Близки ли сте с роднините на половинката ви?

  • 2 783
  • 40
  •   1
Отговори
  • Мнения: 231
Здравейте Simple Smile

Близки ли сте и колко сте близки с роднините на половинката си? И разбирате ли се с тях? Под роднини имам предвид родителите, братя/сестри и техните половинки.

С моята половинка сме заедно от 4 години и още в самото начало се запознах с неговото семейство. Родителите му са земни и добри хора, но живеят от пенсията на бабата и разчитат на помощ от двамата си сина. Аз лично това нещо не го разбирам и не мога да го приема. И двамата са здрави и работоспособни, но са избрали да си живеят на село, да си гледат градината и кокошките и да разчитат финансово на друг. (живеят на буквално 20 мин от 3 големи града, където има работа + миналата година им дадохме старата ни кола, която е икономична) За момента тази помощ, която им се оказва не ни се отразява финансово на общият бюджет, но живи здрави през Декември чакаме да ни се роди бебе и те някак не отчитат факта, че ние ще имаме нужда от повече пари защото ще имаме и повече разходи.

Давам пример какво се случи онзи ден: кафе машината им се развали и ни звъннаха да отидем да им отнесем кафеварка. След работа ходихме да им купим кафеварка и да им я откараме на 30 км, защото не могли да си варят 2 дни кафе на джезве.

Няколко пъти съм се опитвала да повдигна тази тема с приятеля ми и то съвсем деликатно, защото не искам да го засегна по никакъв начин. Все пак са му родители. Вие как бихте постъпили?

Относно отношенията с брат му и неговата жена. С тях е по-сложна ситуацията, защото аз с тези хора просто нямам химия и не мога да намеря обща "земя". Отношенията ни са чисто "служебни" както се казва, общуваме по време на семейни сбирки/празници и то на най-базови теми. Това, което не харесвам в тях е че са някак комплексари.  До преди няколко години са били доста зле финансово, а сега и двамата изкарват добри пари и се опитват да водят по-висок стандарт на живот. Във всяко изречение се включва цената на еди си кое нещо и темите на разговор са постоянно завъртяни около парите. За мен това е излишно и натоварващо. След почти всяка моя комуникация с тях изпитвам главоболие и се чувствам все едно са ми изпили енергията.

Имате ли такива хора около вас и как се справяте с такъв тип отношения?

# 1
  • Мнения: 18 497
Докато свекърите ми бяха живи сме им помагали по всякакъв начин - финанси, грижи, внимание  и т.н., - сега правим същото за майка ми. В това отношение сме на един акъл с мъжа ми.

# 2
  • Мнения: 1 522
Ами родителите ако нямат пари, работа, инвалиди са, хубаво е да им помагате. Те са ви отгледали (в случая мъжа ти). Но не трябва и да прекаляват. Ако примерно отделяте 100тина лева на месец за тях, не е кой знае какво (макар че моите родители винаги си плащат, ако им върша услуги - смисъл не ми плащат за услугата и труда, ама ако им купа нещо, което са ми поръчали, винаги после дават парите). Може би трябва мъжът ви да им намекне деликатно, че не може да им купувате всичко каквото поискат. Трябва да поговорят. Те имат ли финанси или нямат? Ако са в затруднено положение, е хубаво да им ударите едно рамо - все пак те са се грижили за вас (в случая за съпруга ви) години наред.

Иначе те нещо апартаменти нямат ли, що само бабата има пенсия, нямат ли професии?

# 3
  • Мнения: 9 685
Има разлика между това да си близък с някой и да бъдеш използван. Това по принцип. По отношение на помагането на родители. Да, имало е периоди в живота ни, когато са били основно на наша издръжка поради ред причини. "Върнаха ни услугата" с добро отношение, признателност, помощ за децата и т.н. Живели сме с тях няколко години, сега живеем на другия край на континента. Ако трябва да върна времето преди 20г, пак бих помогнала, дори и повече.
Не сме броили километри и залъци и сме в чудесни отнопения с тях. С девера и съпругата му също.

# 4
  • Мнения: 17 407
Да. Откакто ме е представил на семейството. Грижа се за тяхното здрааве, без да чакам отплата.

# 5
  • Мнения: 8 872
Всъщност теб не те интересува, дали ние сме близки с родителите на партньорите/съпрузите, а дали се помага финансово. Има разлика между двете неща.

Лично аз помагам финансово на моите родители от парите, които имам като доход. Той също подкрепя своите финансово. Считам, че е нормално и би ми станало неприятно, ако чуя мрънкане. Не бих се и съобразила, де - нямам сто майки и не говорим за хиляди левове разходи.

# 6
  • Мнения: 231
Нямам против да се оказва каквато и да е помощ, но за мен някои неща са вече прекалени. Нещо, което няколко души написаха ми направи впечатление “все пак са ви гледали”

Това за мен е изключително егоистично от един родител да очаква, че децата му са длъжни да го гледат и помагат само защото си ги създал и отгледал. Създаваш деца защото го искаш, а не защото ти трябва работна ръка и някой да те гледа на старини. Един родител е отговорен да даде добро възпитание и образование на децата си, за да могат да живеят те както пожелаят, а не да те издържат защото ти не си съумял да си осигуриш бъдещето.

Аз също помагам на родителите си когато и както мога. Дали ще е финансово или физически с нещо, но те никога не са злоупотребили с това и нямат такива очаквания от мен. Моята помощ е мой избор и той е резултат от възпитанието и любовта, което са ми дали. Никога с нищо не са ме накарали да се чувствам длъжна само защото са ме отгледали и създали. Съжалявам хора с такова разбиране

# 7
  • Мнения: 1 573
С бебето съвсем ще изкристализират отношенията ви, дали добри или лоши. Ако са лоши, конфликтът е предпрограмиран и ще ескалират.
Реши за себе си каква стратегия избираш и се води по нея.
Аз лично след раждането на бебето бих дала пари за тях само по празници, поводи и медицински причини.

# 8
  • Мнения: 9 685
Осъдила си ги на съжаление. Присъдата е окончателна, явно. Няма смекчаващи вината обстоятелства. Поискай ключ, че нашите мнения и опит нямат грам значение в случая.

# 9
  • Варна
  • Мнения: 36 600
Каза, че няколко пъти си опитала да говориш деликатно с половинката си по този въпрос, но не каза какъв е бил резултатът, какво е неговото мнение, как е реагирал.

П.п. аз при подобни, предварително неустановени финансови отношения (точна сума, която ще излиза от семейния бюджет на месец за родителите, която да не се променя освен при много екстремни ситуации) с такъв мъж дете не бих създала освен ако не съм супер добре подкована парично и изобщо не разчитам на неговия доход за каквото и да било. Не и преди този въпрос да се реши много ясно. Защото едно е помощ, друго пълна издръжка на здрави, прави хора, които просто не желаят да работят. От написаното става ясно, че тук е в сила вторият вариант освен ако авторката не спестява съществени детайли. В такива случаи на мен рязко ми изчезва сантимента за любовта, грижите и образованието, които тези родители са дали (ако изобщо са ги дали тези неща), защото насреща си виждам използвачи.

# 10
  • София
  • Мнения: 13 082
Винаги съм била близка със семейството му. Родителите ми и неговите са неразделни, без преувеличение, от студентските години.  Живеят наблизо. Когато се е налагало да помагат за децата, винаги са били насреща, наравно с моите родители. Сега пък ние помагаме еднакво и на едните и на другите. Т.е. през локдауна им пазарувахме, за да не излизат много сред тълпите. От година и повече вече двете възрастни двойки живеят на морето. Също им носим разни неща, пазаруваме, за да не бият километри до Бургас. Аз през годините съм ходила на екскурзии с майка ми и свекърва ми. Със свекърва ми си споделям и се разбирам.
Братът и снахата на съпруга ми също са ни близки. Етърва ми беше от общата ни студентска компания и я познавахме и нея, когато се събраха. С времето решихме да отворим обща кантора и сега сме съдружници. Не сме постоянно заедно извън работа, но покрай кантората общуваме често и сме повече приятели, отколкото роднини.
Съпругът ми се разбира идеално с родителите ми и семейството на сестра ми.
Единствено брат му и сестра ми не са чак толкова близки, понеже имат известна разлика във възрастта. Сестра ми е по-възрастна от нас. Но пък никога не са имали конфликти или проблеми и се събират покрай нас често. Просто отношенията им помежду им не са като на всяко семейство поотделно с нас.
Щастлива съм с късмета да живея цял живот с всички тези хора и да сме в сърдечни и задружни отношения.

# 11
  • Мнения: 231
Винаги съм била близка със семейството му. Родителите ми и неговите са неразделни, без преувеличение, от студентските години.  Живеят наблизо. Когато се е налагало да помагат за децата, винаги са били насреща, наравно с моите родители. Сега пък ние помагаме еднакво и на едните и на другите. Т.е. през локдауна им пазарувахме, за да не излизат много сред тълпите. От година и повече вече двете възрастни двойки живеят на морето. Също им носим разни неща, пазаруваме, за да не бият километри до Бургас. Аз през годините съм ходила на екскурзии с майка ми и свекърва ми. Със свекърва ми си споделям и се разбирам.
Братът и снахата на съпруга ми също са ни близки. Етърва ми беше от общата ни студентска компания и я познавахме и нея, когато се събраха. С времето решихме да отворим обща кантора и сега сме съдружници. Не сме постоянно заедно извън работа, но покрай кантората общуваме често и сме повече приятели, отколкото роднини.
Съпругът ми се разбира идеално с родителите ми и семейството на сестра ми.
Единствено брат му и сестра ми не са чак толкова близки, понеже имат известна разлика във възрастта. Сестра ми е по-възрастна от нас. Но пък никога не са имали конфликти или проблеми и се събират покрай нас често. Просто отношенията им помежду им не са като на всяко семейство поотделно с нас.
Щастлива съм с късмета да живея цял живот с всички тези хора и да сме в сърдечни и задружни отношения.

Това е много хубаво нещо Simple Smile Наистина сте късметлийка да имате такова богатство.

Аз съм едно дете и винаги съм искала брат или сестра, но за съжаление нашите не са могли да имат повече деца. Благородно завиждам на хора, като моя мъж, които имат такива близки отношения с брат си. В началото много се надявах да се сближа повече с брат му и неговата жена, но в последствие ги опознах повече и видях колко сме различни по отношение на почти всичко. Това ми тежи, а и също мъжа ми го забелязва и на него не му харесва. Надявам се с времето да успеем да стоплим повече отношенията.

# 12
  • Мнения: 856
Нямам против да се оказва каквато и да е помощ, но за мен някои неща са вече прекалени. Нещо, което няколко души написаха ми направи впечатление “все пак са ви гледали”

Това за мен е изключително егоистично от един родител да очаква, че децата му са длъжни да го гледат и помагат само защото си ги създал и отгледал. Създаваш деца защото го искаш, а не защото ти трябва работна ръка и някой да те гледа на старини. Един родител е отговорен да даде добро възпитание и образование на децата си, за да могат да живеят те както пожелаят, а не да те издържат защото ти не си съумял да си осигуриш бъдещето.

Аз също помагам на родителите си когато и както мога. Дали ще е финансово или физически с нещо, но те никога не са злоупотребили с това и нямат такива очаквания от мен. Моята помощ е мой избор и той е резултат от възпитанието и любовта, което са ми дали. Никога с нищо не са ме накарали да се чувствам длъжна само защото са ме отгледали и създали. Съжалявам хора с такова разбиране
Напълно съм съгласна с теб, но много родители имат такова мислене, а някои имат деца точно с тази цел - да има кой да ги гледа.
И аз помагам на моите родители понякога, но те все още работят и общо взето се справят сами. Рядко ме молят за нещо. Ако са ми поискали пари, в повечето случаи са ми ги връщали след това.
На мен ми се струва, че родителите на твоя приятел ви използват. Мързи ги да отидат да си купят нещо, защото знаят, че като ви се обадят, вие веднага ще отидете да го купите и ще им го занесете. Такава е и майката на мъжа ми. Случвало се е например да сме на почивка на морето, а тя да си е вкъщи в София, но да моли сина си да й плати интернета, защото нея я мързи да излезе и сама да си го плати. Grinning Докато живееха заедно, той пазаруваше и й готвеше..
Ако наистина родителите на приятеля ти нямат пари, могат просто да ви поискат и сами да си купят дадения уред, който се е развалил. Не могли да варят кафе на джезве за няколко дни.. На мен ми се вижда доста нахално от тяхна страна..

# 13
  • Мнения: 1 522
В крайна сметка разбирам, че редовно те искат някакви обекти, не от първа необходимост и сумата надвишава 100 лева всеки месец. Еми следващия път като се обадят за кафе машина кажете, че нямате пари за кафе машина.

# 14
  • Мнения: X
Аз не се чувствам близка с родата, нито с моята, нито с неговата. Техните не са лоши, но майка му иска една близост, която не ми идва отвътре. Тя иска да прегръща, целува, да си говорим с часове, да споделяме. Не мога. Тя е пълна моя противоположност, уважавам я, но да я виждам всеки ден или всяка седмица не мога.

Помагаме ако се налага. И с финанси, но по-рядко. Той им подари старата ни кола, друга стара купи на баща си. Не бях очарована, ама наистина имаха нужда. Иначе работят, не са легнали на нас. Но пък платих наскоро изследвания на майка ми за 150 лв. Няма как да я оставя. Баща му го водихме пи спешни лекари и оръсихме 300 лв за 1 ден. Слава богу беше малкия дявол и не е сериозно. За такива неща никога няма да кажа нещо, ама ако ревнат, че нямат кафемашина, да пият нес, баси претенциите!!!

Общи условия

Активация на акаунт