Нямам приятелка

В момента не работа, т.к мъжа ми е в чужбина, срещам се предимно с майки на който децата им са приятелки с моята дъщеря, нея некога не съм я спира да общува, дала съм и пълната свобода да избира с кой щу комуникира с кой не, да уме да се предпазва, да се защитава… но определено искам да изясня защо така се получава

Опитай да намериш хоби -групов спорт, занимания с рисуване, танци, нещо, което да те събира с хора. Така ще имате общи интереси, можете да споделяте хобито и срещи извън това.

Ами може би хората се променихме към по-лошо? Аз също като теб минах през подобно състояние. Правех всичко за да се харесам на всички - все не беше достатъчно. Накрая им теглих едни майни и се концентрирах върху партньора си. Писна ми да слушам оплаквания от съпрузите им, тъпите им деца, лошата им работа, която не смеят да напуснат и всичко останало. Плюс, че ме търсеха само за пари на заем защото нали съм в Германия - сигурно събирам еврата от пода.
Вече като че ли стана някаква мода само да се мрънка и да се оплакваш без да кажеш нещо хубаво - честно предпочитам да съм сама от колкото с поредния енергиен вампир, който ми скапва настроението, ама поне ми е "приятелка".

И ти си права, но съм далеч от мисълта, че те първа сега мога да градя някакви истински приьтелства, но нали просто едно здравей как си искаш ли да пием кафе, децата да поиграят или хайде да отидем на моля децата да играят на къта, не просно ми писна и яз все да търся и да предлагам някакви познати който след
Време няма и да си кажем здравей на улицата, може да са две три но да са стойностни, никой не е казал, че трябва да са истински- истинското с времето се гради

Пак ти казвам - хората станахме такива. Преди все аз първа пишех, звънях - на мен ми се звънеше за услуги, пари на заем или поредното оплакване.
Даже родителите ми се оплакват, че "старите" им приятели, с които от години са заедно вече не ги търсят или ги търсят за поредната драма, която никой не иска да чуе.
И аз като тебе си мислех, че проблема е в мен. Бях пробвала какви ли не стратегии - от добра и мила нищо не ставаше, качваха ми се на главата. Като им се озъбих пък ме зарязваха, защото не можеха да ме използват както си искаха.
И в работата ми прави впечатление например, че колежките ми се събират само със семействата си. За приятели не се говори.

Да за услуга да звънят правят се на мили и после забравят… аз също съм пробвала и двете и да съм мила и да се отдръпвам и в двата случая нещо все не им беше угодно, трябва чай да съм лицемерна, да съм интригатнка, и да се въртя там къде ми е изгодно…

Ти май не харесваш хората особено и нямаш високо мнение за тях... Няма да си сама за Нова Година, нали имаш дете, родители вероятно... Аз също нямам приятели, но сама съм си виновна, не бих тръгвала по пътя как на всички нещо им има, защото добри или лоши, нали успяват да поддържат контакти. С нищо не се решава проблемът ти ако изкарваш света виновен и зъл.

Всъщност не разбрах проблема. Имаш 2-3 приятелки, с които се виждате 2-3 пъти в годината. Имаш съпруг в чужбина. Значи имаш способността да поддържаш приятелства и лични контакти. Какъв е проблемът тогава? Ако ти поканиш някоя позната на кафе, идва ли? Да не би да очакваш някой да те покани, вместо ти да поканиш?

Не разбрах горчивината ти за интригантстването. Някой е интригантствал спрямо теб ли, та пишеш, че явно трябва да си интригантка, за да имаш приятели? Ако си интригантка, тогава е ясно, че няма да имаш приятели, а жертви на интригите.

Депресирала си се поради обстоятелствата и сега всичко ти изглежда изключително зле. При повечето жени се получава такъв период покрай децата, ако майката не работи и мъж в чужбина. Като дърво без корен се чувства или обратно - твърде закотвена и затворена. Все още ти е трудно да приемеш, че хората са вглъбени основно в себе си и не е нужно като се видите с някого, веднага да се сприятелите. Приятелствата са на късмет - или си допадаш с някого, или не си допадаш. Все едно не си изживяла пубертета и не си съзряла. Последното зависи само от теб. Очакваш неща, които хората няма как да ти дадат - да си в центъра, да ти угаждат и да ти четат мислите. Не е нужно да лицемерничиш, просто не искай повече, отколкото хората са способни да направят в приятелските отношения.

А нямате ли семейни приятели?
С майките на другите деца как е?

Здравей, Мари,
За твоят случай, който е подобен до моят, има едно красиво упражнение.
Трябва смелост, но ако го направиш ще разбереш много за себе си.
Питай най-близките си - детето, стига да може да говори вече, мъжът си, шефът си, колежките, тези твои приятелки, с които се виждаш, съседите с които имаш приказка, роднини - нека ти споделят за едно твое добро и едно твое лошо качество. Като казвам лошо, означава отрицателно - на мен са ми казвали, при това близки, че съм потайна като мое лошо качество.
Така, ще придобиеш представа за това как те виждат. Да, ще се разминава с твоите истински качества ( тези, които знаеш, че имаш)  но това е едно чудесно упражнение, с което ще видиш как другите те виждат. Иска се смелост, но резултатите си заслужват. 🌺
И да вметна - моите приятели от детската градина и гимназията, не останаха завинаги до мен. В момента съм на 33 и имам съвсем различни хора за приятели. През последните 5 години имах две, нови, близки като сестри приятелки,  но така се случи, че заминаха и взаимоотношенията ни се развалиха, без аз да имам вина. В момента имам точно три най-добри, с които обаче се виждаме и чуваме само по празници, тъй като са активни бизнес дами и имат собствен бизнес.
Искам да кажа, че понякога приятелите са много малко, но пък се оказват най-верните. И мерител не е излизанията заедно. Нито дори това, че са до теб, когато ти е трудно. Една съученичка ме подкрепяше много в някои от трудностите ми в студенсткият ми живот. В момента който обаче трудностите ми изчезнаха, тя започва да бълва глупости и да ме разубеждава, че ММ ме обича, че онова не било толкова хубаво, и т.н.
Понякога въпросните "приятели" само си лъскат гордостта, че те ето, толкова са щастливи, а пък тя милата....
Развивай себе си - ново хоби, нови преживявания, нов език за учене, йога, фитнес - и неуменуемо ще срешнеш нови хора, с които ще можеш да обменяш идеи, мисли, знания...  Трудно е, но започнеш ли, ще видиш, че е хубаво.

Авторката се притеснява, че проблемите й с комуникациите може да повлияят на социалния живот на детето.
Мога да дам съвет да водиш детето по-често по площадки, да го записваш на разни събития, игри. Остави го само да си търси контакти, не го насилвай.
Ако толкова държиш да създаваш контакти с родителите, например, просто отиваш, поздравяваш и ги слушаш какво говорят, ако можеш се включваш в темите. Не е задължително да ставате първи дружки, имай търпение.

Такива експерименти хич да не си прави, защото със сигурност няма да има вече никакви положителни отношения с никого. Не знам кой ги измисля тези "красиви упражнения", но само дава рецепта за влошаване и прекратяване на отношенията.
Аз мога да кажа такова нещо само на най-близката си приятелка, с която сме минали през какво ли не, като бойни другари сме, но няма да ги кажа на колега, позната, шеф или нещо друг, защото ще се обидят. Никой не е чак толкова широкоскроен.

О, напротив. И аз так мислих, но психотерапевта ми ме убеди в друго.
В края на краищата разбрах много неща за впечатлението, което оставям в другите.
Е, думите ми започваха с "бих искала да знам, как ме виждаш..." Беше трудно, но ми отвори очите за много неща.

Психотерапевтът ти щеше ли да поеме отговорност, ако беше изгубила тези хора? Той много добре знае, че никой не обича да казва в очите неприятни за другия неща, нито човекът, който пита понякога може да ги понесе. Ако човек има потребност наистина да разбере, трябва да е готов на риска или хората да го излъжат, или да му кажат истината, или и да го излъжат, и да му кажат истината накрая отношенията се влошат.