Знам, че не бива да бъдат сравнявани половинката и приятелите. Но, също знам, че хората сме така устроени, че имат любим човек - половинка, приятел, родител и тн.
Не знам как правилно да си задам въпроса, но искам да си сверя часовника. Кой ви е по-близък и кой ви е приоритет - половинката или приятелите?
Правите ли компромис с връзката си, заради приятели? Споделяте ли с общи приятели проблемите си с половинката и своите коментари към тях? За мен, такова споделяне, си е чисто клюкарене. Ама тя това, ама той онова, ама така ми каза, ама иначе направи...
Аз направих грешка да споделя някои наши разговори с общ приятел, който видиш ли се притеснил за МП и веднага отишъл да му обясни точно какво съм споделила (не съм правила оценки и заключения, разказала съм ситуация). И ми се струва, че този "приятел" си е приятел само на МП.
От своя страна, МП се е отпуснал да каже, че ако въпросната ни разправия продължава, няма да издържи дълго и може и да приключи нашата връзка. Само дето думите не са точно такива, а малко по... груби да речем. При което, въпросният "приятел" един вид го подстрекава.
Ами гадно ми стана много. Аз не съм си позволила да обяснявам как ще го разкарам и тн, просто споделих ситуацията, за да ми поолекна.
За да завърша този роман, ще кажа, че за мен, половинката е най-важна, особено ако съм в наистина сериозни отношения. Та това е човекът, с който си деля трапезата, с който лягам и ставам. За него очевидно (не само от този случай) приятелите са по-важни, не знам дали от половинката по принцип, или от мен конкретно.
P.S. Случаят се е развил преди повече от половин година, а от тогава до днес отношенията между мен и МП са повече от отлични.
Не знам как правилно да си задам въпроса, но искам да си сверя часовника. Кой ви е по-близък и кой ви е приоритет - половинката или приятелите?
Правите ли компромис с връзката си, заради приятели? Споделяте ли с общи приятели проблемите си с половинката и своите коментари към тях? За мен, такова споделяне, си е чисто клюкарене. Ама тя това, ама той онова, ама така ми каза, ама иначе направи...
Аз направих грешка да споделя някои наши разговори с общ приятел, който видиш ли се притеснил за МП и веднага отишъл да му обясни точно какво съм споделила (не съм правила оценки и заключения, разказала съм ситуация). И ми се струва, че този "приятел" си е приятел само на МП.
От своя страна, МП се е отпуснал да каже, че ако въпросната ни разправия продължава, няма да издържи дълго и може и да приключи нашата връзка. Само дето думите не са точно такива, а малко по... груби да речем. При което, въпросният "приятел" един вид го подстрекава.
Ами гадно ми стана много. Аз не съм си позволила да обяснявам как ще го разкарам и тн, просто споделих ситуацията, за да ми поолекна.
За да завърша този роман, ще кажа, че за мен, половинката е най-важна, особено ако съм в наистина сериозни отношения. Та това е човекът, с който си деля трапезата, с който лягам и ставам. За него очевидно (не само от този случай) приятелите са по-важни, не знам дали от половинката по принцип, или от мен конкретно.
P.S. Случаят се е развил преди повече от половин година, а от тогава до днес отношенията между мен и МП са повече от отлични.
