За мен този въпрос е риторичен.
- Публикувана: 23 май 2022, 14:25 ч.
- Последно мнение: 1 юни 2022, 04:36 ч.
Кой ви е по-близък - половинката или приятелите?
ММ е моят човек, с него споделям всичко. Ако имаме разногласия или проблеми, си ги обсъждам само с него. Никога не бих го обсъждала негативно с познати, не бих искала съвет, изобщо ми е напълно неприемливо такова нещо. Каквото си говорим, са наши вътрешни работи.
Виж, за хвалене - мога да го похваля пред хората.
Виж, за хвалене - мога да го похваля пред хората.
Най близките ми хора са мъжът ми, майка ми, детето.
С мъжа ми споделям абсолютно всичко, майка ми е като приятелка и довереник ( но дори на нея не казвам абсолютно всичко).
С нито една приятелка, никога по каквато ѝ причина не споделям нищо лично и интимно. Не ме влече. Не си говорим за секс и за мъже. Винаги сме имали много по различни теми - духовни, интелектуални, дори за цветя и земеделие, но няма да обсъждам семейството си с никого.
С мъжа ми споделям абсолютно всичко, майка ми е като приятелка и довереник ( но дори на нея не казвам абсолютно всичко).
С нито една приятелка, никога по каквато ѝ причина не споделям нищо лично и интимно. Не ме влече. Не си говорим за секс и за мъже. Винаги сме имали много по различни теми - духовни, интелектуални, дори за цветя и земеделие, но няма да обсъждам семейството си с никого.
Най близките ми хора са мъжът ми, майка ми, детето.
С мъжа ми споделям абсолютно всичко, майка ми е като приятелка и довереник ( но дори на нея не казвам абсолютно всичко).
С нито една приятелка, никога по каквато ѝ причина не споделям нищо лично и интимно. Не ме влече. Не си говорим за секс и за мъже. Винаги сме имали много по различни теми - духовни, интелектуални, дори за цветя и земеделие, но няма да обсъждам семейството си с никого.
С мъжа ми споделям абсолютно всичко, майка ми е като приятелка и довереник ( но дори на нея не казвам абсолютно всичко).
С нито една приятелка, никога по каквато ѝ причина не споделям нищо лично и интимно. Не ме влече. Не си говорим за секс и за мъже. Винаги сме имали много по различни теми - духовни, интелектуални, дори за цветя и земеделие, но няма да обсъждам семейството си с никого.
Съпругът ми е на първо място по важност, що се отнася до време и внимание. Нали затова сме се събрали заедно. Но има неща, които бих се въздържала да му споделям и които са си чисто такива женски неща и така или иначе не би ги разбрал като мъж. Такива неща споделям според зависи или с майка ми, или с моя приятелка изпитана във времето. Просто знам, че няма да ме разнесат при никакви обстоятелства. Не че не споделям доста неща с мъжа ми, но си има теми, които предпочитам да обсъждам с друга жена. Дори и изобщо да не става въпрос за нещо строго секретно.
Аз, честно казано, не мога да си представя да нямам никакви приятели освен мъжа ми. Ако не смееш да споделиш нищо, ясно е, че не са ти никакви приятели, а само познати, с които си пиеш кафенцето.
Приятелите не са гарантирани до живот, но и мъжът не е гарантиран до живот и ако, не дай си Боже, реши да си хване шапката и сакчето, трябва да имаш на кого да разчиташ. Не мога да си представя живот, в който единственият човек, на когото имам доверие, е мъжът ми.
Приятелите не са гарантирани до живот, но и мъжът не е гарантиран до живот и ако, не дай си Боже, реши да си хване шапката и сакчето, трябва да имаш на кого да разчиташ. Не мога да си представя живот, в който единственият човек, на когото имам доверие, е мъжът ми.
Аз имам доверие на няколко приятелки, проверени с десетки години. Но това не значи че искам да се ровя в чаршафите им, или бих позволила те да се ровят в моите. Има теми които са лично интимни, семейни. Те са си между мен и мъжът ми само. С приятелките си говорим за пътувания, книги, филми, децата, градинарстване, спомени, но щастието обича тишината. Има жени които обичат просто да си клюкарят, да си люпят семки пред блока и да говорят за мъжете си, на мен не ми харесва. За книги и балет примерно ми е по приятно.
Ами какво съм гледала примерно, кой балетист ми харесва и коя балерина. Кога има онлайн спектакъл... Такива неща. Защо да е повърхностно. Понякога и заедно гледаме. Или фигурно пързаляне, художествена гимнастика. За съжаление в момента няма директно предаване както по време на пандемията от Большой или Марински театър.
И за книги можем да говорим и за филми. Разговор на паша хубаво вино може да ни накара и за вина и места за дегустация да говорим. Какво лично трябва да споделя, за да не е повърхностен разговора? Колко пъти правим кекс, или размери и форми?
И за книги можем да говорим и за филми. Разговор на паша хубаво вино може да ни накара и за вина и места за дегустация да говорим. Какво лично трябва да споделя, за да не е повърхностен разговора? Колко пъти правим кекс, или размери и форми?