Страшна ценност е да живееш сред събраното от контейнерите, сакън да не те нарекат лоша. Ненормална работа.
- Публикувана: 3 авг. 2024, 14:26 ч.
- Последно мнение: 11 авг. 2024, 19:29 ч.
Прибирането в родния град е болезнено изживяване
А родителите ти? От някой от тях ли е идвал тормоза? Ако не е, редно е те да са на първа линия, да видят тази леля и баба как да се подобри положението им.
Ако с единия родител си имала неприятни преживявания, остава другият.
Ако и с двамата, излиза, че тази баба няма нормален човек до себе си, освен теб.
Как искаш тя да излиза до центъра? Да излезеш до центъра, означава да срещнеш хора, да размениш 2 думи..
Дали тя не е в положение да няма какво хубаво да каже? Да е игнорирана, отбягва на, самотна? Затова си стои в къщи, предполагам.
Ако с единия родител си имала неприятни преживявания, остава другият.
Ако и с двамата, излиза, че тази баба няма нормален човек до себе си, освен теб.
Как искаш тя да излиза до центъра? Да излезеш до центъра, означава да срещнеш хора, да размениш 2 думи..
Дали тя не е в положение да няма какво хубаво да каже? Да е игнорирана, отбягва на, самотна? Затова си стои в къщи, предполагам.
А родителите ти? От някой от тях ли е идвал тормоза? Ако не е, редно е те да са на първа линия, да видят тази леля и баба как да се подобри положението им.
Ако с единия родител си имала неприятни преживявания, остава другия.
Ако и с двамата, излиза, че тази баба няма нормален човек до себе си, освен теб.
Как искаш тя да излиза до центъра? Да излезеш до центъра, означава да срещнеш хора, да размениш 2 думи..
Дали тя не е в положение да няма какво хубаво да каже? Да е игнорирана, отбягва на, самотна? Затова си стои в къщи, предполагам.
Ако с единия родител си имала неприятни преживявания, остава другия.
Ако и с двамата, излиза, че тази баба няма нормален човек до себе си, освен теб.
Как искаш тя да излиза до центъра? Да излезеш до центъра, означава да срещнеш хора, да размениш 2 думи..
Дали тя не е в положение да няма какво хубаво да каже? Да е игнорирана, отбягва на, самотна? Затова си стои в къщи, предполагам.
От баща ми, който вече живее отделно. Майка ми ме е изоставила, отгледана съм от баба ми и леля ми.
Излизамето в центъра затруднява баба ми и физически, заради това го споменах. Над 80-годишна е и единствените разходки, които прави, са около блока за хранене на уличните котки и поливане на цветята. Вариантът с излизане на ресторант или на друго място отпада, тя няма да се чувства комфортно, предлагала съм й.
А родителите ти? От някой от тях ли е идвал тормоза? Ако не е, редно е те да са на първа линия, да видят тази леля и баба как да се подобри положението им.
Ако с единия родител си имала неприятни преживявания, остава другия.
Ако и с двамата, излиза, че тази баба няма нормален човек до себе си, освен теб.
Как искаш тя да излиза до центъра? Да излезеш до центъра, означава да срещнеш хора, да размениш 2 думи..
Дали тя не е в положение да няма какво хубаво да каже? Да е игнорирана, отбягва на, самотна? Затова си стои в къщи, предполагам.
Ако с единия родител си имала неприятни преживявания, остава другия.
Ако и с двамата, излиза, че тази баба няма нормален човек до себе си, освен теб.
Как искаш тя да излиза до центъра? Да излезеш до центъра, означава да срещнеш хора, да размениш 2 думи..
Дали тя не е в положение да няма какво хубаво да каже? Да е игнорирана, отбягва на, самотна? Затова си стои в къщи, предполагам.
От баща ми, който вече живее отделно. Майка ми ме е изоставила, отгледана съм от баба ми и леля ми.
Излизамето в центъра затруднява баба ми и физически, заради това го споменах. Над 80-годишна е и единствените разходки, които прави, са около блока за хранене на уличните котки и поливане на цветята. Вариантът с излизане на ресторант или на друго място отпада, тя няма да се чувства комфортно, предлагала съм й.
Тогава положението е тежко. Не е лесно на баба ти, но излиза, че тази леля (нейна дъщеря трябва да е) е единственият й близък човек, нали?
Ако е така, не виждам как можеш да промениш нещо. Ако идеята ти е лелята да я "приберат" някъде, не мисля, че е възможно. А и тогава какво би направила? Баба ти ще остане съвсем сама.
Освен това каквато и да е леля ти, тя и баба ти са те отгледали. Няма как.. добро за добро. Дали са ти, получила си, сега трябва ти да даваш. Да даваш не точно, но да кажем, да приемеш нелеката ситуация и да правиш според възможностите си, без да заличаваш себе си и своя път.
Не сте длъжна на никой с нищо, нито някой на вас. Нищо, което ви носи дискомфорт в живота не бива да правите. Който иска да ви види, да идва той. Това е положението.
Много детински размисли.
Ами то аз да не ходя на работа, защото ми внася дискомфорт в живота, вместо да спя до късно и да си гледам хобитата.
Понякога човек прави неща, които не са му особено приятни. Налага се заради близките, защото така е устроен живота.
Авторката вече написа, че баба и няма как да пътува толкова, за това макар и разредени посещенията при баба трябва да се случват. Особено след като става ясно, че бабата в случая е като майка.
Може да се измисли нещо за събота и неделя, но да е без преспиване в този апартамент - примерно отива, вижда баба си, прекарва време с нея, но спи на друго място.
Баба ти и леля ти са те отгледали. Може и да не им се е занимавало с теб, но са го направили. Иначе е можело да отидеш в дом за изоставени деца. Сега баба ти е стара, леля ти болна и ти не искаш да ги посещаваш, за да не си развалиш комфорта. Ами не е хубаво така. Направиш ли го ще заприличаш на майка си, която те е изоставила.
Баба ти не е била длъжна да те гледа. Не и е било лесно. Кой знае на нея колко безсъни нощи, нерви, мисли и втрисания и е коствало да имаш близък човек и да се чувстваш обичана, да бъде твоя пристан.
Че върни и жеста приемайки мизерията за малко.
Спи на друго място и зарадвай жената, която не се е отказала от теб.
Не забравяй, че не е била длъжна!
Че върни и жеста приемайки мизерията за малко.
Спи на друго място и зарадвай жената, която не се е отказала от теб.
Не забравяй, че не е била длъжна!
Аз като се изнесох в чужбина, спрях да си ходя. Върнах се за пръв път след 11г, женена и с бебе за да покажа на мъжа ми родното място. Казвах на роднините да дойдат да ме видят като толкова искат. Повечето не идваха.
Ти си знаеш, но не бих си гърмяла уикенди за да се поставям в стресови ситуации и знаейки много добре, че няма да ми е приятно.
Другото е да стиснеш зъби и да идеш веднъж годишно. Аз и толкова не можех.
400км са си голямо разстояние.
Ти си знаеш, но не бих си гърмяла уикенди за да се поставям в стресови ситуации и знаейки много добре, че няма да ми е приятно.
Другото е да стиснеш зъби и да идеш веднъж годишно. Аз и толкова не можех.
400км са си голямо разстояние.
На твое място бих стиснала зъби и посещавала баба ми веднъж на 4-6 седмици. Тя колкото е живяла няма да живее и в момента е най-слабият член на семейството ви, а и най-вероятно ти си единствената ѝ радост.
Кой какво говори си е негова работа, пътуване всеки уикенд със сигурност е уморително и не толкова изгодно, че да се очаква от когото и да е да се прави на всеки пет дни.
Ако е вярно описанието на лелята - жената е с психично заболяване и няма каква помощ да се очаква от нея.
Това е - порастването е гадна работа.
Кой какво говори си е негова работа, пътуване всеки уикенд със сигурност е уморително и не толкова изгодно, че да се очаква от когото и да е да се прави на всеки пет дни.
Ако е вярно описанието на лелята - жената е с психично заболяване и няма каква помощ да се очаква от нея.
Това е - порастването е гадна работа.
Баба ти няма да живее още дълги години, щом те е отгледала, повярвай ми, болката след като почине ще е толкова голяма, че ще съжалиш за всяка изгубена минута, която си можела да прекараш с нея. Нито боклуците, нито стресът ще го оправдаят.
Според мен съветът да спиш на друго място и да прекараш време с нея през деня е най-адекватен. Можеш да ѝ помогнеш с пазар, с някакво поне минимално почистване, пране и т.н. Също подкрепям, че си млада и малко стрес няма да навреди чак толкова.
Според мен съветът да спиш на друго място и да прекараш време с нея през деня е най-адекватен. Можеш да ѝ помогнеш с пазар, с някакво поне минимално почистване, пране и т.н. Също подкрепям, че си млада и малко стрес няма да навреди чак толкова.
Разбирам напълно авторката на темата. Състоянието на леля й е абсолютно патологично. От опит казвам - не става да отиде у тях и да почне да й рине боклуците и да въдворява ред. Първо, ще се изпокарат. Второ - след половин час ще е същият бардак. Ако държи да се вижда с бабата, може да отседне в някоя къща за гости или да наеме краткосрочно апартамент или да кани бабата в София и ако иска да й обясни защо не й е приятно да нощува при лелята. В крайна сметка момичето не е длъжно да търпи кочината на някой очевидно нездрав индивид само заради някакви спомени от детството. Има си начини хората да се виждат един друг и без да си пречат взаимно в една къща. Бабата наистина няма да е вечна, затова намери време да се виждате, но на неутрална територия. Прекарвайте време заедно, заведи я на разходка, на сладкарница, на театър...