Публикувана: 3 авг. 2024, 14:26 ч.
Последно мнение: 11 авг. 2024, 19:29 ч.

Прибирането в родния град е болезнено изживяване

7 772
113
1

# 105 7 авг. 2024, 00:10 ч.

Мнения: 1 786

Есме, на 400км е авторката от родния град. Не каза дали шофира. Възможно е отиване-връщане, но е безпредметно за такова разстояние.

За преспиването някъде я посъветвахме. Така ще покаже, че не приема такова нещо.

Бих посъветвала и да поговори с баща си, ако има желание и мисли, че ще има резултат. Може би би помогнал.

# 106 7 авг. 2024, 13:09 ч.

Мнения: 15 052

Цитат на: sorscha в ср, 07 авг 2024, 00:10

Нали точно баща й е насилникът от детството? Какво да очаква от разговори с него...

# 107 7 авг. 2024, 14:42 ч.

Мнения: 6 227

При такива обтегнати отношения с родата и близки само с бабата - по-скоро бих ходила няколко пъти в годината, за да я видя и то на хотел. Бих оставила дъщеря им в техни ръце, наистина не бих се занимавала аз, освен ако не е мой родител. Вашето спокойствие е на първо място, чувайте се често с баба си, в днешно време има много варианти за контакти от разстояние, но не си вредете повече. И да, аз също съветвам за контакт с психолог.

# 108 7 авг. 2024, 22:55 ч.

SF
Мнения: 26 290

Всеки, който може да си позволи спестяването на стрес, да го прави!
400 км се взимат до обяд. Вижда се с баба си за няколко часа и през нощта спи в автобуса за София.
Моя приятелка дойде от Варна за един концерт и късно вечерта се върна обратно с нощния автобус. Спа в автобуса и на сутринта даже беше на работа.
Не е като да не сме пътували 400 км в посока за няколко часа концерт, купон, плаж или друга изгъзица. Може да го прави няколко пъти годишно, за да види баба си. Пък в крайна сметка, ако е такъв огромен проблем това пътуване, да не вижда баба си или да я кани на гости в София. Бабата ще спи на леглото й, а тя от уважение ще си намери един удобен надуваем матрак за пода. Решение има.
Аз съм ходила до Белград за състезание и после обратно в София. А на една състезателка баща й дойде,, за да й донесе част от екипа, забравен тук и после човекът си се върна на работа. Това не са невъзможни, непреодолими разстояния в рамките на един ден. Но никой не я кара да го прави за ден. Ако получава паник атаки или други кризи - апартаментче за 1 нощ или пътуване след срещата с бабата.

# 109 7 авг. 2024, 23:04 ч.

Мнения: 13 607

Баба и е на 80 години. Дори и в добра форма ще пропътува 400 км. с междуградски автобус вероятно за житейски събития като - ако авторката стане майка или има нужда от помощ, не и да се видят.

Все пак авторката е живяла в този град по-голямата част от живота си и се предполага, че има останали приятели, съученици, познати. Може да има къде да пренощува.
Но и в малките градове е напълно възможно да се намери нощувка за 40-60 лева. Не е непосилно за работещ човек.

# 110 7 авг. 2024, 23:15 ч.

SF
Мнения: 26 290

Ами аз не бих спала по съученици и не бих звъняла на никого, ако въобще не ми се стои там и нямам намерение и желание да преспивам.
Щом има желание да види баба си, ще я види. Баба й не е в Чукотка, а на 400 км от София - разстояние, което спокойно се взима с влак, кола или автобус, без да се налага престой и търпене на нетърпимото.
Да го прави толкова пъти в годината, колкото може да си го позволи като време и като непреодолимо желание да види баба си.
Що народ пътува за уикендите колкото за един плаж и дискотека, без това да им е жизнено важно, както може да е важна и необходима една среща с любимата баба. Ще изтърпи някакво неудобство, ако иска да я види. Ако не - да й пише във вайбър всеки ден. Децата, които заминаха за Америка, как си виждат бабите? - вайбър, уатсап, веднъж в годината, веднъж на 3 години...

# 111 9 авг. 2024, 21:02 ч.

Мнения: 289

Здравей,
Исках само да ти пиша, че разбирам как се чувстваш. Аз минах през нещо подобно, в по-лека степен. И успях да го преодолея. Всичко това е свързано с разбирането, че може да помогнем на другите. Всъщност това е най-голямата ни грешка. Да предлагаме непоискана помощ, съвет, терапия, грижа. Години наред правех същото с моите родители и роднини. Е не се получава. Дистанция, прошка и само поискана помощ и съвет. Тежи си, но с времето и уроците, започва да олеква. И аз живея в София от години. Преди се прибирах често в родния град. Сега си ходя веднъж годишно за един ден. Повече от ден, трудно издържам. Приела съм ги такива каквито са. Фокусирам се върху своите цели и семейството ми. Пиши ми на лични ако искаш да поговорим.

# 112 10 авг. 2024, 07:57 ч.

Мнения: 4 068

Цитат на: amber1310 в нд, 04 авг 2024, 13:58

Баба ти няма да живее още дълги години, щом те е отгледала, повярвай ми, болката след като почине ще е толкова голяма, че ще съжалиш за всяка изгубена минута, която си можела да прекараш с нея. Нито боклуците, нито стресът ще го оправдаят.
Според мен съветът да спиш на друго място и да прекараш време с нея през деня е най-адекватен. Можеш да ѝ помогнеш с пазар, с някакво поне минимално почистване, пране и т.н. Също подкрепям, че си млада и малко стрес няма да навреди чак толкова.

Тя е изкарала достатъчно стрес като дете.
Бабата не е била длъжна да я гледа, защото вече е отгледала своя син алкохолик и нестанащ за семейство, от което едно дете след години съветвате да ходи по лекари.
И сега ще я карате са изпитва вина, че не иска са се връща в физическата и душевна мизерия?
Най-добре да ходи рано сутрин и още същата вечер обратно да София. Идва много, но и другото не е (било) малко.

# 113 11 авг. 2024, 19:29 ч.

Мнения: 347

Цитат на: Phloxx в сб, 03 авг 2024, 14:43

Срещата с роднини би трябвало да е взаимно удоволствие, не отиваш с конкретна цел а да си поддържате контакт. Хрумват ми варианти, помисли дали нещо от тях ще работи:
- пристигаш, с роднините се срещате навън за кафе, вечеря. Нощуваш другаде, щом е малък град ще има бюджетна възможност. И на следващата сутрин си тръгваш.
- ако само с баба ти искаш да общуваш, нека тя ти идва на гости.

А приказките как си длъжна едикво си не ги допускай или ги игнорирай, вече си достатъчно голяма да решаваш за себе си.

+1 Не си длъжна да страдаш заради други хора.
Подкрепяй семейството си или частта от него, която желаеш, по начин който е добре и за теб. Phloxx е изброила някои от възможностите.

Коментарите от типа "нищо няма да ти стане", "баба ти да имаше и тя къде да избяга" - ужасен червен флаг за авторите им. Чак е притеснително такова мислене. Но на чужд гръб и сто тояги са малко, нали така?!

Препоръчани теми

Бебе и куче

Имам нужда от съвет - мъжът ми пие, обижда ме и ми посегна

Чувствам се в безизходица.

Бащата е много несигурен!

Причина:

Причина: