Здравейте,
до сега само коментирах, но дойде време и аз да споделя своя проблем, защото имам нужда от подкрепа и поглед отстрани.
Работя в малък колектив, само жени. От самото начало (вече са повече от 3г.) имаше две колежки, които видимо не одобряваха присъствието ми там. Едната вече не работи при нас, но другата остана. Същата периодично си позволява грубо отношение спрямо мен. Никой не ме защитава, но не са и длъжни, разбира се. Приемам това да не ми обръща внимание, да не говори особено с мен и да ме отбягва при възможност. Но глупавите подмятания ми идват в повече. Случвало се е в петък да нямам никакви проблеми, всички се разделяме с усмивка, а в понеделник тази колежка вече не ме поздравява сутрин за добро утро.... През годините се е стигало до изясняване на отношенията по един или друг начин, разбира се, възможно най-цивилизовано, но това отношение продължава. Забелязала съм, че нещата се обострят, когато има напрежение в работата. Явно нервите й не издържат и трябва някой да го отнесе. Не искам да напускам работа само заради един човек. Ръководството не можа да направи нищо съществено за толкова време. Мислила съм за последно да говоря с въпросната колежка, но до колкото я познавам от преди, само ще се влошат нещата. Започва още повече да агресира спрямо мен. На моменти даже имам чувството, че ме мрази. Веднъж попитах директно, какъв е проблема с мен. Мълчание. Нищо не ми беше казано. Работила съм и в други колективи, но такова чудо не съм срещала до сега. В последствие чух от познати, че навсякъде се знаело, че тук има хора, заради които всички бягат. Е, аз късно го разбрах това. Има ли е някой такъв проблем? Как се справихте?
до сега само коментирах, но дойде време и аз да споделя своя проблем, защото имам нужда от подкрепа и поглед отстрани.
Работя в малък колектив, само жени. От самото начало (вече са повече от 3г.) имаше две колежки, които видимо не одобряваха присъствието ми там. Едната вече не работи при нас, но другата остана. Същата периодично си позволява грубо отношение спрямо мен. Никой не ме защитава, но не са и длъжни, разбира се. Приемам това да не ми обръща внимание, да не говори особено с мен и да ме отбягва при възможност. Но глупавите подмятания ми идват в повече. Случвало се е в петък да нямам никакви проблеми, всички се разделяме с усмивка, а в понеделник тази колежка вече не ме поздравява сутрин за добро утро.... През годините се е стигало до изясняване на отношенията по един или друг начин, разбира се, възможно най-цивилизовано, но това отношение продължава. Забелязала съм, че нещата се обострят, когато има напрежение в работата. Явно нервите й не издържат и трябва някой да го отнесе. Не искам да напускам работа само заради един човек. Ръководството не можа да направи нищо съществено за толкова време. Мислила съм за последно да говоря с въпросната колежка, но до колкото я познавам от преди, само ще се влошат нещата. Започва още повече да агресира спрямо мен. На моменти даже имам чувството, че ме мрази. Веднъж попитах директно, какъв е проблема с мен. Мълчание. Нищо не ми беше казано. Работила съм и в други колективи, но такова чудо не съм срещала до сега. В последствие чух от познати, че навсякъде се знаело, че тук има хора, заради които всички бягат. Е, аз късно го разбрах това. Има ли е някой такъв проблем? Как се справихте?
