Не се чувствам добре със съпруга си. Разбира се той твърди, че аз съм луда. Аз съм човек, който следи всичко изкъсо и нещата се случват по най-добрия начин ако си ги свърша сама. Това е грешка, знам. Натоварвам се само аз (разбирайте с всичко вкъщи - пазаруване, готвене, чистене, зъболекари, лекари, покупка на подаръци, организиране на почивки). Крайно ме изнервя, когато той ми каже неща от рода на “трябва да свършиМ еди какво си” - което пак значи аз да го свърша. Или като почне да ми нарежда какво да купя вместо един път и той да го свърши - пазаруваме през ебаг, има акаунта ни, за офиса му разни неща той купува през платформата - не е да не знае как става.
Вторият ми проблем е че той има много хобита - отнемат му по над 24часа на седмица - осъзнава, че прекалява, но не се чувства виновен като седне да играе шах още в 20ч вечерта преди децата да са легнали и приключи в 12ч (след което веднага си ляга, защото е уморен, нали…).
Ако сме някъде (че то дори и вкъщи) и сме с други хора - не сяда до мен на маса, все му е тая къде съм, не ме прегръща
/целува (тук не говорим пред хора) - въобще близост всякаква липсва. Ако аз кажа нещо на въпреки или се нацупва, или го използва за карт бланш да си прави каквото му е кеф и после се оправдава, че “съм го ядосала”.
И ако някак си в забързаното си ежедневие успявам да не се ядосвам, то идва момент да сме на почивка с децата (на почти 2 и 5,5г момчета) - те ни ядосват, той пак си практикува хобитата (тича много), аз оставам сама с тях. В комплект с липсата на близост идват и моменти, в които на мен ми се отказват елементарни неща - например съм го помолила да ме снима някъде. Снощи го помолих да види една снимка дали смята, че е размазана (понеже разбира повече от мен) и ми се каза - сори, няма, не ми е интересно. Чудесно, но и на мен не са ми интересни неговите хобита обаче слушам за тях нон стоп и се мъкна по маратоните му барабар с двете деца. Та общо взето дори и минимални мои желания, които биха му отнели 2минути и 0лв, той предпочита да пренебрегне без да му мигне окото.
Та, не знам какво да правя, че да се почувствам добре. Разбира се не е така постоянно, но като цяло хобитата са факт, липсата на внимание към мен също, както и че всичките отговорностите са на моите плещи.
Вторият ми проблем е че той има много хобита - отнемат му по над 24часа на седмица - осъзнава, че прекалява, но не се чувства виновен като седне да играе шах още в 20ч вечерта преди децата да са легнали и приключи в 12ч (след което веднага си ляга, защото е уморен, нали…).
Ако сме някъде (че то дори и вкъщи) и сме с други хора - не сяда до мен на маса, все му е тая къде съм, не ме прегръща
/целува (тук не говорим пред хора) - въобще близост всякаква липсва. Ако аз кажа нещо на въпреки или се нацупва, или го използва за карт бланш да си прави каквото му е кеф и после се оправдава, че “съм го ядосала”.
И ако някак си в забързаното си ежедневие успявам да не се ядосвам, то идва момент да сме на почивка с децата (на почти 2 и 5,5г момчета) - те ни ядосват, той пак си практикува хобитата (тича много), аз оставам сама с тях. В комплект с липсата на близост идват и моменти, в които на мен ми се отказват елементарни неща - например съм го помолила да ме снима някъде. Снощи го помолих да види една снимка дали смята, че е размазана (понеже разбира повече от мен) и ми се каза - сори, няма, не ми е интересно. Чудесно, но и на мен не са ми интересни неговите хобита обаче слушам за тях нон стоп и се мъкна по маратоните му барабар с двете деца. Та общо взето дори и минимални мои желания, които биха му отнели 2минути и 0лв, той предпочита да пренебрегне без да му мигне окото.
Та, не знам какво да правя, че да се почувствам добре. Разбира се не е така постоянно, но като цяло хобитата са факт, липсата на внимание към мен също, както и че всичките отговорностите са на моите плещи.
