Материални vs духовни ценности

Много хубави разсъждения Кросамая, прекрасна тема 

Понякога аз си позволявам да пиша така по някоя тема, ще го направя и сега.....чета темата и пиша.....след това разглеждам другите мнения......

Да съвремието ни  - такова каквото ние сме си го създали на този етап от историята на човешката цивилизация е толкова материално зависимо, че наистина рядко, ама наистина рядко сме в състояние да седнем и да се размислим за този факт издълбоко.......
Имам предвид , че всички ние малко или повече сме така устремени и забързани в надпревара с актуалните изисквания на деня, че често забравяме и подминаваме изконни и присъщо необходими дейности, въртяли човечеството от години, съхранявани и предавани от поколение на поколение.......
Само като се замислим, колко много предизвикателства се поставят пред нас...ежедневно, ежечасно , ежеминутно вълна от реклами ни залива отвсякъде...витрини, телевизия, нет-а.......
Прост пример.....1998 г си купих със заделени парички първият си мобилен телефон.....Моторола...не помня модела.....тогава не всеки имаше ..беше донякъде мода...
Сега първокласниците  имат и то по два - за различните оператори...видиш ли Вива тел пуснали страшна промоция на разговорите.......
Не отричам развитието на науката и технологиите, но наистина забързани често можем ли да седнем, ей така ... да не е вкъщи пред телевизора...например на ръба на някоя скала / с лекото усещане за риск в действията ни/ при хубаво време, на 3-4 часа път пеша в някоя планина ... ей я на дори и при София ги има.....
И да се замислим за духовното.....
Или е много път до там..... ?
На компютъра ...виртуално можем да стигнем  до всякъде.......
........................
Хвърлям поглед сега на публикациите нагоре......
Духовно и духовни ценности......
Ще дам един прост пример за моето разбиране за духовните ценности......
Приготвянето на една баница или .... омлет с яйца да кажем, направени с желание, създаването на атмосфера на спокойствие и обич.....нежен жест на внимание или ласкава дума......ами не е ли това проява на духовността  .......??!!??
Аз поне така ги възприемам нещата.......
Сигурно, защото не съм чела много книги навремето и не свързвам духовните ценности с философските полемики.........

Съжалявам, мисля, че снощи не бях права...
Определени обстоятелства от личен характер, поведоха мисълта и пръстите по клавиатурата в грешна посока.
Не, не всичко е грешно, а духа на разговора и някои заключения... Вярно, снощи се смях със сълзи на показаното по ОРТ представление на Михаил Задорнов. Понякога сълзите не бяха само от смях, а от горчивина... Както и да е.

Всъщност дуализмът го няма май в живота така очертан - с резки граници, поляризиращ хората - ти си материалист, ти си духовник... Няма го. Зависи в множеството избори, които правим в своя ден, кои от тях са продиктувани от ценности с нематериален характер. Колко от тях са просто "добро" за другите повече, отколкото за самите нас. Всъщност "ала-тибетското" оттегляне на света май не е много духовно в категориите на нашите ценности. Защото той, човекът, се оттегля, за да живее в мур със себе си. А целта би трябвало да е да живеят в мир със себе си всички около нас, ако ще ние да плащаме цената за това състояние.

Ако не говорим за бедност под екзистенциалния минимум (т.е. да не можеш да си платиш сметките, да си купиш дрехи, лекарства, храна, да си отоплиш жилището), от която наистина се страхувам, стремя се да не мисля за нещата, които не мога да си купя и това не е нещо, което може да ме натъжи. Отвъд този допустим минимум - всеки има своя представа, своя собствена мярка за "много" и "малко". По тази тема се сещам за този откъс от любима моя книга (задачка-закачка - познайте коя е?): "Една лятна вечер, като се разхождахме с мама по булеварда, съгледах през прозореца на една от виличките семейна сцена, която се вряза в паметта ми и ми се стори, че напълно отговаря на моята представа за редовен и порядъчен живот. Неголяма чиста стая с тапети на цветя, бюфет и лампа, окачена над подредената маса. Пет-шест души седнали наоколо, от които три деца на възраст, мисля, от осем до дванайсет години. В средата на масата супник и майката, права, сипва супата. Може би някому ще се види странно, но най-силно впечатление ми направи светлината на лампата или по-точно необикновено чистия и нормален вид, който имаха вещите на светлината й. По-късно, като си припомнях сцената, с непоколебима убеденост си казвах, че трябва да си поставя за цел някой ден да имам такъв дом и семейство, да живея в такава светлина, която, изглежда, разкриваше толкова спокойна и трайна обич. Мнозина ще си помислят, че съм имала скромни желания. Но нека имат предвид в какви условия живеех тогава. На мене, родената в железничарския блок, виличката правеше същото впечатление, както вероятно на нейните обитатели, на които аз тъй завиждах, се харесваха по-големите богаташки къщи в луксозните квартали на града. Така всеки гради своя рай в ада на другите."

С очите си видях, че тези, които ние мислим за богати, също имат финансови проблеми и то по-големи от нашите, но на друго ниво - при тях "оборотите на паричните средства" са по-големи, но също има неща, които не могат да си купят. Та в този смисъл за мен щастието не е в притежаването на някакви вещи - поне за мен радостта от притежаването на някаква красива вещ е много краткотрайна. За мен духовно извисеният човек е този, който умее да гледа философски на нещата - както на успехите си, така и на провалите си, който умее да намери хармония със себе си и със Създателя, да се радва на малките неща, да бъде добър въпреки несправедливостите, които му се случват - и от съдбата, и от хората; който умее да се надсмее над себе си и който умее да приема както доброто в живота си, така и лошото. Историята е доказала, че колкото по-малко материални придобивки има един човек, толкова по-лесно достига до духовното съвършенство - всичко е в главата все пак, в начина, по който възприемаш нещата. Май малко объркано стана, но съм сигурна, че ще разберете, какво искам да кажа...

Да, точно!!! За това ми беше и мисълта - като се огледаш около себе си и не видиш един спокоен и уреден живот, гарантиран ти както от държава, така от работодатели, да успееш да се съхраниш, да стиснеш със зъби, да махнеш с ръка, да се усмихнеш, да си подредиш бурканите в мазето и да кажеш: Майната му Да продължиш и да се радваш на това, което ти си успял да направиш


Не, напротив!!! Страхотна полемика се получи А също и при Dona и secretgarden!!! Вижте, всяка нация си има своите предимства и недостатъци!!! Тибет има своите очарования за духовно извисяване и пречистване, къде според вас е ходил Исус преди да се появи на 30 години в родината си Недостатъците бяха изчерпателно и подробно изнесени И са верни, няма спор

Същото може да се каже и за матушка Россия Богата душевност, много години страдание и реална мизерия. Нещо подобно сме и ние... Само подобно

За западните цивилизации, където в сегашни дни обществата им наистина се грижат за хората си, можем да кажем : "Браво!" Но ценностите им са вече други Те започват да търсят ценности от скука и от алтруизъм Уриел  Не съм искала да те нападам, както и другите също  


Абсолютно Ей за това и аз си мислех

Маги ДС, дори и да имаш това от откъса, тогава ще мислиш и мечтаеш за нещо друго

Да, Кросамая,  точно това имах предвид, човешките желания нямат граници - така сме устроени, че все сме недоволни и искаме още и още - няма насищане.

Благодаря ти за хубавата тема!  Пак ще се включа.

ооо моля ви!!! това са абсолютни глупости, извинете за обидния израз, ама глупости са


 ти си ми такава слабост кросамая!!!!

Значи - всички богати = ниска духовност
бедни = извисени духовно

Интересно! Аз пък си мислех, че нещата са свързани. Когато се бориш за насъщния изобщо не си мислиш за последната книга, която си прочел или картина която си видял. Когато имаш достатъчно да покриеш насъщните си нужди се появяват следващите потребности - нематериалните (предполагам и до ген е какво са те научили родителите за ценност)
ако цял живот си имал - може и да затънеш, заради всеки следващ каприз, но това съвсем не е задължително.

Според мен няма еднозначна връзка.

Кросамая, според мен - нещо временно си се разкиснала, с най-добри чувства, разбира се, въпреки че ще избегна идиотския емотикон  , 

И аз си имам кофти материални моменти. Ще направя аналог с една, мисля, подобна тема: нещо за самочувствието беше.. Хората (повечето) мислят, че увереността да знаеш кой и какво си се равнява на придобитото и на семейството, което са създали (аз и ти имаме сходна болка, знаеш - за детенце говоря)

Ще спомена своите приоритети, тогава: знаете ли колко ме ужасява мисълта, че ей така ще си мине животът ми, без да съм оставила нещо полезно след себе си??? Няма да направя велико откритие, няма да се запомни името, като евентуален благодетел на човечеството, напразно ще съм яла и ...  (сещате се ) на тоя свят. Да прехвърля тази отговорност на поколението си ли?? Ами ако то го прехвърли на своето... Какъв е смисълът да създам малко човече, ако животът ми досега е бил достоен само за в-к "лична драма"?? Имам ли право да създам свой наследник, ако той няма да наследи, поне, един достоен родител?

Ей това е следващото: по всяка вероятност - не успявам да създам нищо креативно, нищо съществено в живота си, ей така си премине в счетоводителстване, и всичките ми драми ще са буря в чаша вода... Тогава поне се надявам да разпръсна малко ведрина и радост за хората, които са в непосредственото ми обкръжение. С това активно съм се заела

Това, дето го изписах, може и да не го четете. Както обикновено - изказах настроение, а не ми достига образУвание, че да го съкратя в два реда, и да изглежда "начетено". Дона (мисля) го каза: начетеност не е равно на интелигентност, креативност не е равно на духовност, в кратце - не искам да звуча начетено. Аз съм едно дете, което се опитва да си играе на "начетена и ентелегентна" мацка, която се издържа сама. И не ми пука дали успявам. Най-важно дали ще  успея да се справя с нещата, които описах по-горе. За първото... съмнявам се, разбира се, ако имах велик талант, щях да го разбера досега . Но не ми пречи да живея с надежда...

В събота съм на работа (пари нали тр да се изкарват ), а вижте с кво се занимавам. Едва ли с духовното си развитие.

Може просто да оставя: Кейси и Fairy ме изкефиха, Асса - въобще нямаше да се сетя за руснаците, но да, съгласна. Сикрет, за Индия съм раздвоена - така мечтая да отида там, не мисля, че животът ми ще е пълен, без да видя тази невероятна култура (за мен е култура!), но си мисля да се оборудвам с гумени ботуши и дрехи за еднократна употреба, тия тълпи по улиците ме ужасяват  ... Мюриел, мда, и теб разбирам, влудява ме "новата мода" ... защото сякаш, си остава само мода.

А, да, по вчерашната тема за парите на Де Ваня - само гласувах, че парите за мен са свобода. След малко, ако редактирам, понеже съм решила, че мн съм си изляла душата, може да оставя само това

Мислех, че само ние сме такива!
И все пак , за да съм духовно извисена, първо трябва да съм материално обезпечена!

Чесън, много ми хареса постингът ти!
За Индия - мисля, че тя отдавна е станала метафора на други неща. И да иде човек дотам, няма да се премести няколко хилядолетия назад, а и аз се потискам от това да отида някъде и да чувствам, че не съм отишла. Случвало ли ви се е? Отиваш да речем във Венеция  и се снимаш, снимаш, снимаш, за да убедиш себе си, че си там. И не си вярваш. Защото имаш някаква предварителна идея, която ти се иска да запълниш и да прелее, а то не става. И с Индия би било така. Не че не бих отишла, ако утре някой предложи да ми плати пътя и престоя 
А виж, ето в Абъристит съм ходила; нищо не знаех, попаднах случайно, закусих, разглеждах, намокрих си краката на плажа и отпътувах. Абсолютно имах чувството, че съм там.

Анде, като каза Индия, се сетих за една случка... няма връзка с темата де, ама карай 
Та запознах се навремето аз с един пич, който беше мил чинии известно време в Щатите и после оттам със самолета - директно към Азия. Индия, Непал, Тибет, влакове, стопове, ходене пеша... всичките спечелени пари ги беше думнал за това пътуване. И аз, страшно възхитена, го питам "А в Ганг топна ли се?". Той, леко смутен, вика "Ами не... една разложена крава плуваше до мене... гнус ме беше". А аз, патката, с промит от туристически, ню ейдж и незнамсикакви брошури, му казах "Еее, ми ти все едно никъде не си ходил тогава"... Адски се спече човека, цялата вечер му развалих 
Това беше по повод на това изречение, с което съм много съгласна

Хващам се за бабата на Василиса.
И аз съм такава, като нея. По отношение на щипките за пране и дрехата, с която ще бъдат простряни. Щот съм щерка на художник  
Материална съм - щото си купувам щипки да ми паснат на прането.
Духовна съм, дотолкова, че като простирам прането, пея. Или съчинявам детски приказки, докато го сгъвам.
Духовна съм, защото съм щастлива. Няма да дефинирам какво е щастие. Просто знам, че съм щастлива - имам всичко, което искам.
Ама съм и материална - пак, щото имам всичко, което искам.
Къде е границата?
Всеки я определя сам за себе си.
Важното е да станем с усмивка на лицето, за да направим деня си по-хубав. И не само за себе си. Усмихнете се по улиците на непознати и ще разберете какво ви говоря.
Имаше едно клипче с подарените прегръдки. Това е духовност - да намериш нещо, с което да зарадваш останалите.

Чакай, чакай...кой е казал такова нещо....аз поне не открих и намек за това...?!
А иначе абсолютно вярно : никаква връзка не съществува !

Е-е-ех, човек дори и за Тибет не може да си помечтае...

За Ганг също... Това за отходните канали дето се изливат в реката, е ... вярно. Кравата сигурно!
Но гледах в един филм, едно бледо английско момиче влезе в Ганг и си изми очите... После гледаше по друг начин... Ама, филм - на кино всичко може...

А за Исус в Тибет не звучи ли добре? А, като Брад Пит  7 години в Тибет Ииих

Чесънче, не съм се вкиснала, дете, ами съм се размечтала и съм се оромантичеЛла. Даже си и подредих трите буркана от мама под мивката. Вече втора сутрин ги преподреждам

Купих си стиймър, уред за варене и готвене на пара, ще го изпробваме и ако не го приберем после при бурканите по цвят и големина, значи добре сме се справили със зеленчуците на пара Жалко, че в такива уреди не се прави и соса към ястиЕто, моля Ви се

Вечернице, моите щипки са цветни и четен брой, ако ме разбираш за какво говоря

Анда, бях във Венеция и в Париж също, но нищо не е както е в книгите и преживените емоции и чуства на писателите и непостижимите им герои...

Писане, писане...
Остана да се похвали този, който е успял да чуе плясъка на една ръка