Здравейте, дами,
И преди съм търсила съвети тук по различни въпроси и съм срещала полезни мнения, градивна критика и подкрепа.
Ще се опитам да бъда максимално кратка и заедно с това изчерпателна. Простете, ако изпадна в излишни детайли или пък пропусна да споделя нещо.
Момиче на 24 години съм. Родом съм от сравнително голям провинциален град, но от 5 години живея в столицата. Преместих се заради университета, впоследствие си намерих работа и нямам планове да се върна в родния град. Не го намирам за особено перспективен, няма много възможности за млади хора - както откъм професионално развитие, така и откъм културни мероприятия, развлечения и т.н.
Но по-големият ми проблем е друг - семейството. В предишни теми съм споделяла, че не съм израснала в здравословна и хармонична среда. Финансови затруднения, конфликти, прояви на насилие и системен тормоз и т.н. По тази причина нямам особено желание да контактувам с роднините си освен с баба. Тя държи да се връщам в родния град за някой и друг уикенд. Разбирам я, но всеки път идването ми носи стрес. Опитвам се да го преглътна, но просто се смазвам психически. По време на престоя не успявам да спя или се будя от кошмари, нямам никакъв апет, чувствам се парализирана, стоя на тръни заради невидима опасност. Баща ми вече не живея при баба ми и дядо ми, но леля ми (с която бяхме близки в детството) е окупирала целия апартамент. Намира неща на контейнера и ги носи, постоянно пазарува от втори употреби и сайтове и апартаментът е заринат с отпадъци. Не искам да я диагностицирам, но това за мен е болестно състояние. През последните години се засили, опитах се да говоря меко с нея, опитах се и по-категорично, но винаги се стига до скандали. Аз в София си живея скромно, но чистичко, минималистично, подредено ми и се опитвам да създам уют. Не искам да ги карам да живеят по моя начин, но тогава нека не настояват да идвам да ги виждам. Ако не го правя, казват, че съм неблагодарна, непризнателна, в столицата съм се променила и т.н. Не искам да не проявявам загриженост към тези хора, но с риск да прозвучи зле вече правя много неща по задължение, не заради обич. И това ме кара да се чувствам като лоша внучка и племенничка.
Не знам дали трябва да продължа да преглъщам и да идвам тук. Разредих идванията на едно на два-три месеца и пак ме втрисам дори само мисълта.. В крайна сметка дори не ми се радват, а започват обвинения и т.н.
Благодаря предварително на прочелите!
И преди съм търсила съвети тук по различни въпроси и съм срещала полезни мнения, градивна критика и подкрепа.
Ще се опитам да бъда максимално кратка и заедно с това изчерпателна. Простете, ако изпадна в излишни детайли или пък пропусна да споделя нещо.
Момиче на 24 години съм. Родом съм от сравнително голям провинциален град, но от 5 години живея в столицата. Преместих се заради университета, впоследствие си намерих работа и нямам планове да се върна в родния град. Не го намирам за особено перспективен, няма много възможности за млади хора - както откъм професионално развитие, така и откъм културни мероприятия, развлечения и т.н.
Но по-големият ми проблем е друг - семейството. В предишни теми съм споделяла, че не съм израснала в здравословна и хармонична среда. Финансови затруднения, конфликти, прояви на насилие и системен тормоз и т.н. По тази причина нямам особено желание да контактувам с роднините си освен с баба. Тя държи да се връщам в родния град за някой и друг уикенд. Разбирам я, но всеки път идването ми носи стрес. Опитвам се да го преглътна, но просто се смазвам психически. По време на престоя не успявам да спя или се будя от кошмари, нямам никакъв апет, чувствам се парализирана, стоя на тръни заради невидима опасност. Баща ми вече не живея при баба ми и дядо ми, но леля ми (с която бяхме близки в детството) е окупирала целия апартамент. Намира неща на контейнера и ги носи, постоянно пазарува от втори употреби и сайтове и апартаментът е заринат с отпадъци. Не искам да я диагностицирам, но това за мен е болестно състояние. През последните години се засили, опитах се да говоря меко с нея, опитах се и по-категорично, но винаги се стига до скандали. Аз в София си живея скромно, но чистичко, минималистично, подредено ми и се опитвам да създам уют. Не искам да ги карам да живеят по моя начин, но тогава нека не настояват да идвам да ги виждам. Ако не го правя, казват, че съм неблагодарна, непризнателна, в столицата съм се променила и т.н. Не искам да не проявявам загриженост към тези хора, но с риск да прозвучи зле вече правя много неща по задължение, не заради обич. И това ме кара да се чувствам като лоша внучка и племенничка.
Не знам дали трябва да продължа да преглъщам и да идвам тук. Разредих идванията на едно на два-три месеца и пак ме втрисам дори само мисълта.. В крайна сметка дори не ми се радват, а започват обвинения и т.н.
Благодаря предварително на прочелите!
