Близки ли сте и колко сте близки с роднините на половинката си? И разбирате ли се с тях? Под роднини имам предвид родителите, братя/сестри и техните половинки.
С моята половинка сме заедно от 4 години и още в самото начало се запознах с неговото семейство. Родителите му са земни и добри хора, но живеят от пенсията на бабата и разчитат на помощ от двамата си сина. Аз лично това нещо не го разбирам и не мога да го приема. И двамата са здрави и работоспособни, но са избрали да си живеят на село, да си гледат градината и кокошките и да разчитат финансово на друг. (живеят на буквално 20 мин от 3 големи града, където има работа + миналата година им дадохме старата ни кола, която е икономична) За момента тази помощ, която им се оказва не ни се отразява финансово на общият бюджет, но живи здрави през Декември чакаме да ни се роди бебе и те някак не отчитат факта, че ние ще имаме нужда от повече пари защото ще имаме и повече разходи.
Давам пример какво се случи онзи ден: кафе машината им се развали и ни звъннаха да отидем да им отнесем кафеварка. След работа ходихме да им купим кафеварка и да им я откараме на 30 км, защото не могли да си варят 2 дни кафе на джезве.
Няколко пъти съм се опитвала да повдигна тази тема с приятеля ми и то съвсем деликатно, защото не искам да го засегна по никакъв начин. Все пак са му родители. Вие как бихте постъпили?
Относно отношенията с брат му и неговата жена. С тях е по-сложна ситуацията, защото аз с тези хора просто нямам химия и не мога да намеря обща "земя". Отношенията ни са чисто "служебни" както се казва, общуваме по време на семейни сбирки/празници и то на най-базови теми. Това, което не харесвам в тях е че са някак комплексари. До преди няколко години са били доста зле финансово, а сега и двамата изкарват добри пари и се опитват да водят по-висок стандарт на живот. Във всяко изречение се включва цената на еди си кое нещо и темите на разговор са постоянно завъртяни около парите. За мен това е излишно и натоварващо. След почти всяка моя комуникация с тях изпитвам главоболие и се чувствам все едно са ми изпили енергията.
Имате ли такива хора около вас и как се справяте с такъв тип отношения?