Да се оплачем... 2022

Днес цял ден ме боля глава..
На обяд пих аналгин,не ми помогна. Следобед си купих ацефеин,пих и ми мина
Ама той станал 5лева 😱
Последно го бях взимала,около 2-2,50лв

Благодаря ви, успокоих се малко, но със сигурност ще се допитам до второ мнение. Има логика да е от терморегулацията й.

И аз искам да се оплача от зверски апетит, ама то не е от скоро ами години станаха. Изяждам някакви огромни количества храна и в първите 30 - 40 минути до час не мога да се усетя, защото все още се чувствам гладна, при което ям още и още и като минат час и половина - два ми става много тежко, много лошо. Не знам дали е защото се храня много бързо и евентуално мозъкът ми (и стомахът) не са разбрали, че съм приела толкова много храна, но определено не ми е добре. Получавам дори сърцебиене от това нещо.... За подуването да не говорим

О, тия таман кат за мен! Не харесвам шарено бельо, все едно съм си боднала перо в... , а дантелите се късат на първото обуване.
Днес ходих в Йетел. Чак съжалих момъка, който ме обслужи - опита се да ми предложи поетапно апарат, нов план и домашен нет. Отказах първите две, а на третото, понеже ме пита имам ли услуга към друг оператор и какъв домашен нет ползвам, му отговорих, че засега нямам и домашният ми нет е техният мобилен и съм ужасно недоволна от услугата. Той посърна, а на мен ми стана чоглаво. Не им е лесно на тия деца там.

Да, от яденето като мисир и почти никво дъвчене е, мъжът ми така яде, като на състезание и ме вбесява! Га че ли някъв норматив гони!
На мозъкът му трябват 20-30 Мин да “каже” сит съм. Затова се яде и дъвчи бавно. И първо протеина ако може,  за да не скача рязко инсулина, така ще се чувстваш по- бързо сита.
И аз ям повече “обвинявам” билковата кръв дето пия и един  витамини за косата.

Моето като бебе не падаше толкова,ама сега ми разказва играта..
Тази вечер беше адски бой да му дам лекарствата,който завърши с повръщано.Изповръща всичко върху мен.
Чудно.
Страшно изнервена съм..

Напълно ви разбирам за яденето, след две кутии китайско
Нервозно ми е, без причина. Чудя се дали не е някой вирус

О,Бюти, сили и търпение. Това научих от двумесечното си майчинство ❤️

Майка ми ми е правила много пъти забележка - ядеш като вълк, само гълташ, а не те виждам да дъвчиш И това нещо има ли как да се отрегулира?

Момичета оплаквам се с чаршаф, защото са малко хората около мен, на които мога да споделя за това. Тук ще срещна много и различни мнения, идеи и няма да ми навредят на реалния живот.
Та става въпрос, че компанията в която работя, ще се разраства ( еволюира, разширява и тн. Във всички положителни аспекти съществуващи ( голямо надявам се и заплатите, което естествено е на последно място, но аз тайно мечтая)
И имам голяма възможност за повишение, съответно, като позиция, отговорности, часово работно време, авторитет от колегите и надявам се заплата в последствие. Не съм нова в компанията и имам стаж, съответно съм кандидатирана за позицията. Но идва и проблема за мен, конкуренцията, която ще се бори наравно с мен за позицията. Не съм от тези, които категоризират и квалифицират уменията и хората спрямо възраст, пол, раса, ами точно обратното. Но екипа ми е от само мъже + шефа ( с който работим пряко и той е мъж) и срещам тази дискриминация за мен като жена ( само от колегите! ).
Късметът, който изкарах е, че съм най-голяма на възраст в екипа и поне с това няма да се боря или някой да го използва, като аргумент срещу мен.
Отделно в личен план съм много притеснена, дали ще се справя, дали ще успея да балансирам, най се притеснявам да не се изложа. До сега винаги бях ощетена аз във времето за мен, за лична почивка. Семейството вървеше, работата беше отлична, къщата беше топ, но за сметка на мен. Искам да постигна пълна хармония и да съм щастлива от всичко, естествено до колкото мога. Знам, че се крие много работа зад това и там идват колебанията ще се справя ли, готова ли съм за това и ще издържа ли. Виждам, че шефа няма ясен план, кой, къде, как, защо и ще взима решения в бъдеще, но съм сигурна и ,че ще е с едно наум за кой с какви качества е. Объркано го написах, както ми е и в главата..

Има! Ко съм ти жена и ти правя забележки😅🤣🤣🤭 Шегувам се:) Ще си поставиш за цел, ще си сервираш в малка чиния с малка виличка и лъжичка да не можеш да лапаш по много. Храни се седнала на маста в спокойна обстановка и без Тв за фон, 15-20 минути си яж, без да се разсейваш с новини или реклама за хемороиди:) пий голяма чаша вода 40 Мин преди ядене, после не пий поне 40 след ядене. Като си почти сита, стани свърши нещо и ще видиш че няма да се върнеш за допълнително. Системното преяждане само ядове ще ти докара. По- добре по малко хапни и по- късно нещо леко кисело малко или ябълка. Отколкото да се натъпкаш и да ти е лошо.
Може емоционално да се храниш. Или както ти казах пред ТВ- то и да не усещаш колко поглъщаш

Meri jan, аз с годините се отказвам от кариера и постове...
Не искам да работя по 12ч, да пия Ксанакс за да мога да заспя вечер ( имам колеги мъже, които прибягват до хапчета защото не могат да спят от стрес), да се доказвам.
Претегли дали си заслужава бъдещия стрес и отговорности едни пари евентуално отгоре. Компанията паметник няма да ми направи,че съм си разсипала здравето за тях и че не съм си обръщала внимание на детето.
Та ако си готова на много жертви- скачай.

Meri jan, ти си знаеш колко дини можеш да носиш и кое ти е приоритет. Съвет не мога да дам, но мога да кажа какво аз бих направила.

Аз съм страшен кариерист, винаги съм била такава, и собствената си майка ще прегазя образно казано, за да се издигна. Харесва ми да взимам решения, да нося отговорност, да решавам разни завъртяни проблеми, да командвам хора и думата ми да се чува. Съответно, аз бих се домогвала до тази позиция на всяка цена и с всички средства.
Сега, другото е, че аз съм много компетентна в работата си, с много опит, знания и нужното образование, така че, където и да съм, много малко хора знаят и могат колкото мен. Никога не се съмнявам в себе си и в това, което мога, защото многократно съм доказвала, че наистина отлично се справям с всичко, което ми се случва в служебен план, включително и в кризисни ситуации.

Проблем може да ти е, че когато се издигнеш, хората започват да те гледат по друг начин. Не очаквай да създаваш приятелства, очаквай завист и ножове в гърба. Някои хора сякаш отиват на работа да правят приятели, аз не съм от тях и липсата им на работното място не ми пречи. Даже предпочитам да не се сближавам, за да мога да съм обективна, когато трябва.

На мен стресът на работа не само, че не ми пречи, ами ме мотивира и нахъсва. Ако ми е спокойно, се отпускам някак и губя фокус. Това, което ме стресира са некадърниците около мене, които ме бавят и ми объркват нещата, защото все пак всички с хора работим.

Ако искаш позицията и се чувстваш сигурна в себе си - действай. Няма значение, че са мъже колегите и шефовете, няма значение възрастта, имат значения амициите, способностите и знанията на човек.

Май съм точно като Симпатюхче и противоположното на Барби. Иначе съм супер организирана и методична, много неща ми се отдават, но хич не обичам да взимам решения, да нося отговорност за други хора, стреса от конкуренцията не само ме натоварва, ами и ме разстройва емоционално, вътрешно съм си момиченце, колкото и да нося маска… искам да си върша работата, някой друг да е центъра, като толкова иска, да си получавам заплатката, и да ми е приоритет личното спокойствие, здраве, себеразвитие (да, има лични амбиции извън службата, като хобита, езици, спортове). Но уви, не мога да се отпусна и да си позволя с това на всеки 2 години нова работа… Тази нощ малко насила, но поне поспах. Чакаме добрите писъмца от началото на седмицата…

Отивам да ми махат мъдрец след час моля да ми стиснете по едни палци.