Какви клиенти сме ?

Всичко зависи от магазина, в който съм влязла.
Не мога да очаквам от дискаунтъри да ми носят
от пиле мляко и персоналът им да е обучен до
най-малката подробност. В такива магазини
служителите обикновено дават обратен завой
и се покриват, ако им замирише, че някой клиент
ще ги пита нещо-си. Има обаче и други магазини,
където с часове мога да си хортувам с продавача,
е, там и цените са по-соленки, но поне ти е хубаво
да ти галят ухото с информация за предимствата
и недостатъците на продукта, който те интересува.
Има и малки квартални бакалийки, тип български
гаражен алъш-вериш, дето с продавача си на "ти",
а понеже е и турчин, все ти вика "комшу, как си" и
около Хелоуин ти дава истинска тиква да се облажиш.
Та всичко зависи от контекста, както обичам да казвам.

Аз се старая да съм "добър" клиент - не очаквам да ме носят на ръце, дори ако напр. продавачката се занимава с нещо друго, ако аз просто искам да разгледам, тя да си се занимава. Но ако имам питане не ми е приятно с ченгел да им вадя думите. Мразя и обратния вариант - да ми дишат във врата и да ми досаждат продавачите.
Винаги съм за "златната среда"! 

Не съм лесен клиент.
Пояснявам.
Ние българите като че ли не си защитаваме достатъчно потребителското право, или поне не всички. Напоследък особено съм станала голяма скандалджийка /ако не съм доволна от услугата/.
Чашата преля когато един ден провайдърите ме държаха три дни без Нет, а аз работя през него! Когато им звъннах да ги питам кога ще възнамерят да го пуснат, отговорът беше: "Е, какво толкова се е случило?"  При условие, че същите тези господа идват направо у нас да си вземат таксата, ако забравя да си платя Интернета с ден-два . От него ден съм мнооооого по-взискателна и лоша. 

Общо взето  и аз като Лиляна.
А ми, обичам като питам нещо да ми отговарят конкретно, компетентно и любезно, а не да ми разтягат лукуми.Обикновено знам какво търся и задавам директни въпроси.Най ми харесват добронамерени хора,които  показват достатъчен интерес към проблема ми и се стараят да ми помогнат.

До скоро работих в ресторантьорския и хотелския бизнес и мога да разбера точно какво имаш предвид. Според мен, един добър ппродавач (сервитьор, барман и т.н.) трябва да умее да "прочете" клиента и да се отнесе към него, както смята, че е най-добре - т.е. да продаде повече. Ако искаш - ще си говорим; ако си нацупен - ще те обслужвам така, че да не забележиш присъствието ми, ако искаш съвет - ще и го дам.  За мен това е правилния подход. Ако успееш да станеш психолог, ще си свършиш работата както трябва.
 

Близо до нас имаше 1 магазин, в който влизам, когато ме обхване носталгия по миналото. Дебела, разплута лелка седи и те гледа злобно. Продават се копчета, ципчета, шнолки и всевъзможни дрънкулки.
Влизам и казвам
Трябва ми обикновено копче черно за панталон.
Тя с презрение ми побутва каталога, в който има 1000 копчета.
Аз си избирам 1.
Да видите колко кутии прерови за да намери точното копче. Но аз не се съгласих на друго.

аз съм читав клиент.   
Уви, не са всички кат' мен 

И аз съм точен клиент, стига да не ме провокират.
Обикновено знам какво търся и не обичам да се шлая безцелно. Ако търся нещо определено си казвам още с влизането, за да ме насочат и да не губя време, ако съм на оглед искам да вляза и да гледам, без да ми дишат във врата. Не обичам да ми налагат мнение или да ме убеждават за нещо, след като веднъж съм отказала.
Ето онзи ден отидох да купувам джиесем, без да имам точна идея какъв, още с влизането продавача ме посрещна, изредих му директно какви екстри искам да има, какви да няма, той веднага извади всички телефони, които отговаряха на изискванията ми, даде ми компетентни обяснения, лично мнение за всеки /без да ми го налага/, беше любезен и усмихнат и точно за 5 мин. си купих нов телефон. Докато в предния магазин продавача даже го домързя да си дигне гъза от стола, още с първия си въпрос прочетох отегчението в погледа му и направо си излязох, той ако ще ми отговаря с да или не за какво ми е? А можех да си купя и от него. Магазините за техника много губят от некомпетентни продавачи.

Аз съм възпитан човек. Това, предполагам, отговаря на въпроса. 

   С изисквания , но не груба.Мисля в БГ продавачите започват да се очовечват , по-търпеливи са , не правят разочаровани физиономии ако не купиш......започват да разбират , че купувачът винаги е прав , той ти дава хляба , ти не му правиш услуга ,че продаваш .... .Ако някой продавач ме раздразни обаче  с невнимание , пренебрежение или някакво неуместно такова поведение (защото е с мензес ако е жена) ....си казвам в очите и си излизам.

любезна съм и като ги видя да ска4ат им казвам, 4е ще огледам и после ще питам! но поздрав винаги има и харесвам като ме познават  да си говоря като с познати, но ако ми смъкват от цената ,направо  подска4ам отвътре!ина4е големите магазини са ми любими, с 4асове си гледам , то=гава пък трудно можеш да намериш някой да ти обясни! за бутиците само,ако нямат работа и клюки за оправяне, им действам като дразнител, но пък нали и заплата се вади като си купят хората!

В последно време съм доста взискателна към обсужването, където и да било, в магазин, в ресторант, в банка и т. н.
 Тъй като и моята работа е свързана с обслужване на клиенти и ме обучават поне два пъти годишно за по два дена как да го правя по най- добрия начин, независимо от настроението или темперамента на клиента, затова очаквам и мен да ме обслужват на ниво и дори го изисквам.
  Способна съм да пускам и жалби, ако някой служител прояви нетърпение или се опитва да се надприказва с мене. Друг е въпроса на кого му пука от това.

Мога да кажа само че определено има какво да се научи и от кленти и от обслужващ персонал - била съм и от двете страни и съм видяла какво ли не.

Била съм и от двете страни - и продавачка и купувач. Доброто възпитание е от полза винаги. А на простаците, човек не трябва да обръща внимание, било то купувачи, т.е. клиенти, или продавачи.
Мисля, че съм добър клиент. В повечето случаи ходя по магазините, когато търся нещо конкретно. Поздравявам продавачките и на влизане, и на излизане от магазините. Има и магазини, от които редовно си пазарувам и се чувствам добре оценен клиент, по отношението на персонала, който работи. Понякога обаче ми става неприятно като още от вратата започнат да ме обгрижват и да ме разпитват.

Няма да визирам клиентите - простаци, както и някои собственици - продавачи, от същата порода. Първите са си такива, вторите, като собственици  се държат, все едно   си миропомазан, че изобщо си се озовал в полезрението им.
      Като клиент често съм притеснителна и Наистина настойчивите въпроси и съвети в магазин определено не ми дават "крила"  за пазаруване.  По скоро ми се иска да се махна, дори и да  съм харесала нещо. Наясно съм , че политиката на някои магазини е такава и те го изискват от персонала си, но това не значи че ми харесва.  Предпочитам да погледна.. да преценя  без някой на 5-тата секунда от влизането в магазина да ме пита " Нещо конкретно ли търсите", т.е да не му губя времето с блеене. Защото  аз ще блея днес, ще блея и мечтая  за нещото  утре, а други ден ще купя. Но, при този въпрос, не се връщам в магазина повече./ Предпочитам , ако ще ме питат да е "  Мога ли да ви насоча / помогна" и то след време.  Защото  ако на първият въпрос  отговоря с НЕ,  значи  не зная какво искам.  Докато отговор на вторият въпрос аз отговарям " Да, благодаря, нека да огледам)"

      Наясно съм, че има доста слабо обучени или нежелаещи ,или начинаещи продавачи.  
       Достатъчно ми е обаче, добро възпитание и тактичност.  Давам си сметка, че като клиент съм влизала в магазин, носейки на лицето си  напрежението от деня, с две думи крива нива.      
       С влизането си поздравявам.
       С излизането си   - също.
       Въздържам се да уча някого как да си върши работата, въпреки че съм я вършила и аз. / Дори и чиновник, аз пак работя с клиенти и досега.  Само дето не продавам нищо, де
        Въпреки че последните дни една продавачка едва не ме разплака. Това е рядкост, поне за мен.. не ми се е слувало от години.... Щях да пусна тема, но пък е толкова маловажно и изтъркано, че .. не си струва.
       Миленка, клиентите сме диво племе-
        И когато работим с клиенти, смешното е това, че заставайки от другата страна на щанда, понякога сме същите говеда, които не искаме да ни се случват))