Благодаря, а някой има ли списък с всички документи които ще ми трябват преди да родя ако реша да раждам там спонтанно?
- Публикувана: 19 юли 2022, 17:02 ч.
- Последно мнение: 22 ноем. 2023, 18:02 ч.
Раждане във II САГБАЛ Шейново (тема 6)
@maita, в стаите и коридорите има столове за кърмене на Памперс. Особено удобни са, ако си с епизиотомия 😅
Скрит текст: 
@Барбалена, както Силвия предложи - Сан Стефано Плаза, това е ТЦ и имат собствен паркинг (има и ДМ и Била вътре, ако ви се наложи нещо да си пазарувате 😋) 
Т.е. стаята за кърмене е по-скоро Кабинет за консултация? Жалко, мислех, че мога да се разнообразяват там за кърмене.. че поне има по-удобни кресло/дивана, отколкото леглото в стаята..
Аз видях снимка в сайта на болницата.. Но пишеше Стая за кърмене и затова поразпитах..
Имаше диван и някакъв стол, не обърнах внимание
Т.е. стаята за кърмене е по-скоро Кабинет за консултация? Жалко, мислех, че мога да се разнообразяват там за кърмене.. че поне има по-удобни кресло/дивана, отколкото леглото в стаята..
Исках да попитам какво е за предстоящите нови мерки с ковида.. Това ще се отрази ли на виждането на бебетата.. Направо ми е много притеснено. Секцио ще съм, искам бебето да е с мен от следващия ден, за да започнем с кърменето...
И друго, тъй като има доста жени роми, чух, че се настаняват отделно, но все пак да попитам..
И друго, тъй като има доста жени роми, чух, че се настаняват отделно, но все пак да попитам..
Здравейте, моят термин е далече, но започнах да чета темата и почти не виждам името на Д-р Ковачев, който е моя лекар и разбрах, че изражда в Шейново. Има ли някоя дама с мнение за него? Особено ме интересува възстановяването след секцио - кога си в кондиция да се грижиш и да кърмиш бебчето? Благодаря ви предварително!
За възстановяване след секцио, при всеки е индивидуално, все пак е операция. На следващия ден след операцията те раздвижват и ако имаш желание и си в кондиция, може да си вземеш бебето при теб. Аз имам дете на 10г и тогава, така беше. Със стандартно секцио, сега практикуват и по метода на Щарк, който казват, че е по-щадящ и се възстановяваш по-бързо. Много е важно след раздвижването и следващите дни да се движиш наистина. Аз тогава обикалях из коридорите. И на следващия ден можех да седя в турски седеж, но аз и сега в 9 месеца мога..
И сега се надявам да успея бързо да се възстановя.. Не че не боли, придърпва, но няма как... Бебето трябва да се гледа. Особено, ако искаш да кърмиш, трябва от възможно най-рано да започнеш.
И сега се надявам да успея бързо да се възстановя.. Не че не боли, придърпва, но няма как... Бебето трябва да се гледа. Особено, ако искаш да кърмиш, трябва от възможно най-рано да започнеш.
Poli Todorova, аз раждах при д-р Ковачев.
Ще оставя тук разказ от раждането ми, което беше на 30 юни. Може да е от полза на някого.
През нощта срещу 30 юни тъкмо легнах и усетих, че нещо започна да изтича по мен в 00.10ч. Скочих веднага и казах на мъжа ми, че водите ми изтичат и трябва да тръгваме. Той стана веднага и няма да обяснявам как за има-няма 5 минути минах през банята опитвайки се да се обръсна (твърде късно разбрах какъв е бил резултатът), облякох се, дръпнах зарядното за телефона (оказа се, че съм взела грешното). Мъжът ми през това време натовари куфара и сака в колата. Нямаше време да викам майка ми и да я чакам да дойде, затова детето направо с пижамата и в колата.
Когато тръгнахме звъннах на доктора ми за да му кажа, че съм на път към болницата.
Имах някакви контракции от време на време, но не бяха силни. Мъжът ми сигурно 100 пъти ме попита дали съм добре и виждах колко е напрегнат. Трябваше да пътуваме 100км до болницата и затова бях притеснена дали ще успеем да стигнем навреме.
Добре, че нямаше много движение през нощта и почти не усетих кога стигнахме. Беше 01.35ч. Спряхме пред болницата мъжът ми изнесе багажа до входа и се върна в колата, за да не се изплаши баткото, ако се събуди. Посрещна ме охраната, отключи сънен и ми каза къде да изчакам. Дойде сестрата, взе ми наличните документи, записа ме. През цялото време ме питаше добре ли съм, ако трябва направо да ме въведе вътре за преглед. Дойде друга сестра, която ми обясни къде да се проблека, попълни и там някакви документи. Дойдоха двама доктори. Единият ме прегледа за разкритие, което беше 1.5см, а другият на ехограф. Провериха дали наистина са били водите това, което е изтекло и се оказа, че са те. Пуснаха ме на тонове. Имах 3 контракции за 20 мин. Настаниха ме в стая с една жена. Говорехме с нея до 4 часа сутринта. Не можах да спя естествено. На сутринта ходих пак на тонове и чаках докторът да дойде. Прегледа ме пак за разкритие, бебето беше високо. Каза ми, че ще обсъдят със завеждащия отделението и ще ми каже какво са решили. На мен води продължаваха да ми изтичат на части. Та решението беше индуциране на раждането. Първоначално се почувствах неподготвена за такова развитие на нещата, пришпорена и някакси предадена. След като стана ясно, че правя бавно разкритие, водите намаляват, а бебето си седи все така горе, може да настъпи инфекция, затова трябва да се действа. Направиха ми клизма, като очаквах да не е толкова гадничка. Изкъпах се и ме вкараха направо в родилна зала в 8.30ч. Първо ми включиха окситоцин. Засилиха се болките, но бяха търпими. Колко пъти ме проверяваха за разкритие и всеки път все по-болезнено. Докторът, още преди да започнем каквото и да е било, ми каза, че ще ми сложат и епидурална упойка. Аз такъв вариант не съм и мислила, изобщо даже, но ме убеди. Разкритието все така бавно ставаше, шийката беше много стегната и ми сложиха епидураланата.
Самото слагане е доста неприятно. Но не мога да не кажа, че не е блаженство да не усещаш болките, но съм сигурна в себе си, че щях да се справя и без нея, ако ставаше въпрос само за болката. При първото раждане не съм искала упойка. Сега ми слагаха и други обезболяващи, които много ме замаяха. Чувствах се изтръпнала и неадекватна. Едва си държах очите отворени. Направо си задремвах даже, докато чакам разкритие. Малко по малко се получваше, но пък шийката си седеше все така. Сложиха ми и втора доза от епидуралната и хайде отново не усещах контракции и прегледите за разкритие. Когато разкритието беше вече 8-9см ме караха да напъвам клекнала с широко разтворени крака. Ставах, кляках и пак ставах. А аз едва се държах на краката си, заспивах права. Колкото и да напъвах имах чувството, че нищо не ставаше. Легнах и продължих да напъвам. Имам чувството, че часове минаха. При мен бяха моят доктор плюс още един и две акушерки. Наложи се да ме натискат по корема, което не беше много приятно, защото буквално няма как да напъваш, когато някой ти спира въздуха. Нямаше смисъл да броя напъните, защото бяха много. И вече останала без сили в 14.57ч се появи нашето малко щастие - 3.280кг и 50см. Чух го как изплака и камък ми падна от сърцето, а очите ми се напълниха със сълзи. Дадоха ми да го целуна. До епизиотомия не се стигна поне. Дадоха ми го после и се гушкахме 2 часа в залата. Бях ужасно изтощена и всички неща, които ми вливаха ме замайваха още повече. След тези два часа ме преместиха в стая. Изчакаха да се съвзема и ми донесоха бебето.
Останах ужасно доволна от Шейново и най-най вече от моя доктор - доктор Ковачев. Прекрасен човек и доктор. Радвам се, че послушах инстинкта си и му се доверих. Винаги ще му бъда благодарна за всичко, което направи за нас. През цялото време беше до мен, подкрепяше ме за всичко и ми вдъхваше кураж, че мога да се справя със всичко. Нито веднъж не ме упрекна, че не се справям добре с напъването, а точно обратното. Напътстваше ме и ми даваше кураж. След това се интересуваше всеки ден как сме с бебето, имам ли нужда от нещо. Много неща мога да напиша още и пак няма да е достатъчно, за да кажа всичко хубаво за него. Другият доктор беше доктор Спасов и за съжаление чух името само на едната от двете акушерки - Мони.
Останах с приятни впечатления от всички, с които се срещнах там. От момичето на регистратурата, през сестри, акушерки и доктори. Не видях никой нацупен, сърдит, а всички бяха мили и винаги усмихнати. Определено не очаквах чак такова отношение и съм приятно изненадана.
Храната за мен беше ок, не знам дали защото бях много гладна, но всичко ми се стори вкусно. Едната вечер дори помолих една от сестрите да ми смени, ако може храната, ако случайно е останало нещо от обяда, защото имаше грах, а мен ме болеше коремът тогава и тя веднага го направи.
Единственият минус е към неонатологията. Според мен, а и не само, грижата за бебчетата не е на ниво. Колкото пъти вземах бебето от там толкова пъти беше връщал храна и му беше мокро зад главичката. Очичките му не чистеха от гурелчета и му се слепваха клепачите. Не знам изобщо дали ги къпеха. Там видях сърдити лелки, а точно това трябваше да е водещо - грижата за бебенцата. Освен това ставаше ужасно течение, не знам как държат бебетата така. Пердета са веят, врати се тряскат. Имаше бебета оставени точно под прозорците.
При мен второто раждане не беше по-лесно от първото. Благодарение на екипа, който беше около мен през цялото време, успях да премина през всичко успешно и сега държа в ръцете си нашето прекрасно момченце. Само първата нощ не беше при мен, защото ми беше много трудно да ставам и лягам, болеше и щипеше отдолу. Притеснявях се и дали съм напълно адекватна след раждането и дали ще мога да поема изцяло грижите за него.
Втората нощ се преместих в самостоятелна стая и си го оставих при мен. Даже мисля, че бях единствената, която си взима бебето през нощта, което за мен е много странно, ако всичко с майката е наред, защото това в най-нормалното нещо. Не мога да си представя да знам, че бебето ми плаче някъде и никой не му обръща внимание, а аз да не го взема при мен.
Взимането става с подписване на декларация.
В стаите е много топло.
Ще оставя тук разказ от раждането ми, което беше на 30 юни. Може да е от полза на някого.
През нощта срещу 30 юни тъкмо легнах и усетих, че нещо започна да изтича по мен в 00.10ч. Скочих веднага и казах на мъжа ми, че водите ми изтичат и трябва да тръгваме. Той стана веднага и няма да обяснявам как за има-няма 5 минути минах през банята опитвайки се да се обръсна (твърде късно разбрах какъв е бил резултатът), облякох се, дръпнах зарядното за телефона (оказа се, че съм взела грешното). Мъжът ми през това време натовари куфара и сака в колата. Нямаше време да викам майка ми и да я чакам да дойде, затова детето направо с пижамата и в колата.
Когато тръгнахме звъннах на доктора ми за да му кажа, че съм на път към болницата.
Имах някакви контракции от време на време, но не бяха силни. Мъжът ми сигурно 100 пъти ме попита дали съм добре и виждах колко е напрегнат. Трябваше да пътуваме 100км до болницата и затова бях притеснена дали ще успеем да стигнем навреме.
Добре, че нямаше много движение през нощта и почти не усетих кога стигнахме. Беше 01.35ч. Спряхме пред болницата мъжът ми изнесе багажа до входа и се върна в колата, за да не се изплаши баткото, ако се събуди. Посрещна ме охраната, отключи сънен и ми каза къде да изчакам. Дойде сестрата, взе ми наличните документи, записа ме. През цялото време ме питаше добре ли съм, ако трябва направо да ме въведе вътре за преглед. Дойде друга сестра, която ми обясни къде да се проблека, попълни и там някакви документи. Дойдоха двама доктори. Единият ме прегледа за разкритие, което беше 1.5см, а другият на ехограф. Провериха дали наистина са били водите това, което е изтекло и се оказа, че са те. Пуснаха ме на тонове. Имах 3 контракции за 20 мин. Настаниха ме в стая с една жена. Говорехме с нея до 4 часа сутринта. Не можах да спя естествено. На сутринта ходих пак на тонове и чаках докторът да дойде. Прегледа ме пак за разкритие, бебето беше високо. Каза ми, че ще обсъдят със завеждащия отделението и ще ми каже какво са решили. На мен води продължаваха да ми изтичат на части. Та решението беше индуциране на раждането. Първоначално се почувствах неподготвена за такова развитие на нещата, пришпорена и някакси предадена. След като стана ясно, че правя бавно разкритие, водите намаляват, а бебето си седи все така горе, може да настъпи инфекция, затова трябва да се действа. Направиха ми клизма, като очаквах да не е толкова гадничка. Изкъпах се и ме вкараха направо в родилна зала в 8.30ч. Първо ми включиха окситоцин. Засилиха се болките, но бяха търпими. Колко пъти ме проверяваха за разкритие и всеки път все по-болезнено. Докторът, още преди да започнем каквото и да е било, ми каза, че ще ми сложат и епидурална упойка. Аз такъв вариант не съм и мислила, изобщо даже, но ме убеди. Разкритието все така бавно ставаше, шийката беше много стегната и ми сложиха епидураланата.
Самото слагане е доста неприятно. Но не мога да не кажа, че не е блаженство да не усещаш болките, но съм сигурна в себе си, че щях да се справя и без нея, ако ставаше въпрос само за болката. При първото раждане не съм искала упойка. Сега ми слагаха и други обезболяващи, които много ме замаяха. Чувствах се изтръпнала и неадекватна. Едва си държах очите отворени. Направо си задремвах даже, докато чакам разкритие. Малко по малко се получваше, но пък шийката си седеше все така. Сложиха ми и втора доза от епидуралната и хайде отново не усещах контракции и прегледите за разкритие. Когато разкритието беше вече 8-9см ме караха да напъвам клекнала с широко разтворени крака. Ставах, кляках и пак ставах. А аз едва се държах на краката си, заспивах права. Колкото и да напъвах имах чувството, че нищо не ставаше. Легнах и продължих да напъвам. Имам чувството, че часове минаха. При мен бяха моят доктор плюс още един и две акушерки. Наложи се да ме натискат по корема, което не беше много приятно, защото буквално няма как да напъваш, когато някой ти спира въздуха. Нямаше смисъл да броя напъните, защото бяха много. И вече останала без сили в 14.57ч се появи нашето малко щастие - 3.280кг и 50см. Чух го как изплака и камък ми падна от сърцето, а очите ми се напълниха със сълзи. Дадоха ми да го целуна. До епизиотомия не се стигна поне. Дадоха ми го после и се гушкахме 2 часа в залата. Бях ужасно изтощена и всички неща, които ми вливаха ме замайваха още повече. След тези два часа ме преместиха в стая. Изчакаха да се съвзема и ми донесоха бебето.
Останах ужасно доволна от Шейново и най-най вече от моя доктор - доктор Ковачев. Прекрасен човек и доктор. Радвам се, че послушах инстинкта си и му се доверих. Винаги ще му бъда благодарна за всичко, което направи за нас. През цялото време беше до мен, подкрепяше ме за всичко и ми вдъхваше кураж, че мога да се справя със всичко. Нито веднъж не ме упрекна, че не се справям добре с напъването, а точно обратното. Напътстваше ме и ми даваше кураж. След това се интересуваше всеки ден как сме с бебето, имам ли нужда от нещо. Много неща мога да напиша още и пак няма да е достатъчно, за да кажа всичко хубаво за него. Другият доктор беше доктор Спасов и за съжаление чух името само на едната от двете акушерки - Мони.
Останах с приятни впечатления от всички, с които се срещнах там. От момичето на регистратурата, през сестри, акушерки и доктори. Не видях никой нацупен, сърдит, а всички бяха мили и винаги усмихнати. Определено не очаквах чак такова отношение и съм приятно изненадана.
Храната за мен беше ок, не знам дали защото бях много гладна, но всичко ми се стори вкусно. Едната вечер дори помолих една от сестрите да ми смени, ако може храната, ако случайно е останало нещо от обяда, защото имаше грах, а мен ме болеше коремът тогава и тя веднага го направи.
Единственият минус е към неонатологията. Според мен, а и не само, грижата за бебчетата не е на ниво. Колкото пъти вземах бебето от там толкова пъти беше връщал храна и му беше мокро зад главичката. Очичките му не чистеха от гурелчета и му се слепваха клепачите. Не знам изобщо дали ги къпеха. Там видях сърдити лелки, а точно това трябваше да е водещо - грижата за бебенцата. Освен това ставаше ужасно течение, не знам как държат бебетата така. Пердета са веят, врати се тряскат. Имаше бебета оставени точно под прозорците.
При мен второто раждане не беше по-лесно от първото. Благодарение на екипа, който беше около мен през цялото време, успях да премина през всичко успешно и сега държа в ръцете си нашето прекрасно момченце. Само първата нощ не беше при мен, защото ми беше много трудно да ставам и лягам, болеше и щипеше отдолу. Притеснявях се и дали съм напълно адекватна след раждането и дали ще мога да поема изцяло грижите за него.
Втората нощ се преместих в самостоятелна стая и си го оставих при мен. Даже мисля, че бях единствената, която си взима бебето през нощта, което за мен е много странно, ако всичко с майката е наред, защото това в най-нормалното нещо. Не мога да си представя да знам, че бебето ми плаче някъде и никой не му обръща внимание, а аз да не го взема при мен.
Взимането става с подписване на декларация.
В стаите е много топло.
Много благодаря за изчерпателния отговор! Аз много му вярвам, той в моя случай првпоръчва цезарово и смятам да му се доверя, защото има аргументи, въпреки обратното ми желание. Просто ми направи впечатление, че няма много писано за него, но явно не съм в точната група. Благодаря на всички ви за отговорите! И не на последно място - Честито! 🍀
Poli Todorova, аз раждах при д-р Ковачев.
Ще оставя тук разказ от раждането ми, което беше на 30 юни. Може да е от полза на някого.
През нощта срещу 30 юни тъкмо легнах и усетих, че нещо започна да изтича по мен в 00.10ч. Скочих веднага и казах на мъжа ми, че водите ми изтичат и трябва да тръгваме. Той стана веднага и няма да обяснявам как за има-няма 5 минути минах през банята опитвайки се да се обръсна (твърде късно разбрах какъв е бил резултатът), облякох се, дръпнах зарядното за телефона (оказа се, че съм взела грешното). Мъжът ми през това време натовари куфара и сака в колата. Нямаше време да викам майка ми и да я чакам да дойде, затова детето направо с пижамата и в колата.
Когато тръгнахме звъннах на доктора ми за да му кажа, че съм на път към болницата.
Имах някакви контракции от време на време, но не бяха силни. Мъжът ми сигурно 100 пъти ме попита дали съм добре и виждах колко е напрегнат. Трябваше да пътуваме 100км до болницата и затова бях притеснена дали ще успеем да стигнем навреме.
Добре, че нямаше много движение през нощта и почти не усетих кога стигнахме. Беше 01.35ч. Спряхме пред болницата мъжът ми изнесе багажа до входа и се върна в колата, за да не се изплаши баткото, ако се събуди. Посрещна ме охраната, отключи сънен и ми каза къде да изчакам. Дойде сестрата, взе ми наличните документи, записа ме. През цялото време ме питаше добре ли съм, ако трябва направо да ме въведе вътре за преглед. Дойде друга сестра, която ми обясни къде да се проблека, попълни и там някакви документи. Дойдоха двама доктори. Единият ме прегледа за разкритие, което беше 1.5см, а другият на ехограф. Провериха дали наистина са били водите това, което е изтекло и се оказа, че са те. Пуснаха ме на тонове. Имах 3 контракции за 20 мин. Настаниха ме в стая с една жена. Говорехме с нея до 4 часа сутринта. Не можах да спя естествено. На сутринта ходих пак на тонове и чаках докторът да дойде. Прегледа ме пак за разкритие, бебето беше високо. Каза ми, че ще обсъдят със завеждащия отделението и ще ми каже какво са решили. На мен води продължаваха да ми изтичат на части. Та решението беше индуциране на раждането. Първоначално се почувствах неподготвена за такова развитие на нещата, пришпорена и някакси предадена. След като стана ясно, че правя бавно разкритие, водите намаляват, а бебето си седи все така горе, може да настъпи инфекция, затова трябва да се действа. Направиха ми клизма, като очаквах да не е толкова гадничка. Изкъпах се и ме вкараха направо в родилна зала в 8.30ч. Първо ми включиха окситоцин. Засилиха се болките, но бяха търпими. Колко пъти ме проверяваха за разкритие и всеки път все по-болезнено. Докторът, още преди да започнем каквото и да е било, ми каза, че ще ми сложат и епидурална упойка. Аз такъв вариант не съм и мислила, изобщо даже, но ме убеди. Разкритието все така бавно ставаше, шийката беше много стегната и ми сложиха епидураланата.
Самото слагане е доста неприятно. Но не мога да не кажа, че не е блаженство да не усещаш болките, но съм сигурна в себе си, че щях да се справя и без нея, ако ставаше въпрос само за болката. При първото раждане не съм искала упойка. Сега ми слагаха и други обезболяващи, които много ме замаяха. Чувствах се изтръпнала и неадекватна. Едва си държах очите отворени. Направо си задремвах даже, докато чакам разкритие. Малко по малко се получваше, но пък шийката си седеше все така. Сложиха ми и втора доза от епидуралната и хайде отново не усещах контракции и прегледите за разкритие. Когато разкритието беше вече 8-9см ме караха да напъвам клекнала с широко разтворени крака. Ставах, кляках и пак ставах. А аз едва се държах на краката си, заспивах права. Колкото и да напъвах имах чувството, че нищо не ставаше. Легнах и продължих да напъвам. Имам чувството, че часове минаха. При мен бяха моят доктор плюс още един и две акушерки. Наложи се да ме натискат по корема, което не беше много приятно, защото буквално няма как да напъваш, когато някой ти спира въздуха. Нямаше смисъл да броя напъните, защото бяха много. И вече останала без сили в 14.57ч се появи нашето малко щастие - 3.280кг и 50см. Чух го как изплака и камък ми падна от сърцето, а очите ми се напълниха със сълзи. Дадоха ми да го целуна. До епизиотомия не се стигна поне. Дадоха ми го после и се гушкахме 2 часа в залата. Бях ужасно изтощена и всички неща, които ми вливаха ме замайваха още повече. След тези два часа ме преместиха в стая. Изчакаха да се съвзема и ми донесоха бебето.
Останах ужасно доволна от Шейново и най-най вече от моя доктор - доктор Ковачев. Прекрасен човек и доктор. Радвам се, че послушах инстинкта си и му се доверих. Винаги ще му бъда благодарна за всичко, което направи за нас. През цялото време беше до мен, подкрепяше ме за всичко и ми вдъхваше кураж, че мога да се справя със всичко. Нито веднъж не ме упрекна, че не се справям добре с напъването, а точно обратното. Напътстваше ме и ми даваше кураж. След това се интересуваше всеки ден как сме с бебето, имам ли нужда от нещо. Много неща мога да напиша още и пак няма да е достатъчно, за да кажа всичко хубаво за него. Другият доктор беше доктор Спасов и за съжаление чух името само на едната от двете акушерки - Мони.
Останах с приятни впечатления от всички, с които се срещнах там. От момичето на регистратурата, през сестри, акушерки и доктори. Не видях никой нацупен, сърдит, а всички бяха мили и винаги усмихнати. Определено не очаквах чак такова отношение и съм приятно изненадана.
Храната за мен беше ок, не знам дали защото бях много гладна, но всичко ми се стори вкусно. Едната вечер дори помолих една от сестрите да ми смени, ако може храната, ако случайно е останало нещо от обяда, защото имаше грах, а мен ме болеше коремът тогава и тя веднага го направи.
Единственият минус е към неонатологията. Според мен, а и не само, грижата за бебчетата не е на ниво. Колкото пъти вземах бебето от там толкова пъти беше връщал храна и му беше мокро зад главичката. Очичките му не чистеха от гурелчета и му се слепваха клепачите. Не знам изобщо дали ги къпеха. Там видях сърдити лелки, а точно това трябваше да е водещо - грижата за бебенцата. Освен това ставаше ужасно течение, не знам как държат бебетата така. Пердета са веят, врати се тряскат. Имаше бебета оставени точно под прозорците.
При мен второто раждане не беше по-лесно от първото. Благодарение на екипа, който беше около мен през цялото време, успях да премина през всичко успешно и сега държа в ръцете си нашето прекрасно момченце. Само първата нощ не беше при мен, защото ми беше много трудно да ставам и лягам, болеше и щипеше отдолу. Притеснявях се и дали съм напълно адекватна след раждането и дали ще мога да поема изцяло грижите за него.
Втората нощ се преместих в самостоятелна стая и си го оставих при мен. Даже мисля, че бях единствената, която си взима бебето през нощта, което за мен е много странно, ако всичко с майката е наред, защото това в най-нормалното нещо. Не мога да си представя да знам, че бебето ми плаче някъде и никой не му обръща внимание, а аз да не го взема при мен.
Взимането става с подписване на декларация.
В стаите е много топло.
Ще оставя тук разказ от раждането ми, което беше на 30 юни. Може да е от полза на някого.
През нощта срещу 30 юни тъкмо легнах и усетих, че нещо започна да изтича по мен в 00.10ч. Скочих веднага и казах на мъжа ми, че водите ми изтичат и трябва да тръгваме. Той стана веднага и няма да обяснявам как за има-няма 5 минути минах през банята опитвайки се да се обръсна (твърде късно разбрах какъв е бил резултатът), облякох се, дръпнах зарядното за телефона (оказа се, че съм взела грешното). Мъжът ми през това време натовари куфара и сака в колата. Нямаше време да викам майка ми и да я чакам да дойде, затова детето направо с пижамата и в колата.
Когато тръгнахме звъннах на доктора ми за да му кажа, че съм на път към болницата.
Имах някакви контракции от време на време, но не бяха силни. Мъжът ми сигурно 100 пъти ме попита дали съм добре и виждах колко е напрегнат. Трябваше да пътуваме 100км до болницата и затова бях притеснена дали ще успеем да стигнем навреме.
Добре, че нямаше много движение през нощта и почти не усетих кога стигнахме. Беше 01.35ч. Спряхме пред болницата мъжът ми изнесе багажа до входа и се върна в колата, за да не се изплаши баткото, ако се събуди. Посрещна ме охраната, отключи сънен и ми каза къде да изчакам. Дойде сестрата, взе ми наличните документи, записа ме. През цялото време ме питаше добре ли съм, ако трябва направо да ме въведе вътре за преглед. Дойде друга сестра, която ми обясни къде да се проблека, попълни и там някакви документи. Дойдоха двама доктори. Единият ме прегледа за разкритие, което беше 1.5см, а другият на ехограф. Провериха дали наистина са били водите това, което е изтекло и се оказа, че са те. Пуснаха ме на тонове. Имах 3 контракции за 20 мин. Настаниха ме в стая с една жена. Говорехме с нея до 4 часа сутринта. Не можах да спя естествено. На сутринта ходих пак на тонове и чаках докторът да дойде. Прегледа ме пак за разкритие, бебето беше високо. Каза ми, че ще обсъдят със завеждащия отделението и ще ми каже какво са решили. На мен води продължаваха да ми изтичат на части. Та решението беше индуциране на раждането. Първоначално се почувствах неподготвена за такова развитие на нещата, пришпорена и някакси предадена. След като стана ясно, че правя бавно разкритие, водите намаляват, а бебето си седи все така горе, може да настъпи инфекция, затова трябва да се действа. Направиха ми клизма, като очаквах да не е толкова гадничка. Изкъпах се и ме вкараха направо в родилна зала в 8.30ч. Първо ми включиха окситоцин. Засилиха се болките, но бяха търпими. Колко пъти ме проверяваха за разкритие и всеки път все по-болезнено. Докторът, още преди да започнем каквото и да е било, ми каза, че ще ми сложат и епидурална упойка. Аз такъв вариант не съм и мислила, изобщо даже, но ме убеди. Разкритието все така бавно ставаше, шийката беше много стегната и ми сложиха епидураланата.
Самото слагане е доста неприятно. Но не мога да не кажа, че не е блаженство да не усещаш болките, но съм сигурна в себе си, че щях да се справя и без нея, ако ставаше въпрос само за болката. При първото раждане не съм искала упойка. Сега ми слагаха и други обезболяващи, които много ме замаяха. Чувствах се изтръпнала и неадекватна. Едва си държах очите отворени. Направо си задремвах даже, докато чакам разкритие. Малко по малко се получваше, но пък шийката си седеше все така. Сложиха ми и втора доза от епидуралната и хайде отново не усещах контракции и прегледите за разкритие. Когато разкритието беше вече 8-9см ме караха да напъвам клекнала с широко разтворени крака. Ставах, кляках и пак ставах. А аз едва се държах на краката си, заспивах права. Колкото и да напъвах имах чувството, че нищо не ставаше. Легнах и продължих да напъвам. Имам чувството, че часове минаха. При мен бяха моят доктор плюс още един и две акушерки. Наложи се да ме натискат по корема, което не беше много приятно, защото буквално няма как да напъваш, когато някой ти спира въздуха. Нямаше смисъл да броя напъните, защото бяха много. И вече останала без сили в 14.57ч се появи нашето малко щастие - 3.280кг и 50см. Чух го как изплака и камък ми падна от сърцето, а очите ми се напълниха със сълзи. Дадоха ми да го целуна. До епизиотомия не се стигна поне. Дадоха ми го после и се гушкахме 2 часа в залата. Бях ужасно изтощена и всички неща, които ми вливаха ме замайваха още повече. След тези два часа ме преместиха в стая. Изчакаха да се съвзема и ми донесоха бебето.
Останах ужасно доволна от Шейново и най-най вече от моя доктор - доктор Ковачев. Прекрасен човек и доктор. Радвам се, че послушах инстинкта си и му се доверих. Винаги ще му бъда благодарна за всичко, което направи за нас. През цялото време беше до мен, подкрепяше ме за всичко и ми вдъхваше кураж, че мога да се справя със всичко. Нито веднъж не ме упрекна, че не се справям добре с напъването, а точно обратното. Напътстваше ме и ми даваше кураж. След това се интересуваше всеки ден как сме с бебето, имам ли нужда от нещо. Много неща мога да напиша още и пак няма да е достатъчно, за да кажа всичко хубаво за него. Другият доктор беше доктор Спасов и за съжаление чух името само на едната от двете акушерки - Мони.
Останах с приятни впечатления от всички, с които се срещнах там. От момичето на регистратурата, през сестри, акушерки и доктори. Не видях никой нацупен, сърдит, а всички бяха мили и винаги усмихнати. Определено не очаквах чак такова отношение и съм приятно изненадана.
Храната за мен беше ок, не знам дали защото бях много гладна, но всичко ми се стори вкусно. Едната вечер дори помолих една от сестрите да ми смени, ако може храната, ако случайно е останало нещо от обяда, защото имаше грах, а мен ме болеше коремът тогава и тя веднага го направи.
Единственият минус е към неонатологията. Според мен, а и не само, грижата за бебчетата не е на ниво. Колкото пъти вземах бебето от там толкова пъти беше връщал храна и му беше мокро зад главичката. Очичките му не чистеха от гурелчета и му се слепваха клепачите. Не знам изобщо дали ги къпеха. Там видях сърдити лелки, а точно това трябваше да е водещо - грижата за бебенцата. Освен това ставаше ужасно течение, не знам как държат бебетата така. Пердета са веят, врати се тряскат. Имаше бебета оставени точно под прозорците.
При мен второто раждане не беше по-лесно от първото. Благодарение на екипа, който беше около мен през цялото време, успях да премина през всичко успешно и сега държа в ръцете си нашето прекрасно момченце. Само първата нощ не беше при мен, защото ми беше много трудно да ставам и лягам, болеше и щипеше отдолу. Притеснявях се и дали съм напълно адекватна след раждането и дали ще мога да поема изцяло грижите за него.
Втората нощ се преместих в самостоятелна стая и си го оставих при мен. Даже мисля, че бях единствената, която си взима бебето през нощта, което за мен е много странно, ако всичко с майката е наред, защото това в най-нормалното нещо. Не мога да си представя да знам, че бебето ми плаче някъде и никой не му обръща внимание, а аз да не го взема при мен.
Взимането става с подписване на декларация.
В стаите е много топло.