Струва ми се, че Клюкарника е точното място за тази тема 
Туй ми е въпроса.
Забелязвам по мене си... По-рано замълчавах, ако видя някое лапе да си мята боклука пред блока, или изобщо някаква подобна случка, която би изисквала намеса на будна гражданска съвест.
Откак съм с дете, някак ми се смени мисленето и поведението... Сега за секунди яхам моторетката и насмитам кварталните хлапета за най-разнообразни неща, с които са ме подразнили. Не задължително насмитане с лошо, разбира се - оня ден по някаква причина мятаха метли нагоре-надолу, докато една не ми се приземи на балкона връз китките (без пострадали). Беше ми ужасно смешна идеята за хвърляне на метли напред-назад, но все пак се постарах да запазя неразкривени чертите си, докато им кажа да не ми целят повече китките.
В автобуса съм строга и зла, ако се налага, към по-младо поколение - а и към по-старо, ако е в грешка.
Оня ден в пощата, докато се мъчех да премина през тъпла пенсионери, се скарах с някакъв дядо да не ми повишава тон (изнервен, се опита на мен да си го изкара)...и така - докато не се извини.
Изобщо - все неща, които по-рано не бих направила. Едно време бих игнорирала и премълчала, даже да не ми се нрави.
Не знам, може да е от това, че раста все пак (не твърдя обезателно, че поумнявам паралелно!
), но на мен ми се струва, че е от това, че имам дете и ми се изменя мисленето от на свободна гражданска единица в социално отговорна пред детето си и обществото такава.
Въпреки, че нямам особено възрастен вид, се улавям, че от устата ми със страшна острота и авторитетно излизат забележки и фрази, които иначе бих очаквала да чуя от някоя солидна леля (помните ли как едно време всеки възрастен можеше да се скара на дете, даже никога да не го е виждал преди... макар че чак толкова не бих си позволила - човек не знае зад кой ъгъл го дебне боя в наши дни). И най-интересното е, че това има ефект - хлапетата реагират, по-млади от мен реагират, по-възрастни от мен реагират... Натежах някак откъм поведение.
Вие какво ще кажете?
Туй ми е въпроса.
Забелязвам по мене си... По-рано замълчавах, ако видя някое лапе да си мята боклука пред блока, или изобщо някаква подобна случка, която би изисквала намеса на будна гражданска съвест.
Откак съм с дете, някак ми се смени мисленето и поведението... Сега за секунди яхам моторетката и насмитам кварталните хлапета за най-разнообразни неща, с които са ме подразнили. Не задължително насмитане с лошо, разбира се - оня ден по някаква причина мятаха метли нагоре-надолу, докато една не ми се приземи на балкона връз китките (без пострадали). Беше ми ужасно смешна идеята за хвърляне на метли напред-назад, но все пак се постарах да запазя неразкривени чертите си, докато им кажа да не ми целят повече китките.
В автобуса съм строга и зла, ако се налага, към по-младо поколение - а и към по-старо, ако е в грешка.
Оня ден в пощата, докато се мъчех да премина през тъпла пенсионери, се скарах с някакъв дядо да не ми повишава тон (изнервен, се опита на мен да си го изкара)...и така - докато не се извини.
Изобщо - все неща, които по-рано не бих направила. Едно време бих игнорирала и премълчала, даже да не ми се нрави.
Не знам, може да е от това, че раста все пак (не твърдя обезателно, че поумнявам паралелно!
), но на мен ми се струва, че е от това, че имам дете и ми се изменя мисленето от на свободна гражданска единица в социално отговорна пред детето си и обществото такава.Въпреки, че нямам особено възрастен вид, се улавям, че от устата ми със страшна острота и авторитетно излизат забележки и фрази, които иначе бих очаквала да чуя от някоя солидна леля (помните ли как едно време всеки възрастен можеше да се скара на дете, даже никога да не го е виждал преди... макар че чак толкова не бих си позволила - човек не знае зад кой ъгъл го дебне боя в наши дни). И най-интересното е, че това има ефект - хлапетата реагират, по-млади от мен реагират, по-възрастни от мен реагират... Натежах някак откъм поведение.
Вие какво ще кажете?
, ама деца - какво да ги правиш - имат нужда да се погушкат, но имат нужда и да побеснея на воля без забрани, но все пак под контрол 
не ми беше проблем да правя забележки.. сега обаче, вече с дете, станах много по-търпелива, по-спокойна, въздържам се да давам съвети дори, още повече да се карам. Но, промени се и отношението на околните към мен, особено докато бях бременна - чак се учудвах от толкова добронамереност, сега с детето също - правят ми място, държат се мило, дори колата ми вече не пречи, както и да я паркирам 
щото преди това всеки път имаше за какво да ми се "скарат" - и съответно да отвърна не дотам любезно.. сигурно причината за моята промяна се крие донякъде и в промяната в околните. 
Едно, че съм станала по-толерантна, друго - че ми се е вдигнал много прага на дразнимост. Много по-малко са нещата, които могат да ме изкарат от равновесие в момента. До голяма степен мнението ми се припокрива с това на Edelia 
Разликата е само, че сега правя и забележка на шофьорите заради които се налага да слизам на улицата с количката заради ужасното им паркиране по тротоарите и се възмущавам от отвратителния вид на кварталните градинки. Преди да имам дете тези неща някак си неволно съм пропускала.
ТАМ не се засича измение. 
, а аз се чувствам все едно не говорят на мен 
Абе, същият рапон. 
