Каан Урганджъоулу - преди, сега и в бъдеще. Yargı / Присъда Тема 4

Защо толкова харесваме Присъда?
Kitapkurdu
02 януари 2022
За последно на 13.11.2015. съм писала за RaniniTv , след това между мен и телевизията настъпи една голяма раздяла и  от тогава вече 7 години до началото на Присъда не помня да съм гледала нито един сериал. Не че някога съм била добър телевизионен зрители, но това че не е имало нищо, което да си заслужава гледане, за мен може би се е дължало на  предвидимите сценарии и че дори така наречените летни сериали не ми са се стрували забавно. Не знам ще се съгласят ли всички с мен, но съм си мислила „Нашите сериали имат живот най-много от 20 серии, след това задължително, ама задължително ги развалят“. Дори и тези летни романтични комедии, които по трейлърите изглеждат много весели и забавни, в един момент преминават към тежки драми , винаги съм си казвала то пак ще стане същото, няма смисъл да го подхващам дори. Но явно съм говорила големи думи. Ти с години избягвай драмите, не гледай сериали и накрая се натреси на драма като драма „Присъда“ и то с такъв интерес го гледай, че дори и за фраговете да нямаш търпение. Не си е работа. Добре, но защо толкова харесахме „Присъда“, според мен най-добрият сериал не само за 2021ва година, ами за последните няколко години. Замислих се за това по време на тази принудителна пауза и не усетих кога започнах да пиша този текст. Хайде, заедно да разгледаме причините толкова да обичаме този сериал…
1 Сценарий
Мисля е няма как да не започнем с една от главните причини. Сема Ергенекон всяка седмица така завъртява главите ни, че 2-3 дни след излъчването на серията успяваме да забележим някои детайли. Не е достатъчно да гледаш сериала само когато се излъчва. Нужно е едно второ гледане на спокойна глава за да забележим малките послания, уликите, които ще са ни в полза за развитието на историята, малките детайли. За мен е благословия направо да гледам такъв сериал след като толкова години само по озети и фрагове съм била наясно с цялата истоиря на сериалите. Слушала съм много за проектите на Сема Ергенекон, но преди това не съм гледала нейни проекти, затова съм много щастлива, че запознанството ни е таков. Разбира се, пожелавам на Присъда дълъг живот, но отсега си знам, че ще проследявам всяка нейна история. Нека вдъхновението никога не я изоставя.
2 Далеч от клишетата
Приятелят на главната героиня не е влюбен в нея, няма лош герой /мъж или жена/,който да се опитва да разделя героите, жена и мъж могат да бъдат приятели, и никой проблем не се провлачва ненужно дълго време. И най-важното, след толкова години, имаме двойка, която умее да говори един със друг, може ли да повярвате?14 серии минаха, но аз още не мога да повярвам че няма глупави неразбирателства, че двама човека могат да говорят един с друг или чрез метафори /да живее бутилката с вода/. Изглежда много просто нещо, но в нашите сериали, за съжаление не е нещо, което се случва. Само и само за да се удължава историята героите не си говорят, един взима решения от името на другия и ни докарват до лудост пред екрана.  Всичко друго настрана, дори само заради това си заслужава да се гледа Присъда. Комуникацията между хората е важна, повече да си говорим за да може да се разберем.
3 Героите
Като заговорихме, че Присъда е далеч от клишетата, няма как да не обсъдим Джейлин и Ългаз. Тъй като „Първо дамите“, започвам с нашата кралица Джейлин. Най- накрая, слава Богу, гледаме жена, която да не е невинна като ангел. Беше ми дотегнало от  главните героини в сериалите ни сякаш  получили мисията ангели- „тя никога не греши, винаги прощава на мъжа, който греши, винаги е добра“. Не разбирам защо винаги жените трябва да са толкова наивно добри. Джейлин допуска грешки, даже понякога се опитва да избяга от това да си плати цената на грешките, понякога псуваща, понякога лъжеща, завива по грешни пътища, но въпреки всичко това я обикнахме. Знае какво иска, не се прави на срамежлива чакайки първият ход да дойде от мъжа, а е готова да действа. И жените сме хора, уважаеми сценаристи, нямаме ореол, моля не ни възлагайте ненужни мисии.
Сега да си кажем истината. Колкото Джейлин е реалистична, толкова Ългаз е нереален. Моля, в началото и края изписвайте „Ългаз Кая е измислен герой“, та може би така да намалим малко и ние очакванията в реалността - Най- накрая може да гледаме герой, който знае какво е уважение, не е токсичен, уважава границите на жената срещу него, не се лепи за момичето, опитвайки се да я впечатли, който може да си каже какъв му е проблема без да крещи и чупи. С толкова години гледаме главни герои, които допускат грешки, изневеряват, изоставят, събират се с други, унижават жените, но нашите ангелчета жени им прощават, защото нали любовта прощава всички. Благодаря, че имаме възможност да видим и различен пример, истински мъж. Затова и тези, които не могат да приемат наличието на такъв мъж и пишат „ Ългаз ще излезе убиеца, накрая той ще се окаже най-черният, лош брат и прочие“, ги моля да спрат. Телевизиите врят и кипят с такива герои, вие стойте далеч от прокурора ни. Благодаря.
4. Кара те да се замислиш
Сериалът започва с нещо, което за съжаление, никак не ни е чуждо – убийство на жена. Опознавайки Инджи всички започнахме да си задаваме един въпрос – „Само добрите ли заслужават да не ги убиват?“ Това че един човек не е добър, че допуска грешки оправдава ли убийството му? Разбира се, че не . През седемте серии в които опознавахме Инджи, за съжаление се намериха хора, които да пишат, е Инджи е заслужавала да бъде убита, или ще сценаристката оправдава убийството. Но мисля че с една от любимите ми сцени – конфронтацията между Джейлин и Енгин мисля, че даде отговори на този въпрос. Никой не заслужава да бъде убит, никой няма  правото да го прави.
5. Изборът на екип
По принцип в сериалите най-много харесвани са главните герои, но тук дори и злодеят ми доставя удоволствие да го гледам. Мехмет Йълмаз Ак, който дава живот на прокурор Парс, Комисар Ерен – Уур Аслан, дори и Уур Полат, който ни кара да мразим Йекта. Няма актьор в целият екип, който да не ми  харесва как си играе ролята.Да не са им уроки. Тук е мястото да поздравим Мине Гюлер, която ръководи избора на актьорите.
6. Химията между главните актьори.
Тази точка може би трябваше да я сложа най в началото, защото това е причината да гледам сериала. Не. Не съм гледала Любов101, затова си нямах и понятие за химията между Пънар Дениз и Каан Урганджъоулу.  Може наистина да е пропуск, но се радвам че първо ги гледам като Джейлин и Ългаз. За първи път гледам Пънар Дениз, затова и не мога да опиша колко съм щастлива че се запознавам с нея като Джейлин, а не като Бурджу. Каан го знам от „Кампусът“ и си го харесвам. Той умее да създава синхрон със всяка партньорка, но за синхронът му с Пънар Дениз е право в десятката. Не е лесно в два различни сериала да пресъздадете две различни двойки, които по нищо да не напомнят една с друга. Който пръв е предложил да събере тези двамата, умее да вижда голямата картина, в перспектива. Благодаря. Също така благодарности на Каан Урганджъоулу, който успява да пресъздаде герой като Ългаз дори само с погледи и интонация, и на  Пънар Дениз, която с Джейлин всяка седмица докосва сърцата ни, сякаш е вложила част от себе си в героинята си.
С пожелание да се отърват по – бързо от тази беля Ковид . Всички много се затъжихме за сериала ни.