Нямам приятели

  • 2 675
  • 64
  •   1
Отговори
  • Мнения: 20
Здравейте!На 21г. съм.Нямам никакви приятели-няма нито един човек,на когото мога да се оплача или похваля,никого,на чието рамо да поплача.През годините винаги съм имала по една близка приятелка,но сега останах напълно сама.Когато видя,че мой"приятел/ка" показва завист/злоба и очевидно не ми желае доброто-веднага прекратявам отношения.Поради тази причина сега съм сама.Според вас в днешно време съществуват ли истински приятели-такива,които ще се радват за вас и ще ви мислят доброто.Дайте ми съвети-как да създавам приятелства/как да ги запазвам? Много ми е тежко,че нямам приятели-това ме съсипва всеки ден.Чувствам се много самотна,нямам самочувствие,чудя се какво не ми е наред.

# 1
  • Мнения: 426
Щом все попадаш само на завистливи и злобни хора, значи нещо правиш грешно, но какво?

Не го казвам с лошо. Аз миналата година също преосмислих своите приятелства. В моя случай позволявах да ми се качват на главата, да ми досаждат с незначителни неща, да очакват аз да им решавам проблемите... и ключовата дума е "позволявах". Аз самата не съм знаела как да поставя граници на време и се изживявах като спасителка на всички.. Еми, започнах да променям поведението си. Simple Smile Не го разказвам с цел да ти завзема темата, а да се замислиш дали ти по някакъв не допринасяш да имаш само фалшиви приятелства...

# 2
  • Мнения: 20
Щом все попадаш само на завистливи и злобни хора, значи нещо правиш грешно, но какво?

Не го казвам с лошо. Аз миналата година също преосмислих своите приятелства. В моя случай позволявах да ми се качват на главата, да ми досаждат с незначителни неща, да очакват аз да им решавам проблемите... и ключовата дума е "позволявах". Аз самата не съм знаела как да поставя граници на време и се изживявах като спасителка на всички.. Еми, започнах да променям поведението си. Simple Smile Не го разказвам с цел да ти завзема темата, а да се замислиш дали ти по някакъв не допринасяш да имаш само фалшиви приятелства...
Щом все попадаш само на завистливи и злобни хора, значи нещо правиш грешно, но какво?

Не го казвам с лошо. Аз миналата година също преосмислих своите приятелства. В моя случай позволявах да ми се качват на главата, да ми досаждат с незначителни неща, да очакват аз да им решавам проблемите... и ключовата дума е "позволявах". Аз самата не съм знаела как да поставя граници на време и се изживявах като спасителка на всички.. Еми, започнах да променям поведението си. Simple Smile Не го разказвам с цел да ти завзема темата, а да се замислиш дали ти по някакъв не допринасяш да имаш само фалшиви приятелства...
Напълно е възможно да правя нещо грешно,но проблемът е,че не виждам къде бъркам.Ако някой има предположения бих се радвала да ги чуя.

# 3
  • Мнения: 426
Може ли да дадеш пример? Защо последното ти приятелство се е провалило?

Учиш ли, работиш ли, имаш ли хобита? Има ли къде да срещаш нови хора?

# 4
  • Мнения: 20
Може ли да дадеш пример? Защо последното ти приятелство се е провалило?

Учиш ли, работиш ли, имаш ли хобита? Има ли къде да срещаш нови хора?
Последното ми приятелство беше в 12ти клас.Прекратих го, защото приятелката ми не се радваше,когато постигам нещо и това много си личеше.След разговори с нея,тя самата призна,че не й харесва,когато постигна нещо.След като прекъснах това приятелство се хванах с първото ми гадже-връзката ни продължи две години,като преди няколко месеца се разделихме.Когато бях с него смятах,че ми е достатъчен и нямах приятели,но сега след като се разделихме осъзнавам колко съм сама.Студенка съм и не работя-имам много свободно време.Пробвала съм различни групови занимания като танци,групови тренировки във фитне-но тях посещаваха жени,значително по-големи от мен- достаот тях семейни.

# 5
  • Мнения: 3 639
Аз ще ти отговоря на въпроса дали съществуват наистина приятелства, при които хората се радват едни на други и се подкрепят в трудните моменти.
А как се създават приятелства - то точна рецепта няма. Въпросът е не как се създават, а къде да намериш “твоите” хора, с които да си паснеш и да сте на една вълна, със сходни интереси, възпитание и мироглед.
Мога да споделя как аз открих истински приятели и е куриозно, но повечето ми най-близки приятелки в момента са ми от bg-mamma, имам и една много близка приятелка, която пък познавам от една много известна ФБ мамешка група. Има една приказка, че Господ е събирач.
Разбира се, имам си приятели от много години - съученички, колеги от университета, от бивши работи, от квартала и т.н., но най-близките ми приятелки, тези, на които звъня като стане нещо - са bg-mamma и мацката от ФБ.
И в нашите приятелства няма завист, то няма за какво.
Разбирам, че искаш да контактуваш с твои връснички и това е нормално, но приятелството няма възраст.
Най-близката ми приятелка е 11 години по-млада от мен, имам и друга, която е 11 години по-голяма от мен.
Иначе - направила си грешка, че си смятала , че гаджето ти е достатъчно, не, мъжете са си мъже, приятелките са нещо съвсем друго. Едното не заменя другото.
В университета нямаш ли колеги, с които общуваш? Когато аз бях студентка, бяхме много задружни, постоянно излизахме някъде, беше страшно забавно. Все още си поддържам прекрасни отношения с колегите ми, а с някои се виждаме редовно.

# 6
  • Мнения: 426
Грешка е партньорът да ти е целият свят, това натоварва и двама ви.

Първо си намери приятели за по-простички неща... Някое кафе, шопинг, кино заедно... Не очаквай от ден 1 да си споделяте майчиното мляко, тези неща стават постепенно. Трябва време, за да разбереш на кого можеш да разчиташ. Междудругото в този форум има много теми за споделяне на злободневни неща, пишат и по-млади хора, ако ти е самотно сега, тук можеш да си "излееш" напрежението от деня.

# 7
  • Мнения: 3 376

лед като прекъснах това приятелство се хванах с първото ми гадже-връзката ни продължи две години,като преди няколко месеца се разделихме.Когато бях с него смятах,че ми е достатъчен и нямах приятели,но сега след като се разделихме осъзнавам колко съм сама./quote]"


Доста често срещано, но не го разбирам. Защо като имаш връзка се съсредоточаваш 100 процента на мъжа в нея? И се отказваш от останалата част от живота си? При следващата връзка пак ли само той ще ти бъде достатъчен? Ако е така, нямаш нужда от приятелки.

# 8
  • Мнения: 1 041
За теб какво е приятелството, авторке? Какво очакваш от един човек, който ти е приятел? Ти какво си готова да дадеш? Какви очаквания имаш? Можеш ли да изслушваш търпеливо, емпатична ли си?

Има много, ама наистина много причини, заради които може да се останеш без приятели и част от причините да си ти самата или пък просто може да е такъв момента.
Има "пропилени години", когато е суша. Тогава се фокусираш върху себепознание и се сприятеляваш със себе си. Отделно не всички приятелства са равни и до живот. Има ситуационни приятелства, приятелства покрай работата, училището, приятелства от детинство и  т.н.

За дълбоко и искрено приятелство трябва време, внимание отношение. Не се формира от нищото. Също е както при гаджетата има много проби и грешки. С някои имате химия, но не ви се получава, други не ги харесваш в началото но с времето разцъфва прекрасно, дълготрайно приятелство.
Според мен, ако искаш да получиш, трябва да си готова да търсиш и да даваш.

Другото са ти го казали по-горе.

# 9
  • София
  • Мнения: 16 062
Вероятно очакваш прекалено много или се вкопчваш твърде изискващо в човека, затова той остава в отбранителна позиция да угоди на очакванията.
Приятелите невинаги могат да са насреща и да реагират според твоите желания. Понякога и те си имат проблеми, амбиции, драми. Ти посрещаш ли техните емоции аналогично на очакванията ти как те да посрещат твоите?
И да разчиташ емоционално само на един човек, натоварва много и двете страни, независимо дали става дума за гадже или приятелка.
Добре е първо да имаш определен социален кръг от познати, с които общуваш. Да се виждаш с тях на кафе, на кино, на приказки. Не самоцелно да търсиш приятели.
Приятелството е като любовта. То е химия. В общуването ще откриеш хора, които химически се привличате и ще се сближите неусетно, стига да не разчиташ да са винаги готови да откликнат на нуждите ти, без да се запиташ какви нужди имат самите те.

# 10
  • София
  • Мнения: 14 176
Ти с какво помогна на твоите приятели? Кога се зарадва за тях? Кога ги изслуша?
Не мисля, че можеш да очакваш да имаш приятели ако самата ти не си добър приятел. Всички сме имали разочарования през годините. Проектоприятели са се оказвали без интерес, уж приятели са се оказвали предатели, но човек, който цени приятелството се сприятелява, разочарова, сприятелява  и така. Ти две години не си имала нужда от приятел, защото си имала гадже, сега нямаш гадже и просто искаш на някого да се оплачеш. Късмет за другите хора, че не са приятели с теб, защото си представям те как биха се чувствали ако очакват от такъв егоцентричен човек да им е приятел. И ако бъркаш някъде е в това. Приятелите не са хора, които ти служат, когато ти имаш нужда, дори не когато те имат нужда. Това са хора, които харесваш и обичаш, с които имаш нужда да общуваш не само по повод.

# 11
  • Мнения: 20
Благодаря на всички за отговорите и съветите!
Относно въпросите ви-да,смятам ,че аз съм добър приятел,колкото и нескромно да звучи-винаги съм имала искрени отношения към хората,била съм там да ги изслушам,когато никой друг не е бил и съм била всеотдайна,докато насреща не съм получавала същото.Никъде не съм споменала,че искам на секундата да се сприятелявам с някого-знам,че отнема време докато се стигне до това да си близък с даден човек.В един от коментарите ме питахте нямам ли колежки от университета, с които да излизам-имам малка група от такива,случвало се е да излизаме,но рядко.Когато ги поканя намират оправдание,защо няма да могат.
И отговор на друг коментар-Не,тези приятели не ги търся,само за да има се оплача,заради "раздялата с гаджето",или нещо конкретно-не съм човек,който ще ги занимава в такава степен,че да им втръсна.Говорех за нормално общуване с приятел-и да,ако той е такъв-няма да намира проблем в това да те утеши,няма да му писне, защото именно когато си на дъното си проличава на кого наистина му пука.
И последен отговор-може би не се изразих правилно в публикацията си,но това,че имах гадже съвсем не значи,че и по онова време не съм търсила приятели -кое момиче не иска да сподели с приятелка първите любовни емоции? Просто тогава също не намерих приятели и в даден момент реших,че ще съм всеотдайна единствено на човека до мен, защото придобих страх от тези разочарования.

# 12
  • Обран бостан ;)
  • Мнения: 1 775
Блокирайте всички социални мрежи и се помъчете да общувате на живо или макс. по телефона. Така, полека, лека ще намерите приятелите, които описвате.

# 13
  • София
  • Мнения: 16 062
....Прекратих го, защото приятелката ми не се радваше,когато постигам нещо и това много си личеше.След разговори с нея,тя самата призна,че не й харесва,когато постигна нещо....

Неприятно впечатление ми направи на мен горното.
Т.е. ти не просто имаш определени очаквания от приятелите си и поведението им, а изискваш от тях, държиш им сметка, притискаш ги, искаш обяснения и т.н.
Това не е описание на "добър приятел", както се описваш.

# 14
  • София
  • Мнения: 4 067
Ами намираш с общуване. Няма как иначе. Включи се в групи по твои интереси, нещо в университета допълнително, та дори започни работа, ако лекциите ти позволяват. Аз лично бих направила и няколко консултации с психолог. Ей така да си изговоря нещата и да ми се даде съвет. Може да има нещо в твоя телевизор, което не виждаш и страничен човек да ти помогне да се усетиш.

Аз лично съм от хората с 2-3 близки приятелки, с които споделяме всякакви моменти и другият (не кръвен роднина), на който знам, че мога да разчитам на 100% е мъжът ми. Покрай него пък се запознах с още хора и готини семейни двойки, с които прекарваме супер от време на време.

Общи условия

Активация на акаунт