Здравейте имам много толям пробрем. Още от 5клас никой не ме харесва момичета/момчета винаги са ме тормозили в училище… имах само една комшийка приятелка. Никога на никого не съм споделяла за това, вече съм на 32години омъжена имам дете на 7години, но и до ден днешен запознавам се с някой и след няколко дена просто спират да комуникират с мен, колкото и да се мъча да се сприятеля, не се спамувам, но това, че отново ще ме зарежат винаги е в гравата ми при всяко запознаване с нови хора, дъщеря ми има приятелки с който се виждат само навън като играят лятото ими по рождени дни, са друго няма да я поканят и ки мисля, че заради мен и тя няма да може да има приятели…. Много ме тежи, гледам хората ходят по рожденни дни, по почивки, на сватби, а мен некой не ме кани дори на кафе, нямам дори на кой да знънна и да кажа какво ми тежи… чудела съм се дали да не се обърна към психолог да ми помогне, усещам голяма самота, дори и на Нова година ще съм сама, просто хората не ме харесват
- Публикувана: 19 дек. 2021, 21:54 ч.
- Последно мнение: 27 дек. 2021, 08:56 ч.
Нямам приятелка
Ако наистина никога, с никой не си имала приятелски отношения, вероятно има нещо, което кара хората да се отдръпват. Не е задължително да е нещо лошо или негативно, достатъчно е да се чувстват неудобно около теб, за да не търсят контакт. Вероятно социалните ти умения не са най-добрите на света поради някаква причина.
Няма лошо да поговориш с психолог по темата. Най-малкото тормозът, който си преживяла като дете, е добре да се обсъди със специалист.
Няма лошо да поговориш с психолог по темата. Най-малкото тормозът, който си преживяла като дете, е добре да се обсъди със специалист.
Ако наистина никога, с никой не си имала приятелски отношения, вероятно има нещо, което кара хората да се отдръпват. Не е задължително да е нещо лошо или негативно, достатъчно е да се чувстват неудобно около теб, за да не търсят контакт. Вероятно социалните ти умения не са най-добрите на света поради някаква причина.
Няма лошо да поговориш с психолог по темата. Най-малкото тормозът, който си преживяла като дете, е добре да се обсъди със специалист.
Няма лошо да поговориш с психолог по темата. Най-малкото тормозът, който си преживяла като дете, е добре да се обсъди със специалист.
Добре ако има нещо което ги отдръпва от мен, аз как мога да разбера какво е то… най-се притеснявам, дъщеря ми заради мен да не остане без приятели… имам една две приятелки, но се виждам с тях твърде рядко и всяка си има своите ангажименти и се виждаме в годината 2-3 пъти
Имате ли съпруг? Той като страничен наблюдател не може ли да каже ако има с нещо, което плашите човека отсреща. Аз например много мразя с човек, който вчера съм се запознала да започне да ми навлиза в личното пространство. Колкото и да е добър човека отсреща това ме отблъсква.
Имате ли съпруг? Той като страничен наблюдател не може ли да каже ако има с нещо, което плашите човека отсреща. Аз например много мразя с човек, който вчера съм се запознала да започне да ми навлиза в личното пространство. Колкото и да е добър човека отсреща това ме отблъсква.
Никога не съм навлизала в личното пространство на някой, държа се абсолютно нормално, не се срамувам да говоря, не съм и от най-приказливите, имам си мярка, но вещо се случва, никога не съм говорила с него за това
Защо не му споделиш? Явно това е нещо, което трябва да разнищиш, мнението на близките също е важно.
Мислила съм, но винаги съм се страхувала да говоря по тази тема, защото ми е много болна
Болката е още един показател, че трябва да разнищиш темата. Близки + терапевт.
Благодаря
Още нещо - ако всеки път се страхуваш, че ще стане като преди, т.е. както сама казваш, запознаваш се с някой и те е страх, че и той ще се дръпне след няколко дни, това допълнително носи някаква тежест в крехките нови запознанства.
Хората сме социални същества и веднага усещаме, че има нещо, което ни кара да се чувстваме неудобно например.
Та дори самото ти очакване, че нещата няма да се получат е достатъчно за хората да го усетят и да "избягат".
Хората сме социални същества и веднага усещаме, че има нещо, което ни кара да се чувстваме неудобно например.
Та дори самото ти очакване, че нещата няма да се получат е достатъчно за хората да го усетят и да "избягат".
Помисли за терапевт, щом проблемът е сериозен за теб. Мъжът ти какво мисли по въпроса? Вероятно му прави впечатление, че нямаш приятели. С кого излизаш, контактуваш ли с някакви хора, колеги, съседи?
Не е нужно всеки да допускаш до себе си като приятел, човек има различни кръгове от познанства, някои са колегиални, други са приятелски, но истински близките хора са винаги малко.
Не мисли, че ще повлияеш зле на дъщеря ти, стига да не я ограничаваш да общува и тн.
Помисли какво може да отблъсква хората от теб, за да не искат да се сближавате.
Работиш ли? Срещаш ли се с някакви хора? Човек развива контакти като непрекъснато среща хора чрез университет/работа/общи приятели дори интернет запознанства и тн. Помисли кое ти куца.
Не е нужно всеки да допускаш до себе си като приятел, човек има различни кръгове от познанства, някои са колегиални, други са приятелски, но истински близките хора са винаги малко.
Не мисли, че ще повлияеш зле на дъщеря ти, стига да не я ограничаваш да общува и тн.
Помисли какво може да отблъсква хората от теб, за да не искат да се сближавате.
Работиш ли? Срещаш ли се с някакви хора? Човек развива контакти като непрекъснато среща хора чрез университет/работа/общи приятели дори интернет запознанства и тн. Помисли кое ти куца.
Още нещо - ако всеки път се страхуваш, че ще стане като преди, т.е. както сама казваш, запознаваш се с някой и те е страх, че и той ще се дръпне след няколко дни, това допълнително носи някаква тежест в крехките нови запознанства.
Хората сме социални същества и веднага усещаме, че има нещо, което ни кара да се чувстваме неудобно например.
Та дори самото ти очакване, че нещата няма да се получат е достатъчно за хората да го усетят и да "избягат".
Хората сме социални същества и веднага усещаме, че има нещо, което ни кара да се чувстваме неудобно например.
Та дори самото ти очакване, че нещата няма да се получат е достатъчно за хората да го усетят и да "избягат".
Да и това съм си мислила, опитвала съм се да не мисля и да кажа този път ще стене, но подсъзнателно го мисля… реално контактувам с нькой майки но само заряди децата, който естесвено се обаждат само ако решат дя ходьт на детската площадка, иначе не за 1юни за хелоин за Коледа да си разменят децата подаръци не, но те помежду се да, ние сме в тъча
Ами то не е и лесно да се създават истински приятелства на тези години. Поне моите приятелства, всичките са от доста по-ранна възраст - от училище. Всички други след това, са просто познати.
Но все пак, това са отношения, които трябва да вървят леко, та както казах - разговори по темата, докато не се изясни в твоята глава откъде идват нещата.
Но все пак, това са отношения, които трябва да вървят леко, та както казах - разговори по темата, докато не се изясни в твоята глава откъде идват нещата.