Прибирането в родния град е болезнено изживяване

За мен явно е усилие да се прибирам и да трябва да спя зарината от отпадъци /спя в хола, нямам своя стая/ в апартамент, където стените са чували предимно викове. Да, болезнено е.

 
Да, жив е, рядко посещава въпросния апартамент, понякога им пазарува или свършва техническа работа. В обтегнати отношения е с леля ми. Не разбирам последното изречение.


 
Наясно съм, че няма как всичко да върви по мед и масло. И в живота съм се сблъсквала, и по форуми съм чела за "семейства", от които да ти се изправи косата. Нормално е да има свади, но това да е преобладаващото в една семейна динамика го приемам за нездравословно. В случая е точно това, т.е. почти няма нормален разговор.

От казаното излиза, че баща ви не е абдикирал от тях като син, помага им, макар и рядко, с пазаруване и с труд.
Дори да не се разбират с леля ви, е в реда на нещата, случва се при повечето братя и сестри.
Собственици са баба ви и дядо ви, нали?
Това означава, че докато те са живи как живеят, как и доколко търпят леля ви, си е тяхна работа. Когато си заминат от този свят, баща ви и леля ви ще уредят наследствените си отношения. Вие идвате едва след тях. Затова е безмислено (според мен) да изисквате от тях "по-меко" или "по-категорично", както се изразихте в предишен пост, да живеят по друг начин. Всеки в дома си прави това, което смята за добре. (Не означава, че одобрявам това да се носят неща отвън втора употреба, но има хора, които го правят).
По-скоро насочете се към своята терапия, не мислете за тази на други хора. В крайна сметка баба ви, дядо ви, баща ви и леля ви, ако някой от тях има нужда от нещо, ще го потърси или най-малкото другите трима, ще му дадат съвет.
Ако не стане, не стане.
Вие следвайте своя път. Да поправяш пътя на другите не винаги е възможно, а и едва ли е редно. Но да оставиш своя път, за да коригираш чуждия, няма кой знае какъв смисъл. Най-малкото защото не ти е дадено.
Успех!

Не Ви разбирам напълно. Хем да не искам да им помогна, хем да се примиря с условоята. Признавам си, съмнявам се, че много от Вас в действителност ще пожелаят да прекарат и една нощ в стая, в която няма елементарен комфорт, хигиена и чистота, а за да стигнете до леглото трябва да прескачате кашони с отпадъци. И отново - непреувеличено. Пуснете си hoarding documentary и си отговорете честно. Роднини са ми, не искам да живеят в тези условия. По-скоро при това развитие на форума се надявам да разбера дали е възможна терапия за леля ми и как да подходя.

Леля Ви е със сериозно психично заболяване-"патологично събирателство". Това е факт. Гледала съм доста такива документални филми. Изчистват им домовете и ги подлагат на психотерапия. Терапията е продължителна и с неясен ефект. Вие сама не можете да направите нищо без нейно съгласие, предполагам, не знам какъв е закона за въдворяването в България. Това нейно "хоби" е много опасно веднъж от хигиенна гледна точка, второ има голяма вероятност да пламне пожар от боклуците и всички да изгорят като факли. Аз лично си признавам, че не бих могла да остана там дори няколко секунди. Самата мисъл ме втриса. Бих посещавала баба си, но не толкова често и бих отсядала на друго място. Честата телефонна комуникация е добър вариант. Аз също съм отгледана от баба си и много я обичах.

Авторке, няма какво да направиш за леля си. Тук в България лечението на психично болните хора е доброволно, освен ако не са опасни за себе си или околните.

И да успееш да я вкараш някъде, ще е за 6 м и пак ще я пуснат. Жилището си е тяхно, не можеш и да им кажеш какво да правят.

Отсядай другаде като отиваш. Все някакъв хотел или стаи под наем има. Съжалявам за това ,през което минаваш!

Основният проблем, според мен е, че авторката свързва тоя апартамент с някакви кофти спомени и насилие. Натрупаните вещи, честно казано ако наистина обичаш хората, при които отиваш, правят впечатление, но не дотам да не искаш да се прибираш.

Не съм казала да не им помагате, а обратното. Помагайте им. Намерете някой, който да помага на баба ви и дядо ви за почистване, пазаруване и онова, което им е трудно. Срещу заплащане, което вие поемате. Просто защото не сте там, за да им помагате лично. И се чувате по телефона, така няма да пътувате и да преспивате, щом това ви тежи.

Искате терапия за леля ви, после ще искате да я приберат някъде. Така оставате един ден наследник с баща си.
Не исках да съм груба, но така изглежда отстрани.

Първо направете вашата терапия.

Ее, Валери, стига, де. Лелята си остава собственик докато е жива. Не вярвам да я сложат чак под запрещение.

Да се живее в такава среда не е просто с някакви вещи. Едно е хора, които просто са по-стиснати, не ремонтират и трудно се разделят с вещи, друго е болестното състояние на лелята. Очевидно трупа боклуци и от вън, опасно е от зарази и от лесно запалване.


Не мисля, че авторката е опряла да чака баба й, леля й и татко й да се гътнат. Явно от млада сама се оправя!

Няма как да подходиш и не е твоя работа. Какво искаш ти за тях няма значение, ако те искат нещо друго.
Възможна е терапия, ако лелята е мотивирана и иска да се промени. Очевидно това не е факт, значи нещата си остават така.
Какво казваш за дядо ти, той къде е в картинката?

Патологично то събирателство е част от ОКР, наричано е и компулсивно събирателство. Лечението е дълго, скъпо и с променлив ефект. Доброволно е, разбира се. Никой никого не затваря никъде за такова нещо. Дори да се разчисти, ако не се работи с болния, къщата ще се върне в предишния си вид за съвсем кратко време. Психиатъра може да назначи лекарства, намаляващи тревожността, но някой трябва да следи да се пият. Изобщо не е лесна работа справянето с такъв проблем. Авторката може да спи на хотел и да се вижда с бабата извън къщи. Въпреки, че възрастните хора това го приемат по друг начин.

Toва, която прави лелята не е повод тя да бъде освидетелтвана и прибрана дори и за кратко.
Тя не се води психично болна.

hechicera_,
ние знаем само версията на авторката. Мога да допусна, че има нещо вярно, но едва ли е "Плюшкиновият синдром" - ако имаше такъв, баща й, насилникът от детските й години, както го описваше авторката, човекът, държащ се така с детето си, мислиш ли, че щеше да търпи това поведение на сестра си в дом, който е и негов (на родителите им, но все пак един ден ще са с равни права)?? Щеше да й свие сърмите.
Родителите на лелята, бабата и дядото, също щяха да й покажат вратата или пък да й търсят терапия. Според мен тази леля (вероятно не е имала съпруг и деца) е вече на 60+ години. Може да намира нещо, оставено до контейнерите, което е ново или запазено, и поради ниски доходи (вече трябва да е пенсионерка), го взема, ако не може да си го купи.
Аз лично като идвам в София винаги се освобождавам от съвсем нови неща (обувки на детето, мои или на мъжа ми, дрехи, неща, които съм взела уж, че ще потрябват, а после или са вече малки или не ни харесват). Защо да ги хвърлям в контейнера, след като виждам, че има бедни хора, които минават и търсят? Слагам кутията до контейнера. Ако това прави лелята, взема нови или запазени неща, не виждам защо трябва да й вменяваме лудост.

В Германия напр. имат това поведение - малки, необемисти предмети оставят във входното антре за ден-максимум 2, даже слагат и цена - 10 €, 20 €, немного висока. Който иска от съседите взема нещо, което му трябва и оставя парите в купичка. Собственикът вечерта си ги прибира. Ако не се е продало първия ден, на втория намалява цената.
Виждала съм да оставят и отвън на тротоара (но без цена) само с надпис "вземи ме 😁". Имат висока култура на рециклиране, втора употреба и т. н. Ако не се продаде, мисля, че плащат на фирмата, която ги взема.
В др западни страни нямат немския начин, но пък имат магазини за неща втора употреба, дори малки мебели, а фирмата, която прибира тези неща е безплатна.
Възможно е също лелята да взема нещо, което просто й навява спомен от миналото, неща, които вече не се продават - например куклите матрьошки, някаква керамика, каквото и да е. Все пак не забравяй, че е жена "без минало, без спомени" - казвам го в добрия смисъл, не е имала семейство, деца. Каква радост има тази жена? Помага на родителите си всеки ден - баща с деменция и майка, която дори до центъра не може да иде вече, а само около блока. Племенницата, която е отгледала и тя, е вече на 400 км. Защо да не си създаде малко радост?

На мястото на авторката бих обърнала на 180° поведението си - повече толерантност, повече разкрепостеност  в мисленето. По-голяма вътрешна удовлетвореност от това, което животът й е дал - защото не й е дал малко.
А би могъл и още да й даде.
Лелята например, на кого ще остави своята част от къщата?
Тъжно е да си на мястото на тази леля.. Да няма дори на кого да оставиш това, което имаш. Просто защото не те виждат.

Валерия, щеше ми се да преувеличавам. Една от причините за обтегнатите отношения между леля ми и баща ми е състоянието на апартамента. Той с право го нарича "кочина". Няма свади за наследство.

П.п. Дадох конкретни примери за брошури от преди ГОДИНИ, счупени детски играчки, пера на птици и т.н. По време на престоя у нас изхвърлих две пакетчета пудинг, които навремето аз съм купувала, но не са направени. Срокът на годност беше изтекъл през 2021 г. На следващия ден бяха извадени от кофата и трябваше да ги разсипя вътре, за да съм сигурна, че няма да ги извадят пак. Има изхвърлени обукви със счупен ток с номерации, които не стават нито на мен, нито на леля ми. Аз не искам да я затворят, искам да я подкрепя дори и финансово в терапия, защото обрича и себе си, и семейството си на мизерия. Заповядай да прекараш вечер в прахоляк и мръсотия. И не говоря да е леко замърсено, а това се трупа с години.

Бащата на авторката е насилник, живял е в един дом с родителите си, когато самите те са били млади и адекватни, а не дементни и неможещи да стигнат по-далеч от градинката пред блока. Упражнявал е тормоз върху собственото си дете, тяхната внучка, и те не са направили нищо да го спрат. Сега другото им дете, лелята, има проблем, но бабата си измива ръцете с "не можем да излезем на глава". Тези хора са провал като родители, отгледали са две нечитави деца. Сега започват да усещат, че остаряват много бързо, и понеже знаят, че не могат да разчитат на децата си да ги гледат, се опитват да държат близо авторката и да я манипулират, че трябва да им е благодарна. Авторката не е длъжна да се справя с последствията от грешните родителски решения на баба си и дядо си.

Бих се прибирала да виждам бабата и да се погрижа за нея, доколкото мога, но не бих стояла в апартамента. Как ли пък ще спя на бунището, за да си доказвам човечността и благодарността. И го казвам като помагала на роднина в подобна ситуация. Какво правят останалите пълнолетни и неосвидетелствани хора, за които проблем няма, не е изобщо задължение на авторката. Ако поискат помощ от нея и е по силите й да им я предостави, тя ще си прецени.