Прибирането в родния град е болезнено изживяване

  • 7 792
  • 113
  •   1
Отговори
# 30
  • Paris, France
  • Мнения: 17 752
Бабата наистина няма да е вечна, затова намери време да се виждате, но на неутрална територия.

Така е, но и авторката няма да е вечна. Да не говорим за младостта и, която ще се изниже много бързо. Докато си гърми уикендите да се лашка по 400км в една посока и после обратно, а там да стиска зъби с хахавата леля, връстниците и ще градят кариера, ще печелят пари, ще си купуват и оправят жилища, ще създават нови социални контакти, ще се срещат с мъже, ще създават семейства, деца. Като почине баба и, наистина ще се отвори огромна празнота, защото не е създала други връзки. Може и да се окаже без мъж и деца и един ден да няма нея кой да посети.

Гореописаното ми го казаха собствените ми майка и баба, които от края на тийн годините си са се изнесли от родните си домове и са си живели живота.

Не казвам да спре контакт, но има в днешно време интернет и могат да се гледат и да си говорят дистантно всеки Божи ден, но без авторката да губи време в път. Баба и ще има редовно внимание и контакт с нея и ще е част от живота и.

# 31
  • Мнения: 13 614
Интересно дали когато сте старите, самотни родители, които имат нужда от кратка среща с близките за ден-два на амнасет месеца, и сте в края на пътя си ще сте толкова убедени, че няма какво да си идват децата ви...
Честно, по-голям егоцентризъм и съвети за егоизъм не бях чувала нивгаш! Ама нивгаш!

80 годишните са само в дигиталния свят... До един! Е, като бабчето не влиза там - значи сама си е виновна!


Каквото дадеш, това ще получиш в този свят!

Последна редакция: нд, 04 авг 2024, 18:34 от the Дорис

# 32
  • Мнения: 2 359
Ясно е,че е добре да гостува на баба си,но смятам,че един път в месеца е напълно достатъчно.Никой разумен възрастен,няма да иска да обсеби цялото свободно време на младо момиче.Още повече,че при такава отдалеченост по-голямата част от времето минава в път.

# 33
  • Melmak
  • Мнения: 10 149
Невена е права до голяма степен.

По-напред четох малко грозни коментари как ако бабата не била, авторката щяла да е в дом.

Мии мен родната ми майка е нещо страшно в последните години, баща ми и той не беше мн наред преди да почине. Обичам ги, но най-вече като съм далече сме се разбирали добре. Кратки и редки срещи. Нервите ми са по-ценни.

Разбира се, че майка ми и баща ми са ме отгледали, не са ме зарязали, но като не са си с всичкия, аз нямаше какво да направя. И за това от 20 до 30 се виждахме рядко.

Авторката не е виновна леля й в какво се е превърнала, лечение трябва за тези хора, не разтребване.

Аз купих на баба ми смартфон. Чуваме се и с камера. Не мислете, че баба ми е много напред с технологиите, но се кефи.

Авторката да намира време веднъж месечно и за празници да ходи при баба си. Но да си гледа живота на първо място!

# 34
  • Paris, France
  • Мнения: 17 752
80 годишните са само в дигиталния свят... До един! Е, като бабчето не влиза там - значи сама си е виновна!

Каквото дадеш, това ще получиш в този свят!

Последното не е вярно, за съжаление.

Че сегашните 80 годишни са ползвали компютри и в работата си преди да се пенсионират. Имат си телефони. Половин България си гледа внуците по телефона. Майка ми, баща ми, свекървата и покойният свекър основно по телефона общуваха с децата и внуците си и все още така общуват. Всичките са родени преди 1941г, тоест (доста) над 80. Не е трудно някой да им покаже къде да цъкват.

Бабата не е сама, та да я квалифициране като самотна. Живее с мъжа си и с дъщеря си и има син в същия град. Вероятно контактува с много повече хора, отколкото внучката в София. Ако беше сам сама и беше казала, че иска помощ, щях да пиша друго.

Майка и свекърва ми си имат личен и социален живот и посещенията ни ги изморяват. Те са от поколения, които не те посрещат с кафе и не те водят на ресторант всеки ден. Вероятно и бабата точи и вие баници и готви софри като идва внучката.

Ще имат по-близка и смислена връзка ако всеки ден общуват по 10 или 20 минути по телефона, отколкото ако авторката ходи веднъж месечно, пристига убита от 400км, чувства се напрегната и бяга да спи у приятелка.

Последна редакция: нд, 04 авг 2024, 20:40 от Nevena Virolan

# 35
  • Мнения: 3 747
Никой не бива да се чувства задължен до гроб, че е бил създаден и някой е трябвало да поеме така тежката задача да го отгледа като дете.
Човек все някога трябва да взима самостоятелни решения, да поставя здравословните за себе си граници и да се опита да овладее живота си.

# 36
  • Мнения: 13 614
И ако недай Боже утре, с недлъжната с нищо авторка, стане нещо и е на легло, напълно безпомощна,  кой се очаква да се грижи за нея?
Бабка, омразния татко и лудата леля ще се окажат ДЛЪЖНИ да я поемат! Защо? Защо те да са длъжни да са и семейство, а тя на тях не дължи едно ходене в месеца?

Имам подобни познати - като се разболя от множествена склероза и любимата съпруга и приятелите, верни другари в купони, го зарязаха и майка му, от която се бе отрекъл и не контактуваше с нея го гледа на легло ДЕСЕТ ГОДИНИ! Тя защо да е длъжна? Защо тя не може да се откаже от него, както той от нея?
 

# 37
  • Melmak
  • Мнения: 10 149
В семейството би трябвало да се правят нещата от любов, не от дълг.

Нима искате да обречете 20 и няколко годишно момиче на това да гледа болна луда леля, примерно?

# 38
  • Мнения: 2 030
И ако недай Боже утре, с недлъжната с нищо авторка, стане нещо и е на легло, напълно безпомощна,  кой се очаква да се грижи за нея?
Бабка, омразния татко и лудата леля ще се окажат ДЛЪЖНИ да я поемат! Защо? Защо те да са длъжни да са и семейство, а тя на тях не дължи едно ходене в месеца?

Имам подобни познати - като се разболя от множествена склероза и любимата съпруга и приятелите, верни другари в купони, го зарязаха и майка му, от която се бе отрекъл и не контактуваше с нея го гледа на легло ДЕСЕТ ГОДИНИ! Тя защо да е длъжна? Защо тя не може да се откаже от него, както той от нея?
 

Хубав въпрос, Дорис.
Може би защото на семейството се гледа вече като на излишна тежест - нещо, което те спъва, което пречи да се развива един млад човек, да печели пари, да живее живота си блестящо и на макс.
После.. ако стане нещо, сеща се къде и кой ще му отвори вратата.
Взаимност обаче - не.

# 39
  • Мнения: 13 614
В семейството би трябвало да се правят нещата от любов, не от дълг.

Нима искате да обречете 20 и няколко годишно момиче на това да гледа болна луда леля, примерно?

Семейството /брака е част от семейството/ е в добро и лошо. Не само на единия както егоистично му е кеф и изгодно. Като гледам писанките тук то любов явно има само като има изгода, после като се изисква усилие и саможертва се оказва, че трябвало да се развиват ... И да ви кажа от личен опит, когато гледаш тежко болни, или хора загубили разсъдъка си, когато си потънал в болката им, мизерия и болести въобще не е водеща сила любовта ... ВСЕКИ иска да избяга от тези ужасни ситуации. Само дълга и по-скоро мисълта, че те биха го правили за теб ти помага да ги храниш докато те бият, сменяш памперси, превързваш ампутирани крайници или налагаш мазила зейнали рани и за милонен пъти да обсянваш коя си ... Любовта е последното, което изпитваш в такива моменти!

Гледането на лелята въобще не и в момента вменено или някой да очаква нещо от нея. Не изопачавайте нещата!

В случая обаче казуса не е "дължат ли децата нещо на родителите си". Казусът е за момиче отгледано от хора, които ама въобще не са били длъжни да и отделят и ден от себе си. Но независимо как са се чувствали са я отгледали и са били ЕДИНСТВЕНИТЕ и близки хора ...

# 40
  • Мнения: 1 786
Всъщност авторката каза, че свързва този дом с насилие. Лелята и бабата са олицетворение на образа на майката, която е била страничен наблюдател и не е имала смелост да се опълчи срещу посегателството.

# 41
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 959
Вътре в семейството всички са длъжни едни на други. Има и любов, има и дълг. Не е задължително да вървят в комплект.
Сега очаквам публичен линч и ритуално убиване с камъни.

# 42
  • Мнения: 1 786
В това семейство обаче е имало прояви на насилие и системен тормоз (авторката го написа и не знам точно как да цитирам  точно този абзац). Така, че ние не знаем кой до колко доброволно е бил в това семейство, и до колко отглеждането на авторката не е било от немай къде, по принуда.
А това са важни нюанси към цялата история.

# 43
  • Paris, France
  • Мнения: 17 752
Ако авторката легне болна, ако катастрофира, ако след пожар остане без дом, ако, ако, ако. Ами гаранция - Франция. Я я гледат, я не. В развитите общества имаме социални грижи, болници, домове за немощни хора и инвалиди. Хората с мултиплена склероза ги гледат в специализирани центрове, защото някои накрая не могат да дишат и се налага да бъдат апаратно обдишвани. В България имаше подобен пациент в началото на 70те и умря в Дихателния център на Медицинска Академия.

Коментираме случая на авторката и възрастната и, но сравнително здрава баба, живееща с мъж и дъщеря, а не сама.

Никога не бих посъветвала някого да пести усилия и саможертва ако липсата на грижа би била животозастрашаваща за неговия близък.

Нашите родители биха ни повикали ако се наложи да им помагаме, но не очакват внуците им да ги посещават за кефа да ги видели.

Правя огромна разлика между помощ за болен или изнемощял старец и посещения "за да не са сами", "защото са ни отгледали" и подобни.

# 44
  • Мнения: 13 614
Има трънки! Няма, Невена, забравила си къде сме ние и болните от множествена склероза, парализирани и т.н си ги гледаме у дома. Да, има домове - стига да имаш пари. Много пари!

Да, има къде да заведеш близък за последните му дни - да му подадат въздух, да му сложат инжекция за болката, но там не можеш да настаниш близък и да го държиш с месеци и години. Недай Боже да водиш любим човек там.

Искам да подчертая нещо, което пак се пропуска в дебата. Авторката си ходи да види баба си на ДВА-ТРИ месеца. за уикенд. Егати непрежалимото време за развитие, егати драмата!

sorscha, източникът на тормоз е бащата. Той е напуснал този дом.

Общи условия

Активация на акаунт