А това, че децата свикват на начина, по който са гледани, е вярно, но моментите на близост са наистина ограничени, за това защо да ги пропускаме?...... 
а моментите на близост със съпруга ми??? тях трябва ли да изтървам или пренебрегвам, защото видиш ли всички трябва да сме на калъп, за да се чувстваме близки? ами децата както са 2 при нас, всички ли трябва да сме заедно според т.нар co-sleeping или да ги редувам четна-нечетна дата? всеки сам си определя приоритетите, разбира се, и никой не искам да оспорвам и разубеждавам, но за мен бъдещето неизбежно порастване и отделяне на децата (за което на мен също ми е мъчно) е неоснователна причина ние да се лишаваме от малкото ни лично пространство, което ни е останало!
без желание за спор
: 
, просто си казах мнението!!