Здравейте,мами…моля ви,дайте ми съвет. Нека уточня,на 22 години съм и съм бременна в 1ви месец. С приятеля ми сме заедно от 3 месеца…знам,че е много малко време,за да установиш дали това е правилният партньор и дали искате бъдеще заедно,но при нас някак всичко се случи много бързо,за което и аз самата се укорявам…заживяхме заедно на 3тия ден,започнахме разговори за сватби на 1вата седмица и така…както се казва закачки и базици,но сега нещата станаха сериозни.
Когато станахме интимни,уж вече бяхме сигурни,че сме един за друг и ако стане - стане,той ме уверяваше,че това ще ни направи още по-щастливи.
Сега,когато сме пред свършен факт,обаче,той не го иска,или по-точно един ден го иска,на следващия - не. Аз го разбирам много добре,защото в момента аз уча и той е поел само доброволно изцяло грижата материално за мен,и неговото най-голямо притеснение и страх е,че няма да се справи финансово. Опитвам се за н - ти път да му обясня (тъй като и той,и аз сме от бих казала,много добри семейства),че няма младо семейство,на което близките да не помагат с първородна рожба,но той се бие в гърдите,че нямало да вземе подаяние от никого…след всеки наш разговор ме убеждава,че много ме обича и аз знам,че е така,защото виждам как се грижи за мен,но аз смятам,че това е дар за нас…преди 8 месеца ми откриха проблем,свързан с това,че при мен забременяването би било почти невъзможно,но ето,че ми се случи чудо!
Как да издържа психически…
Единият ден ми казва много ВИ обичам,на другият вече ме изпраща да правя аборт…знам,че е объркан и аз самата съм,но не мога повече да живея в тази несигурност.
Заради него се преместих в нов град,без работа или семейство тук…и сега стоя и без опора и подкрепа…
Искам да знам дали ще се стегне,като имайте предвид,че и самият той не изкарва малко,но в неговата глава и това не е достатъчно…искам да знам дали да се надявам,че веднъж завинаги ще се реши твърдо да повярва в нас или да запретвам ръкави и да се връщам в родния ми град при семейството ми,които знам,че също няма да го приемат особено добре,но ще имам дом и помощ от части.
Аз съм силно момиче,като тийнейджър бях отхвърлена от всички,но въпреки това започнах да бачкам и да уча и оцелях,всеки човек сам си знае колко калява психиката това!
Аз съм готова да бъда и самотна майка,ще ми е трудно,ще ми се реве и крещи,но ще стисна зъби и ще се справя,аз вярвам в себе си,за аборт съм категорично НЕ,тъй като изясних,че до скоро бях наплашена,че може и това щастие да не ми се случи никога…
Страх ме е да задам въпроса “Какво реши финално?”,защото знам,че има надежда на следващия ден мнението му да е различно…но и искам да знам,защото ако отговорът е отрицателен,искам час по скоро да се стягам и подготвям сама…Моля,дайте мнение и съвет…Благодаря!
Когато станахме интимни,уж вече бяхме сигурни,че сме един за друг и ако стане - стане,той ме уверяваше,че това ще ни направи още по-щастливи.
Сега,когато сме пред свършен факт,обаче,той не го иска,или по-точно един ден го иска,на следващия - не. Аз го разбирам много добре,защото в момента аз уча и той е поел само доброволно изцяло грижата материално за мен,и неговото най-голямо притеснение и страх е,че няма да се справи финансово. Опитвам се за н - ти път да му обясня (тъй като и той,и аз сме от бих казала,много добри семейства),че няма младо семейство,на което близките да не помагат с първородна рожба,но той се бие в гърдите,че нямало да вземе подаяние от никого…след всеки наш разговор ме убеждава,че много ме обича и аз знам,че е така,защото виждам как се грижи за мен,но аз смятам,че това е дар за нас…преди 8 месеца ми откриха проблем,свързан с това,че при мен забременяването би било почти невъзможно,но ето,че ми се случи чудо!
Как да издържа психически…
Единият ден ми казва много ВИ обичам,на другият вече ме изпраща да правя аборт…знам,че е объркан и аз самата съм,но не мога повече да живея в тази несигурност.
Заради него се преместих в нов град,без работа или семейство тук…и сега стоя и без опора и подкрепа…
Искам да знам дали ще се стегне,като имайте предвид,че и самият той не изкарва малко,но в неговата глава и това не е достатъчно…искам да знам дали да се надявам,че веднъж завинаги ще се реши твърдо да повярва в нас или да запретвам ръкави и да се връщам в родния ми град при семейството ми,които знам,че също няма да го приемат особено добре,но ще имам дом и помощ от части.
Аз съм силно момиче,като тийнейджър бях отхвърлена от всички,но въпреки това започнах да бачкам и да уча и оцелях,всеки човек сам си знае колко калява психиката това!
Аз съм готова да бъда и самотна майка,ще ми е трудно,ще ми се реве и крещи,но ще стисна зъби и ще се справя,аз вярвам в себе си,за аборт съм категорично НЕ,тъй като изясних,че до скоро бях наплашена,че може и това щастие да не ми се случи никога…
Страх ме е да задам въпроса “Какво реши финално?”,защото знам,че има надежда на следващия ден мнението му да е различно…но и искам да знам,защото ако отговорът е отрицателен,искам час по скоро да се стягам и подготвям сама…Моля,дайте мнение и съвет…Благодаря!
