Lali, МАЙЧИНИЯТ СТРАХ е страхотно!!!! 
- Публикувана: 26 окт. 2006, 21:49 ч.
- Последно мнение: 28 окт. 2006, 19:12 ч.
Бебето е вече факт - ами, сега...накъде?
Като всеки новак, на който му предстои да има бебе и се е заел с бебеправенето, ми идват какви ли не въпроси
на ум
В момента искам силно да имам бебе, но в същото време
изпитвам някакъв непонятен страх - от бременеенето, раждането, и от
момента след раждането, когато малкото човече е на бял свят.
Аз
още не съм забременяла, но се страхувам ot следродилна депресия.
Разкажете ми,какво е усещането да носиш бебето в себе си, какви са мислите
по време на раждането, как се чувства човек, когато малкото същество се
появи на бял свят? Толкова много въпроси зададох, че чак ми става
неудобно, но все пак по-добре да пита човек, ако не знае
нещо, нали?
на ум
В момента искам силно да имам бебе, но в същото време изпитвам някакъв непонятен страх - от бременеенето, раждането, и от
момента след раждането, когато малкото човече е на бял свят.
Аз още не съм забременяла, но се страхувам ot следродилна депресия.
Разкажете ми,какво е усещането да носиш бебето в себе си, какви са мислите
по време на раждането, как се чувства човек, когато малкото същество се
появи на бял свят? Толкова много въпроси зададох, че чак ми става
неудобно,
но все пак по-добре да пита човек, ако не знае нещо, нали?
Така че използвам момента да благодаря за всички отговори.
Много ми хареса заглавието на темата "Бебето е вече факт, а сега накъде?" Напълно описва състоянието ми, когато се прибрахме от болницата в къщи. Ами сега? Със сигурност съм била в шок, ама никой не се сети да ме успокой, или най-малкото да ми даде нещо успокойтелно. Майка ми, уж беше дошла да ми помага, обаче тя беше по-шашната и от мене. В болницата беше лесно, доктори, акушерки, те се грижеха за бебетата, (къпеха ги, преобличаха ги и т.н.), на нас ни ги даваха само за кърмене. В момента, в който се озовах в къщи с това малко човече, установих, че нямам представа какво трябва да правя. На всичкото от горе, незнам, кой ги беше поканил, ами и роднините дойдоха да пийнат и да се почерпят, за здравето на детето. То няма лошо, ама да си призная, само те ми липсваха. Вътрешно им се ядосвах, вместо да пият и да ядат, да вземат да дойдат да помогнат нещо, да кажат какво да правя сега. Естествено много бързо влезнах в час, обаче и сега като се сетя, ме напушва такъв смях, та затова реших да го споделя с вас, да се посмеете малко за моя сметка, ама съм сигурна, че и други са го преживели.
Няма нищо страшно в бременността и раждането. Всичко зависи от настройката ти. Аз бях положително настроена още преди да забременея. Никакви суеверия, червени конци или каквото и да било не можеше да ми повлияе. Четях непрекъснато книги, ходех на курсове за бъдещи родители, за кърмачки. Мъжът ми беше неотлъчно до мен и ми помагаше много. Мислех си само хубави неща. Всичко мина бързо и раждането беше хубаво изживяване. Болката се забравя в момента в който видиш детето си. 
За разлика от майчетата в България, които след раждането си почиват и им носят бебчетата само за кърмене, тук няма подобно нещо. От момента в който родих, малкият беше до мен. Сестрите не го взимаха. Идваха при нас за всички манипулации. Нямаше и 24 часа от раждането и вече бяхме на път за дома. Аз, мъжът ми и малкото бебе. Нямах посетители, нямах близки, майка, татко...всички са далеч.
Но въпреки това успях сама да се справя. Има трудни моменти, има безсънни нощи, но като видя тази усмивка на личицето му и забравям че не съм спала
. Синът ми е целия ми свят
Прекрасно е да си майка. Пожелавам ти го да го усетиш скоро.
Сърцето ти ще ти подсказва какво да правиш.
Най-важното е да не се страхуваш и да мислиш позитивно. Гледай на бременността като нещо хубаво, което ще има прекрасен край
Успех ти желая
За разлика от майчетата в България, които след раждането си почиват и им носят бебчетата само за кърмене, тук няма подобно нещо. От момента в който родих, малкият беше до мен. Сестрите не го взимаха. Идваха при нас за всички манипулации. Нямаше и 24 часа от раждането и вече бяхме на път за дома. Аз, мъжът ми и малкото бебе. Нямах посетители, нямах близки, майка, татко...всички са далеч.
Но въпреки това успях сама да се справя. Има трудни моменти, има безсънни нощи, но като видя тази усмивка на личицето му и забравям че не съм спала
. Синът ми е целия ми свят Прекрасно е да си майка. Пожелавам ти го да го усетиш скоро.
Сърцето ти ще ти подсказва какво да правиш.
Най-важното е да не се страхуваш и да мислиш позитивно. Гледай на бременността като нещо хубаво, което ще има прекрасен край
Успех ти желая
Както и другите майчета вече са ти написала - усещането е невероятно и не може да се опише с думи, трябва да се изживее. Аз също изпитвах страхове преди да забременея и още по-големи, когато разбрах че съм бременна. Мислех, че не съм готова, но когато това се случи разбрах, че съм чакала твърде дълго, докато се реша на тази стъпка. Бременността ми мина леко, наслаждавах й се изцяло, вълнувах се от всяко ново усещане, от движението на бебето в корема ми, четях всяка седмица как се развива плода... Раждането също е едно невероятно изживяване, колкото и страшно и болезнено да е било и нищо не може да се сравни с първата среща с бебчето. Е, всички знаем, че отглеждането на бебето е много отговорно, изисква много грижи и лишения и е необходимо да отдадем цялата си любов и търпение.
Пожелавам ти от сърце и ти скоро да изживееш всички тези прекрасни емоции!
Пожелавам ти от сърце и ти скоро да изживееш всички тези прекрасни емоции!
Това е нещо което не може да се опише с думи...
Така е
Всичко е строго индивидуално, моите възприятия за нещата едва ли могат да се сравнят с нечии други- всеки човек е уникален в чувствата и емоциите си. 
Аз мисля,че всичко си идво на място от самосебеси,страхуваш се,но бременността си върви,страхуваш се за раждането - то си идва и в момента го чустваш като най-естественото нещо ,което ти се случва,страхуваш се как ще се справиш - идва ти отвътре,най-естественото нещо и се справяш.Просто се нагаждаш към това,което ти се случва и докато не се случи няма как да знаеш или как да си го представиш,но когато дойде всичко си идва на мястото,къде по-лесно,къде по-трудно - всичко се нарежда и става част от животат ти.
Ако го искаш силно това бебе, то нещата почват да се получават лесно.Аз например много се страхувах като родя, да ли ще мога да се справя с бебето.Къпя го сама още от болницата.След прекарани няколко дни с бебо той сам започва да ти показва какво да правиш.Ние например сме на изкуствено хранене и трябва да се храним на 3 часа, но моя гладник понякога не издържа толкова.Понякога пък спи непробудно 4-ри часа.От раждането ме беше страх, но като мина си мисля, че пак бих избрала да родя нормално и то без упойки.Болката се забравя малко след като се появи малкия бонбон.Няма от какво да се страхуваш, защото то ни е вродено на жените, но докато не гушнеш малката пуканка не го съзнаваш.Успех!!!
Само ако искаш това да ти се случи-знай че няма по прекрасно нещо.Детето е едно малко божество.Влюбена съм в дъщеря си !!