаги има. Брак не означава автоматично деца. Не правете сватба, просто подпишете, а след година прекарана в чужбина, когато си наясно със себе си  ще решиш каква ще е следващата ти стъпка - пищно брачно тържество или молба за развод в Районния съд. Аз лично пих поела този път с човек, на когото мога да разчитам, който е доказал, че дъжи на мен и може да се оправя с живота. Този блян по бившия може много бързо да се изпари ако заживеете заедно известно време. Ежедневието повлича, неизменно ще започнеш да го сравняваш с човека, с който си живяла до скоро, макар че не е бил "голямата ти любов" при най-малкия проблем, как би го решил той и как во прави "любовта ти" за да го реши сега. И в един момент може да се окаже, че голямата любов всъщност не е толкова голяма, даже почти я няма, но си го осъзнала твърде късно. Според мен за хармонично и спокойно съжителство е по-важно хората да са повече приятели, отколкото любовници. Защото ако приятелството не е силно, любовта бързо ще се изпари, заменена от монотонността на ежедневието и просто няма да има какво да ви свързва заедно.

Знаеш ли, най-големите емоционални проблеми на жените (че и на мъжете) идват от факта, че вярват в съществуването на Идеалния. Вярват в някакви невероятни знаци на съдбата, че Това Не Е Случайно.
Един такъв, който беше убеден, че аз съм неговата Идеална ми причини страшно много болка с изблиците си и с увереността, си, че за него няма никога да има друга жена в този живот, така че по-добре да се гръмне, щом не го искам.
Сама разбираш, че това е абсурдно. Идеални не съществуват. Няма и предварително предопределени от Съдбата половинки, които Господ е нарочил един ден да се съберат и ако пропуснеш шанса си, любовта за теб ще остане мираж до края на дните ти. Просто няма такова нещо. Като не се получи с един, спокойно може да се получи много добре с друг. Просто си избий от главата "съдбовните предопределености", защото главно пречат.


Ти сама казваш, че като се видиш с бившия, веднага си спомняш нещата, заради които си се разделила с него. Ако се съберете, още на първия ден ще си ги припомниш тези неща. И през следващите дни няма да ги забравиш.
Няма да я има онази романтична носталгия и копнеж по невъзможната любов, които подхранват чувствата ти и им придават страдалчески оттенък. Ще сте ти, той и реалността. Във всеки един момент ще виждаш отговора на въпроса защо си го напуснала преди и най-вероятно ще поискаш да направиш същото и сега.

Реших да пиша по тази тема единствено защото беше цитирала смс-а, който ти е пратил и той страшно ме подразни. Нали ти е ясно, че това, което казва, не е вярно? После се замисли защо използва такива начини да те манипулира и да си придава страдалческо-драматичен вид.
Просто не се занимавай повече с него. Това, че го идеализираш пречи на настоящата ти връзка и най-добре да сложиш край на тази двегодишна агония.

Относно сватбата. Не знам дали за един мъж не е унизително да се ожени за жена, за да й осигури възможност да замине и после да остане натирен и с наранени чувства. Предполагам за теб също не е никак забавно да си в такава ситуация.
Ако ти трябват само парите за заминаване и искаш отношенията ви да са чисти, без да си принудена да си му задължена, разберете се нещо. Например, че взимаш заем. От него или от друго място, което той ще ти помага да изплащаш, а ти в крайна сметка ще изплатиш с парите, които ще изкараш в Щатите.
Това ми се вижда най-коректен вариант.
Споменаваш и за здравословни проблеми. Ако наистина няма никакъв начин да заминеш без него, тогава си поговорете наистина, дали бракът ви ще бъде "истински" или фиктивен, дали това ви е напълно ясно и на двамата и при какви обстоятелства можете да го прекратите.
Изобщо не се притеснявай за романтичната сватба и бялата рокля. Това винаги може да се направи, когато ти дойде музата, когато се върнете или когато срещнеш Него

Успех в решението ти.

И аз съм на това мнение

ауууу смса 4ак сега го про4етох....тоя е ужасен пундио и комплексар...zабрави го

Ми ето ти жив пример, и аз бях така, и мен някой ме побъркваше шест години, ту така, ту иначе, ту никак, вече не издържах, а много го обичах... И на майтап, на сериозно, уж по една причина, уж по друга и ето ме вече шеста година в Испания. На 22 се запознах с мъжа на живота ми и в момента, в който го видях разбрах, че това е той, нито за един момент не съм си помислила, че греша. Другия...не искам да го виждам...за всеки случай  май до тук нищо не казах. Ако се чувстваш в безизходица спасявай се, докато е време...винаги можеш да се върнеш. Ако не си сигурна, че някой е мъжа на живота ти, значи не е.

Не изчетох всичките мнения и съвети,  така че може да повторя някой.

1 и най важно!!!! Не се чувствай объркана и бъди сигурна,че каквото  и решение да вземеш то е най доброто .
Ти не си длъжна на никого , освен на себе си да си щастлива

2. Пробвай да напишеш мечтите си, как искаш да живееш, дори къде, какви качества искаш да има човекът до теб( като се отърсиш от конкретните  минали сегашни мъже в животът ти), какво да е отношението му към теб, с какво да се занимаш, как да ти минават дните, какви дрехи искаш да носиш,колко пари искаш да имаш,деца.......ваобще всичко което мислиш че ще те прави ЩАСТЛИВА...........не му мисли колко абсурдно ти звучи за сегашното ти положение или да си казваш :аа, кога и точно на мен ли ще ми се подреди животът така??!.................Ти единсвено и само ти си отговорна за щастието си, и щом знаеш какво ще те прави щастлива , ами много просто - значи ги заслужаваш всички тези неща!

3.  Не бъди с някой защото мислиш че си му длъжна или да не го нараниш, ако не си сигурна ше искаш да си с него
4 . Не си и заслужава да си с мъж, който не е готов да ти даде това от което имаш нужда.....хабиш се напразно, дори само като мислиш за него!

 Конкретно, моето мнение за ситуацията:  Зелената карта, защо не?!, докато не пробваш няма да знаеш дали си силна за такава крачка. Баба ми казва:"очи се плашат - ръцете- не."  И в крайна сметка е човешко да си малко егоист - имаш нужда от рамо за подкрепа ако заминеш. Сегашният ти приятел няма нищо против да бъде такова"рамо"....... Подпишете,от там нататък ще си покаже. В чужбина  хората или се сплотяват повече или не могат да се гледат повече......така че след време или ще искате сватба или развод. Няма нищо страшно. За бившият ти ......най вероятно с времето ще избледнее.

Потърси в някоя книжарница книгата "Излекувай животът си "на Луис Хей , мисля ще си отговориш на много въпроси чрез нея