Операция на щитовидна жлеза - 19

Значи жлезата ти е хиперактивна. На правилното място във форума си. Какво пиеш? Аз бях на Метизол за жлезата, Пропанолол за сърцето (сърцето ми си беше здраво, но от тъпата жлеза пулсът се побъркваше) и Геритамин за очите (имах очи като на жаба и повишено очно налягане, пак заради щитовидната жлеза).

Пия Метизол, то няма голям избор. Или метизол или пропицил, друго няма. Но от метизо-ла ми скочиха АСАТ и АЛАТ, доктора каза, че било нормално това. Метизола бил токсичен за черния дроб и затова скачали АСАТ и АЛАТ. Каза го със спокоен глас, все едно че е напълно нормално лекарството да оправя едно, а да разваля друго. Проблемът ми е, че метизола не лекува жлезата. Да, намаля хормоните, но като го спреш и хормоните пак нагоре. Не знам какво да правя. Дали да се тровя с метизол още две години и пак да стигна до операция или още сега да режа.

Лоша работа са тези автоимунни заболявания - не само на жлезата, но и въобще по цялото тяло. 🥺

Нито хиперфункцията е нещо "добро" за организма, нито хипофункцията.

И "Елтироксин"-ът (както и другите му разновидности "Еутирокс" и "Акутирокс") също НЕ лекуват жлезата, или липсата й, а действат само като заместителна терапия, без която вече не можем. 🙁

Но може би наистина са с няколко идеи по-безвредни и по-безобидни в сравнение с тези тиреостатици, с които се мъчат хората с Базедова болест.

Darvo12, аз видях, че си надникнал във форума на момичетата с Базед - вече 14 теми са изписали, милите. 🥹
И ще продължават да изписват...

Те са си взели решението да се мъчат и тормозят, да стискат зъби и да ги пият тези хапове, само и само да не стигат до операция. 🙏
Имат я като някакъв много краен вариант.
Ровят се, четат, информират се - сами са си станали "доктори" на телата си.
Това е техен личен избор и тяхно право.

Както и момичетата с Автоимунен тиреоидит на Хашимото - там темите са станали вече 75 на брой.

Изборът в такава ситуация като твоята наистина ще си бъде изцяло твой.
И личен.
Имаш все още вариант да й дадеш някакъв шанс на тази твоя жлеза и да видиш дали пък няма все пак да успее да влезе в някаква ремисия.
Да се поуспокои...
И рецидивите да станат по-редки.
Не мисли какво ще се случи след 5 години.
Та ние дори и за утрешния ден не сме сигурни какво ще стане...

Обмисли си ситуацията добре, дай си малко време и вече ако виждаш, че нещата наистина излизат извън контрол и не можеш да го търпиш това състояние - нито физически, нито емоционално - действай.

Слушай си тялото и интуицията - те ще ти бъдат най-добрите "съветници".
И "пътепоказатели".
Както и докторите, на които си сигурен, че ще можеш да се довериш.
🤗🍀🌈

Благодаря Романтичка за добрите думи. Така или иначе имам време все още да мисля. Сега съм в началото на втория рецидив, втори месец съм на метизол откакто жлезата отново се побърка от антителата. Две години бях в ремисия, след първото пиене на метизол. Сега, втория път сигурно пак ще паднах хормоните, те вече паднаха още първия месец, само дето ТСХ е още нула, сега ще видим на втория месец дали няма да се вдигне малко.
Проблема не е да се свалят хормоните с лекарства, а че тези лекарства не могат да се пият цял живот и все ще трябва да ги спра след две години да кажем. Доктора каза, че щом имам втори рецидив то почти сигурно е че ще има трети, четвърти и т.н. след спиране на метизола.
Прочетох тази тема всички страници назад. Има доста момичета, оперирали се от Базедова болест, които са се борили и тровили с метизол 5-6 год. и пак стигат до операция. В темата за Базедовата болест има хора с пет-шест рецидива и пак са на хапчета.
Имам време да мисля още. Сега съм втори месец на хапчета, трябва да минат поне 6 м. за да се стабилизира жлезата, преди това така или иначе не може да се реже, докато жлезата е хиперактивна.
Но като чета общата статистика на Базедовата болест половината стигат до операция след 5-6 г. от началото, другата половина са от рецидив на рецидив с тровене с хапчета и не съм чул някой досега да се е излекувал напълно от Базед, без да има повече рецидиви никога.

Разбирам те много добре и напълно. 🥹
Всяка твоя дума - лутане и колебание...  

Само искам да ти споделя, че аз вече 3-та поредна година не мога да си ги стабилизирам тези мои хормони след операцията. 🙆
Абсолютен хормонален дисбаланс и хаос - на всички нива и по цялото тяло.
Това получих като "наследство". 😥
TSH-то непрекъснато е с някаква негова си "логика" и "план за действие" - или се качва доста и хипофункцията се засилва, или пък пада много ниско, съвсем към нулите. 🤷
В момента пак е много ниско - и аз вече не знам защо, а и се уморих и отказах да търся причината...
FT3 и FT4 и те са си все към долната граница на референтните стойности.
От време на време ми се случва да предозирам с "Елтироксин"-а, в отчаяните си опити да вдигна поне малко FT4.
И се появяват "лъжливи" симптоми като при хиперфункцията.
Опитах се да добавя и външен Т3, но и той не помогна особено...
Въобще, работата е: "Майка плаче, грамофон свири." 🙈😜

Разбира се, като добавка и "бонус", се разбутаха и половите хормони и сега вече си имам една "хубава", неканена и преждевременна менопауза - с всичките й "екстри". 🥴

Цялата ендокринна система реши да си действа по някакво нейно си "направление" и въобще не я интересуват моите желания и моите въжделения. 🙃

Но това е при мен. 🙉
Повечето момичета нямат такива проблеми. 🙂
Или поне не ги споделят...
При всеки е различно.

Каквито сме - такива...
При едни едно се разбутва, при други - друго. 🤷

Важното е решенията, които взимаме, да са ни осъзнати и премислени - а не форсирани и продиктувани от паниката.

И разбира се - късметът да попадаме на правилните доктори - с добро сърце и "добри" ръце. ❤️🍀🤗

П.П. Вече сме на 51-вата страница и сигурно ще ни се "скарат". 😇

Много е важно да чувстваш,че това е правилното решение, ти да си в мир с него, също така да имаш доверие на лекаря си, аз ги имах, плакала съм пред родителите ми, които ясно ги бе страх и не бяха сигурни дали да ходя на операция.Аз обаче го чувствах като правилно, мед лице съм, ясно ми е когато нещата имат логика и когато не става не става, не очаквам с молитви и баене да се излекува, прецених плюсове и минуси, насоката си и взех решение...Не е лесно, първоначално бях много гневна когато открихме проблема...
Иначе аз проблем с очи нямах, имах с чувство на топлина, тревожност, много учестен пулс...Ч.дроб си подпомогнах с билкови табл, за да мога да прочистя тая отрова дет я пих ...Пих пропранолол за пулса и тирозол

Да! 👌
До голяма степен всичко се свежда до това как си подходил към тази операция.
Когато си усещал, че това е правилното, разумно и вярно решение и вече няма накъде - психиката ти работи по друг начин.
Ти се чувстваш "спасен"!
Освободен и избягал от тези проблеми, с които си се тормозил досега - емоционално и физически.
Оставил си ги вече зад гърба си и си решил да гледаш само напред.
В мир със себе си и заобиколен от любимите си хора. 🤗
И дори и да изпитваш тук-там някакви неразположения и дискомфорт - не им обръщаш чак такова внимание.

Докато при мен ситуацията е малко по-друга... 🥺

П.П. Аз от самото начало подозирах, че Darvo12 е момче (мъж) и ми стана малко смешно и неловко, че го залях с кахърене и тръшкане относно ранната си менопауза, ама нищо де... 🤭

Надявам се поне мъничко да сме му били полезни.
Ако не на него, то поне на някой друг.
🍀😘

Здравейте! С диагноза папиларен карцином съм- оперирана съм с изцяло премахната жлеза. Въпроса ми е след като се напасне дозата хормон пускате ли си пак кръвни изследвания да следите ТСХ и на колко месеца?

Следи се на 6 месеца. Ако трябва за се промени дозата докато пасне, се пускат изследвания на два месеца.

На всеки 6 месеца аз ходя на лекар. Моята доза не е мръднала вече трето посещение, но аз си ходя. Ето сега, на последното личната ми лекарка вика: Няма нужда да те пращам на ендокринолог, всичко ти е в норма. Продължавай да си пиеш хапчетата както досега.
Как ли пък не! Платих си частен преглед и пак си отидох на ендокриноложката. Тя повтори същото като личната, де, ама друго си е да знаеш, че си минал през специалист.

Здравейте! След биопсия ми казаха че имам папиларна неоплазия. Насочиха ме за операция и премахване на цялата жлеза. Възела ми е 6 ММ. Аз обаче категорично отказах да ми махнат цялата жлеза и ми отстраниха само лоба на който се намираше възела. Вчера ми беше операцията. Все още незнам какво са махнали и какво са оставили. Но никой нищо не ми казва. Попитах професора дето ме оперира,той отговори само,добре мина и това е. Утре ще ме изписват и казаха че ще ме насочат към ендокринолог и пак нищо. Имам толкова много въпроси,а отговори няма. Преди операцията не се чувствах добре,но когато попитах хирурга,той каза че не е от жлезата. Хормоните винаги са ми били във норма. Един от симптомите много ме плаши,надявах се след операцията да изчезне,но за сега си е тук. Имам неприятно усещане във сърцето,нещо като все едно се превърта,като спазъм,леко е болезнено и ми се замайва главата. Свързах се със ендокринолога и той ми каза като взема епикризата да отида при него. Но епикризата ще е готова след около 10 туна дни. През тези дни лошо ли ще ми е,много съм наплашена и тази неизвестност и пълно мълчание от лекарите ме плаши още повече. Ако някой има подобен проблем моля да ми каже как сте се справили. Благодаря.

Спокойно, мило момиче! 🤗

Първо, едно голямо "Браво!" на този доктор, който се е съобразил с желанието ти и ти е премахнал само "проблемния" лоб! 👏
Не се плаши така предварително.
От епикризата и от хистологията ти ще си разбереш какво наистина е било това вътре в теб и как точно е извършена операцията.
Какво е останало и какво е премахнато...

А това странно усещане в сърцето може да се дължи на някаква анемия, която да си си имала още преди операцията.
Само предполагам, разбира се... 😇
Щом и докторът е казал, че едва ли е от жлезата.
Изчакай си спокойно резултатите и обясненията на лекарите.
Те ще ти кажат най-добре какво се случва с теб и защо така се чувстваш.
Възможно е неразположението ти да се дължи на преживения стрес и емоциите, които си изпитвала покрай всичко това.

Потърпи още мъничко и се опитай доколкото можеш да бъдеш спокойна. 🌺
Всичко ще отмине - дай си малко време!
На себе си и на организма си! 🍀🌈

Благодаря за отговора! Преди операцията имах ниско вит В12 почти на долната граница и сериозен дефицит на вит Д. От изследванията преди операцията видях че хемоглобина ми е 124 или 127 ,което пак ми се вижда ниско. Днес ме изписват. Снощи не спах добре,постоянно ми е топло,треперя и имам чувство че имам сърцебиене,но нямам,само усещането е такова. Как ще издържа до срещата със ендокринолога,незнам.

Silvia Toncheva 642426, задължително говорете с хирурга. Според мен не е нормално да трябва да чакате епикризата, за да разберете какво са ви правили. Да, тогава ще разберете дали се е потвърдила диагнозата, но може да знаете днес поне каква част са ви махнали, дали са ви махнали лимфни възли...Ако са ви махнали цялата жлеза трябва да започнете хормон, няма защо да чакате 10 дена до епикризата. Може би трябва да посетите кардиолог заради този спазъм, за да се успокоите. Или може би е от притеснение?

Говорих със личния лекар по телефона и той ме посъветва да си взема етапна епикриза. Дадоха ми без проблем и там пише че не са махали лимфни възли и са отстранили само единия лоб. Разбира се са написали че поради моето изрично настояване да не се отстранява цялата жлеза,са отстранили само единия лоб. Много са ми сърдити,че не им позволих да махнат всичко. Аз този възел го имам от 15 години и е проследяван и не е мръднал изобщо във размера. И честно казано имам съмнение относно диагнозата. Дадох стъкълцата на още две патологии. И двете не бяха категорични,даже изобщо не споменават папиларна неоплазия. Само пишат че има леко до умерено атипични клетки. Едната патология го оцениха 5 по Бетесда,а другата 3. Тъй като явно възелът беше рисков реших да го махна,но беше голяма борба,не можело само възела. Та със триста кандърми и уговорки се съгласиха на единия лоб.