Публикувана: 3 авг. 2024, 14:26 ч.
Последно мнение: 11 авг. 2024, 19:29 ч.

Прибирането в родния град е болезнено изживяване

7 772
113
1

1
...
3
4
5
...
8
Всички

# 45 5 авг. 2024, 01:49 ч.

Melmak
Мнения: 10 096

На мен ми е жал за авторката. Без майка, с баща насилник, отгледана от леля и баба. Накрая леля полудява. Тъжно, много тъжно.

И сега тук й се трие сол на главата как тези две жени са я гледали, ама не им е било работа. Решението е било тяхно, не на авторката. В крайна сметка тя има баща, колко читав - друг въпрос.

Лелята и бабата са я отгледали, разбирам да е благодарна, ама чак едва ли не живота си сега да даде за леля и баба…

# 46 5 авг. 2024, 08:33 ч.

Мнения: 9 050

Страшни драматизми за един уикенд на всеки три месеца. Нямам си идея как човек на 20, може да е толкова лабилен психически и толкова голям егоист. Никой не иска от авторката да се грижи за баба, леля или баща. Никой не я ангажира с нищо.
Искат да я виждат за да и се порадват.
Ми когато бабата си отиде и се наложи тя да се грижи за лелята? А ако бащата остане в немощно състояние и се наложи за него да се грижи?
Ми ако има дете за което се налага да се грижи цял живот?
Защо в живота се счита, че семейството е само когато ти имаш нужда.

# 47 5 авг. 2024, 08:58 ч.

Мнения: 2 030

Цитат на: hechicera_ в пн, 05 авг 2024, 01:49

Лелята и бабата са я отгледали, разбирам да е благодарна, ама чак едва ли не живота си сега да даде за леля и баба…

Защо да дава живота си? Да не би на война да трябва да ходи? В мисия, на военни действия може би?..
Докато е учила висше, авторката не е "забелязвала" странната си леля и възрастта на баба си, било й е удобно да я издържат, да завърши, за да се установи в София и да има по-високи доходи, отколкото в провинцията. И сега вече, постигнала целта, трябва да се "отърси" от тежестите. Пази боже сляпо да погледа.

Ами и те са могли да си гледат живота, да не се натоварват с отглеждането й и да я пратят в някой дом. Не са го направили. Ако им беше благодарна, нямаше да иде на 400 км да учи и да живее, като знае каква е лелята и че бабата е вече остаряла, щеше да избере университет по-близо до града/селото й, за да може да продължат нормални, спорадични отношения в интерес и на двете страни. Можеше и след завършването да се върне в своя град или близо до него, да живее живота си както иска, в отделно жилище, но не и да абдикира от минимум човешко присъствие до тях. Защото това, което посъветва някой авторката и на нея й хареса - да ходи рядко там, за едно кафе, на сладкарница, без преспиване или ходене в къщата - си е ОТБИВАНЕ НА НОМЕРА. Успокоение на съвестта.
Като анестетик.

# 48 5 авг. 2024, 09:24 ч.

Мнения: 5 308

Един уикенд в мизерия и смрад, в компанията и на недобре психически човек си е голяма драма, да.

# 49 5 авг. 2024, 09:36 ч.

Melmak
Мнения: 10 096

Да, не бягат от война, обаче тук й вменявате как тя е отговорна за баба си, леля ск.

Как ли пък няма да избере да учи в някакъв забутан град, вместо да дойде в голям град, в който ще има развитие? Само защото леля й не е добре. Леля й има нужда от лечение, обаче насила не става. С такъв човек няма много какво да направиш. Насилствено не може да се лекува, а доброволно няма да иска.

Авторката да ходи да посещава от време на време, да. Но да се забутва всеки уикенд там от благодарност, че я били гледали. Вас като са ви гледали вашите, всеки уикенд ли сте с тях?

# 50 5 авг. 2024, 09:49 ч.

Мнения: 1 786

Някои наистина пресолиха манджата.
Понеже авторката е имала лошия късмет да я изостави майка и, затова трябва да е благодарна, че не са я оставили в дом (което те не са могли да направят, защото тя си има баща и е живяла с него), трябвало е да не учи или да е по-близо, а пък чак и да се върне в родното място и вероятно да е безработна и нереализирана.

Роднините и трябва да се радват, че е добре и е успяла в живота, въпреки всичко, ако я обичат. Има хора, които живеят на хиляди километри и виждат роднини веднъж на година-две. След като няма някакви спешни казуси, може да се прибира, когато и е удобно и да, могат да говорят по вайбър, както правят в цял свят хората.

# 51 5 авг. 2024, 10:01 ч.

Мнения: 13 607

hechicera_ , защо мелодраматизираш толкова?
"ВСЕКИ уикенд да се забутва там".... Ъъъ кой иска всеки уикенд да ходи? И авторката даже не си и помисля да ходи всеки уикенд. Тя ходи ВЕДНЪЖ НА ДВА - ТРИ МЕСЕЦА. Просто иска с чиста съвест да не ходи съвсем - да ги забърше с две думи!

"Чак животът си да даде за баба си леля си" - кой и иска живота? Баба и иска да си ходи, да я види. Вероятно и готви, каквото обича, че и по селски и пълни торбичките за обратно.

Ами да, имала баща, не били длъжни да я отгледат - да я бяха оставили на човека, от който майката е избягала и щото е много читава не си е потърсила детето ни родата и /ами тя не е длъжна бе, баба и е длъжна/ и който е физически насилник.

Ами ето и сега авторката НЕ Е ДЛЪЖНА, но може да върне жеста.

# 52 5 авг. 2024, 10:08 ч.

Melmak
Мнения: 10 096

Може, по нейна преценка.

Тук едва ли не я обвиниха, че трябвало да намери университет до нейното село, че да не е на 400 км и лесно да ходи при техните.

Може да прави неща, ако иска. Наистина да си израснал в семейство с насилие и с проблеми не е лесно. Напълно съм съгласна да ходи да вижда баба си от време на време. Но пак, когато авторката реши, че иска и може.

Разбирам я как се чувства. Който е имал нормално семейство трудно ще го разбере. Моите родители не бяха в час, израснала съм в скандали. Ми не исках да си ходя. Че и в 1 град сме били винаги. И пак не ходех. Едно гадно чувство, че ще влезеш в тоя дом, който помниш с виковете и крясъците.

Каква е баба й и дали пълни торбите няма значение. Млада жена няма нужда да й пълнят торбите. Мил жест от баба би било, разбира се. Но едно пълнене на торби ли ще да е причината да ходиш при баба си?

Авторката можеше и за чужбина да замине? Ми дай да я разпънем на кръст, че си гледа живота, а не е болногледачка на леля си и компания на баба си.

# 53 5 авг. 2024, 10:12 ч.

Paris, France
Мнения: 17 743

Цитат на: alex_jp в пн, 05 авг 2024, 09:24

Един уикенд в мизерия и смрад, в компанията и на недобре психически човек си е голяма драма, да.

Да и такъв уикенд може да и коства седмици и месеци депресия и терзания. Ако за нея не беше драма, нямаше да отваря тема тук.

# 54 5 авг. 2024, 10:15 ч.

Мнения: 9 371

Ненужните баба и леля да ги зачеркнем и да си живеем живота какво ни харесва. Свършили са си работата, отгледали са я. Щото е голям проблем да ги посетим 1 път на 2 месеца. Откъде се появява това егоистично и самовлюбено поведение? Наследствеността играе голяма роля, авторката като майка си, гледа си нейния кеф. От някои коментари тук правя извод, че някои наистина не знаят какво е семейство. Дълг, отдаденост, обич, все чужди понятия... Интересно какви деца ще възпитат.

# 55 5 авг. 2024, 10:25 ч.

Melmak
Мнения: 10 096

Авторката е израснала в проблемно семейство, наистина ли мислите, че това не се отразява? Че човек от такова семейство не е счупен? Че умира от кеф да се прибира при роднините си? Ми не, в някои ситуации трябва да има здрав разум. Бабата не е вечна, съгласна съм. Може да ходи да я вижда от време на време и дори да остава да спи на друго място за 1-2 вечери. Лелята е човек, който няма да се оправи с подреждане и разтребване. Там е малко безнадеждно.

# 56 5 авг. 2024, 10:47 ч.

Мнения: 1 380

Интересно, в една тема се коментираше задружно как брат не е длъжен да ходи да вижда болната си сестра, ако не му е кеф, а тук разпънаха авторката на темата на кръст, че имала дълг към леля си (която не е болна от нещо конкретно, а от мързел) и да ходи да търпи смрад, мизерия и натрупани боклуци.

Последна редакция: пн, 05 авг 2024, 11:01 от mariamp28

# 57 5 авг. 2024, 10:50 ч.

Melmak
Мнения: 10 096

Maria, права си, само бих казала, че лелята е болна. Има някакво психично разстройство явно, заради боклуците.

Просто авторката няма какво да направи по въпроса с болестта на леля си.

# 58 5 авг. 2024, 11:04 ч.

Мнения: 1 380

Цитат на: hechicera_ в пн, 05 авг 2024, 10:50

Съгласна съм, има депресия, но от депресия не се умира. Лекува се успешно с медикаменти. И аз страдам от депресия, но я лекувам и никога не съм стигала дотам, че да ме мързи да се изкъпя и да намирам съкровища по кофите и да ги трупам вкъщи и някой друг вкъщи да страда от това мое хоби. Познавам и един съсед, който е бъкан с пари и апартаменти, но рови по кофите за хоби и после препродава старо желязо за някой лев. Даже видимо няма депресия, просто е готов на всичко за някой лев отгоре.

# 59 5 авг. 2024, 11:07 ч.

Melmak
Мнения: 10 096

Да, да, права си, че трябва да се лекува. Аз по-скоро разбирам, че лелята има това заболяване, от което хората започват да трупат боклуци в къщите си и се зариват. Не помня името на този синдром, психическо заболяване е. И си е нужно лечение, но авторката няма какво да направи. Лелята явно не е опасна за себе си и другите, че принудително да се лекува. Съответно няма как да я накарат ако не иска. И авторката няма много какво да направи по въпроса.

Препоръчани теми

Бебе и куче

Имам нужда от съвет - мъжът ми пие, обижда ме и ми посегна

Чувствам се в безизходица.

Бащата е много несигурен!

Причина:

Причина: